№ 416
гр. София, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в заседание при закрити врати
на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.я Р. Диева
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от В.я Р. Диева Търговско дело №
20231100901747 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Производството е образувано по молба с правна квалификация чл. 625 ТЗ, подаденa
от длъжника „Йес инвест“ ООД, ЕИК *********, представлявано поотделно от
управителите Д.Л.Д. и А.В.а Д., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Черни връх“ № 206, ет. 4, с която се иска да бъде открито производство по несъстоятелност
по отношение на това дружество.
Съдът е посочил в свое определение от 02.12.2023 г. защо счита, че производството
по настоящото дело е допустимо, като се е позовал на определение № 110 от 16.03.2022 г.,
постановено по ч.т.д. № 2581/2021 г. по описа на ВКС, І т.о. и определение № 284 от
22.06.2018 г., постановено по ч.т.д. № 1602/2018 г. по описа на ВКС, І т.о. В случая по делото
се констатира, че е налице противоречиво упражняване на процесуални права от двамата
законни представители на „Йес инвест“ ООД, които обаче действат заедно и поотделно.
Трябва да се приеме, че разглеждането на молбата, по която е образувано производството и в
която се твърди, че търговското дружество е в състояние на свръхзадълженост и
неплатежоспособност, е в интерес както на самото дружество, така и на всеки от неговите
управител, който има задължение по закон да заяви това пред съда. При противоречиво
упражняване на процесуални права от две лица, явяващи се законни представители на едно
търговско дружество, валидността на извършваните от представителите процесуални
действия трябва да бъде преценявана с оглед интереса на дружеството и разписаното в чл. 2
и чл. 3 ГПК.
В случая, от една страна, от управителя на „Йес Инвест“ ООД – Д.Л.Д., се твърди в
молбата за иницииране на настоящото производство с вх. на СГС № 85729 от 26.09.2023 г.,
1
че дружеството е длъжник по заеми, е в неизпълнение на предварителни договори за
продажба на недвижими имоти, както и в неизпълнение към доставчици на услуги, стоки и
СМР в размер над 5 500 000 лева. Поддържа, че задължения в размер на 2 500 000 лева са
обезпечени със залог върху имуществото на дружеството. Дружеството не поддържа
редовно водено счетоводство, като отразяванията в счетоводството не отразяват вярно
извършваните финансови операции и парични разплащания. Счита, че длъжникът не е в
състояние да изпълни изискуемите си и безспорни парични задължения, както и че
дружеството не разполага с парични средства по банковите си сметки. Освен това
дружеството е спряло да упражнява ефективно търговската си дейност и не извърша
строителните работи по изграждането на финансирани чрез банкови кредити и другите
кредитори проекти. Сочи се, че е налице образувано изпълнително дело № 536/2023 г. по
описа на ЧСИ Г. Д., по което са предприети действия по събиране на задълженията на
дружеството и осребряване на неговите активи.
Предвид изложеното молителят, чрез управителя Д.Д., счита, че дружеството е
свръхзадлъжняло, а при условията на евентуалност – неплатежоспособно. Макар
първоначално с молба с вх. на СГС № 97201 от 24.10.2023 г. да е посочено, че дружеството е
неплатежоспособно, а при условията на евентуалност – свръхзадлъжняло, то с последваща
молба с вх. на СГС № 97646/25.10.2023 г. молителят изрично е посочил състоянието на
свръзадълженост като главно основание за откриване на производство по несъстоятелност,
както и е заявил, че предявява състоянието неплатежоспособност като евентуално
основание, което следва да бъде разгледано само ако се направи извод, че не се доказва
осъществяването на главното такова.
От друга страна другият управител на дружеството „Йес Инвест“ ООД – А.В.а Д.,
счита, че не са налице основанията за откриване на производство по несъстоятелност, тъй
като дружеството не е изпадало и не се намира в състояние на неплатежоспособност или
свръхзадълженост. Счита, че дружеството разполага с достатъчно активи така, че да бъде
удовлетворено всяко безспорно вземане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на търговец,
следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това,
а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ или 2) че
търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
По искането да се открие производство по несъстоятелност поради наличие на
състояние на свръхзадълженост:
Свръхзадължеността е специално основание за откриване на производство по
несъстоятелност, което се прилага само за капиталовите търговски дружества, каквото е и
дружеството-молител. То е налице тогава, когато всички задължения в пасива на
дружеството, включително и неизискуемите такива, надхвърлят имуществото в актива му,
2
определено при съобразяване на стойностите както на краткотрайните, така и на
дълготрайните активи /Решение № 152/ 13.07.2018 г., постановено по т.д. № 2205/2017 г. по
описа на ВКС, I т.о./. При свръхзадължеността възниква специфична заплаха за кредиторите
на длъжниците, които представляват капиталови търговски дружества, която се изразява в
това, че ако задълженията в пасива надхвърлят имуществото в актива, то последното ще
бъде обективно недостатъчно да удовлетвори всички кредитори, дори ако дружеството е
платежоспособно. Ето защо и при състояние на свръхзадълженост производство по
несъстоятелност по отношение на търговеца се открива преди да настъпи моментът, в който
поради липса на краткотрайни активи той вече няма да може да изпълни на падежа някое от
възникналите в негова тежест изискуеми задължения към негов кредитор. Това означава, че
за да се приеме, че е налице състояние на свръхзадълженост, не се изисква по делото да се
докаже, че в тежест на длъжника са възникнали и са станали изискуеми задължения, които
да са породени от или да се отнасят до търговска сделка, или публичноправни задължения
към държавата и общините, свързани с търговската му дейност, или задължения по частно
държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко
една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Тази
предпоставка трябва да бъде установена само когато се изследва въпросът дали търговецът е
в състояние на неплатежоспособност.
Видно от изложеното, за да е налице състояние на свръхзадълженост, е необходимо
имуществото на дружеството да не е достатъчно за покриване на паричните му задължения
/чл. 742 ТЗ/. Въз основа на заключенията на вещото лице /основно заключение на СИЕ,
допълнително заключение на СИЕ от 12.03.2024 г., допълнително заключение на СИЕ от
12.11.2024 г. и допълнително заключение на СИЕ от 25.02.2025 г./, които ще бъдат обсъдени
подробно по-долу, съдът намира, че състояние на свръхзадълженост не е налице, тъй като
имуществото на дружеството-молител през целия изследван период е достатъчно да покрие
задълженията му.
По другото заявеното искане да се открие производство по несъстоятелност поради
наличие на състояние на неплатежоспособност:
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо състояние на
търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ се изразява в
невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено от или
отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или изискуемо задължение по
частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към
най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два
месеца. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност, следва да се установи
и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на
посочените, е обективно състояние, т.е. такова, което стои извън волята на задълженото
лице и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни
конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност представлява
3
трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това дали е налице
неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с описаните характеристики на това
понятие, се прави при изследване на цялостното икономическо състояние на предприятието
– длъжник, посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова
автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни
активи, с които да може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи
задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи, с които разполага едно
действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване
на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези активи
участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за кратък период
от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо, краткотрайните активи са тези,
които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие може да посреща
своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и от икономическите показатели,
които подлежат на изследване, водещи за това да се направи извод дали е налице състояние
на неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
На първо място, следва да се отговори на въпроса дали в тежест на молителя са
възникнали публичноправните задължения към държавата, които са уточнени в молбата по
чл. 625 ТЗ от 24.10.2023 г. и 24.11.2023 г.
Констатира се в хода на производството, че макар първоначално „Йес инвест“ ООД да
е имало неплатени публични задължения, дружеството е погасило всички задължения, които
има към НАП, т.е. към приключване на устните състезания в настоящото производство тези
задължения са вече погасени и дружеството няма изискуеми и незаплатени публичноправни
задължения.
По отношение на изискването да е налице изискуемо парично задължение, породено
от или отнасящо се до търговска сделка, то няма спор, че дружеството „Йес инвест“ ООД
към датата на приключване на устните състезания по делото има такива към основно три
групи лица – към съдружниците, към контрагенти и към клиенти по аванси.
В хода на процеса една от основно поддържаните тези на молителя, представляван от
Д.Л.Д., е, че дружеството „Йес инвест“ ООД има парично задължение към „Веста дизайн“
ЕООД за проектантски услуги по отношение на жилищен комплекс „Водолей парк“ в размер
на 1 574 130.12 лв., отделно от осчетоводените и включени в баланса на длъжника 100 000
лв., като това задължение не било намерило отражение в счетоводството на „Йес инвест“
ООД. По-конкретно твърди се, че в полза на „Веста дизайн“ ЕООД са възникнали вземания
за проектиране на Етап 1 в размер на 273 542.40 лв. и 1126.56 лв. в резултат на промени по
време на строителство, за проектиране на Етап 2 в размер на 231 648.48 лв. и 18 869.76 лв. в
резултат на промени по време на строителство, за проектиране на Етап 3 в размер на
230 944.40 лв., 15 208.53 лв. и 1 408.20 лв. в резултат на промени по време на строителство,
както и за проектиране на Етап 4 в размер на 498 501.96 лв. и 302 879.83 лв. в резултат на
промени по време на строителства – л.1904, том VI от делото.
По делото действително са представени договори за проучване и проектиране за
4
жилищен комплекс „Водолей парк“, сключени в периода 2020 г. – 2022 г. с дружеството
„Веста дизайн“ ЕООД, приложения към тях и приемо-предавателни протоколи, /л. 1903 и сл.
от том VI от делото/. Извън тези оспорени писмени документи обаче няма никакви други
доказателства по делото, че в полза на „Веста дизайн“ ЕООД са възникнали вземания,
възлизащи на стойност 1 574 130.12 лв. По делото не се съдържат твърдения за това как са
възникнали тези вземания, кога са възникнали, как са формирани, за кой период конкретно се
отнасят, защо възлизат на такъв размер – за конкретно извършени услуги по кой конкретно
договор, за кои имоти, за кой период, нито пък са налице безспорни доказателства,
установяващи възникване на вземания в подобен размер.
Както се посочи, по делото действително са представени немалък брой договори за
проучване и проектиране за жилищен комплекс „Водолей парк“, но от тях не може да се
установи нито, че работата е извършена и приета без възражения от „Йес инвест“ ООД, нито
че възнаграждението възлиза на сочения размер. Ако „Веста дизайн“ ЕООД разполагаше с
несъмнени и категорични данни за съществуване на вземане в подобен размер, то алогично
е обстоятелството, че същото не е намерило отражение в счетоводните му книги. По
отношение на това дружество се установява, че в счетоводството на „Йес инвест“ ООД има
осчетоводено единствено задължение в размер на 100 920.42 лв. /доп. заключение на СИЕ, л.
1882 от том VI от делото/. Съдът намира, че дружеството „Веста дизайн“ ЕООД
действително има изискуемо парично задължение към молителя, но не в сочения от
последния размер. За да достигне до този извод, съдът съобрази, както липсата на
осчетоводяване при „Йес инвест“ ООД, така и липсата на отразяване на това вземане в
счетоводните документи на „Веста дизайн“ ЕООД /ГФО, които са приложени по делото, а и
са публични – обявени по партидата на дружеството в Търговския регистър/. Не без
значение е и обстоятелството, че едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството „Веста дизайн“ ЕООД е Д.Л.Д., т.е. това безспорно са свързани лица, което
прави вероятна тезата, че подобни задължения в такъв голям размер наистина не
съществуват.
Ето защо, се налага изводът, че не е доказано по безспорен начин съществуване в
полза на „Веста дизайн“ ЕООД на вземане в размер на 1 574 130.12 лв. спрямо „Йес инвест“
ООД. Впрочем, дори да се приеме, че подобно задължение съществува, следва да се посочи,
че това няма да доведе до драстично влошаване на показателите за ликвидност на
дружеството – този извод следва от посочените от вещото лице по основната съдебно-
икономическа експертиза показатели за ликвидност при съобразяване на пълния размер на
вземането 1 574 000 лв., а, ако се съпостави със стойностите по допълнителното заключение
от 12.11.2024 г., показателите отново биха били добри /показателят за обща ликвидност към
30.09.2024 г. би бил около 2/.
Друг основно поддържан от молителя, представляван от Д.Л.Д., довод в хода на
цялото производство е, че счетоводството на дружеството е нередовно водено.
Доказателствената стойност на извършените от длъжника счетоводни записвания се
основава на тяхното редовно водене въз основа на първичните счетоводни документи,
5
обосноваващи отразяването на съответните счетоводни операции, при спазване на
изискването за тяхното всеобхватно хронологично регистриране и получаване на
аналитична и обобщена информация по счетоводен път, представяща най-точно и по най-
подходящ начин годишните финансови отчети на предприятието (чл. 11, ал. 1 от ЗСч.).
Нарушаването на изискването за хронологически последователно и всеобхватно отразяване
на съответните счетоводни операции обуславя извод за нередовност на счетоводните книги,
като в този случай техният съставител не може да се ползва от извършените в тях
записвания. При оспорване редовността на счетоводните записвания, доказателствената
тежест да установи редовното им водене при условията на пълно и обратно доказване лежи
върху страната, която ги е водила – в случая върху длъжника.
Съдът намира, че при водене на счетоводството си „Йес инвест“ ООД не се е
отклонило от установения в чл. 11 от ЗСч принцип за пълнота и хронологическа
последователност на счетоводните записвания, което обуславя извод за редовно водене на
счетоводните книги, а оттам и за достоверност на данните за краткотрайните активи и
краткосрочните задължения, чието съотношение формира стойностите на показателите за
ликвидност. За да достигне до този извод, съдът взе предвид, както представените по делото
счетоводни документи, така и заключението на вещото лице, което е категорично, че
счетоводството е изрядно водено, поради което съдът не намира основание да приеме, че
счетоводството не е редовно водено.
На следващо място, е необходимо да се анализира какво е финансовото състояние на
длъжника – каква е имуществената и капиталовата му структура, какви са краткосрочната
/ликвидност и текущата задлъжнялост/ и дългосрочната /финансова устойчивост,
респективно дълготрайна платежоспособност/ перспективи, какви са рентабилността и
ефективността, като за целта се използват различни показатели.
По делото са изслушани и приети едно основно заключение на съдебно-икономическа
експертиза и три допълнителни заключения.
Първото заключение на СИЕ /л. 1561 – 1586 от том IV от делото/ е изследвало
финансовото положение на дружеството към края на 2023 г. за периода от 31.12.2016 г. до
31.12.2023 г. Вещото лице при изготвяне на експертизата е работило на база приложените по
делото доказателства, годишните финансови отчети на дружеството, публикувани в
Търговския регистър, както и върху търговските книги на дружеството. Експертът е изброил
в табличен вид краткотрайните активи на дружеството, като е посочил, че вземанията от
клиенти са в размер на 455 519.70 лв., доставчици по аванси в размер на 385 953.05 лв.,
вземания от доверители в размер на 47 421.24 лв., продукция в размер на 1 057 286.25 лв.,
незавършено производство /отчетено в разходи за основна дейност/ в размер на 8 402 075.41
лв., вземания по съдебни спорове в размер на 93 700 лв., разчети за данък върху добавена
стойност в размер на 8 013.07 лв., парични средства в размер на 4 533.07 лв.
Съгласно заключението на вещото лице през различните години процентът на
дълготрайни и краткотрайни активи варира значително, тъй като дружеството „Йес инвест“
ООД е дружество с основен предмет на дейност строителство на недвижими имоти и
6
стойността на краткотрайните активи се допълва от незавършено строителство,
предоставени аванси по сключени предварителни договори с предмет – обектите в строеж.
Съдът намира, че правилно в счетоводството на дружеството-молител обектите – в строеж
се водят като „краткотраен актив“, докато не бъдат завършени и продадени, тъй като при
дружествата с такъв предмет на дейност тези обекти имат ролята на тяхна продукция –
именно с нея те търгуват, респ. реализират печалба /в този смисъл са изводите на вещото
лице, както и разясненията му, дадени в о.с.з. от 31.01.2024 г./.
В експертизата са изследвани и пасивите на дружеството за периода от 31.12.2016 г.
до 31.12.2023 г., като отново се наблюдава различен процент на дългосрочните и
краткосрочните пасиви през годините. Сред пасивите на дружеството са посочени следните
задължения: задължения към доставчици в размер на 213 043,60 лв., клиенти по аванси в
размер на 4 300 867.13 лв., задължения към подотчетни лица в размер на 90 874.23 лв.,
разчети за гаранции в размер на 28 988.74 лв., задължения към доверители в размер на 4 370
лв., разчети по лихви в размер на 28 699.82 лв., заеми от юридически лица в размер на
163 460 лв., заеми от съдружници в размер на 1 126 738.32 лв., задължения по лизингови
договори в размер на 34 204.95 лв., нефинансови приходи за бъдещи периоди в размер на
5 479 767.42 лв., разчети с персонала в размер на 12 343.01 лв., разчети за данък върху
печалбата в размер на 87 852.41 лв., разчети за данъци върху доходи на физически лица в
размер на 3 112.82 лв., разчети с Националния осигурителен институт в размер на 1 822.13
лв., разчети за здравно осигуряване в размер на 577.38 лв., други дебитори в размер на
62 050 лв. Експертът е констатирал, че съгласно Справка за задълженията към НАП
дружеството има публични задължения в общ размер на 88 796.30 лв., от които подлежащи
на разпределение от публичен изпълнител, в общ размер на 85 554.34 лв., представляващи
68 584.42 лв. главница и 16 969.92 лв. – лихва и задължения с ненастъпил падеж в общ
размер на 3 241.96 лв.
В открито съдебно заседание от 31.01.2024 г. вещото лице е разяснило, че, когато
строителството на обектите /апартаментите/ приключи и те бъдат предадени на клиентите,
те стават приходи за текущ период, отразяват се в пасива на баланса в отделен раздел,
защото не са се превърнали в текущи приходи, които да увеличат финансовия резултат на
дружеството, а са такива, които са в процес на изграждане. Когато се завършат и се продадат
финално имотите, те стават текущи приходи, т.е. сумата от 5 479 767.42 лв. ще се
трансформира в текущ приход. Това кореспондира срещу незавършено производство от
другата страна на баланса в актива. Стойностите, които в баланса се отразяват като
нефинансови приходи за бъдещи периоди, не представляват реално задължение на
дружеството, а те ще представляват реален приход на дружеството, когато се завърши
цялостният етап на строителството и имотът бъде продаден. Когато това се отпише, ще се
отпише и част от актива, който е незавършено производство, т.е. по този начин ще се
балансират. Ето защо, съдът достига до логичния извод, до който е достигнал и вещото лице,
че сумата за нефинансови приходи за бъдещи периоди не представлява реални краткосрочни
задължения.
7
Що се отнася до конкретните показатели за ликвидност, установява се, че през целия
период дружеството-молител показва добър показател на общата ликвидност /към
31.12.2016 г. – 1,0592; към 31.12.2017 г. – 1,0009; към 31.12.2018 г. – 0.9126; към 31.12.2019 г.
– 2,8818; към 31.12.2020 г. – 1,1288; към 31.12.2021 г. – 1,1552; към 31.12.2022 г. – 1,6328;
към 31.12.2023 г. – 1,6971, който именно е и водещият показател, който следва да се има
предвид, а това води до извод, че дружеството е разполагало с достатъчно активи, с които да
може да заплати своите краткосрочни, съответно текущи задължения и следователно не е
бил в състояние на неплатежоспособност. Действително към 31.12.2018 г. показателят е под
единица, но констатираното влошаване на финансовото състояние към тази година на
дружеството е инцидентно и не показва трайна тенденция, въз основа на която да бъде
заключено, че то е в състояние на неплатежоспособност.
Предвид необходимостта от анализ на допълнително представени писмени
доказателства, в това число 18 броя окончателни сделки с предмет – недвижими имоти,
собственост на дружеството, цената по които е била вече изплатена, по делото е прието
допълнително заключение на СИЕ /л.1743 – л.1751 от том V от делото/, в което е
анализирано финансовото състояние на дружеството към 31.01.2024 г. Вещото лице е
констатирало, че има подобрения на коефициентите за ликвидност спрямо тези от 31.12.2023
г., доколкото показателят за обща ликвидност към 31.01.2024 г. е вече 2,8319. Посочено е, че
съгласно Справка за задълженията към НАП към 08.03.2024 г. дружеството има публични
задължения в общ размер на 61 762.71 лв., представляващи 43 584.42 лв. главница и
18 178.29 лв. – лихва, т.е. задълженията са намалели спрямо 15.01.2024 г.
Сключването на посочените сделки, както и плащането на част от публичното
задължение на „Йес инвест“ ООД са именно обстоятелствата, които са довели до промяната
във финансовото състояние на дружеството. Наред с това вещото лице е констатирало, че
има постъпили парични средства в размер на 37 000 лв. без ДДС, които представляват
авансово платена цена по договор, и около 700 лв. – стойност за платен наем.
С оглед необходимостта от анализ на релевантния по делото въпрос – са ли
осчетоводените като краткотрайни активи от дружеството обекти – в строеж реално
ликвидни или не, е изслушана и съдебно-техническа експертиза /л. 1809 – л. 1833 от том V
от делото/. Вещото лице е посочило, че процесните имоти в строеж са 6 броя сгради,
построени (строящи се) в комплекс „Водолей парк“, гр. София, кв. „Драгалевци“ и сградите
са разположени, както следва: в ПИ с идентификатор 68134.1971.5041 – 2 броя, в ПИ с
идентификатор 68134.1971.5040 – 2 бр. и в ПИ с идентификатор 68134.1971.5039 – също 2
броя. Посочено е, че първите два етапа са завършени, а строителството на Етап 3 е
започнало, но към датата на заключението не е завършено. Експертът е стигнал до извод, че
необходимите средства за завършване на Етап 3 с разрешение за ползване са в размер на
575 211 лв. Прието е, че макар и с по-бавни темпове строителството продължава. В този
смисъл не може да се приеме нито, че активите на дружеството не са краткотрайни, нито
пък, че същите не са ликвидни или че са обезценени – в случая се касае за изграждане на
жилищни обекти в гр. София, в квартал с голямо търсене, поради което не може да се
8
приеме, че липсва търсене на пазара за такива имоти. Напротив, социално-икономическата
обстановка в момента в страната е такава, че има бум на търсенето и предлагането на
жилищни имоти, както и на гаражи и паркоместа. Единствената причина, поради която към
днешна дата дружеството би могло да изпитва известни затруднения при предлагане за
продажба на притежаваните от него и в процес на строеж обекти, е вписаната в търговския
регистър по партида на дружеството молба за откриване на производство по
несъстоятелност, която при всички случаи би могла да откаже или разколебае потенциални
купувачи да сключат договори за покупко-продажба на имотите. Що се отнася до
конкретната сума, която би била необходима за завършване строежа на обектите, както и за
какъв период от време следва да се очаква да се случи това, то поставените въпроси са до
голяма степен хипотетични и зависят от много и най-различни фактори, които няма как да се
прогнозират, поради което и всякакви изводи въз основа на отговорите на тези въпроси,
биха почивали изцяло на предположения, което е недопустимо.
Впоследствие е допуснато и изслушано второ допълнително заключение на СИЕ с вх.
на СГС № 123782/12.11.2024 г. /л. 1870 – 1902 от том VI от делото/ отново предвид
новонастъпили в хода на процеса обстоятелства, които са от значение за установяване
актуалното финансово-икономическо състояние на дружеството „Йес инвест“ ООД. Именно
това е и заключението на СИЕ, което като най-актуално /към дата 30.09.2024 г./, следва да
бъде взето предвид при преценка финансовото състояние на дружеството, като съдът го
кредитира изцяло като пълно, компетентно и обективно изготвено.
По отношение на краткотрайните активи вещото лице е посочило, че те включват
готова продукция в размер на общо 1 780 747.49 лв. /4 038.02 лв. – мазе в Съни гардън 2
+832 855.63 лв. – обекти от Водолей парк етап 1 +943 853.84 лв. – обекти от Водолей парк
етап 2/; незавършено производство в размер на 4 235 465.28 лв. /Обект Офис Сграда 2019 г.,
Мудови Къщи, Водолей Парк довършителни работи, Водолей Парк етап 3, Водолей Парк
етап 4/, предоставени аванси в размер на 502 477.40 лв., вземания от клиенти в размер на
199 668.54 лв. и други вземания – вземания по съдебни спорове общо в размер на 132 080.00
лв.; разчети по данък печалба 4 000.00 лв. и разчети по ДДС 12 553.26 лв. Паричните
средства на каса са в размер на 32 011.17 лв., а по разплащателни сметки – 250.28 лв. и 50.00
евро.
По отношение на краткосрочните задължения към 30.09.2024 г. вещото лице е
констатирало, че те са в размер на 1 797 000 лв., включващи задължения към доставчици,
задължения към клиенти по аванси (те са и най-голямото перо – 1 649 482.13 лв.), както и
други задължения.
Що се отнася до конкретните показатели за ликвидност, от експертизата се
установява, че към 31.12.2023 г. показателят за обща ликвидност е 2,1281, а към 30.09.2024 г.
– 3,8403. Коефициентът за бърза ликвидност към 31.12.2023 г. е 0,0944, а към 30.09.2024 г. –
0,2126; коефициентът за незабавна ликвидност към 31.12.2023 г. е 0,0944, а към 30.09.2024 г.
– 0,2126 и коефициентът на абсолютна ликвидност към 31.12.2023 г. е 0,0010, а към
30.09.2024 г. – 0,0178.
9
В заключението на вещото лице е посочено, че след извършения финансов анализ
могат да се направят следните заключения: финансовите показатели на дружеството към
30.09.2024 г. са се подобрили значително спрямо тези към 31.12.2023 г., като дружеството е
реализирало сериозна печалба; финансовите показатели за ликвидност сочат, че има
вероятност дружеството да има ликвидни проблеми и да не може да погаси възникналите
задължения на техния падеж, което може да се обясни с дейността на дружеството, свързана
с изграждането на сгради и продажбата им, което предполага по-дълъг период на реализация
на производство, респ. получаване на прихода; стойността на готовата продукция, ако бъде
оценена на пазарна стойност допълнително ще подобри покритието на пасивите с активи
(стойността на готовите апартаменти на кв.м. е около 800 лв. при пазарни оферти и цени в
района около и над 4500 лв. кв.м.); през 2024 г. дружеството работи със средната за сектора
рентабилност.
Следва да се посочи, че въпросите за това какви евентуално парични средства ще са
нужни на дружеството за завършване на строежа на всички планирани обекти от Водолей
парк, откъде дружеството ще намери финансиране, какви са отношенията между
съдружниците в дружеството са все въпроси, които стоят извън предмета на изследване в
настоящото производство, тъй като изводите на съда не могат да почиват на хипотези и
евентуални прогнози – меродавно за откриване на производството по несъстоятелност е
настоящото икономическо състояние на предприятието, а, въз основа на всичко изложено
по-горе настоящият състав достига до извод, че дори да са налице известни затруднения в
дейността на „Йес инвест“ ООД, то те не са значителни, трайни и непреодолими, тъй като
дейността му не е преустановена, тя генерира приходи, задължения се погасяват периодично
и системно, макар и със забава, което се очаква да продължи предвид просперитета и
развитието на отрасъла, в който осъществява дейността си дружеството.
По изложените съображения молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от „Йес инвест“ ООД,
следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 625 ТЗ за обявяване в несъстоятелност на „Йес инвест“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Черни връх“ №
206, ет. 4, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10