№ 979
гр. София , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20211000500544 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 260119 от 10.12.2020г., постановено по гр.д. №378/2020г.
Софийски окръжен съд, ГО, 6 състав е поставил под ограничено запрещение
П. М. С..
Срещу решението е подадена въззивна жалба от П. М. С., чрез особения
представител, която навежда правни доводи за необоснованост на правния
извод на решаващия първоинстанционен съд. В жалбата се сочи, че и двата
критерия не са налице. Поддържа се твърдение, че запрещението е мярка,
която не е съобразена нито с действителното положение на Павлинка, нито с
актуалните международно-правни норми, които гарантират на всяко лице,
независимо от увреждането му, пълен достъп до упражняване на правата му и
самостоятелното им упражняване, като се позовава на Конвенцията за правата
на хората с уврежданията, която е ратифицирана от РБ през 2012г. В жалбата
се прави искане въззивният съд да отмени изцяло обжалваното решение и да
постанови друго, с което да остави без уважение предявения от Софийска
окръжна прокуратура иск, ведно със законните последици.
В съдебно заседание пред въззивния съд въззивницата се явява лично.
Назначеният особен представител поддържа жалбата. Ответникът по жалбата
– ПР. изразява становище, с което оспорва подадената жалба и прави искане
същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде
1
потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради
което е допустима, но разгледана по същество, се явява неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата. Тъй като предмет на спора, от една страна, представлява правната
дееспособност на физическо лице, а от друга, правните норми, които уреждат
правосубектността на правните субекти, които са от повелително естество,
въззивният съд не е обвързан от релевираните доводи във въззивната жалба, а
следва изцяло да се произнесе по правилността на обжалваното
първоинстанционно решение, като подведе всички установени по делото
правнорелевантни факти под диспозицията на приложимата императивна
правна норма. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи
тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Софийски окръжен съд е бил сезиран с конститутивен иск с правно
основание чл. 5, ал.2 ЗЛС, предявен по реда на чл. 336 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, СОС е достигнал до правния
извод, че при съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, по несъмнен начин се установява правнорелевантния факт, че
ответницата страда от психично заболяване - лека умствена изостаналост,
поради което е налице първият критерий - медицински за признаването й за
недееспособна по смисъла на чл.5 от ЗЛС. Приел е, че е налице и втората
предпоставка, а именно ответницата не може пълноценно да се грижи за себе
си и да охранява своите лични и имуществени интереси. Посочил е, че
състоянието й не е така тежко, поради което е достигнал до извода, че към
момента нейните възможности са частично ограничени в степен, обуславяща
поставянето й под ограничено запрещение.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
От представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане № Ц-592 от 22.05.2002 г. на община Пловдив, се установява, че П.
М. С. е родена на ******** г. в гр. Пловдив.
От Експертно решение № 0782 от 057/18.07.2019 г. на ТЕЛК за общи
заболявания към МБАЛ „Проф. д-р Ал. Герчев“ ЕООД се установява, че на П.
2
М. С. е определена 100% трайно намалена работоспособност, без чужда
помощ, с пожизнен срок, с водеща диагноза „Цервикална spina bifida без
хидроцефалия”.
В етапна епикриза, изготвена от д-р Д. Г. от 19.06.2020 г., е посочено, че
ответницата страда от лека умствена изостаналост. Ученичка е в 11 клас, с
ресурсно подпомагане.
По делото е изслушана и приета съдебно-психиатрична експертиза, от
която се установява, че при обсъждането ответницата е била психомоторно
спокойна, контактна, в ясно съзнание, ориентирана за собствена личност,
време и място. При прегледа вещото лице установява, че ответницата е с
примитивно мислене с конкретно образен характер и с интелектуален
дефицит. Дадено е заключение, че П. М. С. страда от лека умствена
изостаналост с множество соматични заболявания. Вещото лице описва, че
освидетелстваната е придобила известни базисни умения-четене, писане,
смятане, но абстрактното й мислене не е развито, не може да борави с понятия
и символи. Докторът излага, че социалните последствия от интелектуалния
дефицит при ответницата са явни. Установява, че функционирането й е
възможно единствено и само под контрол, има незряла преценка и отношение
към обкръжението. Степента на заболяването при ответницата е такова, че
ограничава възможността й пълноценно да се грижи за своите работи.
Въззивният състав кредитира заключението на вещото лице, тъй като
същото е обективно, докторът е обсъдил всички медицински документи,
анализирал ги е задълбочено, извършил е преглед на лицето и въз основа на
всичко това е направил фактическите констатации, които страните не
оспорват.
При разпита на ответницата по реда на чл. 337, ал. 1 ГПК, извършен от
СОС, се изяснява, че тя е ориентирана за време, място и собствена личност,
но отговаря примитивно на по-сложно зададени въпроси.
Разпитаният свидетел Е. Г. Д.-бивш директор на Дома за деца с умствена
изостаналост, дава показания, че познава ответницата от 2008г., сочи, че тя
страда от лека умствена изостаналост, както и че е със сериозно физическо
увреждане – детска церебрална пареза, бъбречна недостатъчност, за което е
била лекувана в болнично заведение. Допълва, че в момента момичето е с
катетър, който пет пъти на ден се поставя, но то се справя само със смяната
му. Сочи, че ответницата не може да си приготви сама храна, а когато се
налага да вземе самостоятелно решение има нужда от помощ от персонала,
тъй като не може сама да се справи в по-сложни ситуации.
Настоящият състав доби лични впечатления от лицето, като при
проведения разпит установи, че жалбоподателката знае, че е на 18 години, но
не знае какво означава думата „пълнолетен“. Заявява, че желанието й е да
остане в дома завинаги, тъй като й харесва за всичките й нужди да се грижат
3
хората от дома. Споделя, че не знае какво означава думата „бюджет“. Излага,
че познава парите, както и че директорът на дома им дава по 30 лв., но не знае
за какъв период от време е тази сума, като с тези пари тя си купува неща за
хапване, ластичета и диадеми за коса. Заявява, че не знае колко струва един
хляб, нито може да каже дали би искала да тегли пари от банка.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от прокурор,
който е активно легитимиран, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Нормата на чл. 5, ал. 1 (Изм. - Изв., бр. 89 от 1953г.) ЗЛС гласи, че
непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна
болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно
запрещение и стават недееспособни. Пълнолетните с такива страдания, чието
състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се
поставят под ограничено запрещение (чл. 5, ал. 2 с.а.). Съгласно ППВС № 5
от 13.02.1980г., предмет на иска по чл. 5 от ЗЛС – за поставяне на едно лице
под запрещение е дееспособността му, а основанието на този иск е наличието
на душевна болест или слабоумие (наричан в съдебната практика медицински
критерий) и невъзможността на страдащия от такава болест или от слабоумие
да се грижи за своите работи (наричан юридически критерий). Двете
изисквания трябва да са налице, за да се постанови ограничаване
дееспособността и обявяване недееспособността на лицето. Сама по себе си
душевната болест не прави лицето недееспособно, а невъзможността на
лицето да се грижи за своите работи следва да е по причина на болестното му
състояние (съотв. - слабоумието). Според цитираното ППВС, по делата за
поставяне под запрещение вещото лице е компетентно да даде заключение
досежно това дали лицето, чието запрещение се иска, страда от болестите или
слабоумието, които законът има предвид. Експертът определя и степента на
страданието, както и с оглед здравословното състояние на лицето може ли
фактически да се грижи за своите работи и интереси. Само съдът е
компетентен да реши с оглед медицинските и други данни дали лицето следва
да бъде поставено под запрещение и какво да бъде то с оглед изискванията на
закона. По отношение на първия критерий в съдебната практика (напр.
решение № 1301 от 12.11.2008 г. по гр. д. № 5560/2007 г., V г. о., ВКС,
решение № 379 от 07.05.2009 г. по гр. д. № 1320/2008 г., І г. о. на ВКС), е
разяснено, че слабоумието е умствена недоразвитост от раждането, като
идиотия, инбецилност, дебилност, олигофрения, а душевната болест
(психопатия) е страдание на умствено развито лице, което обаче има за
последица такова разстройство на съзнанието, което сочи на промяна на
личността и обуславя неадекватно поведение. По отношение на второто
кумулативно необходимо условие, за да се постави едно лице под
запрещение, в цитираната практика на Върховния съд е посочено, че „за да
може да се грижи за своите работи, лицето следва да разбира предписанията
4
на правните норми и да съобразява поведението си с тях, да може да
ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях“.
При конкретната преценка на посочените по-горе критерии, настоящият
състав, въз основа на събраните пред първоинстанционния съд и пред
настоящата инстанция доказателства, измежду които обясненията на лицето,
въз основа на които съдът формира впечатленията си за него, намира, че
състоянието на лицето П.С. обуславя поставянето й под ограничено
запрещение. Приетата и неоспорена експертиза категорично установи
наличие на лека умствена изостаналост при лицето. В тази връзка, съдът
приема наличието на първия медицински критерий. На следващо място,
установеният психиатричен статус на лицето, който включва нарушени
психични годности да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ги ръководи, както и нарушени способности да се грижи сама за собствените
си работи и да защитава собствените си интереси, мотивира съда да приеме,
че е налице и втория критерий за поставяне под запрещение.
Действително при осъществения от състава личен разпит се установи,
че жалбоподателката е ориентирана за своята личност, за време, за място, но
по повод поставените от съда въпроси, се констатира, че тя няма
приспособимост към социалната среда, не е в състояние да се грижи за своите
интереси и да взема адекватни решения, независимо че може да извършва
елементарни действия по битовото си обслужване, които сами по себе си не
предпоставят дееспособност. Ето защо по делото са обосновани и двата
критерия за налагане на ограничаващ дееспособността режим – налице е
страдание, визирано от закона, а проявите на ответницата, в резултат от това
страдание, сочат на неспособност да се грижи за своите работи, като
състоянието й не е така тежко.
Във връзка с възраженията на процесуалния представител на
ответницата по приложението на разпоредбата на чл. 12 от Конвенцията за
правата на хората с увреждания, която е ратифицирана от РБ, със закон, приет
от 41 НС на 26.01.2012 г., обн. ДВ бр. 12 от 10.02.2012 г., в сила от 21.04.2012
г., и съставлява част от вътрешното право, съдебният състав намира следното:
Цитираната разпоредба предвижда, че: „Държавите - страни по настоящата
конвенция, признават правоспособността и дееспособността на хората с
увреждания наравно с всички останали във всички сфери на живота, като са
длъжни да гарантират, че всички мерки, отнасящи се до самостоятелното
упражняване на права от хората с увреждания, съдържат в себе си подходящи
и ефективни гаранции срещу злоупотреба в съответствие с международното
право в областта на правата на човека“. Тъй като към настоящия момент
националното законодателство не е приведено в съответствие с цитираната
конвенция, то следва, че разпоредбата на чл. 5 от ЗЛС следва да се прилага от
съдилищата, с оглед конституционното изискване да се даде засилена защита
на правата на хората с психически увреждания, но без частичното или
5
цялостно отнемане на дееспособността да доведе до неоправдано
посегателство върху основни конституционни права на тези лица. В случая, с
оглед конкретната преценка на събраните доказателства, в т.ч. и обясненията
на ответницата, които имат за цел да създадат на съда пряко впечатление от
нейното състояние, мотивират настоящият състав да постанови ограниченото
й запрещение, като поставянето й под същото би охранило интересите й и на
следващо място не би довело до неоправдано посегателство върху основните
й права.
При съвкупната преценка на събраните доказателства въззивният
състав приема, че предявеният иск е основателен. С оглед вида и степента на
заболяването, което ограничава възможностите на лицето пълноценно да се
грижи за своите работи, то ответницата следва да бъде поставена под
ограничено запрещение.
Предвид обстоятелството, че правният извод, до който въззивната
инстанция достигна съответства изцяло на крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, САС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260119 от 10.12.2020г., постановено по
гр.д. №378/2020г. от Софийски окръжен съд, ГО, 6 състав.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните при наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6