№ 2125
гр. В., 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110109765 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от А. Н. А., ЕГН **********, с адрес гр.
В., ул. Б. М. ***** срещу М. Н. Д., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“А. К.“ ***** и Н. Б.
Д. – П., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. Б. ****, искове, както следва:
1./ иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат
незаконно изградената от М. Н. Д. и собствена на Н. Б. Д. – П. сграда, представляваща
жилищна сграда на един етаж с идентификатор № **** по КККР на гр. В., с площ от 81
кв.м. по скица, ведно с допълващо застрояване от 21.84 кв.м, с административен адрес - гр.
В., район „ П.", к.к. „ Ч.", поради това, че същата създава пречки за нормалното ползване на
собствения на ищеца имот с идентификатор № **** и компрометира конструктивната му
устойчивост;
2./ иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат
собственото на Н. Б. Д. - П., но незаконно изградено от ответницата М. Н. Д. върху
покривната тераса на постройката на ищеца с идентификатор ****, масивно барбекю от
огнеопорни тухли, поради това, че същото компрометира конструктивната устойчивост на
неговата сграда и създава реален риск за съществуването на постройката на ищеца;
3./ иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат
метална врата, поставена от М. Д. на външната стълба, водеща към покривната тераса
върху постройката на ищеца с идентификатор № ****, поради това че същата осуетява
достъпа на ищеца до покривната му тераса;
4./ иск с правно основание чл. 109 ЗС да бъдат задължени ответниците да
възстановят неправомерно премахнатите от М. Д. два броя комински тела - единият
комин за камина в хола на първия етаж и един комин за печка в спалнята на първия етаж,
както и един брой отдушник в избеното помещение, всички в сградата на ищеца с
идентификатор № ****.
5. / иск с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу М. Н. Д. за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 10000лева, обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на необходимите ремонтни работи за отстраняване на повредите в имота му,
1
както следва: СМР по отстраняване на подпухнала и обруШ. мазилка на сградата, смяна на
гипскартон по тавани в помещенията, шпакловка на стени и тавани, боядисване на стени и
тавани, конструктивно обследване на сградата и отстраняване на пукнатини и деформации
по конструктивните елементи на сградата;
6./ иск с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу М. Н. Д. за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 600лева, обезщетение за имуществени вреди, представляващи
сторени от ищеца разходи по почистване на помещенията в сградата му от фекалии,
попаднали в тях след изменения в канализационната инсталация на сградата, извършено от
ответницата без съгласие на ищеца през 2020г., както и по отстраняване на вредите чрез
възстановяване и ремонт на канализацията на сградата му;
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищците в исковата молба: Ответницата М. Н. Д. е негова сестра. Собственик е на
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****, находяща се в ПИ с идентификатор
**** по КККР, гр. В., к.к „Ч.“. Собствеността придобил по силата на завещание от
наследодателите Д. П. Н.а, починала на 08.08.2021г. и Н. А. Н., починал на 07.10.2024г. С
договор за дарение, обективиран в НА 51/2015г., сключен с ответницата М. Д., придобил
430/830кв.м ид. части от ПИ. През 2016г. се снабдил с удостоверение за търпимост №
42/25.03.2016г. за притежаваните от него постройки в имота. През 1995г. по силата на
договор за дарение от родителите си ответницата М. Д. придобила ½ ид.част от ПИ с
идентификатор ****. Впоследствие изградила постройка върху задната част на
съществуващата към него момент вилна постройка, която по този начин попаднала над две
спални, изба, санитарен тракт и кухня. Твърди, че строежът бил незаконен, изпълнен в
нарушение на строителните правила, без проект и разрешение за строеж. Към монета на
изграждане на незаконната постройка, вилната сграда била притежание на родителите на
ищеца, а след смъртта им станала изцяло негова собственост. В резултат на строителството
се стигнало до допълнително натоварване на сградата, както и до появата на множество
пукнатини по стените и таваните във всички помещения в двата етажа на ищеца.
Деформирали се частично конструктивни елементи, което създало риск за сградата,
собствена на ищеца. Отделно от това ответницата Д. премахнала два бр. комински тела
/един комин за камина в хола и един комин за печка в спалнята на първия етаж/ и отдушник
на избеното помещение на вилната сграда. Действията били извършени от ответницата
преди 20г. Премахването на комина в хола възпрепятствало ползването на камината, а на
този в спалнята – ползването на печка за отопление. Премахването на отдушника в избата
станало причина за появата на влага, липсата на вентилация и чист въздух, избата била
неизползваема, тъй като вещите, съхранявани там мухлясвали. Покривът също бил завзет и
се ползвал от нея, като същата поставила метална врата на стълбището, с което осуетила
достъпа на ищеца до покривната тераса и така той не можел да извършва ремонтни работи.
Сочи, че от към покривната тераса проникнала влага, която нанесла щети по тавана и и
стените на сградата му. Въпреки извършените ремонти и към настоящия момент имало
следи от течове по остените и мазилката била подпухнала. Твърди, че при строителството на
постройката и последващото й използване от ответницата и семейството й в помещенията
на сградата му настъпили множество вреди – повреда на гипскартона и др. Счита, че
ремонтните работи, необходими е за отстраняване на течовете в имота му възлизат на не по
– малко от 10хил.лева. Върху плочата на постройката ответницата изградила и масивно
тухлено барбекю, което допълнително компрометирало устойчивостта на сградата. Отделно
от това през 2020г., поради незаконно свързване на ответницата с канализацията на ищеца се
стигнало до изливане на фекалии във всички помещения в сградата на ищеца, като за
почистване и ремонт на канализацията разходвал сумата от 600лева, които не му били
възстановени от ответницата, въпреки че я бил уведомил. Сочи още, че след образуване на
настоящото дело, ответницата М. Д. се разпоредила с имота си чрез дарение по силата на
НА 4, дело 16838/08.09.2023г. в полза на дъщеря си - Н. Б. Д. – П., поради което насочва
2
претенциите си по реда на чл. 109 ЗС към нея, като настоящ собственик.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът М. Н. Д. оспорва исковете като неоснователни.
Оспорва изцяло твърденията: че в резултат на извършени от нея незаконни действия са
нанесени щети в собствения на ищеца имот, че е премахнала 2бр. комини и зазидала
отдушник в избеното помещение; че появата на описаните от ищеца щетите е свързана с
изграждането на надстройката; че е извършила изменения в канализационната инсталация
на сградата. Оспорва стойността на разходите, необходими за отстраняване на щетите.
Твърди, че имотът бил собственост на родителите на страните, които чрез сделка под
формата на дарение, обективирано в НА № 127, том XLI дело № 12497 от 29.11.1995г. на
нотариус при ВРС й прехвърлили собствеността върху ½ ид. част от лозе, с площ от 1440
кв.м., съставляващо имот пл. № 3362, находящо се в к.к. „Ч.", в землището на кв. В., гр. В.,
ведно с правото на ползване и надстрояване на покривната плоча на собствената на
родителите й постройка, находяща се в западния край на лозето. По този начин родителите й
изразили волята си тя и семейството й да изградят надстройката и да придобият
собствеността върху нея, а те да си запазят собствеността върху първия и втория етаж на
построената от тях през 1964г. сграда. Сочи, че е изградила процесната надстройка през
1987г., която се състояла от „сандвич панели" от дървен материал. Към момента на
изграждането й съгласието на ищеца не било необходимо,а съществуването й не създавало
никакви проблеми за ползването на двата етажа от жилищната сграда. През 2009г. фирмата
на брат й, извършили СМР - ремонт в надстройката, като поставили плочки по пода и в
банята и сменили дограмата с алуминиева. Твърди, че металната стълба водеща към третия
етаж е поставена още при изграждането му и осигурява единствения възможен достъп до
етажа. Твърди, че проблемите между нея и брат й са започнали през 2019-2020г., когато той
завел няколко дела във връзка с имуществото на родителите им. До 2020г. жилищната сграда
се обслужвала от един общ водомер, водещ се на нейно име и консумираната вода за цялата
сграда в продължение на години била заплащана единствено от нея. Предложила на брат си
да монтират водомер с дистанционно отчитане на консумацията или той да поеме своята
част от разходите за вода, което той категорично отказал. През лятото на 2019г. ищецът
спрял подаването на вода към третия етаж. Това наложило със съгласието на съседа й - Боян
Павлов, да изгради водопроводно отклонение към неговата сграда. Монтирали контролен
водомер и по този начин било осигурено водоподаване към имота на ответницата. Твърди,
че през 2020г. не е имало изтичане на фекални води в помещения на ищеца, което да е било
резултат от изменения в канализационната инсталация на сградата. През пролетта на 2021г.
ищецът прекъснал тръбата за канализация към нейния имот и я запълнил с циментов
разтвор, което наложило през м. март 2022 г. със съгласието на съседите й да изгради
външно канализационно отклонение, което нямало досег с канализацията на ищеца. Твърди,
че в периода 2021г. до м. март 2022г. че никой не е ползвал имота й поради липса на
канализация заради действията на ищеца. Твърди, че наличието на щети в етажите, които
ползва ищецът не се дължат на надстройката и барбекюто. Имотът попадал в „червена
зона" и наличието на пукнатини било резултат от свлачищни процеси и възрастта на
сградата. Двуетажната сграда била построена от родителите им през 1964г. и в нея не бил
извършван основен ремонт, а единствено била сменена дограмата на терасите на двата
етажа през 2000г. Ищецът заявил права и върху жилищна сграда с идентификатор ****.8, в
чиито помещения също имало мухъл, въпреки че сградата била на 10-15м от процесната. Не
отрича, че на 08.09.2021г. е прехвърлила собствеността върху притежавания от нея имот –
трети етаж на дъщеря си, което било самостоятелен извод за неоснователност на исковете,
тъй като към датата на предявяването им не притежава право на собственост.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. Б. Д. – П. оспорва предявените искове по
чл.109 ЗС, като неоснователни. Оспорва твърдението, че придобитият от нея имот
компрометира конструктивната устойчивост на двуетажната сграда. Сочи, че пр. имот –
жилищна сграда и допълващо застрояване са изградени от нейните родители, по силата на
3
учредено в полза на майка й с НА № 127, том XLI дело № 12497 от 29.11.1995г. на нотариус
при ВРС право на ползване и надстрояване на покривната плоча на двуетажна жилищна
сграда. Последната била построена през 1964г. от родителите на майка й. Сочи, че
извършеният строеж на третия етаж е законен и представлява търпим строеж съгласно
удостоверение за търпимост № 63/09.04.2019г. надстройката била изградена през 1987г.,
състояла се от „сандвич панели“ от дървен материал и строителството й било извършено със
съгласието на баба й и дядо й. Наличието на щети не се дължало на надстройката на
барбекюто, а на това, че имотът попадал в „червена зона“ и на възрастта на сградата.
Металната стълба била поставена преди изграждането на етажа и осигурявала единствения
възможен достъп до етажа. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане
на разноски.
В открито съдебно заседание, страните се представляват от редовно упълномощени
защитници, като поддържат исковата молба и отговора и доразвиват доводите си.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Между страните е обявено за безспорно и поради това ненуждаещо се от доказване,
че ищецът А. А. е собственик на еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ****.9,
находяща се в ПИ с идентификатор **** по КККР, гр. В., к.к „Ч.“; както и че през 1987г.
ответницата М. Д. е изградила постройка върху задната част на съществуващата вилна
постройка.
Страните не спорят още, че ответниците М. Д. и Н. Б. Д. – П. са съответно майка и
дъщеря, а ищецът А. А. и М. Д. - брат и сестра.
Съгласно НА за дарение № 127, том XLI, дело № 12497/1995г. Н. А. Н. и Д. П. Н.а са
дарили на дъщеря си – М. Н. Д. ½ ид.част от лозе, цялото с площ 1400кв.м, находящо се в гр.
В., к.к.Ч., землището на кв. В..
Видно от НА за дарение № 51, том II, дело № 194/2015г. М. Н. Д. е дарила на брат си -
А. Н. А. 430/860кв.м. ид.част от ПИ, целият с площ 1400кв.м., находящ се в гр. В., к.к.Ч.,
землището на кв. В..
Приобщени са 2бр. протоколи за обявяване на 2бр. саморъчни завещания от
25.01.2022г. от нотариус рег. № 114 от НК, на Н. Н. и на Д. Н.а в полза на А. Н. А..
От удостоверение за наследници, с изх. № АУ083650ОД/13.08.2021г. издадено от
Община В. се установява, че Н. Н. е починал на 07.10.2004г., като е оставила за свои законни
наследници: Д. П. Н.а- съпруга, М. Н. Д. - дъщеря и А. Н. А. – син.
От удостоверение за наследници, с изх. № АУ085688ОД/19.08.2021г. издадено от
Община В. се установява, че Д. Н.а е починала на 08.08.1921г., като е оставила за свои
законни наследници М. Н. Д. - дъщеря и А. Н. А. - син.
С НА за дарение № 199, том II, дело № 358/2021г. М. Н. Д. е дарила на дъщеря си - Н.
Б. Д. – П. притежаваната от нея жилищна сграда, ведно с тераса, с идентификатор ****,
находяща се в ПИ с идентификатор **** по КККР, гр. В., к.к „Ч.“, както и 430/860кв.м ид.ч.
от ПИ, целият с площ от 1717кв.м.
Видно от представения препис от билет за строеж № 898, издаден от старши арх.,
сектор „Арх., градоустр. и констр.“ – В., /вх.№ 10519/10.08.1965г./ на Н. Н. е дадено
разрешение за направата на стопанска постройка до 12кв.м в собственото му лозе, м-ст
„Обруклук“.
От удостоверение за търпимост № 42/25.03.2016г., издадено от гл. архитект, р-н П.
към Община В., се установява, че в ПИ с идентификатор **** по КККР, гр. В., к.к „Ч.“ е
изградена масивна едноетажна жилищна сграда с идентификатор № ****.8 с площ от 65кв.м.
4
и масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ****, с площ от 94кв.м и
разгъната застроена площ от 138кв.м.
Приобщено по делото е удостоверение за търпимост № 63/09.04.2019г., издадено от
гл. архитект, р-н П. към Община В. – арх. В. К., съгласно което строежа на жилищна сграда с
идентификатор ****, на един етаж със ЗП 49,95кв.м. и допълващо застрояване със ЗП
21,84кв.м, по плана на к.к „Ч.“ – гр. В., строителството на който е извършено без
необходимите строителни книжа до 31.03.2001г., е допустим по смисъла на закона и
представлява търпим строеж.
В хода на процеса и във връзка с предприетото оспорване от ищеца на
автентичността на подписа, положен за длъжностното лице от арх. В. К., е открито
производство по реда на чл. 193 ГПК.
С оглед на разпределената док. тежест са ангажирани специални знания и е допусната
съдебно – почеркова експертиза, заключението по която, като компетентно и неоспорено от
страните, съдът кредитира в неговата цялост. Видно от същото подписът, положен за
„гл.архитект“ принадлежи и е изпълнен от В. М. К.. Ето защо, следва да се приеме, че
предприето оспорване на официалния документ касателно положения в него подпис, е
безуспешно, респ. приобщеният официален документ е автентичен.
На следващо място и във връзка с твърденията на ищеца и направените от него
оспорвания, ответниците са ангажирали доказателства чрез допуснатата от съда СТЕ, с
въпрос към експерта, допустим ли е бил строежа на жилищна сграда, с идентификатор ****
по правилата и нормите, действащи към годината на неговото извършване.
От заключението на арх. В. С. и разясненията му дадени непосредствено пред
настоящия състав в о.с.з. се установява, че строежът на сграда с идентификатор ****, е
извършен през 1987г. и е бил допустим по правилата и нормите на Наредба № 5/1977г.
Констатираните от вещото лице несъответствия по отношение на част от помещенията и
тяхните минимални площи не създават пречки за ползване на долния имот по
предназначение. Съдът кредитира заключението на експерта в неговата цялост, като
компетентно изготвено, с нужните разяснения в о.с.з., отговорило в пълнота на поставените
въпроси и изследвало приложимите правила и норми към годината на извършения строеж, с
оглед на което се преценява като неоснователно и частичното оспорване на експертизата от
ищеца.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства в полза и на двете страни
чрез разпит на св. Д. А.а /дъщеря на ищеца/ и св. Н. С. /живеещ на семейни начала с
дъщерята на ищеца/, водени от ищеца, както и св. Д. Д./ без родство със страните/, водена от
ответниците.
От показанията на св. А.а, ценени с резервата на чл. 172 ГПК, се установява, че в
имота на баща й има две сгради, едната – едноетажна, другата – на два етажа. В двуетажната
и над сградата на баща й има изградена през 1987г. друга сграда по настояване на М. Д. с
помощта на баба й и дядо й. Излага, че баща й няма достъп до покрива, който представлява
плоча. Върху нея имало плочки и изкуствен килим, тип трева. Достъпът до покрива бил
ограничен от врата с катинар, находяща се на стълбите, които той бил изградил. Баща й не
разполагал с ключ за тази врата, въпреки че били водени разговори с М. по този въпрос. В
имота на баща й имало камина, но комините били прекъснати от Д., както й отдушника в
избеното помещение. Преси 2-3 години бил прекъснат и водопровода, нямали вода. Твърди,
че от както била построена сградата над тях в имота им имало щети – пукнатини на ет.1 от
вода, течове, неизчистени канали и улуци. Преди изграждането на третия етаж нямало
такива проблеми. Твърди, че ежегодно се оправят пукнатините и периодично се появяват
такива. Понастоящем имало пукнатини на ет.1 над банята, по стените, а на ет.2 имало голяма
пукнатина , където тавана падал редовно. Гипскартона падал ежегодно и два пъти бил
правен нацяло. Свидетелят излага още, че през 2020г. канала на Д. бил запушен и всички
5
фекалии се изляли в избата, банята, спалнята и кухнята. За ремонт и почистване баща й
платил около 1500лева. Последният извършен ремонт бил през м. май 2024г., частично бил
шпаклован и боядисан покрива. Твърди, че камината в имота не може да се ползва, тъй като
няма комини и не знае такива да са изведени по-горе в имота. Сочи, че на покривната плоча
има изградено барбекю от огнеопорни тухли и саксия от мозайка. Твърди, че баща й е
правил конструктовно обследване на сградата преди 2-3 години. От както съществувал
сградата на ответниците имало проблеми. Докато дядо й бил жив той се грижил за улуците и
каналите, като ги почиствал, но сега нямали достъпа им бил спрян.
Свидетелят С., чиито показния съдът цени при условията на чл. 172 ГПК излага, че в
имота на ищеца има сграда, терасата на която се явява покрив на сградата на А.. На терасата
имало и масивно барбекю, изградено от огнеупорни тухли. Не можел да се качи на покрива,
защото нямал достъп до него. Покривната плоча представлявала бетоново плоча, с поставен
мокет – зелена трева. Нямало достъп заради вратата, която била там поне от десет години.
Той лично участвал при отстраняването на щетите, като бил извършен основен ремонт на
тавана през 2019г. Тогава имало паднал гипскартон и целият таван също бил паднал, заедно
с конструкцията. Всяка година се правил частичен ремонт, заради течовете от втория към
първия етаж. Сочи, че има много структурни и хоризонтални пукнатини. Имало много
проблеми, но основният бил, че не се чисти отводнителната система и канализацията не
можела да поеме цялата вода. Тази канализация обслужвала и съседния имот над процесния,
от както той бил там, но не и с разрешението на ищеца. Преди имало комини и отдушници,
но момента единственият действащ отдушник бил изведен на ет.2 отстрани. Камината в
имота на ищеца не моежла да се позлва по предназначението й. Знае за общо четири
извършени ремонта в имота на ищеца - за възстановяване на падналия таван, за отпушване
на канализацията, основен ремонт на сградата и частични за стени и тавани. Също така
била обновена и ел.инсталацията, защото била дала на късо, заради водата. Били
реализирани разходи между 7-10хил.лева и то само за част от ремонтите.
Св. Д. разказва, че познава ответницата М. от над 40години. Посещавала е имота й в
м-ст „Кабакум“. Описва мястото, като тясно и дълго, в което имало изградени стъпаловидни
постройки. Постройката на М. била изградена през 1989г. Баюата на ответницата починал
през 2004г., а майка й преди няколко години. През 2009г. М. извършила основен ремонт на
сградата, като брат й имал такъв бизнес. Понастоящем те не били в добри отношения, които
развалили още приживе на майка им. Имали спор за канализацията в имота. Водата била
спряна, канализацията прекъсната и се търсил специалист, който да оправи нещата. Знае, че
впоследствие канализацията на долните две нива била изведена извън къщата по земя в
съседния парцел и се включила в централен клон. До сградата на М. се стигало по стълби и
имало врата, като не знае дали братът на М. имал достъп до терасата й.
Съобразно заключението на проведената по делото първоначална СТЕ, изготвена от
вещото лице П. П., в жилището на ищеца са налични описаните в исковата молба щети, като
към монета на огледа те са слабо изразени по облицовката от гипскартон по южната стена и
тавана. Щетите следва да се разделят на две групи – първа: навлажнявания, вследствие ма
течове от отводнителните подови сифони на покривната тераса и от филтрация на
диждовник и подпочвени води и втора: такива причинени от слягане на земната основа
вследствие на свлачищни процеси. Според експертът сляганията под сграда с
идентификатор № **** са възможни, като следствие на синергичен ефект, както от
свлачищни процеси, натоварвания на земната основа, така и от липсата на отводнителна
система. Изграденото барбекю на покривната тераса и премахнатите 2бр. комини не са
причина за навлажняването. Имотът не попада върху територия със строителна забрана.
Вещото лице е прима, че към момнета на огледа конструкцията на сградата няма следи от
пукнатини и няма конструктивни изменения. Установил е вентилационни отвори в тухлен
свод на приземния етаж както и липса на димен и вентилационен комин на покривната
тераса. Достъпът до сграда с идентификатор № **** се осъществява чрез метална стълба.,
6
като няма друг вариант за достъп. Покривната плоча на сграда № ****.9 се ползва за открита
тераса на сграда № ****.3. Всички сгради в ПИ ****, както и тези в **** се ползват от една
смесена канализация, в която са заустени битови и дъждовни води– тръба с Ø 110. Според
вещото лице изливането на отпадни води в имота на ищеца се дължи на запушване на
тръбата на ниво под сграда № **** или на дебит на гореописните води, които канализацията
не би могла да отведе. Експертът е посочил стойност на видовете СМР които следва да бъда
т извършени в имота на ищеца.
С оглед оспорване на заключението по делото е проведена тройна СТЕ, която съдът
кредитира в нейната цялост, като обективна, изготвена с нужната компетентност от три
вещи лица и отговорила в пълнота на поставените въпроси. От заключението на експертите
Т. О., П. М. и Д. Й., вкл. и с оглед разясненията им дадени в о.с.з., се установява, че
описаните от ищеца в молбата му щети частично съществуват към момента на направения
от тях оглед. Същите са категорични, че не съществуват конструктивни пукнатини и
деформации по носещите конструктивни елементи на сградата. Намокрянето на гипскартона
по тавана в южната част на сграда ****.9 се дължи на липсата на хидроизлоция на откритата
тераса. Според експертите изграденото барбекю на терасата не е причина за появата на тези
щети, доколкото същото е изпълнено до носещата стена в южната част. Пристрояването и
надстрояването на сграда ****.9 също не е причина за течове и наводнявания. Причината за
това са изпълнените сифони, отводняващи покривната тераса и малките диаметри на
каналната система, които не могат да поемат покривните води. Вещите лица са установили,
че комин и отдушник са изведени до северната стена на сграда № ****.3. Сграда № ****
попада върху територия със строителна забрана съгл. заповед № РД-02-14-300/21.04.1997г. на
Министерство на териториалното развитие и строителство, но същата е в зоната на
стабилизирано свлачище. Теренът е с голяма денивелация и наклон, но това не оказва
влияние върху конструкцията на сградата. Зад сграда № ****.9 и на горно ниво е изградена
сграда № ****.3, като достъпът до последната е посредством метална стълба от изток,
заключена с катинар. Сграда № ****.3 е изградена върху част от покривната плоча над втори
етаж. Достъпът до покривната плоча на сграда № ****.9 според специалистите е осуетен и
не е възможен от друго място. Цялата покривна плоча се използва като открита тераса на
сграда № ****.3. Върху нея е изградено баребкю с огнеопорни тухли. Експертите са
установили, че в дъното на ПИ **** е изпълнена смесена канализация (дъждовно – битова),
като част от тръбите с Ø 110мм. са открити. Те отвеждат води както от съседен имот
разположен над процесния, така и от сграда № ****.3. В същия наклон са отведени и
дъждовни води от водосточна тръба на сграда № ****.3. Водите от целия хоризонтален
канален клон са заустени във вертикал от пвц тръби Ø 110мм, в който е заустен и подов
сифон на откритата тераса. Целият вертикал е вкл. в старата канализация на имота, който до
изграждането на сграда ****.3 е бил с краен потребител – сграда № ****.9. Според вещите
лица съгласно тех. изисквания хоризонталната канализация следва да бъде изпълнена с
диаметър Ø 160мм., доколкото същата поема отпадните води на няколко сгради, съответно тя
не може да поеме цялото количество отпадни води и така се създават условия за заприщване
и приливане. Стойността на разходите за почистване от авария на канализацията,
проветряване и дезинфектиране експертите са остойностили на 516,12лева. Приели са още,
че констатираните пукнатини в имота на ищеца не са конструктивни по своята същност.
Причина за наводняването и компрометирането на стените и таваните в сграда ****.9
според експертите могат да бъдат следните няколко фактори: 1./ подовия сифон в южната
част на откритата тераса, както и самата тераса, явяваща се покрив на част от дневната на
ет.1; 2./ качеството на цялостно изпълнената канализация; 3./ неправилно изпълнени детайли
на покрива и неговото отводняване. Стойността на разходите за необходимите СМР, вкл.
труд и материали, които следва да бъдат извършени в сграда ****.9, според специалистите
възлиза на общо 2258,77лева.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
7
следните правни изводи:
Негаторният иск по чл.109 ЗС е средство за защита на титуляра на вещно право
срещу всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява в пълен обем
правомощията в качеството му на носител на същото си според предназначението му или
което ограничава възможността му за реализирането му. Безспорно се установява, че ищецът
е собственик на сграда ****.9, а ответницата Н. Б. Д. – П., след извършеното в нейна полза
дарение от ответницата М. Д. на 08.09.2021г., е собственик на сграда ****.3, които сгради са
разположени една над друга в ПИ ****.
В ТР № 31/ 84 от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10/84 г. на ОСГК е прието, че искът по чл.
109 ЗС предоставя правна защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно
въздействие над обекта на правото на собственост, което ограничава правото на собственост
и пречи на ползването на вещта. Законодателят е предоставил правна защита срещу всяко
въздействие над обекта на правото на собственост, което ограничава това право и пречи на
ползването на вещта по предназначение. В последователната съдебна практика се приема, че
смущаване в упражняването на правото на собственост може да се изрази не само пряко в
действия, но и косвено с бездействие като се поддържа противоправно състояние в съседен
имот, в случая този на ответника, което е довело до трайно и продължително смущаващото
въздействие върху веща, собственост на ищеца. Това въздействие върху правото на
собственост, което също го ограничава може да бъде предмет на негаторния иск,
защищаващ собственика от всяко посегателство върху елемент от собствеността - правото на
ползване на имота без смущения и ограничения.
Съобразно кредитираното от съда заключение на тройната СТЕ не съществуват
конструктивни пукнатини и деформации по носещите конструктивни елементи на сграда №
****. Намокрянето на гипскартона по тавана в южната част на сградата се дължи на липсата
на хидроизлоция на откритата тераса, а не на пристрояването със сграда ****, или пък на
изграденото барбекю на терасата. Причината за щетите в ищцовия имот са изпълнените
сифони, отводняващи покривната тераса и малките диаметри на каналната система, които не
могат да поемат покривните води. Не се констатира и твърдяното премахване на комин и
отдушник, които според експертите са изведени до северната стена на сграда № ****.
Въз основа на гореописаните изводи на вещите лица съдът намира, че от събраните
доказателства по делото не се установява по безспорен и категоричен начин ответниците да
са допуснали наличието на противоправно състояние, свързано от една страна с
последващото изграждане на жилищна сграда № **** и на масивно барбекю от огнеопорни
тухли, както и да са премахнати два броя комински тела и един брой отдушник, което
безспорно да е довело до теч в жилището на ищеца.
От експертизата и от показанията на всички разпитани по делото свидетели се
установи обаче, че достъпът до покривната тераса е посредством метална стълба от изток,
заключена с катинар. Сграда № ****.3 е изградена върху част от покривната плоча над втори
етаж и достъпът до покривната плоча на сграда № ****.9 е осуетен и не е възможен от друго
място. Ето защо действията на ответницата Н. Д. – П. по заключване на металната врата, в
качеството й на настоящ собственик на сграда № ****.3, следва да бъдат възприети, като
накърняващи правото на собственост на ищеца. Това е така, защото от заключението на
тройната СТЕ се установи, че причина за щетите в сграда №****.9 са - терасата, явяваща се
покрив на част от дневната на ет.1 и подовия сифон в южната й част, както и липсата на
нейното отводняване. От показанията на св. св. А.а се изясни, че докато дядо й е бил жив се
е грижил за като е почиствал улуците и каналите, но сега ищецът нямал достъп до тях.
Настоящият състав на съда намира, че доколкото ответникът неоснователно пречи за
ползването на покривната част на сграда № ****.9, явяваща се открита тераса на сграда №
****.3 , то достъпът до нея следва да бъде осигурен чрез предоставяне на ключ за вратата,
преграждаща свободния достъп, а не чрез премахване на вратата /така в Решение № 68 от
8
16.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2751/2017 г., I г. о., ГК, Решение № 60125 от 5.11.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1158/2021 г., II г. о., ГК, Решение № 50018 от 22.03.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 1849/2022 г., I г. о., ГК/. Ето защо искът е основателен в тази част и следва да бъде
уважен. В тази връзка следва да се приеме и че именно ответницата М. Д. е отговорна за
причинените имуществени вреди в имота на ищеца, които са с давност от над десет години
съгласно разпитаните по делото свидетели. Те са пряка и непосредствена последица от
действията й по осуетения достъп до покривната част, респ. същите подлежат на репариране
чрез присъждане на равностойността на средствата, необходими за възстановяването
съобразно размерите, посочени в тройната СТЕ, а именно от 2258,77лева, а над тази сума
искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
Неоснователно е искането на ищеца в тази връзка да бъдат съобразени свидетелските
показания досежно извършени множество ремонти от ищеца, доколкото искът касае СМР по
отстраняването на констатираните щети, а не сторени разходи в минал момент. Ето защо в
тази връзка възражението му е неоснователно.
Не се установява и вредоносно противоправно поведение на ответницата М. Д.,
изразяващо се в предприети от нейната страна изменения на канализационната шахта в
имота, довело до излив на фекалии в собствената на ищеца сграда № **** и наличие на
причинно-следствена връзка между нейните действия и сочената авария.
От заключението на кредитораната тройна СТЕ се установи безспорно, че в ПИ ****
е изпълнена смесена дъждовно – битова канализация, като тръбите й са Ø 110мм. Те
отвеждат води както от съседен имот, разположен над процесния, така и от сграда № ****.3.
Целият вертикал е вкл. в старата канализация на имота, като съгласно тех. изисквания
хоризонталната канализация следва да бъде изпълнена с диаметър Ø 160мм., доколкото
същата поема отпадните води на няколко сгради и така се създават условия за заприщване и
приливане. Не са ангажирани доказателства, че причина за сочените негативни последици
върху недвижимия имот, собствен и ползван от ищеца, са именно действия на ответницата
М. Д., доколкото е необходимо канализацията да бъде цялостно изпълнена със сочените тех.
характеристики. Ищецът не установи, че причинените вреди, са пряка и непосредствена
последица от действието на ответницара, респ. същите да подлежат на репариране чрез
присъждане на равностойността на средствата, необходими за възстановяването съобразно
размерите, посочени отново в СТЕ.
Поради горното и формирания извод на съда е за частична основателност на исковата
претенция.
Предвид изхода на спора разноски се следват в полза и на двете страни.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в
настоящото производство са: 579,94лева – държавна такса, 3360лева - депозит за СТЕ и
2000лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от
02.05.2025г. Доколкото липсва разграничаване в договора каква част е платена по исковете
по чл. 109 ЗС и по чл. 45 ЗЗД, съдът приема, че възнаграждението е от по 1000лева за всеки
от исковете. С оглед частичната основателност на исковите претенции в полза на ищеца
следва да се присъдят разноски в общ размер от 999,40лева.
Ответниците също са представили списък по чл. 80 ГПК, с който се претендират: за
М. Д. - адв. възнаграждение от 700лева по иска с правно основание чл. 109 ЗД и 1400лева по
иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, съгласно договор за правна защита и съдействие от
22.03.2023г.; за Н. П.– 700лева за адв. възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие от 22.03.2023г., както и общо 1104,87лева, депозит за експертизи. Направено е
възражение за прекомерност за адв. възнаграждение, което е неоснователно предвид
фактическата и правна сложност на делото, оказаната защита за различните искове по
отношение на две лица и проведените многобройни о.с.з., както и с оглед факта, че общият
му размер е близък до претендирания от самия ищец. Така в полза на отвтниците следва да
9
се присъдят разноски в общ размер от 3073лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Н. А., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. Б. М. *****
срещу М. Н. Д., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“А. К.“ ***** и Н. Б. Д. – П., ЕГН
********** с адрес гр. В., ул. Б. ****, обективно съединени искове за осъждане на
ответниците да премахнат незаконно изградените от М. Н. Д. и собствени на Н. Б. Д. – П.:
1./ жилищна сграда на един етаж с идентификатор № **** по КККР на гр. В., с площ
от 81 кв.м. по скица, ведно с допълващо застрояване от 21.84 кв.м, с административен адрес
- гр. В., район „ П.", к.к. „ Ч.", поради това, че същата създава пречки за нормалното
ползване на собствения на ищеца имот с идентификатор № **** и компрометира
конструктивната му устойчивост;
2./ масивно барбекю от огнеопорни тухли, изградено върху покривната тераса на
постройката на ищеца, поради това, че същото компрометира конструктивната устойчивост
на неговата сграда и създава реален риск за съществуването на постройката на ищеца;
3./ както и да бъдат задължени ответниците да възстановят неправомерно
премахнатите от М. Д. два броя комински тела - единият комин за камина в хола на първия
етаж и един комин за печка в спалнята на първия етаж, както и един брой отдушник в
избеното помещение, всички в сградата на ищеца с идентификатор № ****, на осн. чл.109
ЗС.
ОСЪЖДА Н. Б. Д. – П., ЕГН ********** да преустанови неоснователните си
действия, с които пречи на А. Н. А., ЕГН ********** с адрес гр. В., ул. Б. М. ***** да
упражнява правото си на собственост върху собствената му постройка с идентификатор №
****, като му предостави ключ от металната врата, поставена на външната стълба,
водеща към покривната тераса върху постройката на ищеца, като ОТХВЪРЛЯ иска по
отношение на ответницата М. Н. Д., ЕГН **********, на осн.чл. 109 ЗС.
ОСЪЖДА М. Н. Д. ЕГН ********** да заплати на А. Н. А., ЕГН ********** сумата
от общо 2258,77лева, обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на
необходимите ремонтни работи за отстраняване на повредите в имота му, както следва: СМР
по отстраняване очукване на мазилка, изкърпване на гипсова шпакловка, грундиране,
боядисване и изграждане на окачен таван, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
2258,77лева до претендираните 10000лева, на осн. чл.45 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Н. А., ЕГН ********** срещу М. Н. Д. ЕГН
********** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 600лева, обезщетение
за имуществени вреди, представляващи сторени от ищеца разходи по почистване на
помещенията в сградата му от фекалии, попаднали в тях след изменения в канализационната
инсталация на сградата, извършено от ответницата без съгласие на ищеца през 2020г., както
и по отстраняване на вредите чрез възстановяване и ремонт на канализацията на сградата
му, на осн. чл.45 ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Н. Д., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул.“А. К.“ ***** и Н. Б. Д. – П.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на А. Н. А., ЕГН ********** сумата от 999,40лева,
съдебно – деловодни разноски съразмерно уважените искове претенции, на основание чл.
78 ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М. Н. Д., ЕГН ********** и
Н. Б. Д. – П., ЕГН ********** сумата от 3073лева, съдебно – деловодни разноски
10
съразмерно отхвърлените искове, на основание чл. 78 ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11