РЕШЕНИЕ
№…
08. 10. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ Г.
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №501 по описа за 2020 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното
гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание
въззивна жалба от С.Л.К. с ЕГН********** против Решение № 449/
14. 04. 2020 г. по гр. д. № 5801/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд в
частта, в която е дадено разрешение на основание чл.127а ал.2 от СК вр. чл.211 от ГПК малолетното дете Т.С.
К., ЕГН ********** да пътува в чужбина -
в държавите, членки на Европейски съюз, придружавано от своята майка Д.В.Ф.,
ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес:***.К. №***, ет.*,офис ***, адв.Р.И.,
без за това да е необходимо съгласието на бащата С.Л.К., ЕГН **********,***,
което разрешение се дава за срок от три години и в частта, в която е
разрешено да се издаде паспорт за пътуване в чужбина на малолетното дете Т.С. К., ЕГН **********, без да е необходимо
съгласието на бащата С.Л.К., ЕГН **********. Отправено е искане ако съдът
приема, че е налице условието на чл. 270, ал. 3 ГПК за недопустимост на
решението в обжалваната част относно разрешението за издаване на паспорт на
малолетното дете без съгласието на неговия баща, то решението да бъде
обезсилено в тази част и производството по делото да бъде прекратено.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде отхвърлена насрещната искова претенция.
Въззиваемата страна Д. В. Ф. е изразила становище по въззивната жалба чрез процесуалния си представител адв. Р.И. в писмен отговор, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на доказателствата по делото е разрешил на основание чл.127а ал.2 от СК на малолетното дете Т.С. К., ЕГН ********** да пътува в чужбина - в държавите, членки на Европейски съюз и Република Турция, придружавано от своя баща С.Л.К., ЕГН **********,***, без за това да е необходимо съгласието на майката Д.В.Ф. ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес:***.К. №***, ет.*,офис ***, адв.Р.И., което разрешение е дадено за срок от три години. Съдът е дал разрешение да се издаде паспорт за пътуване в чужбина на малолетното дете Т.С. К. ЕГН **********, без да е необходимо съгласието на майката Д.В.Ф. ЕГН **********.
Със същото решение съдът е разрешил на основание чл.127а ал.2 от СК вр. чл.211 от ГПК малолетното дете Т.С. К., ЕГН ********** да пътува в чужбина - в държавите- членки на Европейски съюз, придружавано от своята майка Д.В.Ф., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес:***.К. №***, ет.*,офис ***, адв.Р.И., без за това да е необходимо съгласието на бащата С.Л.К., ЕГН **********,***, което разрешение е дадено за срок от три години. С решението е разрешено да се издаде паспорт за пътуване в чужбина на малолетното дете Т.С. К., ЕГН **********, без да е необходимо съгласието на бащата С.Л.К., ЕГН **********.
Предмет на обжалване в настоящата въззивна инстанция е решението на районния съд, с което се е произнесъл по насрещния иск на Д.В.Ф. срещу С.Л.К. с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, като го е уважил изцяло.
За да постанови решението си в обжалваното част районният съд въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел, че молителката прави впечатление на съвременна, отговорна към детето си майка и жена; интересуваща се от неговото здравословно състояние и загрижена за същото ; обичаща детето си и полагаща грижи за него -дотолкова, доколкото живее сравнително далече от него и не упражнява родителските права.
По отношение морала й и опасенията на молителя, че същата не притежава нужните качества на майка и жена, за да осъществява пълноценна грижа за детето, ако й се разреши да го извежда от страната първоинстанционният съд е приел, че делото не е доказано молителката да е лоша, безотговорна майка, неглижираща детето. Съдът е установил, че детето с желание отива при майка си, когато тя идва да го взема за осъществяване режима на личните си отношения с него . Съдът е приел, че липсват доказателства за това молителката да създава на молителя каквито и да било проблеми при осъществяване на личните си контакти с детето досега. Районният съд подробно е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и е приел, че липсват доказателства майката да работи като проститутка в Гърция, както се твърди от бащата и че същата работи като сервитьорка, за което е представен трудов договор. Съдът е приел, че след като майката има достатъчен морал, когато вижда детето си и се грижи за него на територията на страната , то същият й позволява да полага в пълна степен и същите грижи за детето и когато би била с него в чужбина - независимо дали биха били конкретно в Атина или в друго населено място в държава, член на ЕС.
Въззивният съд изцяло възприема изразените в обжалваното решение мотиви на първоинстанционния съд в обжалваната част досежно разрешението на майката да извежда от страната детето без съгласието на бащата за срок от три години.
Районният съд е изследвал въпросите за финансовите възможности, битовите условия на живот и моралните качества на майката при преценка на интереса на детето, за което се иска разрешението да напуска страната без разрешението на бащата. Този анализ на обстоятелствата е в съответствие със съдебната практика, съответно с Решение № 126 от 30. 05. 2014 г. на ВКС по гр. д. № 6871/ 2013 г., ІІІ г. о. , ГК, съгласно което в решението си по чл. 127а, ал. 3 СК съдът се ръководи единствено и само от интереса на дете. Посочено е, че този интерес съдът определя конкретно за всеки отделен случай, като следва да бъдат събрани доказателства за както фактите, които обуславят необходимостта от пътуване, така и относно мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава. В тази връзка е изложено, че не би бил защитен интересът на детето ( неговата сигурност и безопасност), ако му се предостави възможност да посещава роднини, които нямат постоянен дом, средства, осигурен статус и условия на живот.
По делото са представени доказателства, че майката работи в Гърция като сервитьорка, което се установява и от събраните по делото гласни доказателства. Въззивникът твърди, че същата работи като проститутка, за което е представил значителен по обем снимков материал , приет в първоинстанционното производство и в тази връзка е разпитан св. Е. Б. , който твърди, че е видял лично въззиваемата да влиза в секс клуб в Гърция – Dream Palace, като същият свидетел не посочва, че въззиваемата се е занимавала с проституция. Представеният снимков материал не установява по безспорен начин, че сниманото лице е именно въззиваемата, поради което въззивният съд приема, че липсват данни въззиваемата да се занимава с проституция и приема, че същата работи като сервитьорка пред вид представения по делото трудов договор и тази работа не възпрепятства майката да осъществява личен контакт с детето съобразно решението за прекратяване на брака. Представена е разпечатка от движението на въззиваемата от Гърция към Република България и обратно, като става ясно, че това е в периоди, в които същата е следвало да осъществи и е осъществявала личните си контакти с детето. За тези контакти свидетелства и А. Г. , която поради обтегнатите отношения между родителите е придружавала и е предавала детето на майката за осъществяване на личните контакти.
В хода на съдебното дирене във въззивната инстанция въззивникът е развил доводи, че въззиваемата е била разпитвана като свидетел по досъдебно производство ДП № 80/ 2018 г. по описа на СлО – СП, прокурорска преписка № 671/ 2018 г. по описа на Специализирана прокуратура- София. Във връзка с тези твърдения е изискана справка от Специализирана прокуратура- София пр. пр. № 671/ 2018 . от 03. 08 2020 г., от която е видно, че М.Т.Г. ( работодател на въззиваемата) на 13. 02. 2020 г. е обвинен за престъпления по чл. 321, ал.3, по чл. 159а, 159б, 159 г НК( трафик на хора и образуване и ръководене на организирана престъпна група) в съучастие и при продължавано престъпление. В справката е посочено, че С.В. на 13. 03. 2020 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2 вр. ал. 2 НК (образуване и ръководене на организирана престъпна група).
В справката по отношение на въззиваемата е посочено , че не е разпитвана като свидетел или обвиняема и липсват данни каква професия упражнява на територията на Република Гърция.
Въз основа на представената справка от Специализирана прокуратура- София се налага изводът, че въззиваемата работи в заведение на М.Г. и се познава със свидетеля С.В. , който е свидетел в първоинстанционното производство и твърди в показанията си, че същата работи като сервитьорка и притежава жилище, което е подходящо за детето по време на осъществяване на личните контакти. Независимо от това по делото не могат да се направят категорични изводи, че въззиваемата освен личните си контакти, е свързана с престъпната дейност, в която са обвинени Г. и В. , за да се приеме, че контактите на детето с майката на територията на Република Гърция биха създали опасност за живота и здравето му и биха повлияли негативно върху неговото психологическо развитие. От доказателствата по делото може да се направи категоричен извод, че въззиваемата работи при Г. , който освен търговска дейност на територията на Република Гърция, се занимава и с криминална дейност, за която липсват данни въззиваемата да е информирана или да е свързана. По делото липсват категорични данни, че въззиваемата се занимава с проституция, независимо от това дали Г. и В. са свързани с упражняването на такава дейност, тъй като от представения снимков материал не може да се приеме безспорно, че лицето на снимките е въззиваемата. Посещаването еднократно на секс клуб, както се твърди от свидетел на въззивника в първоинстанционното производство, също не налага безспорния извод, че същата е влязла в клуба, за да проституира. По делото липсват каквито и да са други данни, че въззиваемата се занимава с дейност, която от морална гледна точка би възпрепятствала възможността й като майка да осъществява контакти с детето извън територията на Република България.
Що се отнася до необходимостта на детето да пътува извън пределите на Република България, по делото са налице данни, че същото има здравословни проблеми и лечението е провеждано в чужбина, което налага пътуването му без това пътуване да бъде възпрепятствано от родителите, които са в конфликтни отношения, видно от доказателствата по делото.
По изложените съображения въззивният съд счита, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Във въззивната жалба са наведени доводи, че решението е недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл по насрещния иск освен за исканото разрешение за напускане на страната от детето без съгласието на бащата и за издаване на международен паспорт на детето, като се посочва, че такова искане не е направено от въззиваемата и детето има такъв издаден, валиден до месец ноември 2021 г.
Съдът счита, че доводите на въззивника са неоснователни и не е налице постановено недопустимо решение в обжалваната част, тъй като издаването на международен паспорт на детето е последица от разрешаването на детето на пътува в чужбина с единия от родителите без разрешението на другия с оглед формалните изисквания за детето да притежава лични документи, с които да се легитимира извън границите на Република България, още повече, че с оглед неговата възраст същото не притежава документи за самоличност. Съдът не възприема доводите на въззивника и затова, че детето притежава международен паспорт, валиден до ноември 2021 г., тъй като даденото разрешение детето да пътува с майката без разрешението на бащата е за тригодишен период, който надхвърля крайния срок на валидност на паспорта на детето и това би наложило отново да се прави искане за издаване на международен паспорт. В този смисъл е Решение № 33 от 25. 02. 2014 г. на ВКС по гр. д. № 143/ 2013 г., ІІІ г. о. , ГК съгласно което спорната съдебна администрация по чл. 127а, ал. 2 СК обхваща въпросните, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите документи за това. Издаването на документите е свързано и е последица от решаването на основния въпрос за пътуването на детето извън страната, а не е предмет на самостоятелно искане.
Във въззивната жалба са наведени доводи за процесуални нарушения, допуснати от районния съд относно липсата на указание за въззивника да се яви в съдебно заседание , за да бъде изслушан лично.
Съдът счита, че и тези доводи са неоснователни, тъй като видно от доклада на съда по чл. 146 ГПК (лист 63 от делото на районния съд) на ответната страна е указано, че следва да се яви лично за изслушване и е предупредена, че неявяването й без уважителни причини не е пречка за произнасянето на съда. Тези указания са направени от съда след приемането за съвместно разглеждане в производството на насрещния иск на майката Д. В. Ф. с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК и по тези причини съдът е употребил общия термин „ ответна страна“, като адресат са и двете страни, които са ответници по първоначалния и насрещния иск. С оглед на това съдът смита, че районният съд е изпълнил изискванията на чл. 127а, ал.3, изр. 2 СК, който задължава съда да изслуша другия родител по иска, освен ако не се яви без уважителни причини. Видно от протоколите за проведени съдебни заседания въззивникът не се е явявал лично , присъствувал е само неговият процесуален представител, поради което се приема, че въззивникът като ответник по насрещния иск не се е явил без уважителни причини, уведомен е да се яви за лично изслушване, поради което са спазени изискванията на чл. 127а, ал.3, изр. 2 СК.
По делото е представено уведомително писмо № ДП/ Д- ЕН/ 265 – 001/ 29. 07. 2020 г. на ДСП – Плевен, в което е отразено, че детето Т. К. живее при баща си и за него се полагат всички необходими грижи за нормалното му физическо и психическо развитие. Съдът счита, че това писмо съдържа факти, които са ирелевантни за въззивното производство с оглед на това, че предмет на обжалване е решението, с което е дадено разрешение на майката да изведе детето от страната без съгласието на бащата, а не обратното. В останалата част, в която е дадено разрешение на бащата от съда по реда на чл. 127а, ал.2 вр. ал. 1 СК не е предмет на въззивно обжалване, поради което съдът не обсъжда условията на живот и отглеждане на детето при бащата.
По изложените съображения съдът счита, че първоинстан-ционното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част и следва да бъде потвърдено. Решението в останалата необжалвана част е влязло в законна сила като необжалвано.По делото не е направено искане за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция от въззиваемата страна, поради което съдът не се произнася по този въпрос.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 вр. чл. 272 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Решение № 449/ 14. 04. 2020 г. по гр. д. № 5801/
2019 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която е дадено
разрешение на основание чл.127а ал.2 от СК вр. чл.211 от ГПК малолетното
дете Т.С. К., ЕГН ********** да пътува в
чужбина - в държавите- членки на Европейски съюз, придружавано от своята майка Д.В.Ф.,
ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес:***.К. №***, ет.*,офис ***, адв.Р.И.,
без за това да е необходимо съгласието на бащата С.Л.К., ЕГН **********,***,
което разрешение се дава за срок от три години и в частта, в която е
разрешено да се издаде паспорт за пътуване в чужбина на малолетното дете Т.С. К., ЕГН **********, без да е необходимо
съгласието на бащата С.Л.К., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕ № 449/ 14. 04. 2020 г. по гр. д. № 5801/ 2019 г. по описа на
Плевенския районен съд в останалата част е влязло в законна сила като
необжалвано.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :