Р Е
Ш Е Н
И Е
№…..
гр.В.Търново, 16.03.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесети февруари две хиляди
и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№2907 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба,
подадена от „*****” ЕАД
със седалище гр.С срещу Й.С.Ч. от гр.***,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422 ал.1
от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД.
Ищецът излага твърдения, че сключил
с ответника договор за мобилни услуги № ********* от 05.07.2016 г., съгласно който
на ответника е предоставен мобилен телефонен номер и мобилно устройство, като
предоставянето на устройството било уредено с договор за лизинг от 05.07.2016
г., съгласно който общата лизингова цена на вещта е 91,27 лв. с ДДС, платима на
23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 4,99 лв. с ДДС. Ищецът твърди,
че ответникът не е изпълнил точно задълженията си по договора и ищецът
пристъпил към едностранно предсрочно прекратяване на договора. Ищецът твърди,
че е издадена фактура № **********/15.07.2016 г. за отчетния период 05.07.2016г.-
- 14.07.2016 г. за сумата 24,11лв. за абонаментна такса и ползвани услуги и
сумата 4,99лв. за лизингова вноска, като общото задължение по фактурата възлиза
на 29,10лв. Ищецът твърди, че е издадена и фактура № **********/15.08.2016 г.
за отчетния период 15.07.2016г. - 14.08.2016 г. за сумата 20.05 лв. за
абонаментна такса и ползвани услуги и сумата 4,99лв. за лизингова вноска, като
общото задължение по фактурата възлиза на 25,04лв. Ищецът твърди, че е издадена
и фактура №********** /15.09.2016 г. за отчетния период 15.08.2016г. - 14.09.2016
г. , като след приспадане на таксата за посочения отчетен период, общата сума по фактурата е 0,35лв. Сочи се,
че след предсрочно прекратяване на договора, поради изпадане на длъжника в
забава, е издадена фактура №**********/15.10.2016г. за сумата в общ размер
554,66лв.. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуга, 104,79
лв. - предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски за предоставеното мобилно
устройство. Твърди, че обявяването на предсрочна изискуемост на неначислените
лизингови вноски е уредено в чл.12 от ОУ на договорите за лизинг, като
предпоставка е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в
т.ч. свързаните договори за мобилни услуги. Сочи, че начислената неустойка се
претендира само в размер на 74,97лв., като общия размер на претенцията по тази
фактура е 179,76лв. Ищецът твърди, че за
горепосочените вземания в общ размер 234,25 лв., представляваща претендирана стойност
по горепосочените фактури за абонаменти такси, услуги и предсрочно изискуем
остатък от лизинговите вноски за предоставеното мобилно устройство се е снабдил
със заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 732/2019 г. по описа на
ВТРС, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Предвид на изложеното
отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 234,25 лв., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по частно гражданско дело № 732/2019 г. по описа на ВТРС. Претендира
разноски за исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който прави изявление, че признава предявените искове, вкл. и претенцията за
разноски. Изразява съгласие да заплаща на разсрочено плащане задълженията си
към ищеца, по 80лв. месечно.
В първото открито съдебно заседание ответникът се
явява лично и заявява, че признава изцяло предявените срещу него искове по
основание и размер.
Със становище от 18.02.2020г.
депозирано по делото от ищцовото дружество е направено искане, предвид
направеното от ответника признание на исковете, съдът да постанови решение при
признание на иска на основание чл.237 ГПК. В становището е изложено, че
ответницата е направила две доброволни плащания в размер на по 80лв. или общо в
размер на 160лв., които ищецът счита, че следва да се съобразят по реда на
чл.235 ал.3 от ГПК, при постановяване на решението.
Съдът счита, че е
допустимо да се произнесе с решение при признание на иска. Не са налице
пречките, визирани в чл.237 ал.3 ГПК. В конкретния случай, съдът намира, че
признатото право е такова, с което ответникът може да се разпорежда, както и че
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави.
Съдът, с оглед
изявленията на страните, че е направено частично плащане на задълженията на
ответницата, което плащане към момента на приключване на устните състезания е в
размер на 160лв., следва същото обстоятелство да бъде съобразено по реда на
чл.235 ал.3 от ГПК, съгласно която разпоредба, съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. С
оглед изложеното съдът приема, че следва да се приспадне направеното плащане в
размер на 160лв., поради което размера на задължението възлиза на остатък
74,25лв.
Ищецът
е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство
съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се
произнесе и за разноските в заповедното производство. Съдът като съобрази
разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК приема, че в случая на ищеца се дължат
направените разноски, въпреки заявеното от ответника признание на исковете,
поради обстоятелството, че ответникът не е изпълнил своевременно задълженията
си към ищеца и в този смисъл е станал причина за завеждане на заповедното и настоящото
исково производство. В конкретния случай разноските в заповедното производство,
включени в заповедта за изпълнение са 385лв., от които държавна такса в размер
на 25лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 360лв. В исковото производство направените от ищеца разноски са 125
лв. за държавна такса и 360лв. за
адвокатско възнаграждение. При това положение общият размер на разноските на
ищеца за заповедното и исково производство възлиза на 870 лв., като с оглед
уважаване на исковата претенция, следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 870 лв. за разноски в
заповедното и в настоящото исково производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Предвид
гореизложеното и по реда на чл.237 ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Й.С.Ч., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Т
Б” ЕАД, ЕИК*****, със седалище и
адрес на управление:*******, сумата 74,25 лв. /седемдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/, представляващи главница – неизпълнени
парични задължения по договор за мобилни услуги №********* и Договор за лизинг
от 05.07.2016 г., индивидуализирани по размер и
основание във фактури: №**********/15.07.2016 г.; **********/15.08.2016
г.; №**********/15.09.2016г. и №7247478816/15.10.2016 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда 08.03.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 279 от 11.03.2019г. по частно гражданско
дело №732/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта за разликата над
74,25лв. до пълния претендиран размер 234,25лв., поради направено плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА Й.С.Ч., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т Б” ЕАД,
ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:****** сумата общо
870 лв. /осемстотин и седемдесет лева/, представляваща направени от ищеца
разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство по частно гр.дело 732/2019г по описа на ВТРС и в настоящото исково
производството.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
След
влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.№732/2019г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: