П Р О Т О К О Л
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР. ВАРНА
ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
НА 27 ЯНУАРИ 2021 ГОДИНА
В ПУБЛИЧНО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ В
СЪСТАВ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
при участието на секретаря ТЕОДОРА
ЧАВДАРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от съдията-докладчик Адм. д.№ 803 по описа за 2020 година.
След спазване разпоредбите на чл.142, ал.1 ГПК, вр. чл.
144 АПК, на именното повикване в 13.35
часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ:
М.П.П. редовно призована чрез адв. В., не се явява,
представлява се от адв. Г.К.В.,
редовно упълномощена, с приложено по делото пълномощно /л. 8/ и приета от съда
от преди.
С. КРУПОВ С., редовно призован чрез адв. В., не се явява,
представлява се от адв. Г.К.В., редовно
упълномощена, с приложено по делото пълномощно /л. 8/ и приета от съда от
преди.
В.Й.Д., редовно призована чрез адв. В., не се явява,
представлява се от адв. Г.К.В.,
редовно упълномощена, с приложено по делото пълномощно /л. 8/ и приета от съда
от преди.
ОТВЕТНИКЪТ ЗАМЕСТНИК-КМЕТЪТ НА ОБЩИНА ВАРНА, редовно призован, не
изпраща представител.
СЪДЪТ докладва постъпила молба от
ответната страна чрез И. С.-гл. юриск., процесуален представител на П П-зам.
кмет на община Варна, вх. № 1157/22.01.2021г., с която уведомява, че поради
служебна ангажираност не може да се яви в съдебно заседание, но не възразява да
се даде ход на делото в нейно отсъствие, ако не са налице процесуални пречки.
Поддържа становището за недопустимост на жалбата, изразено в молба от
27.11.2020г. Не възразява да се изслуша и приеме заключението на вещото лице по
допуснатата СТЕ. Изразява съгласие за приемане на заключението по СТЕ. Заявява,
че няма да сочи други доказателства. Изразява становище и по съществото на
спора. Моли жалбата да се остави без уважение и производството по делото да
бъде прекратено, като претендира юриск. възнаграждение. При решаване на делото
в обратен смисъл, прави възражение за прекомерност на адв. хонорар и моли
същият да бъде съобразен с предвидения минимум.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ арх. В.Г.С., редовно призовано се явява.
АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, изразените позиции по хода,
прецени, че са налице процесуалните предпоставки по хода на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило в срок заключение
на вещото лице арх. В.С., вх. № 12390/09.10.2020г.
АДВ. В.: Госпожо Председател, ние сме направили възражение във
връзка с искане за отвод на вещото лице. Моля да прецените има ли основание за
това?
СЪДЪТ към АДВ. В.: На какви факти се позовавате, които да говорят за пристрастност на вещото
лице?
АДВ. В.: Доверителите ми считат, че с
оглед на трудовото правоотношение на вещото лице с район „Одесос“, който попада
в рамките на административното деление на община Варна, респективно има връзка
на подчиненост на районите на община Варна, съответно не можем да изключим
безпристрастност, дотолкова доколкото обжалваме заповед на Кмета на община
Варна.
СЪДЪТ докладва постъпила молба от вещото
лице арх. В.С., вх. № 15638/11.12.2020г., в която обяснява, че работи в
район „Одесос“ на длъжност „Директор на Дирекция „Устройство на територията“.
Назначен е на тази длъжност от Кмета на район „Одесос“, няма служебни
правоотношения с Кмета или със Зам. Кмета на Община Варна във връзка с
издадената заповед. Изготвил е СТЕ безпристрастно съобразно професионалната си
компетентност, като подчертава, че имотът за който се отнася ПУП се намира в
район „Приморски“. Отбелязва, че не е член на Експертния съвет по устройство на
територията на Община Варна.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Поддържам молбата си от 11.12.2020г.
СЪДЪТ във връзка с искането за отвод изразява следното становище:
В решение на Европейския съд по
правата на човека по делото Пиерсак срещу Белгия от 01.10.1982г. /жалба
№8692/79, А.53/, както и в решение от 23.06.1981г. на съшия съд по делото Льо
Конт, Ван Льовен и Де Мейере срещу Белгия има ясно тълкуване на понятието „независим и
безпристрастен съд”, употребено в чл.6 т.1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи. Това понятие е в тясна взаимовръзка с основанието
за отвод по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. Законодателят в разпоредбата на чл.22 ал.1
т.6 от ГПК е изтъкнал, че за да се поиска отвод трябва да съществува основателно съмнение в безпристрастието на съда. Според тези две цитирани решения личната
безпристрастност на съдията следва да се предполага до доказване на противното.
В тях се подчертава, че за да се твърди, че съдията е предубеден трябва да са
налице основателни съмнения в неговата безпристрастност. СЪДЪТ в Страсбург задълбочено е
обяснил, че за да са основателни съмненията трябва да се установят, т.е. да се
докажат факти, които от обективна /а не от субективна/ гледна точка водят до
извода, че са нарушени гаранциите за безпристрастност. В тази връзка в
цитираните решения са посочени примери, че проверката на безпристрастността
трябва да бъде сторена по обективен подход като се вземат предвид факти
свързани с вътрешната организация на съда, изпълнението на служебните
задължения на съдията по конкретния правен спор, както и дали той е участвал
административната фаза по този спор, предхождаща съдебното производство.
След като е налице такава съдебна
практика по отношение на много по-чувствителния въпрос за безпристрастността на
съдията, настоящият съд счита, че тази практика на Европейския съд по правата
на човека следва да бъде приложена и по отношение на безпристрастността на
вещото лице предвид изрична специална уредба в националното ни законодателство,
свързана с проверката за безпристрастност на вещите лица. Същите доводи
изложени по-горе могат да бъдат съотнесени към тълкуване на понятието
„безпристрастно вещо лице“. За да е налице съмнение за неговата пристрастност
трябва то да е основателно, т.е. да се докажат факти, които от обективна страна
/а не поради субективно възприятие/ да водят до извода, че са нарушени
гаранциите за безпристрастност. Факти от действителността свързани с вътрешната
организация на общинската и районната администрация, изпълнението на служебните
задължения на държавния служител и това дали той е участвал в процедура, която
да е свързана или да предхожда издаването на обжалвания акт. Доказателствената
тежест за такива факти лежи върху страната, която иска отвод на вещото лице, в
случая това са жалбоподателите. Такива доказателства от жалбоподателите не бяха
представени, както и не бяха посочени и конкретни факти сочещи към
пристрастност. Самият факт, че вещото лице работи в район „Одесос“, а имотът се
намира в район „Приморски“ и се обжалва заповед на кмета на община Варна не е
достатъчен за да обори презумпцията за безпристрастност, след като вещото лице
не е участвало в процедура предхождаща издаването на обжалвания акт и не е на
пряко подчинение от кмета на община Варна, както и не е член на ЕСУТ при община
Варна, липсват и други факти, които да сочат към лична заинтересованост на
вещото лице.
От
изложеното, СЪДЪТ счита, че не са налице основателни
съмнения за безпристрастността на вещото лице, поради което презумпцията за
неговата безпристрастност не е оборена и искането за неговия отвод е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.
Воден от изложеното, СЪДЪТ
ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателите за отвод на вещото лице арх. В.С..
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на заключението на СТЕ, като на основание чл.200 ГПК сне самоличността на вещото лице.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ арх. В.Г.С.
65г., български гражданин, женен, неосъждан, без родство със страните или
друга заинтересованост от изхода на делото, предупреден за наказателната
отговорност по чл. 291 от НК и дава обещание, че ще даде заключение по съвест и
разбиране.
Представил съм писмено заключение, което поддържам.
АДВ. В.: Какви са предвижданията на
одобрения ПУП със заповед №Г-6 от 28.01.2020г. издадена от Зам. кмета на Община
Варна за регулация и застрояване на УПИ ІІ-327 „за жилищно строителство“ в кв.
670 по плана на 2 м.р. на гр. Варна, представляващ изменение на ЧИЗРП, одобрен
със заповед №Г-17/18.01.1995г на Кмета на Община Варна?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: В частта за изменение на Регулационния план, процесния план урегулира п.и.
327 за предназначение жилищно строителство, като регулационните линии следват
имотните граници по Кадастралната карта. В частта по изменение на Строителния
план, в новообразувания поземлен имот І-327 за жилищно строителство се
предвижда изграждането на нова жилищна сграда на шест етажа.
АДВ. В.: Какво е предвиденото конкретно
застрояване попадащо в частта на п.и. 10135.2557.327, съгласно частичното
изменение на ЗРП по заповед №Г-17 от 18.01.1995г., съответно какво по характера
си е то?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Действащият ПУП по заповед №Г-17 от 18.01.1995г. е предвиждал запазване на
съществуващите в имота жилищни сгради и пристрояването от запад на двуетажни и
триетажни сгради със нови триетажни жилищни сгради и надстрояването на
двуетажната жилищна сграда с един етаж. Характерът на застрояването е средно
застрояване по действащата към него момент нормативна наредба. Застрояването е
жилищно.
АДВ. В.: Т.е. с новата заповед се изменя и характера на
застрояването, ако ви разбирам правилно?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Да, но характерът на застрояването не води до промяна на предназначението.
АДВ. В.: В заключението сте посочили,
цитирам: „В частта на изменение на застроителния план, в новообразувания УПИ
ІІ-327 „за жилищно строителство“ се предвижда изграждане на нова жилищна сграда
на шест етажа“. Каква е тя по характер на застрояването по смисъла на чл. 23
ал.1 от ЗУТ, съответно изменя ли се характера на застрояването за имот 327,
както и за имотите на жалбоподателите по предвижданията на новия план?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Имотът на жалбоподателите не се засяга от предвижданията на новия план. Той
касае единствено застрояването в п.и. 327 като застрояването е посочено с
ограничителни линии и показатели за застрояване в Централна зона С-І, с
плътност на застрояването-80%, коефициент на интензивност-5, височина по-голяма
от 5 етажа или по-голяма от 15 метра, 20% озеленяване, което определя характера
на новото застрояване като високо застрояване-повече от 15м.
ВЪПРОС НА СЪДА: Променя ли се височината на застрояването спрямо действащия план?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Да, променя се височината на застрояването спрямо действащия план, от
средно на високо застрояване. По предишния план се е предвиждало само
надстрояване с един етаж на двуетажната сграда. Това надстрояване влиза в обхвата
на средното надстрояване. Три етажа, с височина по Наредба №5, която е
действала към 1995г.- 11.50м. По сегашните правила това е средно застрояване,
което е между 10-15м.
АДВ. В.: Новото предвиждане е за високо
застрояване, което е над 15м. Това ново предвиждане няма ли да засегне и
жалбоподателите, ако те решат да надстроят, да речем два етажа? По предходния
план те са можели да сторят това. По новия план биха ли имали това право?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: По действащият план не е предвидено надстрояване на съществуващите сгради
на жалбоподателите. Предвидено е само запазване на сградите каквито са били
построени.
ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ АДВ. В.: За да има значение това, следва да се уточни жалбоподателите собственици ли
са на земята или имат ли учредено право на строеж ? Защото за да имат право на
надстрояване трябва да имат съответен обем от правото на собственост върху
земята или учредено право на строеж за този обем, който отговаря на
надстрояването.
АДВ. В.: Не мога да отговоря на този въпрос,
но следва да се има предвид, че ако падне заповедта, подобно надстрояване дори
и те да не са били собственици на имота, ако има решение и съгласие от тях, те
биха могли да се снабдят с надлежно такова след заплащане на определената сума
като стойност на правото на надстрояване или пристрояване.
ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.:
Сградите на жалбоподателите и имотът-предмет на разработката намират ли се в терен,
който за комплексно застрояване ?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Не. Комплексно е било застрояването по стария действащ план. Преди всички
сгради са били в един урегулиран поземлен имот. Сега всяка от сградите е в
отделни поземлени имоти, т.е. вече липсват предпоставки за комплексно
застрояване. По отношение на възможностите за надстрояване на съществуващите
сгради, това би трябвало да бъде предмет на отделен ПУП, който да е по тяхна
инициатива. Процесният ПУП предвижда застрояване от югозапад спрямо
съществуващите жилищни сгради и няма да представлява пречка от гледна точка на
засенчване за тяхното надстрояване. Единственото, което трябва да се спазва в
случая е височината на бъдещото надстрояване да съответства на нормите за
отстояване на странична регулация-1/3 от височината на сградата.
АДВ. В.: Т.е. ако ще бъде изградена шест
етажна сграда, следва да се съобразим с отстоянието с имотната граница и
нормите на засенчване.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Следва да се съобрази с отстоянието до имотната граница на сградата, която
ще се реализира. Нормите на засенчване в случая нямат значение за съществуващите
сгради, защото те са в по-неблагоприятното изложение-североизток, спрямо
бъдещото застрояване в процесния имот.
АДВ. В.: В регулационната съставка на
плана, въвежда ли се Зона С-І, съгласно ОУП на гр. Варна? Съгласно нея, въвежда
ли се промяна в характера на застрояването, както за имот 327, така и за имота
на жалбоподателите?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: За имотът, който е предмет на процесния план, зоната която той предвижда
съответства на предвидената в ОУП Зона С-І /централна зона/. За имотът на
жалбоподателите, тъй като той не е предмет на този план, с него не се въвежда
или предвижда нова зона за тях или каквато и да е. Но по силата на ОУП те също
попадат в тази зона С-І.
АДВ. В.: Това променя ли характера на
застрояването за техния имот?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Така или иначе, те са с етажност, която съответства на показателите за
застрояване в Зона С-І/централна зона/. Сградите на жалбоподателите не са
предмет на този план. Така, че с обжалвания план нито се въвежда, нито се
ограничава застрояването или показателите в техните имоти.
АДВ. В.: Установени ли са странични
регулационни линии за УПИ ІІ-327 за жилищно строителство и съответно
въвеждането на устройствена зона съгласно плана? Страничните регулационни линии
на УПИ ІІ-327 за жилищно строителство още ли са с регулационните линии на
имота, в който собственост имат и жалбоподателите?
ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.:
Първо да се уточни с плана, който е предмет на обжалване
определят ли се застроителни линии в имотите на жалбоподателите?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Застроителни линии в имота на жалбоподателите не се определят с обжалвания
план. Регулационните линии за ново урегулирания поземлен имот са странични
регулационни линии, т.к. имотът е ъглов-на две улици и следват имотните граници
по кадастрална карта.
АДВ. В.: Т.е. имат ли обща такава?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Това са странични регулационни линии и са обща граница, както имотна, така
и регулационна с имота на жалбоподателите.
АДВ. В.: Записали сте, че в подземните етажи са предвидени
възможности до достигане имотната граница на жалбоподателите. Коментирате ли
елементи от застроителните линии дефиниращи възможността за застрояване в имота
/стр. 1 от заключението края/?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Посочил съм, че подземните етажи са предвидени с възможност да достигнат до
имотните граници. Имал съм предвид, че застрояването под нивото на
терена-подземните етажи могат да бъдат разположени до имотните граници. За тях
нормативната уредба не изисква да се спазва отстоянието. Те могат да бъдат
разположени до имотните граници. Това подземно застрояване е с обичайно
предназначение, за подземни гаражи. В част от подземният етаж се разполагат и
част от складовите помещения към жилищата. Това е част от основното застрояване,
което се намира под нивото на терена.
АДВ. В.: Това не прави ли жалбоподателите попадащи в категорията
заинтересовани лица, защото част от основното застрояване ще попадне всъщност
на имотната им граница?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Когато става въпрос за подземно застрояване, не се счита, че подземното
застрояване на границата е свързано застрояване или да се изисква задължително
покриване на калкан, както е за частта на сградата над терена.
ВЪПРОС НА СЪДА КЪМ ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.:
Т.е. не
може да има подземно свързано застрояване?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Може, но не е
задължително съгласие за такова или не е необходимо предвиждане едновременно и
в двата имота да има свързано подземното застрояване.
АДВ. В.: А в конкретният случай от плановете, които сте видели
как е?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: От плановете, които съм прегледал става ясно, че е предвидена възможност за
подземното застрояване на границата на имота. То няма да бъде свързано застрояване,
защото за съседния имот няма предвидено такова или съществуващо такова.
АДВ. В.: Какво налага изработването на регулационен план за
имота?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Застрояването в един имот се регламентира с ПРЗ. Има изричен текст в ЗУТ,
чл. 108-111, така, че съставката регулационен план определя границите на един
УПИ, а съставката План за застрояване определя възможности за реализация на
сграда в имота. Затова се налага изготвянето на двете съставки-План за
регулация и План за застрояване. Предназначението на имота се дава също с план
за регулация и застрояване.
АДВ. В.: Нямам други въпроси към вещото
лице. Възразявам срещу приемането на заключението. Оспорвам същото. Считаме, че
за процесният имот има достатъчно данни, че жалбоподателите попадат в кръга на
заинтересованите лица и считаме, че с допускането на повторна експертиза със
същите задачи, но от вещо лице, което не е ангажирано с трудови или други служебни
отношения с Община гр. Варна отговорите ще бъдат съвсем други.
СЪДЪТ счита, че вещото лице е отговорило пълно, ясно и обосновано на поставените
задачи и заключението следва да се приеме като доказателство по делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото заключението на вещото лице арх. В.С., вх. №
12390/09.10.2020г.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице в
размер на внесения депозит-300 лв. /издаден РКО/
По искането за допускане на повторна съдебно-техническа експертиза, с оглед
оплакването, че възможността за подземно застрояване, което да може да достига
до имотната граница представлява свързано застрояване или пък би представлявало
намаляване на отстоянията, СЪДЪТ
счита, че отговорите в тази посока по приетата експертиза бяха достатъчно
изчерпателни и позовавайки се и на собственото си техническо образование, което
е архитектура и строителство, т.е. настоящият съд притежава и технически
познания в тази област, счита, че не следва да се допуска повторна експертиза
за изясняване на въпроса, който всъщност е изцяло правен, а именно: Дали
подземното застрояване до имотни граници представлява свързано такова или дали
представлява намаляване на отстоянията?
По този въпрос нормативната уредба по устройство на територията казва
следното: В чл.25 от Закона за устройство на територията е посочено, че застрояването в урегулирани поземлени имоти се определя с
външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на
подробния устройствен план могат да се разполагат или по които задължително се
разполагат сградите в приземното им ниво. Тоест, външните и вътрешните линии на
застрояване касаят само надземното и приземното ниво на сградите, но не и
подземното такова. В чл.31 от ЗУТ е
регламентирано разстоянието на сградите от регулационните граници в зависимост
от височината им, от което следва, че цитираната разпоредба визира границите на
надземната част от сградата, респективно същата не намира приложение досежно
подземното застрояване. От друга страна, чл.75, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони сочи, че с подробния устройствен план се определят линии на
надземното застрояване и линии на подземното застрояване, от което следва
извода, че е допустимо линиите на подземното застрояване да не съвпадат с тези
на надземното застрояване и да не се определят при едни и същи правила. За
подземното строителство извън Столична община няма изисквания за отстояния,
като същото може да бъде и на границите на УПИ без това да го превръща в
свързано застрояване или да се счита за намалено отстояние. В същия смисъл е
следната практика на Върховния административен съд: Решение № 7346 от 30.05.2013 г. на ВАС по
адм. д. № 8228/2012 г., II о., докладчик съдията Светлана Йонкова; Решение № 15909 от 19.12.2018 г. на ВАС по
адм. д. № 11861/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова; Определение № 13643 от 21.10.2013 г. на ВАС
по адм. д. № 13886/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери/.
По въпросът за отвода и относно безпристрастността на вещото лице беше
произнесено определение. При произнесено определение и без промяна на
обстоятелствата или навеждането на нови факти опровергаващи безпристрастността
на вещото лице, искане въз основа на същото за повторна експертиза не може да
бъде допуснато.
Мотивиран от изложените
съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител на
жалбоподателите за допускане на повторна СТЕ със същата задача.
АДВ. В.: Във връзка с допустимостта на
жалбата сме представили всички доказателства, както и доказателства за подадена
в срок жалба. Направили сме уточнения и сме представили молба. Моля да имате
предвид, че искането за повторна експертиза не се дължи само на това, дали
вещото лице е обективно и безпристрастно, а е и във връзка с установяване дали
действително жалбоподателите попадат в кръга на заинтересованите лица. В този
смисъл считам, че доколкото има спорни въпроси по заключението на вещото лице е
наложително да бъде извършена повторна експертиза.
Предвид
влязлото в сила определение №1611/27.07.2020г. по настоящото дело и с оглед на
молба с вх.№ 8990/28.07.2020г., производството е във връзка с жалбите на М.П.П.
в лично качество, С.К.С. в лично качество и В.Й.Д. в лично качество тримата
представлявани от адв. Г.В. срещу заповед №Г-6/28.01.2020г., издадена от
заместник кмета на община Варна, с която е одобрен план за регулация и
застрояване на УПИ ІІ-327 „за жилищно строителство“ в кв.670 по плана на 2-ри
м.р. на гр. Варна, представляващ изменение на ЧИЗРП, одобрен със заповед №
Г-17/18.01.1995г. на кмета на община Варна.
Видно
от заключението на съдебно-техническата експертиза с вх. № 12390/09.10.2020г.,
изготвена от арх. В. С., както и с оглед на уточненията направени от вещото
лице С. в съдебно заседание става ясно, че: Предвижданията на одобрения със
заповед №Г-6/28.01.2020г., издадена от заместник кмета па община Варна ПРЗ на
УПИ ІІ-327 „за жилищно строителство“ в кв.670 по плана на 2-ри м.р. не засягат
имотите на тримата жалбоподатели, същите не влизат в разработката на обжалвания
план. Вещото лице уточни, че предвиденото подземно застрояване с възможност за
достигане до имотни граници не представлява свързано застрояване, нито е
намаляване на отстоянията. Отстоянието на подземното застрояване от
регулационните линии не е предвидено
нито в ЗУТ, нито в подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В чл.25 от Закона за устройство на територията е посочено, че застрояването в урегулирани поземлени имоти се определя с
външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на
подробния устройствен план могат да се разполагат или по които задължително се
разполагат сградите в приземното им ниво. Тоест, външните и вътрешните линии на
застрояване касаят само надземното и приземното ниво на сградите, но не и
подземното такова. В чл.31 от ЗУТ е
регламентирано разстоянието на сградите от регулационните граници в зависимост
от височината им, от което следва, че цитираната разпоредба визира границите на
надземната част от сградата, респективно същата не намира приложение досежно подземното
застрояване. От друга страна, чл.75, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени
зони сочи, че с подробния устройствен план се определят линии на
надземното застрояване и линии на подземното застрояване, от което следва
извода, че е допустимо линиите на подземното застрояване да не съвпадат с тези
на надземното застрояване и да не се определят при едни и същи правила. За
подземното строителство извън Столична община няма изисквания за отстояния,
като същото може да бъде и на границите на УПИ без това да го превръща в
свързано застрояване или да се счита за намалено отстояние. В същия смисъл е
следната практика на Върховния административен съд: Решение № 7346 от
30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8228/2012 г., II о., докладчик съдията
Светлана Йонкова; Решение № 15909 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. №
11861/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Павлина Найденова; Определение №
13643 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13886/2013 г., II о., докладчик
съдията Джузепе Роджери/.
С
обжалваният план не се променя предназначението на УПИ ІІ-327 „за жилищно
строителство“ в кв.670 по плана па 2-ри м.р. на гр. Варна, каквото е било по
предходния и действащ ПУП-ЗИЗРП, одобрен със заповед №Г-17/18.01.1995г. на
кмета на община Варна. Конкретното предназначението на поземлените имоти е
определено в чл.8 от ЗУТ и то не е свързано с височината на застрояване, затова
и промяната на застрояването от средно към високо не представлява промяна на
конкретното предназначение на имота по смисъла на чл.8 от ЗУТ.
С
обжалвания план не се предвижда свързано застрояване между УПИ ІІ-327 „за
жилищно застрояване“ в кв.670 по плана па 2-ри м.р. на гр. Варна и имотите на
жалбоподателите, като такова свързано застрояване не се предвижда и за
подземното застрояване. С обжалвания план не се допускат намалени отстояния към
имотите на жалбоподателите и не се въвеждат ограничения в режима им на
застрояване и ползване, като разпоредбите на чл.32, ал.2 и ал.1 от ЗУТ, както и
на чл.31, ал.1 и чл.35, ал.1 са неприложими в разглеждания случай.
Следователно,
съгласно събраните по делото доказателства включително и съдебно-техническата
експертиза и предвид приложимите нормативни разпоредби, жалбоподателите нямат
правен интерес от обжалване на плана за регулация и застрояване на УПИ ІІ-327
„жилищно строителство“ в кв.670 по плана па 2-ри м.р. на гр. Варна,
представляващ изменение на ЧИЗРП, одобрен със заповед № Г-17/18.01.1995 г. на
кмета на община Варна, тъй като не влизат в нито една от категориите на чл.131,
ал.1 и ал.2 от ЗУТ и с плана не са нарушени или застрашени техни права, свободи
или законни интереси по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК.
Във връзка с искането за присъждане на юриск. възнаграждение, предявено от
ответната страна, СЪДЪТ счита, че
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната
страна, което следва да бъде в минимален размер от 100 лв. съгласно чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
От
изложеното, СЪДЪТ счита, че е налице
основание за оставяне без разглеждане на трите жалби и прекратяване на делото,
поради което въз основа на чл.159, т.4 от АПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите
на М.П.П. в лично качество, С.К.С. в лично качество и В.Й.Д. в лично качество
тримата представлявани от адв. Г.В. срещу заповед №Г-6/28.01.2020г., издадена
от заместник кмета на община Варна, с която е одобрен план за регулация и
застрояване на УПИ ІІ-327 „за жилищно строителство“ в кв.670 по плана на 2-ри
м.р. на гр. Варна, представляващ изменение на ЧИЗРП, одобрен със заповед №
Г-17/18.01.1995г. на кмета на община Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството
по административно
дело № 803/2020г. по описа на Административен съд гр. Варна.
ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН **********,***, С.К.С., ЕГН **********,***
и В.Й.Д., ЕГН **********,***, тримата представлявани от адв. Г.В. ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО в полза на Община Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Определението
може да бъде обжалвано е частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок, който за жалбоподателите започва да тече от днес, предвид
присъствието на адв. В. в съдебно заседание и от съобщението до ответника.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.20 часа.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: