Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 30.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански
състав в публичното заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: Калин
Тодоров
при секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от
съдия Тодоров гр. дело № 1830 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по обективно
кумулативно съединени положителни установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1 вр. с
чл. 410 ГПК вр. с чл.79 и чл.86 ЗЗД за съществуване на вземане по договор за продажба на
топлинна енергия на потребител (купувач).
В исковата молба ищецът
„Топлофикация - Враца” ЕАД, гр. Враца, твърди, че за периода от 31.11.2016 г.
до 30.06.2019 г. ответникът И.Д.К. *** му дължи сумата 1925, 58 лв.,
представляваща незаплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и
топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес*****. Поддържа,
че със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
поискал от Районен съд - гр. В. издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу И.Д.К. за посочената сума, като в хода на производството по ч.гр.д. ****
по описа на РС Враца длъжникът не е намерен на адреса. Сочи, че въпреки
многократно отправяните от него до ответника покани за доброволно уреждане на
взаимоотношенията им, същото не е сторено до подаване на исковата молба, което
му дава основание да предяви претенциите си по съдебен път. Моли съда, след
като установи изложеното, да постанови решение, с което да признае за
установено, че ответникът И.Д.К. му дължи сумата 1925, 58 лв., представляваща
стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за периода от
31.11.2016 г. до 30.06.2019 г. вкл., сумата 280, 07 лв., представляваща размера
на обезщетението за забавено плащане, съгласно чл. 86, ап. 1 ЗЗД, считано от
падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на предявяване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода 31.12.2016 г. -
28.11.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на заявлението до окончателното й изплащане. Моли също съда, да му
присъди разноските, направени в заповедното производство и в настоящото исково
производство, включително и юрисконсулско възнаграждение в размер 200,00 лв.
Ответникът И.Д.К. ***, редовно
известен, в срока за отговор на исковата молба не взема становище по исковете,
не прави възражения, не посочва и не представя доказателства и не е поискал
събирането на такива. Редовно призован за участие в съдебното заседание, не се
явява и не изпраща представител.
С исковата молба ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл. 239, ал. 1 от ГПК
предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2.
искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице
процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответникът е
получил съобщение по чл.131 от ГПК и не е представил в срок отговор на исковата
молба, същият е редовно призован, но не се е явил и не е изпратил свой
представител в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, не е направил никакви възражения и не е представил
доказателства в тази връзка (чл.238, ал.1 ГПК); със съобщението по чл.131 от ГПК и с определението по чл.140 от ГПК на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата
молба обстоятелства и представените доказателства (чл.239, ал.1 ГПК).
Поради изложеното, съдът счита,
че предявените установителни искове следва да се уважат като основателни, като се
признае за установено по отношение на ответника И.Д.К. ***, че съществуват
вземанията на ищеца „Топлофикация - Враца” ЕАД, гр. В., по Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3057, издадена на 18.12.2019г.
по ч. гр. д. № 5078/2019г. на РС - Враца, които вземания са за сумите 1925, 58
лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 31.11.2016 г. до 30.06.2019 г. вкл. в жилище с адрес: ****, 07 лв.,
представляваща размера на обезщетението за забавено плащане, съгласно чл. 86,
ап. 1 ЗЗД, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода
31.12.2016 г. - 28.11.2019 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на заявлението - 16.12.2019г., до окончателното й
изплащане.
Съобразно с изхода на делото и на
основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищцовото
дружество направените в заповедното производство по ч. гр. д. № 5078/2019г. на
РС - Враца разноски от 44, 11 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските в настоящото производство от 107, 91 лв.
държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда,
съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Водим от горното, на основание
чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на И.Д.К. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че съществуват
вземанията на ,,Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ****, представлявано от изпълнителния директор Р.М., по Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3057, издадена на
18.12.2019г. по ч. гр. д. *** на РС – В., които вземания са за сумите 1925, 58
лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия за
периода от 31.11.2016 г. до 30.06.2019 г. вкл. в жилище с адрес: **** сумата
280, 07 лв., представляваща размера на обезщетението за забавено плащане,
съгласно чл. 86, ап. 1 ЗЗД, считано от падежа на всяко отделно месечно
задължение до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за периода 31.12.2016 г. - 28.11.2019 г. вкл., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението - 16.12.2019г.,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И.Д.К. с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ,,Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. В., представлявано от изпълнителния
директор Р. И.М., направените в заповедното производство по ч. гр. д. № **** на
РС – В. разноски от 44, 11 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, както и разноските в настоящото производство от 107, 91 лв.
държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: