Р Е Ш Е Н И
Е
гр. К., 21.07.2020 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданска колегия, в публично
заседание на 13.07.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 736 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Гражданско
дело № 736/2020 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от Х.Д.Г.,
ЕГН ********** *** против ЗД “Д.з.“ АД, ***, ЕИК ********* гр. София с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД с цена на иска: 5 000,00 лева.
Ищецът, чрез процесуалният си
представител сочи, че на ****.2017 г. около 07:40 ч. товарен автомобил марка „************
Л ******“ с рег. номер ********, с прикачено ремарке „********с рег. № ********,
управляван от М.С.В., с ЕГН: ********** при движението си в посока изток-запад
по локално платно на ПП-1-6 за входа към гр. К. към бул. „*********“ в гр. К.,
блъска велосипедиста Б. Д.Г. – брат на ищеца, с ЕГН: **********, като при удара
гумата на велосипеда контактувала с дясната страна на предната дясна част на
бронята на товарния автомобил. Вследствие този контакт, велосипедът се наклонил
на дясно и последвало падане на велосипеда на дясната си страна към земята и
удар на дясната ръкохватка на кормилото в асфалта, при което по нея се
образувало протриване. При падането на велосипеда върху пътното платно, от него
се отделило и изпаднало тялото на Б. Г.. Вследствие падането, той получил тежки
травматични увреждания.
Сочи, че на мястото на ПТП - то от ****.2017
г. пристигнал екип на спешна медицинска помощ, който откарал Б. Г. ***. Бил
преместен в УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. *****“ - С., където бил приет в тежко общо
състояние и му били направено прегледни, консултации и множество изследвания.
Въпреки оказаната медицинска помощ и реанимационни
мероприятия, в 19:00 ч. на 26.02.2017 г. Б. Г. починал вследствие тежките
травми от претърпяното ПТП.
Твърди, че причината за настъпването на
горепосоченото събитие било виновното поведение на водача на товарения
автомобил с рег. № ******** - М.С.В., с ЕГН **********, който нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, неспирайки
на пътен знак „Б2“, отнемайки предимството на движещия се по пътя с предимство
велосипедист и по този начин по непредпазливост причинил смъртта му.
Сочи, че
било образувано досъдебно производство с № 284зм253/2017 г. по описа на
РУ на МВР - К. за извършеното престъпление по смисъла на чл. 343, ал. 16. „в“,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Обвиняемият М.С.В. бил осъден с влязла в сила Присъда № 4 от
28.01.2020 г., постановена по НОХД № ***/2019 г. от Окръжен съд - гр. С..
Сочи, че управляваното от виновния водач
тежкотоварно МПС притежавало валидно сключена застраховка гражданска
отговорност, валидна до 19.07.2017 г. към ответното застрахователно дружество -
„Д.З.“ АД, с ЕИК *********.
Твърди, че смъртта на брат му Б. Д.Г.
променила изцяло в негативна посока неговия живот, тъй като помежду им
съществувала силна и специална емоционална връзка. Грижили се един за друг и си
помагали постоянно. Той бил с 6 /шест/ години по - голям от него. Двамата
израснали в семейната им къща в с.
Присадец, обл. Хасково, общ. Тополовград. След като брат му навършил пълнолетие
заминал да работи за град К., където се установил. Той го последвал, тъй като
не искал да се отделя от него.
Сочи, че след настъпването на инцидента
на ****.2017 г., изпитал дълбока душевна болка от случилото и незабавно посетил
болничното заведение, в което той бил настанен. Смъртта на брат му, му
причинила емоционални страдания.
Сочи, че подал писмена молба претенция
до ответника за изплащане на дължимо обезщетение в размер на 5 000 лева, съгласно нормата на § 96. ал. 1 от КЗ,
представляващи причинените му неимуществени вреди (болки и страдания), но на
31.03.2020 г. получил отказ. Подал писмено възражение по реда на чл. 108. ал. 6
от Кодекса Застраховането, но ответникът не се произнесъл в законоустановения 7
дневен срок.
Моли съда да осъди
на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на З.то, вр. чл. 86 от ЗЗД
Застрахователно компания „Д.З.“ АД, *** 1504, р-н Оборище. бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 68, представлявано от Д.Х. Д., Ж.М.Д., Ю.К.К.и Р.Ц.Д. да заплати в негова полза сумата в размер на
5 000,00 (пет хиляди) лева, представляваща претърпените от него
неимуществени вреди, следствие на настъпилата на 26.02.2017 г. смърт на неговия
брат, причинена от М.С.В., с ЕГН ********** чрез застрахованото към ответното
дружество МПС с номер на полица „гражданска отговорност“ № BG/08/*******.
Моли съда на основание чл. 86 от Закона
за задълженията и договорите да осъди ответника да изплати в негова полза и
законната лихва до окончателното изплащане на задължението, считано от датата
на подаване на настоящия иск, а именно 14.04.2020 г.
Претендира за разноски. Посочва банкова
сметка.
***. 131 ГПК е постъпил писмен отговор
от ответника. Намира исковете за процесуално допустими, но неоснователни.
Твърди, че ищецът нямал право на
обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на пострадалото лице.
Сочи, че претенцията на ищеца се
базирала на постановеното Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по
т. д. № 1 по описа на ВКС, ОСНГТК за 2016 г.. като до 21.06.2018 г. същата била
изцяло неоснователна само въз основа на установеното в Постановление № 4 от
25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
както и обявеното с ТР за изгубило сила Постановление № 2 от 30.11.1984 г., тъй
като ищецът не попадал в кръга лица, които са материално правно легитимирани да
претендират обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на
пострадалото лице.
Съгласно т. I от ТР № 1/2016 г.,
материално правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък били лицата, посочени в Постановление № 4 от
25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд
и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания. В
ТР ВКС посочвало и предпоставките, които
следвало да са налице за да се приеме, че тези неимуществените вреди било
справедливо да бъдат обезщетени. В мотивите на ТР изрично се сочило, че правото
да се получи обезщетение не било абсолютно, както за кръга лица определен с
Постановленията от 1961 г. и от 1969 г., така и на всички останали.
Сочи, че в случая ищецът
попадал в кръга лица, които по изключение можели да бъдат материално
правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинената смърт на пострадалото при процесното ПТЛ лице.
Твърди, че се имало предвид връзката,
създадена в рамките на изключителна
ситуация, следствие от особени житейски обстоятелства. Сочи, че от така
ангажираните към исковата молба доказателства не се установило кумулативното
наличие на всички предпоставки, които да обуславят неимуществени вреди
подлежащи на обезщетяване съгласно постановеното в ТР.
Сочи, че към датата на ПТП пострадалият бил на 76 г. а
възрастта на ищеца - на 70 г. като от
1959 г. до датата на смъртта на пострадалия, ищецът не живял в едно домакинство с него. Ищецът бил в
едно домакинство с пострадалия само през първите дванадесет години от живота
си, т. е. в най - ранна детска възраст.
Твърди, че нямало данни и през
последните 60 г. пострадалият да е отглеждал или полагал извънредни грижи за
ищеца, извън обичайните за родствената им връзка. Ищецът бил на възраст, в която отдавна не подлежал на
отглеждане, издръжка или каквато и да е зависимост от пострадалия. Пострадалият
към датата на ПТП бил на възраст от 76 г. при средна продължителност на живота
при мъжете от този регион в България от 70 г., т. е. на възраст, в която по -
скоро последният би се нуждаел от подкрепа.
Твърди, че липсвала сочената от ВКС
особено близка привързаност.
Сочи, че в ТР ВКС бил категоричен, че
„Наличието на особено близка житейски връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във
всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да
се направи извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването
на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на
неговата смърт сериозни морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението па
неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД“.
Оспорва
наличието на всички нужни съгласно ТР предпоставки за основателност на
претенциите.
Сочи, че в настоящото производство се
търсило ангажиране на договорната отговорност на Дружеството, която отговорност
била функционално обусловена от наличието на гражданска такава у застрахования
водач. За да е налице деликтна отговорност обаче,
следвало да има виновно извършено противоправно деяние (действие или
бездействие) от страна на водача в пряка причинно следствена връзка с което
ищците да търпят претендираните вреди. Счита, че по делото не били ангажирани
доказателства, доказващи по безспорен начин извършено противоправно деяние от
страна на застрахования в Дружеството водач.
От
ангажираните към исковата молба доказателства ставало видно, че пострадалият нарушил правилата за движение по
пътищата, като в качеството си на участник в движението - подробно изброени в отговора на исковата
молба.
Сочи, че пострадалият имал обективната възможност да предотврати
процесното ПТП, като своевременно преустанови движението си с велосипеда или
алтернативно заобиколи отнемащото предимството му
МПС.
Оспорва
твърдените в исковата молба причини, обстоятелства и механизъм на
настъпване на процесното ПТП, както и че за настъпването на същото отговорност
носил застрахован в Дружеството по задължителна застраховка „Граждански
отговорност“ на автомобилистите водач.
Прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия велосипедист.
При условията на евентуалност, в случаи,
че съдът приеме исковете за доказани по основание, сочи, че намира
исковете за неимуществени вреди за завишени и неотговарящи на реално
претърпените душевни болки и страдания.
Намира твърдените в исковата молба
неимуществени вреди и отношения на ищеца с пострадалия за неоснователни и
недоказани в сочените обеми, както и, че същите били изложени основно за целите
на настоящото производство, с оглед оправдаване на търсеният висок размер на
застрахователно обезщетение.
Установили, че процесната искова молба
била абсолютно идентична по твърдения в обстоятелствената част с исковата молба
подадена от сестрата на пострадалия, по която е образувано гр. д. № 737 по
описа на РС - К., 4 с - в за 2020 г.
От събраните по делото писмени
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
По делото е приета като
доказателства Присъда № *********.2020 г. по НОХД ***/2019 г. на Окръжен съд С.,
от която е видно, че М.С.В., ЕГН ********** е признат за виновен за това, че на
****.2017 г. в гр. К. при управление на МПС - товарен автомобил с марка „*******“
с рег. № *******, нарушил правилата за движение, като по непредпазливост е
причинил смъртта на Б. Д.Г..
По делото са представени като писмени
доказателства: Обвинителен акт
№ 701/2017 г. от 11.12.2019 г. на Окръжна прокуратура - С.; Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица изд. от С.К. - мл. Автоконтрольор
при РУ гр. К.; Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с вх. номер *********-***
от 11.01.2019 г.; Комплексна автотехническа оценителна и съдебномедицинска
експертиза от инж. И. Ч. - съдебен експерт към
ОС гр. С. и инж. Т. П.-съдебен лекар към ОС гр. С.; застрахователна
полица BG/08/*******; Удостоверение за съпруг, съпруга и
родствени връзки.
По
делото се събраха гласни доказателства.
Свидетел В.Ж.К. сочи, че познавала Х. и
неговия брат Б. от 70-та година. Твърди, че отношенията им били добри и продължили такива, докато Б. починал.
Двамата братя не живеели заедно. Б. имал
апартамент в К.. Х. останал в къщата при
родителите си в село Р..
Разбрали, че Б. го блъснал камион. Х. и по-малката му сестра
ходили при него в болницата, по – голямата трудно се движила.
Твърди, че след смъртта на Б., Х.
много се променил, позатворил се, още
бил така. След инцидента по-рядко се виждали с Х., починала и жена му, останал сам.
Заявява, че основната причина да се промени Х., това била смъртта
на брат му. Хубаво живеел с жена си, но обичал много и брат си.
Свидетел Б.С. Г.сочи, че били съседи с Х.. Същият имал
брат, който живеел в К., имал един брат – Б. и три сестри. Отношенията им били добри.
Почти всяка седмица Б. идвал при брат си
и родителите си да ги види в Р..
Твърди, че между двамата братя
отношенията били много добри, много се уважавали, виждала го почти всеки ден.
Събирали се на улицата. По – късно съпругата му също починала. Х. страдал от
загубата и на двамата.
Докато Б. бил в болница, Х. го
посещавал. След смъртта му, той се
затворил, чувствал се зле, страдал за загубата на брат си.
По делото е назначена съдебно
автотехническа експертиза. Вещото лице е установило, че на ****.2017 год. около 07.50 часа на
пътен възел „******“ от изходящото /локалното/ платно на *****, т.а. „*******“
модел „**** ******“ с рег. № ********** е предприел навлизане по бул. „*********“
от посока изток, прави ляв завой в посока юг по бул. „*********“ .По същото
време от север на юг се е движил велосипедиста Б. Г.. В зоната на кръстовището
северно от пътния възел е настъпил удар между тях. Произшествието настъпило на
сух участък от пътя, в светлата част на денонощието и при нормална видимост.
Сочи, че булевард „*********“ е ориентиран в посока
север-юг и в зоната на произшествието представлява прав и равнинен пътен
участък, покрит със стар захабен дребнозърнест асфалт с неравности.
В експертизата се сочи, че водачът на товарния
автомобил е имал техническа възможност да възприема движението на превозните
средства по булеварда и по улицата разположена успоредно и източно от булеварда
пред фронта на автомобила, в ляво и в дясно от себе си съответно през предното панорамно
и през стъклата на двете врати. Водачът
на велосипеда при липса на зрителни прегради /в материалите по делото
няма информация за такива - видимостта е била неограничена/, също е имал
възможност да възприеме като опасност за настъпване на ПТП, т.а. „*******“
модел „**** ******“ с рег. № ********, преди да навлезе от прилежащото пътно
платно на локалното пътното платно.
Вещото лице сочи, че водачът на велосипеда навлиза от
дясно на водача на т.а. „*******“ модел „**** ******“с рег. № ******** - от
срещуположната лента за движение /насрещната лента за движение/ на бул. „Р. *****“.
Велосипедистът Б. Г. се е движил от север на юг, от прилежащата улица на бул. „Р.
*****“ и на описания участък, на който е настъпило това ПТП, навлиза от източния
край на булеварда, т.е навлиза в срещуположната лента за движение /насрещната
лента за движение/.
Вещото лице заключава, че велосипедистът е имал
техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка, да се движи със
скорост, с която може да упражнява контрол върху управлението на велосипеда и
на базата на това, същият е имал техническа възможност да предотврати сблъсъка
с товарния автомобил. Техническата причина за настъпването на конкретното ПТП
от страна на водача на велосипеда е, че същият се е движил неправилно в
срещуположната лента на движение.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Отговорността
на застрахователя е пряко обусловена и тъждествена по обем с отговорността на
деликвента и за да бъде тя ангажирана е нужно към момента на настъпване на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за „Гражданска отговорност” между прекия причинител и застрахователя,
както и кумулативното наличие на предпоставките на фактическия състав на чл.45
от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
С Тълкувателно решение №1/2016 г.
по тълк.д.№1/21.06.2018 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление №4/25.05.1961 г. и Постановление
№5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка
с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. В настоящия случай ищецът като брат на починалия Б. Д.Г. е от кръга на
лицата, имащи право на обезщетение по чл.432 КЗ.
От
събраните по делото необорени гласни доказателства се установява, че ищецът
и неговия брат са поддържали изключително близки отношения на грижа,
помощ и подкрепа, поради което съдът приема, че освен формалната връзка на
родство, между ищеца и брат му е била установена трайна и
дълбока емоционална връзка, поради съдържанието на която ищецът е претърпял морални болки и страдания от смъртта му.
Затова ищецът следва да бъде обезщетен за действително
претърпените от него неимуществени вреди от ответника в качеството му на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, по която застраховано лице е делинквентът.
Обезщетението за неимуществени
вреди подлежи на определяне от съда по справедливост с оглед разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, като за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018
г., отговорността по отношение на разширения кръг лица е лимитирана
до предвидения в §96, ал.1 от ПЗР на КЗ /ДВ, бр.101 от
2018 г. максимален размер от 5000 лв.
С
отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за
съпричиняване от страна на починалия Б. Д.Г.. Видно от заключението
на САТЕ: велосипедистът
е имал техническа възможност да следи конкретната пътна обстановка, да се движи
със скорост, с която може да упражнява контрол върху управлението на велосипеда
и на базата на това, същият е имал техническа възможност да предотврати
сблъсъка с товарния автомобил. Техническата причина за настъпването на
конкретното ПТП от страна на водача на велосипеда е, че същият се е движил
неправилно в срещуположната лента на движение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 51 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането. Ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
В
настоящият случай от доказателствата по делото / се установи, че към
момента на ПТП пострадалият е създал предпоставки за възникване
на вредите в техния обем. Предвид изложеното, съдът приема, че е
налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД поради което
възражението за намаляване на определения размер на дължимото
застрахователно обезщетение е основателно. Предявеният иск е основателен
до размера на 2 500,00 лева, поради което ответникът следва да заплати на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 500,00 лв. на
основание чл.432 КЗ.
С оглед уважаването на главният
иск, следва да бъде уважено искането по чл.86 от ЗЗД за присъждане на
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата
на подаване на исковата молба – 15.04.2020 г. до окончателното
и изплащане на сумата.
По
въпроса за разноските:
В производството по делото ищецът
има разноски в общ размер на 900,00 лева, от които 200,00 лева държавна такса и
700,00 лева адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и на осн.
чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените
в настоящото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 450,00 лв.
Ответното
дружество е направило разноски по делото в размер на 454,50 лева, състоящи се
от депозит за САТЕ в размер на 304,50 лева и 150,00 юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответното дружество следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в размер на 227,25 лева, съгласно отхвърлената част от иска.
Водим от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
Осъжда ЗД “Д.З.“ АД, ***, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1504, бул.
„Княз Ал. Дондуков“ № 68, представлявано
от Д.Х. Д., Ж.М.Д., Ю.К.К.и Р.Ц.Д. чрез процесуален
пълномощник юрисконсулт В.Т.да заплати на Х.Д.Г., ЕГН **********
*** сумата от 2 500,00
лева /двеста и шестдесет лева и седемдесет и четири ст./, представляваща претърпените от него неимуществени
вреди, следствие на настъпилата на 26.02.2017 г. смърт на неговия брат Б. Д.Г.,
причинена от М.С.В., с ЕГН ********** чрез застрахованото към ответното
дружество МПС с номер на полица „Гражданска отговорност“ № BG/08/*******, като отхвърля иска
за горницата над 2 500,00 лева, до пълния предявен размер от 5 000,00 лева.
Осъжда ЗД
“Д.З.“ АД,
***, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление:***, п.к. 1504, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, представлявано от Д.Х. Д., Ж.М.Д., Ю.К.К.и Р.Ц.Д. чрез процесуален пълномощник юрисконсулт В.Т.да
заплати на Х.Д.Г., ЕГН **********
*** сумата от 450,00 лева /четиристотин и
петдесет лева и нула ст./, представляваща разноски по делото, на основание чл.
78 ал.1 от ГПК.
Осъжда Х.Д.Г., ЕГН **********
*** да заплати на ЗД “Д.ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ***, ЕИК
********* със седалище и адрес на
управление:***, п.к. 1504, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, представлявано от Д.Х. Д., Ж.М.Д., Ю.К.К.и Р.Ц.Д. чрез процесуален пълномощник юрисконсулт В.Т., сумата от 227,25 лева /двеста двадесет и седем лева и 25 ст./, представляваща
разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
На основание чл. 127,
ал. 4 от ГПК присъдените с решението суми следва да бъдат
заплатени по посочената от ищеца банкова сметка: *** „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД, с титуляр адв. М.Т..
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: