Р Е Ш Е Н И Е
№ 2476
гр. Варна, 30.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 10762 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е за делба във фазата по извършването.
С
влязло в сила решение № 4282/17.11.2016г. по гр.д.№ 10762/2016г. по описа на
ВРС изменено частично с решение № 1102/29.06.2017г.
по в.гр.д.№437/2017г. по описа на ВОС е
допуснато извършването на съдебна делба между В.Н.А., с ЕГН ********** *** и Т.Н.Н.,
с ЕГН ********** *** следният недвижим имот:
*** с площ от *** /***/ кв. м,
находящо се в землището на гр. Варна, район *** - по скица /местност "***"
по нот. акт/, при съседи: П.И., Д.А., Й.З. и В.И., представляващо поземлен имот
с идентификатор № *** (***) по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с еднофамилна
вилна сграда с идентификатор № *** (***) по КККР, одобрени със същата заповед и
селскостопанска сграда с идентификатор № *** (***) по КККР, одобрени със същата
заповед, и
***, находящ се в гр. Варна ул.
"*** в сградата на етажна собственост "***а", вх. ***, състоящ се
от: две стаи /спални/, хол-дневна, ниша, входен коридор, баня, тоалетна,
пералня, склад и лоджия, със застроена площ *** /***/ кв. м, при съседи: Р.В.Д.,
улица "***", улица "***" и двор, обект с идентификатор № *** (***) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, заедно с изба № ***, вход *** с площ от *** /***/ кв. м, при съседи: Т.З.,
Р. и К.К. и избен коридор и принадлежащите му *** % /***процента/ идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху припадащата се на
етажна собственост "***" част от държавно място, цялото с площ *** /***/
кв. м от квартал *** /***/ по плана на *** /***/ подрайон на град Варна, при
граници на цялото място: от изток улица "***", от запад улица "***",
от север улица "*** и от юг улица "***",
При
равни квоти между съделителите: по ½ ид.ч. за всяка от тях.
Във
втората фаза на производството са приети претенции по сметки между страните и
претенции за възлагане на допуснат до делба жилищен имот, както следва:
1.
Искане от В.Н.А. срещу Т.Н.Н. за заплащане на
обезщетение за лишаването й правото да се ползва от нейната част от ***,
находящ се в гр. Варна ул. ***, в сградата на етажна собственост "***",
вх. *** в размер на *** /***/ лева месечно, считано от датата на завеждане на
искова молба пред ВОС – 07.12.2015 г. до датата на днешното съдебно заседание –
11.12.2017 г.
2.
Искане за постановяване на привременна мярка от В.Н.А.
срещу Т.Н.Н. за заплащане на сумата от 100 /сто/ лева месечно за лишаване от
правото за ползване на същия апартамент, считано от датата днешното съдебно
заседание – 11.12.2017 г., до реалното извършаване на делбата.
3.
Искане за постановяване на привременна мярка от Т.Н.Н.
срещу В.Н.А. за заплащане на обезщетение за лишаването й от правото да ползва
имота в местност „Боровец-юг“ в размер на 100 /сто/ лева месечно, считано от
20.10.2017 г. до влизане в сила на решението.
4.
Искане от Т.Н.Н. срещу В.Н.А. за заплащане на сума
38 400 /тридесет и осем хиляди и четиристотин/ лева, представляваща сума, с
която се увеличило наследството поради полагане от Т.Н. на денонощни грижи за
родителите ѝ Н.К. и С.К. в периода от 2005 год. до 2010 год., с което са
спестени разходи за заплащане на болногледачи за същия период и е довело до
увеличаване на наследството (не се е наложила продажба на имот за да се
заплащат разходи за болногледач).
5.
Искане от Т.Н.Н. срещу В.Н.А. за заплащане на
сумата 3600 /три хиляди и шестстотин/ лева за периода от 01.06.2012 г. от
30.06.2015 г., представляваща сума, с която ответницата по претенциите за
сметки и ищца по делото, се е обогатила без основание отдавайки стая и кухня от
апартамента под наем без съгласието на ответницата по производството и ищца по
искането.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните и нормативните
актове регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
прекратяване на съсобствеността:
Досежно
поделяемостта на имотите, тяхната пазарна стойност и размерът на пазарния наем в
хода на производството са допуснати и приети две съдебно-технически и оценителни
експертизи.
Според
заключението на в.л.Ц.А. и двата допуснати до делба имота са неделими. Като
пазарна стойност на двата имота вещото лице посочва 101000 лева като пазарна
стойност на апартамента, находящ се в гр.Варна, ул. „*** и 80000 лева за
лозето, находящо се в гр.Варна, местност „***“, ведно с построената в него
вилна сграда.
В
заключението си в.л. М.А. също посочва, че двата допуснати до делба недвижими
имота са неделими (неподеляеми). Пазарната стойност на допуснатия до делба
апартамент е определена на 117600 лева, а на лозето ведно с построената в него
вилна сграда и подобрения на 45500 лева.
По
отношение на пазарната стойност на допуснатите до делба имота, съдът кредитира
заключението на в.л. А. като по-пълно и мотивирано от двете заключения. И двете
вещи лица са оценили допуснатия до делба апартамент без да извършат оглед в
имота, тъй като не им е осигурен достъп от съделителя ползващ имота – Т.Н..
Допуснати
са до делба два разнородни имота, които съществено се различават по стойност.
Апартамента, находящ се в гр.Варна, ул. „*** е жилищен имот и е на значително
по-висока стойност от другия допуснат до делба имота находящ се в гр.Варна,
местност „***“, в който макар и да има изградена вилна сграда е нежилищен имот.
Двата имота са неделими и не могат да бъдат обособени отделни дялове за
съделители от всеки от имотите. Тъй като са разнородни и съществено се
различават по стойност, то следва да се разгледат направените от съделителите
искания за възлагане в дял на жилищния имот, а в случай, че се окажат
неоснователни, то делбата да бъде извършена чрез изнасяне на имотите на
публична продан.
Съделителят
Т.Н. е направила искане за възлагане на допуснатия до делба апартамент на
основание чл.349, ал.2 ГПК. За да бъде поставен имота в неин дял тя следваше да
установи, че е живяла в имота при откриване на наследството, както и че не
притежава друго жилище. Датата на откриване на наследството е през м.май
2010г., като от събраните по делото доказателства се установява, че ответницата
Т.Н. към него момент е живяла заедно с двете си дъщери в гр.***.
По
делото са разпитани водени от ищцовата страна свидетели. В показанията си св.Н.С.Н.
заявява, че е бивш съпруг на Т.Н.. Бракът между тях бил прекратен с развод през
2012г., когато влязло в сила съдебното решение. По време на брака, а и след
това до 2014г. ответницата Т.Н. живеела заедно с дъщерите си в семейното
жилище, находящо се в гр.Аксаково и представляващо втори етаж на къща.
По
делото е прието заверено за вярност копие от молба от м.***г. подадена от Т.Н.
по изпълнително дело №***, в която се съдържат изявления на същата, че живее в
бившето семейно жилище в гр.*** заедно с двете си дъщери.
Прието
е още съдебно решение № 33/04.01.2014г. постановено по гр.д.№ 18290/2012г. по
описа на ВРС образувано по предявен от Н.С.Н. иск за освобождаване на семейното
жилище от Т.Н., като в същото са възпроизведени твърдения на ответницата, че тя
ползва жилището в гр.*** заедно с дъщерите си С.Н., родена на ***г. и Н.Н., родена
на ***г.
Свидетелката
Р.П.В.-Й. заявява в показанията си, че е познавала родителите на страните и
същите дори много близко до смъртта си ходели в Тракийско дружество. Същите
ходели сами, майката имала тремор на ръцете, но винаги се обслужвали сами. До
последно бащата на страните ходел да се грижи за лозето си, където го закарвала
ищцата В.А.. Свидетелката чувала от родителите на страните, че В. е дъщерята,
която ги наглежда, а имали и друга дъщеря,
но тя „не живее тук, болна е“.
Несъмнено
при преценката на показанията на свидетелите следва да се съобрази тяхната
възможна заинтересованост от изхода от спора, както и това, че свидетелката
Йонкова е приятелка на ищцата, а свидетеля Н. заявява, че има образувано
съдебно производство между него и ответницата Т.Н., като е видно, че е във
влошени отношения с последната. Затова и при преценка на техните показания
следва да бъдат обсъдени всички налични по делото доказателства. И двамата
свидетели твърдят, че бащата на страните е ходил до лозето си и се е грижел за
същото, което противоречи на твърденията
на ответницата в периода от 2005г.-2010г. да е имал нужда от денонощни
грижи и такива са полагани именно от Т.Н., която е живяла в едно домакинство с
родителите си. Показанията на свидетеля Н.Н. могат да бъдат кредитирани по
отношение твърденията му, че в периода от 2005г. до 2010г. е работел по кораби
и често е отсъствал от страната, като рейсовете му са били с продължителност от
5 месеца до 14 месеца. По същото време дъщерите на свидетеля и на Т.Н. са били
на възраст 20г. С.Н. и 9г. Н.Н., в началото на периода, а в края на периода на
възраст съответно 25г. и 16г. Поради това и логични и правдоподобни са
показанията на свидетелите, че Т.Н. ***, заедно с дъщерите си, за които също е
било необходимо да полага грижи, а нейните родители са живеели сами в жилището
в гр.Варна, посещавали са Тракийско дружество и лозето си, като не са имали
необходимост от твърдените денонощни грижи полагани от дъщеря им Т.Н..
Приобщените по делото епикризи за поставяни диагнози на С.К. и Н.К., както и
справки за изписани лекарства, прегледи и пролежавания в болница също не сочат
родителите на страните да са имали необходимост от твърдените денонощни грижи.
С
оглед гореизложеното твърденията на Т.Н., че към момента на откривана на
наследството е живяла в едно домакинство с родителите си в жилището в гр.Варна,
ул. „*** остават не само недоказани, а дори опровергани от събраните по делото
доказателства.
По
изложените съображения искането за възлагане в дял на апартамента находящ се в
гр.Варна, ул. „*** е своевременно направено от съделителя Т.Н., но се явява
неоснователно.
Всеки
от двата допуснати до делба е неподеляем и не може да бъде поставен в дял на
някой от съделителите, тъй като не отговарят на предвидените в закона условия
за това.
Другата
съделителка В.А. е направила искане за извършване на делбата чрез
разпределение, като в неин дял бъде поставен апартамента в гр.Варна, ул. ***, а
в дял на Т.Н. ***. С оглед, че допуснатите до делба са разнородни и значително
се различават по стойност, като само единият от имотите е жилищен, то делбата
не може да бъде извършена чрез разпределение или определяне на дялове и теглене
на жребий, а единствен вариант за извършване на делбата е изнасяне на двата
имота на публична продан.
По
претенциите по сметките:
1. Искане
от В.Н.А. срещу Т.Н.Н. за заплащане на обезщетение за лишаването й правото да
се ползва от нейната част от ***, находящ се в гр. Варна ул. "***, в
сградата на етажна собственост "***", вх. *** в размер на 100 /сто/
лева месечно, считано от датата на завеждане на искова молба пред ВОС –
07.12.2015 г. до датата на днешното съдебно заседание – 11.12.2017 г.
Хипотезата
на чл. 31, ал. 2 от ЗС е частен случай
на общата забрана за облагодетелстване на едно лице за сметка на друго. Правото
на парично обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС е регламентирано като средство за
защита на лишените от възможност пряко да си служат с общата вещ съобразно
притежавания дял съсобственици и е компенсация срещу неправомерното ползване на
цялата вещ от един от съсобствениците. За да възникне задължението на
съсобственика, който ползва веща да заплаща парично обезщетение, е необходимо
съсобственикът, който не ползува вещта, да му отправи писмено искане. По своя
характер искането представлява едностранно волеизявление, от което да се вижда,
че за в бъдеще лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение от
ползващия имота съсобственик. За да възникне задължението за заплащане на
обезщетение от страна на съсобственика, който чрез лично ползване лишава
другите съсобственици от възможността да ползват и те общата вещ, законът
изисква само едно условие - писмено поискване. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по
чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От
този момент той дължи заплащането на обезщетение.
По
делото липсват данни да е отправяно писмено искане до ответницата да предостави
ползването на имота, като такова не се съдържа и в исковата молба, поради което
и претенцията по сметките от В.А. за осъждане Т.Н. да и заплати обезщетение за
лишаването и от правото да ползва имота в периода от 07.12.2015г. до
11.12.2017г. се явява недоказана и следва да бъде отхвърлена.
2. Искане за
постановяване на привременна мярка от В.Н.А. срещу Т.Н.Н. за заплащане на
сумата от 100 /сто/ лева месечно за лишаване от правото за ползване на същия
апартамент, считано от датата днешното съдебно заседание – 11.12.2017 г., до
реалното извършаване на делбата.
Искането
е своевременно направено, към съсобствения между страните имот се ползва само
от съделителя Т.Н.Н., съобразно заключението на вещото лице А. размера на
пазарния наем на допуснатия до делба апартамент е в размер на 200 лева, поради
което искането за постановяване на привременна мярка по реда на чл.344, ал.2 ГПК и осъждане Т.Н.Н. да заплаща по 100 лева месечно на В.Н.А. за лишаването от
правото за ползване на апартамента, считано от 11.12.2017г. до реално
извършване на делбата се явява основателно и следва да бъде уважено.
3. Искане
за постановяване на привременна мярка от Т.Н.Н. срещу В.Н.А. за заплащане на
обезщетение за лишаването й от правото да ползва имота в местност „***“ в
размер на 100 /сто/ лева месечно, считано от 20.10.2017 г. до влизане в сила на
решението.
Искането
е своевременно направено и се явява частично основателно. Според заключението
на вещото лице А. размерът на пазарния наем за допуснатото до делба лозе е в
размер на 60 лева, поради което и искането по чл.344, ал.2 ГПК се явява
основателно до размер на 30 лева до който размер следва да бъде уважено.
4. Искане
от Т.Н.Н. срещу В.Н.А. за заплащане на сума 38 400 /тридесет и осем хиляди и
четиристотин/ лева, представляваща сума, с която се увеличило наследството
поради полагане от Т.Н. на денонощни грижи за родителите ѝ Н.К. и С.К. в
периода от 2005 год. до 2010 год., с което са спестени разходи за заплащане на
болногледачи за същия период и е довело до увеличаване на наследството (не се е
наложила продажба на имот за да се заплащат разходи за болногледач) и
5. Искане
от Т.Н.Н. срещу В.Н.А. за заплащане на сумата 3600 /три хиляди и шестстотин/
лева за периода от 01.06.2012 г. от 30.06.2015 г., представляваща сума, с която
ответницата по претенциите за сметки и ищца по делото, се е обогатила без
основание отдавайки стая и кухня от апартамента под наем без съгласието на
ответницата по производството и ищца по искането.
Двете
претенции по сметки останаха изцяло недоказани по делото и следва да бъдат
отхвърлени, като претенцията за заплащане на сумата от 38400 лева, с която сума
се е увеличило наследството поради полаган е на денонощни грижи от Т.Н. за
родителите ѝ се явява и опровергана от събраните доказателства, които са
обсъдени при разглеждане на искането на ответницата за възлагане на жилището в
неин дял.
На
основание чл.8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати държавна такса в
размер на 4 на сто върху стойността на дела му. При определяне пазарната
стойност на допуснатите до делба имота съдът кредитира заключението на в.л. М.А.
като най-пълно и подробно обосновано в тази му част.
Съделителката
В.А. следва да заплати и държавна такса за отхвърлената претенция по сметките.
Т.Н.Н.
е освободена от заплащане на такси и разноски в производството и не следва да
бъде осъждана да заплати държавни такси по отхвърлените ѝ претенции по
сметките.
Освобождаването
от държавни такси не освобождава ответницата от задължението да заплати
направените от ищцата разноски. Като такива разноски следва да се посочат
заплатения депозит за вещо лице в размер на 250 лева, 256 лева за такси и
разноски за документи по делото, 15 лева за издаване на съдебни удостоверения и
2566 лева заплатено адвокатско възнаграждение или общо 3087 лева. В полза на
ищцата и за сметка на ответницата следва да се присъдят разноски съразмерно на
отхвърлените претенции по сметките между тях или 2843.29 лева
(3087/(2400+38400+3600)*(38400+3600)). Ответницата е предявила претенции по
сметките в общ размер на 42000 лева, а ищцата в размер на 2400 лева, които
претенции по сметките са отхвърлени изцяло.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДАТ ИЗНЕСЕНИ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти:
*** с площ от *** /***/ кв. м,
находящо се в землището на гр. Варна, район *** - по скица /местност "***"
по нот. акт/, при съседи: П.И., Д.А., Й.З. и В.И., представляващо поземлен имот
с идентификатор № *** (***) по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с еднофамилна
вилна сграда с идентификатор № *** (***) по КККР, одобрени със същата заповед и
селскостопанска сграда с идентификатор № *** (***) по КККР, одобрени със същата
заповед, и
***, находящ се в гр. Варна ул***, в
сградата на етажна собственост "***", вх. ***, състоящ се от: две
стаи /спални/, хол-дневна, ниша, входен коридор, баня, тоалетна, пералня, склад
и лоджия, със застроена площ *** /осемдесет и три цяло и осемдесет и седем
стотни/ кв. м, при съседи: Румен Владимиров Димов, улица "Дрин",
улица "Атанас Георгиев" и двор, обект с идентификатор № *** (***) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, заедно с изба № ***, вход *** с площ от *** /***/ кв. м, при
съседи: Т.З., Р. и К.К. и избен коридор и принадлежащите му *** % /***
процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху припадащата се на етажна собственост "***" част от държавно
място, цялото с площ *** /***/ кв. м от квартал *** /***/ по плана на *** /***/
подрайон на град Варна, при граници на цялото място: от изток улица "***",
от запад улица "***", от север улица "*** и от юг улица "***",
при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно: по ½ за В.Н.А. и за Т.Н.Н..
ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки предявена от В.Н.А. срещу Т.Н.Н. за заплащане на обезщетение за лишаването й правото да се ползва от нейната част от ***, находящ се в гр. Варна ул. "***, в сградата на етажна собственост "***", вх. *** в размер на 100 /сто/ лева месечно, считано от датата на завеждане на искова молба пред ВОС – 07.12.2015 г. до датата на днешното съдебно заседание – 11.12.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки предявена от Т.Н.Н. срещу В.Н.А. за заплащане на сума 38 400 /тридесет и осем хиляди и четиристотин/ лева, представляваща сума, с която се увеличило наследството поради полагане от Т.Н. на денонощни грижи за родителите ѝ Н.К. и С.К. в периода от 2005 год. до 2010 год., с което са спестени разходи за заплащане на болногледачи за същия период и е довело до увеличаване на наследството (не се е наложила продажба на имот за да се заплащат разходи за болногледач.
ОТХВЪРЛЯ претенцията по сметки предявена от Т.Н.Н. срещу В.Н.А. за заплащане на сумата 3600 /три хиляди и шестстотин/ лева за периода от 01.06.2012 г. от 30.06.2015 г., представляваща сума, с която ответницата по претенциите за сметки и ищца по делото, се е обогатила без основание отдавайки стая и кухня от апартамента под наем без съгласието на ответницата по производството и ищца по искането
ОСЪЖДА В.Н.А., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдбната власт по сметка на ВРС, такса в размер на 3262 лева, представляваща 4 % върху стойността на дела и от делбените имоти, както и държавна такса в размер на 96 лева съобразно отхвърлената претенция по сметките, на осн. чл. 355 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.Н.Н., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Н.А., с ЕГН ********** *** сумата от 2843.29 лева, представляваща направени по делото разноски съразмерно на отхвърлените между страните претенции по сметките.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: