№ 377
гр. София, 06.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Даниела Талева
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно частно
наказателно дело № 20231100600575 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 вр. чл. 306, ал. 3 вр. чл. 306, ал. 1, т.
4 предл. II от НПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана лично от осъденото
понастоящем лице Х. Л. В. срещу определение от 06.01.2023 г. на Софийски
районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 121-ви състав, постановено
по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, по НОХД № 18138/2021 г. по описа на
същия съд, с което е на основание чл. 189, ал. 3 НПК Х. Л. В. е осъден да
заплати по сметка на Национално бюро за правна помощ /НБПП/ сумата от
420 лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в хода на горепосоченото наказателно производство.
В частната жалба се излага, че атакуваното съдебно определение е
необосновано и незаконосъобразно, като се застъпва, че същото се обжалва
изцяло. Възразява се, че съдът се е произнесъл преждевременно по въпроса за
разпределение на отговорността за разноски, предвид че делото не е
приключило в пълнота. В подкрепа на това свое твърдение, извежда, че
разноските за служебен защитник не са законосъобразно разпределени,
доколкото служебният защитник на жалбоподателя – адв. И.Г., не е упражнил
своите права. Отделно, отбелязват се несъвършенства в работата на
горепосочения адвокат във връзка с пропуска му да оспорва
законосъобразността на проведеното разпоредително заседание, като в тази
връзка се сочи нарушение на чл. 212 от ЗСВ. Ето защо, жалбоподателят В.
намира, че предоставената му адвокатска защита не е била ефективна.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и
релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема
1
за установено следното:
Видно от приобщените материали по ДП № 3384 ЗМК-1242/2020 Гг. по
описа на 09 РУ- СДВР, пр.пр. № 30969/2020 г. Х. Л. В. е привлечен с
постановление на разследващ полицай от 23.06.2021 г. в процесуалното
качество на обвиняем за извършване на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК,
същото му е предявено на 07.07.2021 г. лично и в присъствието на защитник –
адв. И.Г. от САК и е проведен разпит по реда на чл. 221 НПК, в който също е
отбелязано, че протоколът за проведения разпит е прочетен лично и чрез
назначения служебен защитник – адв. Г..
Преди извършване на тези процесуално-следствените действия на
обвиняемия с постановление от 24.06.2021 г. /л. 165-176 от ДП/ на
разследващ полицай при 09 РУ-СДВР на Х. В. е назначен служебен защитник
– адв. И.Г. от САК за осъществяване на процесуално представителство, тъй
като по делото е констатирано наличието на едно от основанията за
задължителна защита в наказателния процес- по чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК.
Адвокат Г. е продължил да участва в хода на делото и в неговата
съдебната фаза. С определение от 19.10.2022 г., постановено по НОХД №
18138 по описа на Софийски районен съд (СРС-НО), 121-ви състав за 2021 г.,
съдията докладчик от първоинстанционния съд е одобрил споразумение за
решаване на делото в горецитираното съдебно производство, сключено
между адв. И.Г., САК, в качеството му на служебен защитник на подсъдимия
Х. В. и Р.П. – прокурор от Софийска районна прокуратура.
Първоинстанционният съд е намерил, че постигнатото споразумение, и по-
точно разписаните в същото предмет, условия, вид и размер на наказанието,
отговаря на зададените от законодателя процесуалноправни и
материалноправни стандарти, респективно, че същото не противоречи на
морала и закона, поради което и не е предложил промени в него. С влязло в
сила определение от същата дата /19.10.2022 г./ и доколкото естеството на
процедурата по глава XXIX НПК налага това, наказателното производство по
НОХД № 18138 по описа на Софийски районен съд (СРС-НО), 121-ви състав
за 2021 г. е прекратено окончателно.
Предвид гореизложеното, по делото се доказва реалното осъществяване
на процесуално представителство от страна на адв. Г. по отношение на Х. В. и
в двете фази на наказателния процес.
По-късно, с определение от 06.01.2023 г., постановено по НОХД №
18138 по описа на Софийски районен съд (СРС-НО), 121-ви състав за 2021 г.,
съдът се е произнесъл по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК по отношение на
сторените разноски по делото. С посоченото определение Х. Л. В. е осъден да
заплати на основание чл. 189, ал. 3 НПК по сметка на НБПП сумата от 420
лева – реално сторени съдебно-деловодни разноски за служебен защитник -
адвокат, предвид че в хода на наказателното производство от общ характер,
подсъдимият е бил признат за виновен. Именно този съдебен акт на районния
съд е предмет на ревизия в настоящото въззивно частно производство.
2
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд
достигна до следните правни изводи:
Съдебният състав, след като се запозна с подадената частна жалба и
след като извърши преценката по реда на чл. 342 от НПК, установи, че
същата е депозирана в законноустановения седем дневен срок от връчването
на препис на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира
въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустима.
След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен
състав, по отношение на редовността /допустимостта/ на въззивната частна
жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и
законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
Настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, жалбата
е неоснователна, а обжалваното първоинстанционно определение –
законосъобразно, при съображения, както следва.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият
бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото,
включително адвокатско възнаграждение и другите разноски за служебно
назначения защитник.
Безспорно положение в доктрината и съдебната практика е, че съдът се
произнася по направените в хода на производството разноски с постановения
от него краен акт /присъда, решение или определение /, или по предвидения в
чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК ред, когато същите са категорично доказани и
определени по размер.
В този смисъл изричното възражение на жалбоподателя, че
произнасянето на районния съд е преждевременно такова, се явява на първо
място невярно, предвид че наказателното производство е вече прекратено,
след одобряване на споразумение за решаване на делото, а на второ място, и с
оглед систематическото място на новелата на чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. 2 от
НПК, респективно хронологичната нормативна последователност на
произнасянето касателно разноските, сторени в производството, се явява и
неоснователно.
Следва да се спомене, че както първата, така и въззивната инстанция в
обсега на възложената й компетентност не разполага с правомощията да
изследва и преоценява съразмерността на присъденото възнаграждение по
критериите за неговата прекомерност с оглед действителната ангажираност
на адвоката и степента на изпълнение и организация на защитата,
прецизирайки ги на фона на фактическата и правна сложност на делото.
Съгласно разпоредбите на чл. 37 и чл. 38 ЗПрП, дължимото адвокатско
възнаграждение се съобразява с вида и количеството на извършената дейност,
които се удостоверяват с писмен отчет на адвоката, проверен и заверен от
Адвокатския съвет и се определя в съответствие с размерите, установени в
Наредбата за заплащане на правна помощ. А чл. 39 ЗПрП предвижда, че
заплащането на предоставената правна помощ се извършва от Националното
3
бюро за правна помощ въз основа на решение на неговия председател.
При настоящото произнасяне съдът се ръководи от строго очертани
легални критерии, съобразявайки единствено утвърдения с решението на
НБПП размер на възнаграждението за предоставена правна помощ с
нормативно регулираните предели в чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Според посочения текст, по дела, при които за
престъплението се предвижда наказание до 5 години лишаване от свобода,
какъвто по арг. на чл. 290, ал. 1 НК е процесният случай, възнаграждението за
служебна защита се определя в рамките на 75 лв. - 210 лв. за досъдебна фаза и
на 100 - 280 лв. за съдебна фаза.
Видно от Решение № СФ-10665-26517/2022 от 22.11.2022 г. на НБПП,
на адв. И.А.Г. е платено възнаграждение в размер на 420 лева, основание чл.
16, ал. 2, вр. чл. 9, ал. 4 от Наредбата за заплащане на правна помощ. Сумарно
отреденото възнаграждение на адв. Г. за осъщественото процесуално
представителство на жалбоподателя пред съответните досъдебни и съдебни
стадии на процеса е в унисон с установената поднормативна рамка.
Изплатеното възнаграждение е в обхвата на посоченото в решението на
НБПП законово основание, а и както вече се отбеляза в съответствие със
стандарта, разписан в Наредбата /чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 2/ и посочен по-горе,
поради което и въззивният съд намира, че правилно процесното
възнаграждение е присъдено в полза на НБПП.
Основното оплакване в частната жалба на жалбоподателя е, че
предоставената му правна помощ от страна на служебния защитник - адвокат
Г. не е била достатъчно прецизна и адекватна. Макар действително качеството
на положените усилия от служебния защитник да се преценява в хода на
наказателното производство от съответния орган на процесуално
ръководство, процесният случай не разкрива съществени процесуални
нарушения при осъществяване на защитата, с оглед което въззивният съд
намира, че това възражение на жалбоподателя е неоснователно.
Отделно, няма никакво основание да се поддържа, че заплащането на
разноски от страна на признатия за виновен противоречи на правото му на
справедлив съдебен процес, респективно, че чл. 189, ал. 3 НПК противоречи
на чл. 6, т.3, б.”с” от Конвенцията за защита на човешките права и основни
свободи, доколкото Конвенцията трябва да се прилага от националните
органи в духа, в който тя е тълкувана от Европейския съд по правата на
човека, в който смисъл следва да бъде посочено Решение от 25.09.1992 г. по
делото CROISSANT срещу Германия, където изрично е подчертано, че
разпореждането за възстановяване на разноските не е несъвместимо с чл.6,
т.3, б.”с” КЗПЧОС.
На последно място, освен нарочно разписаното в новелата на чл. 189,
ал. 3 НПК императивно правило, задължителната тълкувателна практика на
Върховния касационен съд, обективирана в Тълкувателно решение № 4 от
19.02.2010 г. по т.д. № 4/2009 г. на ОСНК, на ВКС също постановява, че
4
подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.189, ал.3 НПК
следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза
на Националното бюро за правна помощ във всички случаи на задължителна
защита.
Следователно в светлината на конкретния случай, предвид че
наказателното производство е прекратено поради приключване на
наказателното производство с оглед подписване на споразумение между
прокурора и защитника, молбата на НБПП за осъждане на Х. Л. В. да
възстанови направените разноски за адвокатско възнаграждение за служебно
назначения му защитник в размер на 420 лева следва да бъде уважена.
Поради изложеното въззивният състав на съда се солидаризира с
формирания извод от първоинстанционния съд и намира, че атакуваният
съдебен акт е правилен и законосъобразен, и като такъв следва да бъде
потвърден.
Воден от горното, на основание чл. 345 НПК във вр. с чл. 341, ал. 2 от
НПК и чл. 306, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 06.01.2023 г. на Софийски районен
съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 121-ви състав, с което Х. Л. В. е
осъден да заплати на основание чл. 189, ал. 3 НПК по сметка на НБПП сумата
от 420 лева – реално сторени разноски за адвокатско възнаграждение на
служебен защитник.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5