№ 16
гр. Търговище, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тридесет и
първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500295 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.
В.гр.д. № 295/2021 г. е образувано по въззивна жалба на М. Й. М., ЕГН ********** и
Н. Т. М., ЕГН **********, от гр.Търговище, ул.”Ш.” № 5, вх.А,ап.5, срещу решение №
479/27.10.2021 г. по гр.д.№ 20213530100361 по описа на Районен съд-Търговище.
С обжалваното решение съдът е ПРИЗНАЛ за установено съществуване на вземане
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:*********, към Н. Т. М.,с ЕГН **********, общо за
сумата от 474.25 лева, включваща 397.13 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г., ведно със законната
лихва от 22.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, 54.54 лева - мораторна
лихва от 15.09.2018г. до 13.10.2020г, както и сума за дялово разпределяне в размер на 18,71
лева - главница за периода от 09.2017г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва от
22.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането и 3,87 лева - лихва за периода от
31.10.2017г. до 13.10.2020г., за които вземания в полза на ищеца по ч.гр.д.№ 1643/2020г. по
описа на ТРС е издадена Заповед № 821/29.12.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК; ПРИЗНАЛ е за установено съществуване на вземане на „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК:********* към М. Й. М. с ЕГН ********** общо за сумата от 474,25
лева, включваща 397,13 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м. 05.2017г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва от 22.10.2020г.
до окончателното изплащане на вземането, 54,54 лева - мораторна лихва от 15.09.2018г. до
13.10.2020г, както и сума за дялово разпределяне в размер на 18,71 лева - главница за
периода от 09.2017г. до м. 04.2019г., ведно със законната лихва от 22.10.2020г. до
1
окончателното изплащане на вземането и 3,87 лева - лихва за периода от 31.10.2017г. до
13.10.2020г., за които вземания в полза на ищеца по ч.гр.д.№ 1643/2020г. по описа на ТРС е
издадена Заповед № 821/29.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК. Присъдени са разноски в заповедното производство и исковото производство, платими
от ответниците на ищеца. Постановено е, че решението има действията по чл. 223 от ГПК
спрямо „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД гр.София, ЕИК ********* в качеството му на трето
лице - помагач на страната на ищеца.
Считайки решението на първоинстанционния съд за неправилно, поради нарушение
на материалния закон и постановено при съществени процесуални правила,
жалбоподателите молят за неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции. В жалбата
са изложени подробни съображения и доводи във връзка с оплакванията за неправилност,
сведени по следното: според жалбоподателите абсурдно е да се приема, че е доказано да са
потребители на топлинна енергия, след като е установено в процеса, че не са вещни
ползватели на процесния имот, находящ се в гр. София, тъй като живеят в гр.Търговище,
ул.”Ш.” № 5, вх.А,ап.5 за исковия период; неправилно приложение на института на
погасителната давност и конкретно на разпоредбата на чл.111, б.”в” от ЗЗД (в тази връзка
жалбоподателите сочат, че с решението „Неправилно се приемат за дължими сумите,
фактурирани с общата фактура от 07.2018г., които включват суми от 05.2017г. Видимо
задължение от 07.2018г. не е в давност, но в него е включено задължение от целия
отоплителен период от 01.05.2017г.до 30.04.2018г. Така са присъдени суми от 01.05.2017г.,
въпреки, че са в давност“; изложени са оплаквания, че от страна на ищеца не са ангажирани
доказателства за извършено отчитане на индивидуалните разпределители или за пречки в
абоната, поради които е било възпрепятствано такова отчитане, като основание за служебно
начисляване на задълженията. Съгласно чл.144, ал. 1 от ЗЕ, топлинната енергия за
отопление на имотите се разпределя между отделните имоти въз основа на дяловите
единици, определени по индивидуални разпределители, монтирани на отоплителните тела в
имот, като съгласно ал.4- топлинна енергия, отдадена от едно отоплително тяло е
произведено от дяловите единици, определени по показания на индивидуалния
разпределител на отоплителното тяло, и топлинната енергия за една дялова единица.
Третото лице помагач не е представило отчетните документи, а при липса на такива,
приетите по делото експертизи е безпредметно да бъдат обсъждани, защото без отчетни
документи, положителен извод за наличие на основание за начисляване на задължения за
плащане в претендирания размер и за сочения от ищеца обем потребление не може да бъде
направен; в противоречие с установената съдебна практика, съдът е приел, че Общите
условия са със силата на договорни отношения между страните; Друго нарушение е
безрезервното приемане на СТЕ, която е направила заключението по документи, които не са
представени по делото и дори може и да несъществуват; Видно от самото заключение
липсва доказателство за количеството на потребената енергия, както и доказателство, че е
спазвана нормативната уредба при дяловото разпределение нарушение; не е представено от
страна на ищеца никакво доказателство същият да е заплатил суми за дялово разпределение
на фирмата за дялово разпределение, за да ги претендира. Изложени са доводи и за
2
неправилност на решението и в частта за присъдените разноски.
В депозирания отговор ответникът заявява становище за неоснователност на жалбата
и моли за потвърждаване на решението, претендира разноски.
Третото лице-помагач на ищеца не е представило отговор по жалбата.
В проведеното пред въззивната инстанция о.с.з. страните не се явяват, не се
представляват.
Съдът констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в
срока по чл.259 ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване
акт.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Жалбата е частично
основателна.
Предявените искове са обосновани с обстоятелствата, че ответниците, като
собственици на процесния апартамент, находящ се в гр. София, и потребители на топлинна
енелгия (ТЕ), съгласно чл. 153, ал. 1 във вр. с 150, ал. 1-3, чл.140, ал.1, т.2 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), не са заплатили дължимата, съгласно чл. 139 от ЗЕ и Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, ТЕ за периода м.май 2017г. - м.април 2019г. в общ
размер 948,49 лева, от които 794,25 –главница за посочения период, 109,08 лв.- мораторна
лихва за периода 15.09.18 – 13.10.20 г.; сума за дялово разпределение в размер 37,42 лв. –
главница за периода м.09.2017 – м.04.2019 г. и 7.74 лв.- лихва за периода 31.10.17 – 13.10.20
г., за които суми, ведно със законната лихва върху главниците ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, възразена в срока по чл. 414 ГПК от ответниците.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответниците са оспорили предявените искове по
следните основни доводи и съображения: по допустимостта на исковите претенции -
възражения за давност на осн.чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, доколкото се касае за периодични
плащания и вземания за лихви, доколкото се претендират суми от 01.05.2017 г.,
независимо, че фактурите са издадени по-късно; по основателността на претенциите -
възражение че ищците не са ползуватели на ТЕ, предвид местоживеенето им в гр.
Търговище, а не в процесния апартамент в гр. София, като видно от писмените
доказателства друго лице е вещен ползувател, който е задължен да заплаща доставяната
топлинна енергия, а не формалния собственик; отделно от това, в представените документи
от ищеца фигурира името само на ответника М.М., поради което само същият би бил
отговорно лице за заплащане на ТЕ; оспорват размера на претендираните суми – при
определяне размерана дължимата ТЕ ищецът е ползвал методика, за дялово разпределение,
отменена с решение по адм.д. № 1372/2016 г., оспорват доказването от страна на ищеца
обема на продадената ТЕ, с доказване на нейното количество, годност на измервателните
уреди, законност на АС и съответно точното разпределение на енергията в процесния имот,
цитират разпоредбата на чл. 62 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), с довод, че дори
и да се достави ТЕ на потребителя, той не дължи нейното заплащане, ако не я е поръчал, с
оглед приложимост на специалният (ЗЗП) спрямо общия закон (ЗЕ).
3
Конституираното трето лице, помагач на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД, гр.
София, не е депозирало отговор в срока по чл. 131 от ГПК. В хода на производството, в
изпълнение на задълженията, дадени с протоколно определение на съда от 13.07.21 г., от
третото лице-помагач е постъпила молба, с приложени писмени доказателства, приобщени
към делото, и изразено становище за основателност на исковата претенция.
При извършената самостоятелна проверка, като въззивна инстанция, настоящият
съдебен състав прие за установено от фактическа страна следното:
На 22.10.2020 г. ищецът е подал пред РС-София заявление по реда на чл. 410 от ГПК
за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано ЧГД № 51575/2020
г. по описа на СРС, прекратено с определение от 10.12.2020г. и изпратено по компетентност
на РСТ, по описа на който е образувано ч.гр.д. № 1643/2020 г. (и двете дела - приложени). С
издадената Заповед № 821/29.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК съдът е уважил изцяло заявлението за сумите, които са предмет на настоящата искова
претенция, като срещу тази заповед, в срока по чл. 414 ГПК ответниците са подали
възражение, обусловило предявяването на настоящия иск по реда на чл. 415 , ал. 1 от ГПК –
искът е предявен в указания срок, за същите суми по основание, размер и периоди, предмет
на възразената заповед, поради което е процесуално допустим (предвид дължимата от
исковия съд проверка, съгласно т. 10а от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/13 г.
на ОСГТК, ВКС).
Процесният апартамент се намира в жилищен блок - сграда на адрес: гр. София,
общ.Средец, ул.“ Л.К.“ № 17, поради което приложими са правилата за етажната
собственост. Видно от приложения в първоинстанционното производство Протокол на
Общо събрание на етажните собственици (чл. 25 - 29) на 22.10.2001г. е проведено ОС, на
което от общо 34, са присъствали 26 етажни собственици. Взето е решение да се сключи
Договор за извършване на услуга „Топлинно счетоводство“ с „Техем сървисис“ ЕООД, гр.
София. Към протокола е приложен списък на собствениците. Въз основа на това решение,
между „Техем сървисис“ ЕООД и ЕС, чрез упълномощените от Общото събрание на
етажната собственост три физически лица (л.25), е сключен Договор № 1213/26.10.2001 г. (л.
23) с ПРЕДМЕТ: доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и
индикатори за разпределение разхода на топлинна енергия; извършване на индивидуално
измерване на потреблението на топлинна енергия (ТЕ) и вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и индивидуални
сметки на потребителите. Страните са се съгласили изготвянето на общата и
индивидуалните сметки да се извършва на база реално постъпилото количество ТЕ,
отчетено и фактурирано от ищеца - „Топлофикация” ЕАД. Между страните е договорено
още индивидуалното потребление на ТЕ да се установява посредством системата ХАЙЦТЕК
(системата за разпределение на разходите за ТЕ) на база отчетените от уредите показания и
дела на разхода топлинна енергия, свързан с топлоотдаване от главните линии на общите
сградни инсталации, в съотношение 10/90%. Отчетът на разходите за отопление и топла
вода е следвало да се извършва един път годишно, като първият отчетен период бил 2001-
4
2002 г. Срокът на договора е уговорен на две години, удължаван автоматично с още една
календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие,
подадено един месец преди изтичането.
От приложения НА № 103, том 1, дело № 98 от 2000г. на Нотариус с рег.№ 200, по
описа на НК с район на действие РС- София (/л. 21), се установява, че на 28.03.2000 г.
ответниците са сключили Договор за прехвърляне на процесния недвижим имот срещу
издръжка и гледане с Д.З.С., род. 2025 г. (с посочено ЕГН), със запазено пожизнено и
безвъзмездно право на ползване от прехвърлителката. От писмо до ответниците (л. 15)
относно смяна на титуляра на партидата за заплащане на топлинната енергия от
17.01.2020г., във връзка с актуализация на данни, на основание чл. 58 от Общите условия на
„Топлофикация София“ АД за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се
установява, че партидата на процесния апартамент е с абонатен № 21934, като ответниците
са уведомени, че ако представят писмено споразумение за лицето, което да бъде титуляр на
партидата, тази промяна ще бъде извършена.
Към ИМ са представени 3 бр. дебитни известия и съобщения към фактури (л. 30-35)
за начислени по партида с абонатен № 21934, като реална консумация на топлинна енергия
за съответните периоди и обобщена справка за дължимите суми за периода 01.05.17-30.04.18
г., със срок на плащане 14.09.2018г. и за периода 01.05.18-30.04.19 г., със срок на плащане
14.09.2019 г. От Справка (л. 35), представена от ищеца и неоспорена от ответниците, се
установява, че за абонатен номер № 21934, за периода от 30.09.2017г. до 30.09.2019г. като
задължения са осчетоводени за плащане суми, възлизащи на общо 948.49 лв., включващи
главница от 831.67лв. и 116.82лв. лихва за забава.
Във връзка с оспорването на исковете от ответниците, са допуснати, изслушани и
приети две експертизи – СТЕ и ССчЕ.
От заключението на СТЕ (л.116-120) се установява, че потребената от абоната-
ответник топлинна енергия за процесните два периода: 01.05.17-30.04.18 г. и 01.05.18-
30.04.19 г. възлиза на обща стойност 831.67лв. и включва сумата от 794.25 лв. общо за
отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ), както и сумата от 37.42лв. общо за
отчитане на уреди за разпределение на ТЕ.
По делото е допусната ССчЕ, от заключението на която се установява, че общият
размер на законната лихва върху всяко от задълженията считано от датата на изпадане на
ответника в забава до 13.10.2020 г. възлиза на 115.17 лв. за ТЕ и 8.18 лв. за дялово
разпределение.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е установителен иск, с правно осн.чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 153,
ал. 1 във вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Основателността на исковата претенция е обусловена от извършеното от страна на
ищеца доказване в процеса на следните факти и обстоятелства (част от които спорни),
относими към казуса: процесният имот в гр. София е съсобствен на ответниците, намира се
5
в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа, през
процесния период е бил топлофициран; в изпълнение на решението на ЕС от 22.10.2001 г.,
на 26.10.2001 г. между ЕС и съответното дружество за дялово разпределение
(конституирано като трето-лице помагач на ищеца в процеса – фирма за дялово
разпределение) е сключен договор за доставка и монтаж на термостатни вентили,
термостатни глави и индикатори за разпределение разхода на топлинната енергия;
извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването на обща и
индивидуални сметки на потребителите; между страните е възникнало и съществувало
валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия
до процесния недвижим имот за съответния период, от приетата по делото СТЕ е доказан е
начина на извършване на дяловото разпределение и неговото съответствие с действащите
към процесните периоди нормативни и поднормативни актове и методики, както и дела на
ответниците съответно потребената топлоенергия в претендираното количество и стойности
през исковия период: за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация,
сума за БГВ.
Всички суми по исковата пратенция и тяхната дължимост са предмет на обследване и
установяване от приетите две експертизи, които се възприемат от съда като компетентни и
обосновани, дали категоричното заключение за вида и размера на получените услуги и
доставки, правилността на начина на изчисление, според действащата към съответния
момент нормативна уредба и методика.
Въззивният съд споделя възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и правни изводи, без тези в частта относно възражението на ответниците за
погасителна давност (чл. 11, б. „в“ от ЗЗД). В отговор на изложените в жалбата оплаквания,
доводи и съобръжения, въззивът намира следното:
Неоснователно е възражението на ответниците, че не са от кръга лица, които
съгласно разпоредбите на чл. 149-153 от ЗЕ са лица, в чиято отговорност възниква
задължението за заплащане на въпросната ТЕ. Същите, като членове, в качеството си
съсобственици на апартамента, на ЕС, са обвързани на осн.чл. 149, ал. 1, т. 6 и чл. 150 от ЗЕ
– въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на
топлинна енергия- ищеца и клиентите в сграда етажна собственост. Отношенията в
топлоснабдяването на сгради под режим на етажна собстваност през периода 2002 г. - 2017
г. са били уредени с разпоредбите на ЗЕЕЕ, обн. ДВ бр. 64/16.07.1999 г., отменен с
дейстащия в момента ЗЕ, обн. ДВ бр. 107/09.12.2003 г.. С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си,
съответно да плащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната Наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Неоснователен в тази връзка е доводът в жалбата, че
6
съществуването на вещно твърдението
До смъртта на тяхната праводателка/прехвърлителка Д.З.С. (починала на 09.05.2007
г. – обстоятелство, което не е спорно) именно тя, по силата на запазеното „право на
пожизнено ползване“ е била длъжник по заплащането на топлинната енергия (чл. 153, ал. 1
от ЗЕ), но след датата на нейната смърт, те, като собственици на имота, носят отговорност за
заплащането на топлинната енергия, доколкото в процеса нито е наведено възражение, нито
пък са представени доказателства да има друг обитател, респ. задължено лице в някоя от
хипотезите на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. От представеното писмо от ищеца се установява, че
въпросната партида е на името на ответниците, като същите са уведомени, че по
споразумение помежду им могат да посочат други лице, на което да бъде записана тази
партида. Самият факт, че ответниците обитават апартамент в гр. Търговище, т.е. не живеят в
процесния апартамент в гр. София, сам по себе си не ги освобождава от отговорността за
заплащане на доставената енергия. Неоснователен в тази връзка е доводът в жалбата, че
задължението за заплащане на ТЕ се свързва с притежанието на правомощие за ползването
на имота, където се доставя енергията. След смъртта на Джунка Саратлийска ответниците не
са само „голи“ собственици, тъй като със смъртта й правото й на ползване се прекратява, и
ответниците са носители на пълното право на собственотт, в това число правото на
ползване.
Безспорно, като потребители на енергия за битови нужди (§ 1, т. 42 ДРЗЕ)
ответниците са под защитата на ЗЗП, поради което съдът служебно следва да се да се
произнесе по неравноправния характер на клаузи в договора между страните, предвид и
възражението в отговора на ИМ за колизия между двата закона - ЗЕ и ЗЗП. Доколкото
ответниците притежават апартамент в сграда под режим на етажна собственост, субектът,
който трябва да отправи искането за присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа е не всеки собственик, а това става въз основа на решение на ОС на
ЕС, прието с изричното писмено съгласие на две трети от всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сградата (чл. 133, ал. 2 ЗЕ). В ЗЕ е възприет нов принцип за
разпределение на постъпващото в сградата общо количество енергия (чл. 139 и сл. ЗЕ), а
прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможност в хипотезата на чл. 153, ал. 2
от ЗЕ. С приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в
случаи като процесния, като услуга, която се ползва от самата ЕС. Макар последната да не е
персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като
колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно
отопление“. Тази уредба на отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим на
етажна собственост заварва при влизането си в сила от 10.06.2006 г. Закона за защита на
потребителите, който изрично забрани доставката на централно отопление, без искане на
потребителя. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ЗЗП не само не е в колизия, а напротив, е в
унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал.
2 ЗЕ (след измененията ДВ 30/2006 г.) изисква решение на ОС на ЕС за присъединяването на
сградата към топлопреносната мрежа (а такова в случая е налице – прието на 22.10.2001 г. и
7
не са налице данни да е взето решение за прекратяването на топлоснабдяването по реда на
чл. 153, ал. 2 ЗЕ – а и ответниците не се позоват на подобна хипотеза). Съгласно
законодателното разрешение „потребител“ на услугата е цялата етажна собственост, затова
титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия
при доставката на централно отопление в сградата. Разрешението важи и за заварените от
ЗЕЕЕ (отм.) сгради, които са топлоснабдени преди влизане в сила, както на този закон, така
и на ЗЗП.
Неоснователно е и възражението във връзка с приетите експертизи – и двете
експертизи са изключително подробни и изчерпателни, цитирани са всички счетоводни
документи, проверени от вещите лица, нормативна база, приложима към съответния период
с извод за правилно изчисление, респ. отчитане на съответните параметри от исковата
претенция.
Видно от представения протокол от проведените две съдебни заседания - от
03.09.2021 г. и от 20.09.2021 г. по ч.гр.д. № 44279/2021 г. на СРС, в проведения по реда на
чл. 25 ГПК разпит по делегация на явилите се лично вещи лица и приемане на заключенията
на двете експертизи, страните не са се явили, не са изпратили представител, не са
депозирали писмено становище, респ. не са поставили въпроси към вещите лица.
Ответниците не са оспорили експертизите. В проведеното последно с.з. по гр.д. № 361/2021
г. на РСТ не са се явили, депозирали са писмено становище, в което няма искания по
отношение на експертизите.
По възражението за погасяване на задълженията по давност – същото е частично
основателно:
Действително, вземанията, предмет на спора, по своя характер и естество са
периодични, тъй като се касае за плащане на парични суми с единен правопораждащ факт -
доставка на топлинна енергия, чиито падежи настъпват през предварително определени
интервали от време, а размерът им е определяем, поради което за тях важи разпоредбата на
чл. 111, б. “в“ от ЗЗД – тези задължения се погасяват с изтичането на тригодишен срок от
датата на изискуемостта им. В този смисъл са задължителните за съда постановки и на ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк.дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно Общите условия на
„Топлофикация София“, потребителите са длъжни да плащат месечни прогнозни суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Дължимите суми от изравнителните сметки, от своя страна, се заплащат в 30-дневен срок от
издаване на съобщението за дължимата сума (чл. 33, ал. 2). Съгласно разпоредбата на чл.
155, ал. 2 ЗЕ (в сила от 15.05.2015 г.), т.е. касаеща процесния период, топлопреносното
предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество
топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно,
първата по време фактура № **********, с която е извършено изравняване на сметките за
периода м. 05.2017г. - м. 04.2018 г., е от 31.07.2018 г.
8
В случая заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа на което е
образувано ЧГД № 51575/2020 г. по описа на СРС, е подадено на 22.10.2020 г. Подаването
на исковата молба прекъсва течението на давностния срок, като съгласно чл. 422, ал. 1 във
вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК това е датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.10.2020 г.
Следователно биха били погасени по давност вземанията, изискуеми до 22.10.2017 г.
Исковата претенция е за периода от м. май 2017 до м. април 2019 г., т.е. вземанията извън
погасителната давност са тези, чията изискуемост е настъпила след 22.10.2017 г. (чл. 114, ал.
1 ЗЗД) и очертаният спорен период е от м. май 2017 г. до 22.10.2017 г.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111, б.“в“ ЗЗД, с изтичането на който вземанията
се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане стане изискуемо,
в случая, предвид заключението на ССчЕ (таблица 1), това са вземанията за периода
м.05.2017 – м. 10.2017г., възлизащи на обща 84,11 лв., за която сума искът е неоснователен,
като погасен по давност, обуславящо отхвърлянето му.
В останалата й част, за периода м.11.2017 г.. – м.април 2019 г. исковата претенция е
извън давностния срок.
По претенцията с правно осн.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Доколкото се касае за парично задължение, в правото на кредитора е да търси
заплащането на обезщетение, под формата на лихва за забава – чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предвид
основателността на обуславящата искова претенция за главница, съобразявайки
заключението на ССчЕ, този иск е изцяло основателен в размера, претендиран от ищеца
109.08 лв. (макар и по-ниско от изчисленото от ССчЕ, доколкото съдът е ограничен от
претендирания с исковата молба размер, след пкато ищецът не е поискал увеличение по
реда на чл. 214 ГПК).
По възражението за давност: същото е неоснователно, доколкото претенцията е за
период, извън давностния, очертан по-горе.
По отношение на исковата претенция за заплащане на сумата от общо 37.42 лв.,
намираща своето основание в разпоредбите на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16¬334/06.04.2007
г. за топлоснабдяването във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД - стойност на услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост
находяща се на адрес: гр. София, ул.Л.К. № 17, вх.А, ет.2, ап.12, с абонат 21934, за периода
от м.09.2017 - м. 04.2019 г.:
Съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., чл. 36 и чл.
10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София“ ЕАД и „Техем
сървисиз“ ЕООД, услугата за извършване на дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се плаща от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна плаща цената на дружествата за
дялово разпределение. Дължимостта на посочената сума е установена от СТЕ и ССчЕ и
включва цената на услугата за дялово разпределение за два отоплителни сезона 2017/2018 и
2018/2019, т.е. от м.09.2017 г. до м.04.2019 г.
9
По отношение на възражението за погасяването на това задължение по давност,
въззивният съд приема следното: Видно от помесечните изчисления, дадени от ССчЕ в
таблица 3, общата сума от 37,42 лв. – дължима за такса дялово разпределение обхваща
период на дължимост от 31.10.2017 г. до 13.10.2020 г. , т.е. извън периода на погасителната
давност (до 22.10.2017г.), поради което възражението за давност е изцяло неоснователно.
Дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва (мл. 86, ал.1 от ЗЗД)
върху главницата от 37.42лв., за периода от 31.10.2017 г. до 13.10.2020г., възлиза на 7.74 лв.,
каквато е цената на този иск, обуславящо уважаването му в този размер, а не за сумата 8.18
лв., определена от ССчЕ. Тук възражението за давност е неоснователно, предвид
претендирания период, който е извън периода на погасителната давност.
С оглед гореизложените съображения, пъроинстанционното решение следва да бъде
отменено САМО в частта относно претендираната главница за заплащане на топлинна
енергия за периода от м. май 2017 . до м. 10.2017 в общ размер от 84,11 лв. (х 42.05 лв.), и
вместо него се постанови решение, с което прездявеният иск в тази му част бъде отхвърлен
като неоснователен. В останалата му част – като правилно и законосъобразно решението
следва да бъде потвърдено.
Съдът намира за неоснователно оплакването в жалбата и в частта относно разноските
за юрисконсултско възнаграждение. Видно от мотивите на решението съдът е определил
тези разноски на 150 лв.- на осн.чл. 78, ал. 8 ГПК, препращаща към чл. 36 Закона за правната
помощ (ЗПП), съответно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съгласно която за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 360 лв., т.е. определеното юриск.възнаграждение е малко над предвидения минимум,
което съответства на фактическата и правна сложност на делото, съобразно и броя на
предявените искове.
По искането за разноски: Разноски следва да бъдат присъдени, съобразно частичната
основателност на жалбата, като основателните за въззивниците разноски са в размер 2,65 лв.
(за внесена д.такса, други разноски не са заплащани), основателно направените разноски от
въззиваемата страна, с оглед неоснователната част на в.жалба, са в размер на 37,43 лв.-
юриск.възнаграждение на осн.чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 36 ЗПП, или по компенсация,
въззивниците следва да заплатят на ответника разноски в размер 34,78 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 479/27.10.2021 г., постановено по гр. д. № 361/2021 г. по
описа на Районен съд – Търговище, В ЧАСТТА, с която е признато за установено
съществуването на вземане на „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК ********* срещу Н. Т. М.,
ЕГН ********** от гр. Търговище, ул. Ш. № 5, вх. А, ет. 2, ап. 5, за сума в размер над
42,05 лв. до 397,13 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 10.2017 г. вкл., ведно със законната лихва от
10
22.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и В ЧАСТТА, с която е
признато за установено съществуването на вземане на „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК
********* срещу М. Й. М., ЕГН **********, от гр. Търговище, със същия адрес, за сума в
размер над 42,05 лв. до 397,13 лв. - главница, представляващи стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 10.2017 г. вкл., ведно със законната лихва
от 22.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена
Заповед № 821/29.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 1643/2020г. по описа на РС- Търговище, като вместо него, в тази му част
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК *********
установителен иск срещу Н. Т. М., ЕГН ********** и срещу М. Й. М., ЕГН **********, и
двамата от гр. Търговище, ул. „Ш.“ № 5, вх. А, ет. 2, ап. 5, за сумите от по 42,05 лв. за
всеки един от тях (общо 84,11 лв.), претендирана главница, представляваща
стойността на незаплатена от ответниците топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г.
до м. 10.2017 г. вкл., ведно със законната лихва от 22.10.2020г. до окончателното изплащане
на вземането – поради погасяване на исковете по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Н. Т. М. и М. Й. М., с посочени ЕГН и адрес, да заплатят на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б сумата от
34,78 лв. – разноски по съразмерност и компенсация, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК.
Решението има действието по чл. 223, ал. 1 и ал. 2 от ГПК спрямо „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС” ЕООД гр.София, ЕИК: ********* в качеството му на трето лице-помагач на
„Топлофикация София“ ЕАД и ответниците.
Решението не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11