О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
гр. София, 16.03.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, II въззивен състав, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
СИМОНА
УГЛЯРОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Углярова в.н.ч.д. № 909 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесет и втора от НПК.
Инициирано е с частна жалба, депозирана
от адв.Н.Т.– САК, служебен защитник на подсъдимия М.Д.К.,
срещу протоколно определение от 23.02.2021 г. по н.о.х.д. № 8396/2020г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 107 - ти състав, с което на основание чл.66,
ал.1 от НПК е изменена наложената на подсъдимото лице мярка за неотклонение от
„подписка“ в „задържане под стража“.
Релевирани са доводи за
неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, във връзка с
което се сочи от една страна, че наложената мярка за неотклонение не е поискана
от прокуратурата и/ или от защитата, поради което и последните са били лишени
от възможността да изразят мнението си в съдебно заседание, а от друга, че неявяването
на подсъдимия К. е вследствие недостатъчно положени усилия на ГД“Охрана“ да
намерят същия на адреса му и да му връчат книжата по делото, респективно да го
доведат принудително в съда. Твърди се, че дори и при наличие на предпоставки
за изменение на наложената на подсъдимия мярка за неотклонение, то не следва да
се налага най – тежката такава, а по – лека, например „Гаранция в пари“, която
да е съобразена със социалния статус на подсъдимия. Сочи се, че подсъдимият М.Д.К.
не е бил уведомен за образуваното в Софийския районен съд дело, не знае за кога
е насрочено същото, поради което и не е налице вероятност да се укрива
умишлено, още повече предвид обстоятелството, че досега спрямо него е била
взета най – леката мярка за неотклонение, а именно „Подписка“.
Въз основа на изложените аргументи е и
отправеното искане към въззивната съдебна инстанция
за отмяна на контролирания съдебен акт, доколкото наложената мярка за
неотклонение „задържане под стража“ би въздействала репресивно и отрицателно и
не отговаря на целите, заложени в разпоредбата на чл.57 от НПК.
Софийски градски съд, като взе предвид
доводите на жалбоподателя и релевираното искане, въз
основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:
С постановление от 28.02.2020 г. по ДП №
2638/2017 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 46252/2017 г. по описа на СРП,
М.Д.К. е привлечен в процесуалното качество на обвиняем за извършено
престъпление по чл. 206, ал. 3, предл.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“
и б.“б“ от НК. Със същото постановление спрямо обвиняемия е взета мярка за
неотклонение „Подписка“ с изрично посочване, че обвиняемият се задължава да се
явява при призоваване и да не променя местоживеенето си без да уведоми органите
на досъдебното производство, като при неизпълнение на тези задължения, мярката
за неотклонение се изменя в по – тежка такава.
С обвинителен акт, внесен в Софийски
районен съд на 29.06.2020г., Софийска районна прокуратура е повдигнала на
подсъдимия М.Д.К., с ЕГН **********, обвинение за извършено престъпление с
правна квалификация по чл. 206, ал. 3, предл.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“
и б.“б“ от НК.
Въз основа на внесения обвинителен акт е
образувано НОХД № 8396 по описа за 2020 година на Софийски районен съд, НО, 107
- ми състав.
В хода на първоинстанционното
производство на насроченото открито разпоредително
съдебно заседание на 03.11.2020г. подсъдимият, редовно уведомен чрез Д. К. –
негов баща, не се е явил, без да посочи уважителни причини за това, поради
което за датата на следващото съдебно заседание е разпоредено
принудителното му довеждане.
В следващото съдебно заседание,
проведено на 02.12.2020г., К., нередовно призован, не се е явил, като по делото
е приложена докладна записка от мл.инспектор А.Т.– сътрудник по охраната в
РД“Охрана – София“, видно от която посочения в протоколното определение адрес е
посетен, направена е проверка, като лицето не е намерено, а при проведен
разговор с Д. К. – баща на подсъдимия, последният е посочил, че синът му М.Д.К.
от два месеца е в Германия, като не знае кога ще се прибере.
В следващото съдебно заседание,
проведено на 23.02.2021г., К., нередовно призован, не се е явил, като по делото
е върната и приложена призовка в цялост от известния по делото адрес, с
отразяване, че по сведение на майката на подсъдимия В.К., М.Д.К. се намира в
Германия за неопределено време. Приложено е по делото и писмо рег.№ И – 17342
от 29.12.2020г. от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, видно от което М.Д.К.
не пребивава в затворите на страната и в арестите на територията на ОСИН –
София. С протоколно определение от същата дата и на основание чл.66, ал.1 от НПК, Софийски районен съд е изменил взетата спрямо него мярка за неотклонение „подписка“
в „задържане под стража“. За да постанови атакуваното определение,
първоинстанционният съдебен състав е приел, че подсъдимият е променил
местоживеенето си без да уведоми съответния орган по разследването или съда, същият
не е намерен на известния по делото адрес, което поставя под съмнение
адекватността на изпълняваната спрямо него до този момент мярка за неотклонение
„подписка“, с оглед на което районният съд е намерил, че са налице предпоставките
на чл. 66, ал. 1 НПК и е изменил същата в най – тежката такава, а именно „задържане
под стража“.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд достигна до следните правни
изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че
искането, с което е сезиран, е подадено от процесуално легитимирана страна в
надлежна форма, направено е в законоустановения
7-дневен срок, съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1 НПК, като разгледано по
същество същото е неоснователно. Съображенията за това са следните:
Подсъдимият М.Д.К. е предаден на съд за
извършено престъпление по чл. 206, ал. 3, предл.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“
и б.“б“ от НК. Престъплението, за което е ангажирана наказателната му
отговорност се явява тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като за
него е предвидено наказание "лишаване от свобода" от една до десет
години. Същото обуславя задължителното присъствие на подсъдимия в съдебните
заседания съгласно чл.269, ал.1 от НПК, респективно неявяването му без наличието
на уважителна причина или напускането на адреса, без да уведоми съдебните
органи за това, би могло да бъде санкционирано от съда чрез вземане на мярка за
неотклонение, респективно наложената такава би могла да се измени в по – тежка.
Настоящият въззивен
състав е на мнение, че изводите на първостепенния съд за недобросъвестно
процесуално поведение на подсъдимия, обуславящо необходимост от влошаване на
процесуалното му положение с взимане на най-тежката мярка за неотклонение
"задържане под стража", следва да бъдат споделени. По делото е
установено, че мярката за неотклонение "подписка" на подсъдимия К. е
взета на досъдебното производство с постановлението за неговото привличане като
обвиняем, предявено и връчено лично на К. на 29.04.2020г., респективно
установява се, че същият е имал знание за взетата спрямо него мярка за
неотклонение, както и за процесуалните задължения, произтичащи от нея.
Същевременно налице е и редовна
процедура по уведомяването на подсъдимия за насроченото по делото разпоредително
съдебно заседание по реда на чл.180, ал.2, предл.1 от
НПК, поради което са налични регламентираните в закона предпоставки същият да
търпи предвидените негативи от неизпълнение на процесуалните си задължения, за
възникването на които се установява, че е уведомен.
В тази връзка, констатира се от
материалите по делото, че подсъдимият К. не се е явил в насроченото на 03.11.2020
г. разпоредително съдебно заседание, за което е бил редовно призован,
получавайки съдебната призовка за откритото съдебно заседание на 29.10.2020г., ведно
с разпореждане на първостепенния съд от 15.09.2020г. и препис от внесения в СРС
обвинителен акт, чрез Д. К. К. – баща, като последният е поел задължението да
ги предаде на адресата. В подкрепа на изложеното е приложената по делото призовка
за подсъдим № 22115841.
От друга страна, от приложена докладна
записка от мл.инспектор А.Т.– сътрудник по охраната в РД“Охрана – София“ се
установява, че подсъдимият е търсен на известния по делото адрес, като не е
намерен, а по данни на Д. К. – баща на подсъдимия, синът му М.Д.К. от два
месеца е в Германия, като не знае кога ще се прибере.
При установените по делото факти и при
наличието на данни, че подсъдимият пребивава извън пределите на страната, респ.
безспорно е напуснал адреса си, знаейки, че срещу него се води наказателно
производство, както и при наличие на редовна процедура по призоваването му за
първото по делото съдебно заседание, на което същият не се е явил без уважителни
причини, преценката на районния съд за наличието на основание за вземане на
изпълняваната мярка за неотклонение, настоящата съдебна инстанция намира за
правилна и законосъобразна. При проявеното недобросъвестно процесуално
поведение на подсъдимия, взетата на основание чл.66, ал.1 от НПК мярка за
неотклонение „задържане под стража“ се явява необходима и пропорционална намеса
в правата на подсъдимия, тъй като същата гарантира постигането на легитимната
цел да се осигури лично участие на М.К. в производството по делото, от което
той се отклонява. Посредством мярката за неотклонение ще се осигури и разумна
продължителност на наказателното производство в съответствие със стандарта,
установен в чл.22 от НПК и чл.6 от КЗПЧОС срок, представляващ неизменна част от
правото на справедлив процес.
Отделно от гореизложеното, въпросът за
изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия може да се поставя по всяко
време на съдебното производство, но съгласно чл. 270, ал. 1 НПК това искане е
основателно при промяна на обстоятелствата, която промяна обосновава извод за
отпадане на опасностите от укриване или извършване на престъпление, послужили
за вземане на най-тежката мярка за неотклонение или при наличие на други, нови
обстоятелства, обуславящи нейното изменение.
Настоящият въззивен
съдебен състав е на мнение, че към момента е налице обосновано предположение,
че подсъдимият има отношение към инкриминираното деяние, който извод на този
етап се подкрепя от събраните в производство доказателствени
източници, годността на които подлежи на преценка единствено от съда,
разглеждащ делото по същество и не може да бъде обсъждана в настоящото частно
производство. При произнасянето си, първостепенният съд законосъобразно не е
взел отношение по въпроса за вината, което е осигурило както минималния
стандарт на чл. 5, пар. 4 от ЕКЗПЧОС, така и
обезпечаване на правото на подсъдимия по чл. 6, пар.
1 от Конвенцията за разглеждане на делото от безпристрастен съд, доколкото
съдът не се е произнесъл с оценка за годността на събрания доказателствен
материал и неговата достатъчност. В този смисъл въззивният
съд ще посочи единствено, че обосновано подозрение за съпричастност на
подсъдимия към престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание
„лишаване от свобода“, се извежда от съществуващите към момента достатъчно
доказателства, подкрепящи обвинението, така както то е повдигнато с
обвинителния акт, а именно – показанията на свидетелите П.В.К., П.П.Д., Г.А.Г., Ф. М.А., М.Д.Д.,
като и назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно –
графическа експертиза.
По отношение на втората предпоставка
съдът намира, че същата е налице, доколкото към настоящия момент не е настъпила
промяна в интензитета на опасността подсъдимият да извърши престъпление, който
извод се обосновава от миналата му съдимост, така и от обстоятелството, че
твърдяното в обвинителния акт деяние по своята правна квалификация се явява
тежко умишлено престъпление.
Освен това настоящият въззивен състав намира, че предвид установеното по делото
поведение на подсъдимия, което сочи на недобросъвестност, към настоящия момент
са налице и достатъчно данни за наличието на опасност лицето да се укрие. В
този смисъл правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че е
необходимо обезпечаване провеждането на делото в присъствието на подсъдимия, а
общественият интерес следва да надделее над правото на лична свобода на
подсъдимото лице.
Първоистанционният съд е извършил всички
възможни процесуални действия за установяване местонахождението на подсъдимия и
призоваването му за съдебно заседание. При изчерпани процесуални възможности в
този смисъл, правилно е изменил мярката за неотклонение на подсъдимия от
"подписка" в "задържане под стража", доколкото може да се
предположи, че последният се укрива от правораздавателните органи.
В случая са налице предпоставките на чл.
66, ал. 1, алт. 2 и 3 НПК, тъй като подсъдимият е променил местоживеенето си,
без да е уведомил за това съответния орган, като е нарушил и взетата по
отношение на него мярка за неотклонение "подписка". Не могат да бъдат
споделени доводите на защитата, че тази норма следва да намери приложение при
следване последователността в тежестта на мерките. Предвидените в посочената
разпоредба предпоставки са алтернативни. При наличието на която и да е от тях,
съдът е оправомощен да измени мярката за неотклонение
в по - тежка, а ако спрямо подсъдимия не се е изпълнявала мярка за
неотклонение, да вземе такава. При това процесуалният закон не предвижда
изискване за спазване на определена последователност при определяне коя от
четирите вида мерки за неотклонение, визирани в чл. 58 НПК да бъде наложена на
подсъдимия. Няма пречка съдът да премине от най - леката по вид мярка за неотклонение
към най - тежката такава след конкретна преценка от негова страна, коя от
мерките за неотклонение е най-подходяща с оглед целите, визирани в чл. 57 НПК.
Избраната от първоинстанционния съд
мярка за процесуална принуда в настоящото производство в най - пълна степен ще
обезпечи целите на мерките за неотклонение и ритмичното развитие на
наказателното производство и ще осигури приключването му в разумен срок, с
оглед разпоредбата на чл. 22 НПК.
При така установената фактическа
обстановка и по гореизложените мотиви,
настоящата съдебна инстанция намира от правна страна, че контролираният съдебен
акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден, а
жалбата на защитника на подсъдимия оставена без уважение.
По тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от от 23.02.2021 г. по н.о.х.д. №
8396/2020г. по описа на Софийски районен съд, НО, 107 - ти състав.
Определението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.