№ 12126
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110106597 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от Д. Д., гражданин на И., родена на **********г., с адрес адрес, чрез
адв. В., за признаване за установено по отношение на ответника „фирма“ АД, ЕИК номер,
със седалище и адрес на управление адрес, представлявано от имена, че същия дължи на
ищеца сумата от 250,00 евро /двеста и петдесет евро/, представляваща обезщетение на
основание чл. 7, параграф 1, б. „a“ от Регламент 261/2004 г. за закъснял полет № **** (име)
от 12.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.09.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 102,15 лв. /сто и два лева и 15 стотинки/,
представляваща обезщетение за забава за периода от 20.08.2019г. до 06.09.2021 г., за които
сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 53274/2021 г. по описа на СРС.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът имал сключен договор за въздушен превоз с
ответника за полет № **** по направление име на 12.09.2018 г., с планиран час за излитане
00:35ч. и час на кацане- 02:55ч. Поддържа се, че полетът закъснял с повече от 3 часа, като
реално кацнал в 06:13ч. местно време. Предвид това на ищеца като пътник, се дължало
обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент 261/2004 г. Посочва, че до ответника е
изпратена извънсъдебна покана на 20.08.2019г., но плащане от ответника не е постъпило.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв. Изразява становище по
допустимостта на предявения иск, като твърди, че е налице липса на валидно процесуално
предствителство. Оспорва иска по основание, като се позовава на изтекла погасителна
давност. На следващо място сочи, че между ищеца и ответника няма валидно сключен
договор за авиопревоз, както е че липсват данни ищеца да се е явил на време за процесния
полет.
Моли съда да отхвърли иска. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищеца се представлява от адв. Кирков, който поддържа исковата
молба. Моли съда да уважи предявеният иск. Претендира разноски, за което представя
1
списък. По делото е постъпила писмена защита.
Ответника, редовно призован, не изпраща представител.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 ГПК, вр. чл. 7, т. 1. б. „а“, вр. с чл. 1, т. 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 261/2004 г. и има
за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410
ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.
От приложеното към настоящето, ч.гр.д.№ 16334/2020 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление от 13.09.2021г. по реда на чл.410 ГПК, в полза на ищеца е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 250,00 евро/ двеста и петдесет евро/,
представляваща обезщетение на основание Регламент (EO) 261/2004 за закъснение на полет
№ **** от 12.09.2018г. (име), ведно със законна лихва от 13.09.2021 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 102,15 лв. /сто и два лева и 15 стотинки/ за периода от
20.08.2019г. до 06.09.2021 г. С възражение от 23.11.2021 г. ответникът е оспорил вземането
с мотив, че не дължи, подари което и с Разпореждане от 23.12.2021г. съдът е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
От така посочените данни по заповедното производство се установява идентичност
на претендираното вземане с това по настоящето исково дело, поради което искът се явява
процесуално допустим като предявен в срока по чл.415, ал.1 ГПК, и касаещ вземане, за
което преди това е проведено заповедно производство.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представения по делото електронен билет, неоспорен от ответника, се установява,
че ищецът е закупил билет за проценсия полет № **** от 12.09.2018г. име, с час за излитане
00.40 ч. Съгласно писмо от „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД - летище Варна,
самолета е излетял в 4.08 ч. на същата дата. Разстоянието от Варна до Тел Авив е повече от
1394 км., поради което и на основание чл. 5, т. 1, б. „а“, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г.
пътникът Д. Д. има право на обезщетение в размер на 250 евро.
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на
исковата претенция по давност. Според Решение по дело С-139/11 погасяването на правото
на иск е съгласно правилата на всяка държава, обвързана от Регламент ЕО № 261/2004. Той
не предвижда погасителна давност по отношение на претенцията за обезщетение при
закъснял, отменен полет или при недопускане на пътник на борда на самолета, затова
регулирането се извършва от нормите на съда, сезиран с такъв иск.
Съгласно чл. 135 ЗГВ в относимата му за спора редакция (преди изменението с ДВ
бр. 16/23.02.2021 г.), правото на иск срещу превозвача по международните превозни
договори се погасява в двегодишен срок, а по вътрешните - в шестмесечен срок, считано от
деня на пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в
който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване
на превоза. Систематичното тълкуване на нормата, която се намира в Глава единадесета
"Констативни протоколи, рекламации, давност" обуславя извод, че посоченият двегодишен
давностен срок е приложим единствено към случаите, за които законът предвижда
рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи или товари,
но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 при отменени полети. Доводи за
обратното не могат да бъдат извличани от мотивите на законодателя за последващо
изменение на закона, нито от измененията и допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр.
16/23.02.2021 г. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно нямат
обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на въздушния
2
превозвач по чл. 7 от Регламент № 261/2004 не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ.
Предвид гореизложеното, приложение следва да намерят общите правила, уредени в
ЗЗД. Доколкото отговорността на въздушния превозвач по чл. 7 от Регламент № 261/2004
има договорен характер – предвидените в регламента обезщетения са за вреди от неточното
изпълнение на задълженията по договора от страна на въздушния превозвач, приложима е
разпоредбата на чл. 111, б. "б" ЗЗД, съгласно която вземанията за обезщетения и неустойки
от неизпълнен договор се погасяват с изтичане на тригодишна давност. /В този см. Решение
№ 3502/15.05.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 16115/2018 г., Решение № 262286/6.04.2021 г. на
СГС по в. гр. д. № 346/2020 г., Решение № 263463/28.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
10832/2019 г./.
Съобразно правилото на чл. 114 ЗЗД, давностният срок е започнал да тече от
12.09.2018 г., когато полетът е изпълнен. Заявлението по чл. 41 ГПК е депозирано на
13.09.2021 г.- понеделник, първи присъствен ден. Предвид това иска следва да се счита
предявен преди изтичане на тригодишния давностен срок и възражението за погасяване по
давност е неоснователно.
С оглед изхода по главния иск, основателно се явява и акцесорното искане за
присъждане на законна лихвата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение, до окончателното плащане на дължимото.
По иска за заплащне на обезщетение за забава върху претендираната сума, съдът
намира следното: от приетото като писмено доказателство по делото писмо – електронна
кореспонденция до ответника (стр.11), е видно, че предствител на ищеца е отправил покана
за заплащане обезщетение от 250 евро. Ответника не оспорва, че е получил поканата. С
оглед на това претенцията на ищеца за обезщетение за забава, следва да бъде уважена на за
периода от 20.08.2019г. до 06.09.2021 г., която съобразно служебните изчсисления на съда,
възлиза на сумата от 101,73 лв. Или предявеният иск, следва да бъде уважен за сумата от
101,73 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 102,15 лв., същият следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищеца има право на разноски, каквото искане е направил и
пълномощникът му. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС,
следва съдът в настоящето производство да се произнесе и по разноските, направени в
предхождащото го заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода
по делото. Съдът констатира, че по делото няма представен списък на извършените
разноски, както и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което
следва да бъдат присъдени само извършените такива за заплатена държавна такса. Предвид
това и съразмерно с уважената част от исковите претенции, ответника следва да бъде осъден
да заплати на идеща сумата от 99,79 лв., представляваща направени от ищеца разноски за
заплатена ДТ по двете дела.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „фирма“ АД, ЕИК номер, със
седалище и адрес на управление адрес, представлявано от имена, че дължи на Д. Д.,
гражданин на И., родена на **********г., с адрес адрес, сумата от 250,00 евро /двеста и
петдесет евро/, представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, б. „a“ от
Регламент 261/2004 г. за закъснял полет № **** (име) от 12.09.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 13.09.2021 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата
от 101,73 лв. /сто и един лева и 73 стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
3
периода от 20.08.2019г. до 06.09.2021 г., за които сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 53274/2021 г. по описа на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 102,15 лв.
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление адрес,
представлявано от имена, да заплати на Д. Д., гражданин на И., родена на **********г., с
адрес адрес, сумата от 99,79 лв. /деветдесет и девет лева и 79 стотинки/, представляваща
направени от ищеца разноски по настоящото дело и по ч.гр.д. №53274/2021 г. по описа на
СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело №53274/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4