№ 3492
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело №
20251100500324 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Производството по делото е образувано по въззивни жалба на Д. Х. И., М. Д. И.
и Х. Д. И. срещу решение № 4796/18.03.2024 г. по гр.д. № 64715/2022 г. по описа на
СРС, 144 състав, в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е
признато за установено, че всеки от жалбоподателите дължи в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 22,21 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 06.07.2022 г. върху дължимата главница
за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставяна в имот,
намиращ се в гр. София, ж.к. „*********. № *********; 1,52 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 06.07.2022 г. върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., както и по частни
жалби на адв. Н. И., Адвокатско съдружие „Б.К.“ и Адвокатско съдружие „Бул Лекс“
срещу определение № 18988/07.05.2024 г. по гр.д. № 64715/2022 г. по описа на СРС,
144 състав, с което са отхвърлени молбите на частните жалбоподатели за изменение на
решението в частта, касаеща разноските.
Жалбоподателите - Д. Х. И., М. Д. И. и Х. Д. И., твърдят, че решението в
1
обжалваната от тях част е неправилно. Поддържат, че не се явяват потребители на
топлинни услуги в процесния имот, като освен това по делото не е доказано да са
изпаднали в забава, поради което не дължат мораторна лихва. Ето защо, молят
решението в обжалваните части да бъде отменено и исковете за мораторна лихва да
бъдат отхвърлени. Претендират разноските.
Частните жалбоподатели - адв. Н. И., Адвокатско съдружие „Б.К.“ и Адвокатско
съдружие „Бул Лекс“, считат, че определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, е
неправилно. Твърдят, че първоинстанционният съд в решението по делото неправилно
е изчислил разноските, поради което молят решението да бъде изменено и в тяхна
полза да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от
исковете.
Ответникът по жалбите - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбите, като
счита, че решението в обжалвана част и определението, постановено по реда на чл.
248 ГПК, са правилни. Ето защо, моли същите да бъдат потвърдени, като претендира
разноските по производството.
Третото лице помагач – „Нелбо инженеринг“ ЕООД, не подава отговор в срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено, че ответниците М. Д. И., Х. Д. И., Д. Х. И. и А. Ж. К. дължат в полза на
ищеца сумите, както следва: 900,27 лв., представляваща стойността на топлинна
енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот, намиращ се в гр. София,
ж.к. „********* № *********, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.07.2022 г., до
погасяването; 133,24 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г.
до 06.07.2022 г.; 44,96 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.07.2022 г., до погасяването,
представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.06.2019 г. до м.04.2021
г.; 9,10 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.07.2019 г. до 06.07.2022 г.
Посочените суми се претендират разделно спрямо ответниците, както следва: по
1/6 част от М. Д. И., Х. Д. И., Д. Х. И. и 3/6 части от А. Ж. К..
С обжалваното решение исковете са уважени частично, като е признато за
2
установено, че ответниците М. Д. И., Х. Д. И., Д. Х. И. и А. Ж. К. дължат в полза на
ищеца сумите, както следва: 552,11 лв., представляваща стойността на топлинна
енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот, намиращ се в гр. София,
ж.к. „********* № *********, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.07.2022 г., до
погасяването; 133,24 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г.
до 06.07.2022 г.; 44,96 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.07.2022 г., до погасяването,
представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.06.2019 г. до м.04.2021
г.; 9,10 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 31.07.2019 г. до 06.07.2022 г.
Посочените суми са присъдени при разделна отговорност на ответниците, както
следва: по 1/6 част се дължи от М. Д. И., Х. Д. И., Д. Х. И. и 3/6 части се дължат от А.
Ж. К..
Решението на СРС е обжалвано от ответниците Д. Х. И., М. Д. И. и Х. Д. И. в
частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е признато за
установено, че всеки от жалбоподателите дължи в полза на „Топлофикация София“
ЕАД сумите, както следва: 22,21 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 06.07.2022 г. върху дължимата главница за топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., доставяна в имот, намиращ се в гр. София,
ж.к. „*********. № *********; 1,52 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 31.07.2019 г. до 06.07.2022 г. върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Съгласно искова молба, приложена в рамките на първоинстанционното
производство, ответниците Д. Х. И., М. Д. И. и Х. Д. И. са признали, че са
съсобственици на процесния имот, като притежават при равни квоти 1/2 идеална част
от имота, т.е. всеки от тях притежава по 1/6 идеална част от имота.
На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, поради което
следва да се приеме, че ответниците като съсобственици на топлоснабдения имот,
предмет на делото, се явява потребители на топлинни услуги и дължат заплащането на
цената на предоставената топлинна услуга в апартамента, предмет на делото, при
условията на разделна отговорност съобразно притежаваните от тях квоти в
съсобствеността.
Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, клиентите са длъжни
3
да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, за периода от 15.09.2020 г. до
06.07.2022 г. ответниците дължат на ищеца лихва за забавено изпълнение на
задължението за заплащане на топлинна енергия.
Ответниците не дължат лихва за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е
предвиден срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена
покана за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която исковете за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение са
уважени, като посочените искове следва да бъдат отхвърлени.
В останалата обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от обжалването, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта, с която всеки от ответниците Д. Х. И., М. Д. И. и Х. Д. И. е
осъден да заплати на ищеца над сумата в размер на 30,78 лв. до сумата в размер на
31,16 лв., представляваща разноски в първоинстанционното и заповедното
производство.
По частните жалби на адв. Н. И., Адвокатско съдружие „Б.К.“ и Адвокатско
съдружие „Бул Лекс“ срещу определение № 18988/07.05.2024 г. по гр.д. № 64715/2022
г. по описа на СРС, 144 състав, с което са отхвърлени молбите на частните
жалбоподатели за изменение на решението в частта, касаеща разноските:
В решението на СРС се съдържат подробни мотиви относно начина на
определяне на присъдените разноски в полза на частните жалбоподатели. Същите са
изчислени съобразно уважената част от исковете в първоинстанционното
производство, като на основание чл. 38, ал. 2 ЗА е присъдено съответно адвокатско
възнаграждение в полза на правоимащите процесуални представители на ответниците.
Ето защо, обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК,
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Топлофикация София” ЕАД следва да бъде
осъдено да заплати на всеки един от въззивните по 1,60 лв., представляваща разноски
за въззивното производство, както и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на
процесуалните им представители по 25,62 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК всеки от въззивниците следва да бъде осъден да
заплати в полза на „Топлофикация София” ЕАД сумата в размер на 31,20 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4796/18.03.2024 г. по гр.д. № 64715/2022 г. по описа на
СРС, 144 състав, в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД е
признато за установено, че всеки от ответниците Д. Х. И., М. Д. И. и Х. Д. И. дължи в
полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 1,52 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 06.07.2022 г. върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., както и в частта, с
която всеки от ответниците Д. Х. И., М. Д. И. и Х. Д. И. е осъден да заплати в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД над сумата в размер на 30,78 лв. до сумата в размер на
31,16 лв., представляваща разноски в първоинстанционното и заповедното
производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД,
предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Д. Х. И., ЕГН
**********, М. Д. И., ЕГН ********** и Х. Д. И., ЕГН **********, за признаване за
установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца сумата в размер на 1,52 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 06.07.2022 г. върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4796/18.03.2024 г. по гр.д. № 64715/2022 г. по
описа на СРС, 144 състав, в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД е признато за установено, че всеки от ответниците Д. Х. И., М. Д. И. и Х. Д. И.
дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 22,21 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 06.07.2022 г. върху
дължимата главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.,
доставяна в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*********. № *********.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 18988/07.05.2024 г. по гр.д. № 64715/2022 г.
по описа на СРС, 144 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на всеки от
ответниците Д. Х. И., ЕГН **********, М. Д. И., ЕГН ********** и Х. Д. И., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1,60 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на всеки от
процесуалните представители на въззивниците – адв. М. Л. Л., адв. Н. И. И. и адв. Е.
К. К., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 25,62 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
5
ОСЪЖДА всеки от въззивниците Д. Х. И., ЕГН **********, М. Д. И., ЕГН
********** и Х. Д. И., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 31,20 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „Нелбо
инженеринг“ ЕООД, на страната на ответника по въззивните жалби - „Топлофикация
София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6