Р
Е Ш Е Н И Е № 41/2.3.2020 г.
гр. Ямбол, 02.03.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева
и прокурор Живко Илиев, разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 369 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на чл.203 АПК във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ и чл.74, ал.1 ЗЗДискр по искова молба на В.Х.А. ***, чрез адв.И.Д. ***, съд.адрес:*** * против ОУ ”Св.Св.К. и М.” гр.Стр.
с адрес: гр.Стр., ул.***, Н.Е.П.-директор
на ОУ”Св.Св.К. и М.” гр.Стр., с която се претендира след като се установи, че
директора на ОУ “Св.Св. К. и М.“ - г-жа Н.П.
недобросъвестно е ползвала служебното си положение, за да постигне свои лични
или извънслужебни цели чрез способите на пряка и непряка дискриминация, да се осъдят
ОУ ”Св.Св.К. и
М.” гр.Стр. и Н.Е.П.-директор на ОУ”Св.Св.К. и М.”
гр.Стр. да заплатят на ищеца следното обезщетение за причинени вреди:
1. Обезщетение за
претърпените имуществени вреди под формата на пропуснат доход във връзка с
отстраняването на ищеца от проект BG05M20P0001.3.004-0001 “Hов
шанс за успех“, по т.2 от изложението в исковата молба в размер на 450.00 лв.,
поради дискриминационните действия от страна на П. изразяващи се в препятстване
на възможности за престрация на труд, установени с
решение №275/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация на РБ, ведно със
законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба, на основание
чл.74, ал.1 от Закона за защита от дискриминация;
2.Обезщетение за имуществени
вреди под формата на пропуснат доход в размер на 486.00 лв., ведно със
законната лихва считано от деня на поканата за изплащане на дължимата сума -
02.10.2017 г., на основание чл.74, ал.1 от Закона за защита от дискриминация,
във връзка с неравно третиране при изплащане на ДМС, представляващи нарушение
на ЗЗДискр и установени с решение №275/2018 г. на
Комисията за защита от дискриминация на РБ и на основание чл.86, ал.2 ЗЗД;
3.Обезщетение за имуществени
вреди в размер на 401,84 лв. на основание чл.74, ал.1 от Закона за защита от
дискриминация, за закупуване на лекарства следствие трайни заболявания;
4.Обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000 лв. на основание чл.74, ал.1 от Закона за
защита от дискриминация, нерегистриране в ТД на НАП болнични листи, обжалване
на такива пред НАП и др. действия на директора на ОУ“Св.Св.К.
и М.“, представляващи нарушение на ЗЗДискр и
установени с решение №275/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация на
РБ;
5.Обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000 лв. на основание чл.74, ал. 1 от Закона за
защита от дискриминация, изразяващи се противоправни
действия - пряка дискриминация, тормоз на работното място по признаци „лично и
обществено положение“ чрез целенасочено тенденциозно и оскърбително действие,
изразяващо се в прекратяване на трудови правоотношения, неизплащане на ДМС, подаване
на жалба до РУП Стр. от страна на Н.П.-Директор на ОУ “Св.Св.К.
и М.“, представляващи нарушение на ЗЗДискр и
установени с решение №275/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация на
РБ;
6.Обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000 лв. на основание чл.74, ал.1 от Закона за
защита от дискриминация, поради придобити хронични заболявания, причиняващи трайни
страдания, следствие трайни, дискриминационни и целенасочени действия на Н.П. -
Директор на ОУ “Св.Св.К. и М.“.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с процесуалния
си представител като подържа предявените искове и претендира за уважаването им
и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците, чрез своите пълномощници
оспорват претенциите по основание и размер и правят искане за отхвърлянето им
изцяло и за присъждане на разноските по делото.
Участващия по делото прокурор изразява становище, че исковата молба относно точки 1, 2, 4 и 5 е
безспорно доказана, т.к. в действителност по тези точки обстоятелствата, които
са изложени в тях, са разгледани от Комисията за защита от дискриминация на
Република България и е налице решение, което приема, че е налице точно такава
дискриминация по отношение на молителката, в който смисъл съдът единствено
трябва да определи съответните обезщетения, защото в настоящото производство не
се преповтарят съответно за изясняване на тези обстоятелства, те вече са
безспорни, тъй като решенията са влезли в сила. По отношение обаче на
претенциите в т. 3 и 6 прокурора счита, че с оглед представените по делото
доказателства – писмени, включително и изготвената медицинска експертиза, не се
установява единствено и само в резултат на така установените дискриминационни
действия да са настъпили и съответните сочени хронични заболявания, съответно и
за приемане на това лекарство и в тази част приема, че исковата молба е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
След проценка на събраните
по делото доказателства, приложимия закон, становищата на страните и
процесуалните им действия и бездействия, съдът приема следното:
Пред Административен съд-Ямбол са предявени обективно
и субективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.74, ал.2 от
Закона за защита от дискриминация във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, процесуалния ред за разглеждане
на които искове е уреден в Глава единадесета от АПК.
Съгласно чл.74, ал.1 ЗЗДискр
в случаите по раздел I всяко лице, претърпяло вреди от нарушение на права по
този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, може да предяви иск
за обезщетение по общия ред срещу лицата и/или органите, причинили вредите, а
ал.2 предвижда, че в случаите, когато вредите са причинени на граждани от
незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни
лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди.
За да е основателен така предявения иск е необходимо
да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на следните
кумулативно дадени предпоставки: приключило пред Комисията за защита от
дискриминация административно производство с влязло в законна сила решение,
установяващо нарушение от страна на ответника на права по ЗЗДискр или по други закони,
уреждащи равенство в третирането; причинени на ищеца и доказани по размер имуществени
или неимуществени вреди; причинна връзка между претендираните
вреди и обстоятелствата, установени с акта на КЗД.
В настоящият случай ищецът основава претенциите си на
влязло в законна сила на 23.07.2018 г. Решение № 275/05.07.2018 г. на Комисия
за защита от дикриминация, с което е установено, че
ОУ „Св. Св. К. и М.“-гр. Стр., представлявано от директора Н.Е.П., не е
осъществило дискриминация по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр.
във връзка с § 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр. под формата
на „тормоз” по отношение на В.Х.А. ***.
Ето защо предявените против ответника ОУ „Св. Св. К. и
М.“-гр.Стр., представлявано от директора Н.Е.П. искове са неоснователни и
следва да се отхвърлят изцяло, поради липса на първия изискуем елемент от
фактическия състав.
Исковете по отношение на ответника Н.Е.П.-директор на ОУ”Св.Св.К. и М.” гр.Стр. са частично основателни, а именно:
С влязло в законна сила на 23.07.2018 г. Решение №
275/05.07.2018 г. Комисията за защита от дискриминация е установила, че Н.Е.П.
в качеството й на директор на ОУ „Св.Св. К. и М.“-гр.Стр.,
БУЛСТАТ 00096949, чрез осъществено нежелано поведение, е извършила акт на дискриминация
по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр във връзка с §1, т.1 ЗЗДискр по признаци „лично положение“ и „обществено
положение”, под формата на „тормоз” спрямо В.Х.А. ***, както и е установила, че
Н.Е.П.-директор на ОУ „Св.Св. К. и М.“-гр.Стр. не е
изпълнила задължение, произтичащо от нормата на чл,14,
ал.1 от ЗЗДискр по признак „лично положение“ по
отношение на В.Х.А., с което е извършила пряка дискриминация по смисъла на
чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.
В настоящия процес съдът е
обвързан от констатациите и изводите в посоченото решение, които се приемат за
безспорно установени и направените в обратна насока доводи и съображения на ответниците не могат да бъдат обсъждани и преценяни в хода на делото, доколкото не са поставени за
разглеждане в производството по обжалване на акта на Комисията за защита от дискриминация.
1.По отношение на иска да
бъде присъдено обезщетение за претърпените имуществени вреди под формата на
пропуснат доход във връзка с отстраняването на ищеца от проект
BG05M20P0001.3.004-0001“Hов шанс за успех“, по т.2 от
изложението в исковата молба в размер на 450.00 лв., поради дискриминационните
действия от страна на П. изразяващи се в препятстване на възможности за престация на труд, установени с решение №275/2018 г. на
Комисията за защита от дискриминация на РБ, ведно със законната лихва считано
от датата на депозиране на исковата молба, на основание чл.74, ал.1 от Закона
за защита от дискриминация.
В решението си Комисията за защита от дискриминация
приема следното : „По отношение на прекратяване на договора на жалбоподателката за участие в проекта „Нов шанс за успех“,
настоящият състав приема за недоказани твърденията на ответната страна, че жалбоподателката е казала, че не желае да продължи работата
си. Първо, защото П. не ангажира никакви доказателства, че А. действително е
заявила пред колеги това си желание и още повече, че това се случва по време на
платения годишен отпуск на почти всички учители. По данни на жалбоподателката, за това е научила от координатора на
проекта, който от своя страна обяснил, че самата П. го е въвела в заблуждение,
че не отговаря на обажданията и поради това е необходимо да бъде заменена от
друг обучител (неоспорено от ответника). Същото е
потвърдено и в констативен протокол от проверка по неин сигнал, назначена от
МОН: „В противоречие с разпоредбата на чл.6, ал.4 от Инструкцията не Ви е
дадено предимство, тъй като сте преминала обучение по андрагогия“
(цитат).“
В резултат на това А. не е взела участие във втория
етап по изпълнението на проект „Нов шанс за успех“ по Оперативна програма
„Наука и образование за интелигентен растеж“, реализиран от ОУ „Св. Св. К. и М.“-гр.Стр.
и е пропуснала да реализира доходи под формата на възнаграждение за положения
по проекта труд.“
Видно от трудов договор № 0743/04.07.2017 г. работодателят ОУ „Св. Св. К. и М.“-гр.Стр. е
възложил на друг служител да изпълнява считано от 04.07.2017 г. извън
установеното работно време по основното трудово правоотношение длъжността обучител в курс по ограмотяване с код по НКПД 2359-5046,
която длъжност е била изпълнявана от А. считано от 01.03.2017 г. по силата на
трудов договор № 0449/01.03.2017 г.
В съответствие с това са налице изискванията за наличие
на влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация, с което се
установява нарушение от страна на ответника на права по ЗЗДискр и причинени на ищеца в
резултат на обстоятелствата посочени в акта на КЗД имуществени вреди, но последните
не са безспорно доказани по размер.
В т.5 и т.6 от цитираните трудови договори изрично е
записано, че определеното основно възнаграждение се изплаща въз основа на
реално отработени, отчетени и приети астрономически часове, като изплащането
става след отчитане от служителя на отработените часове в ежемесечни формуляри
за отчет и приемане на отчета от работодателя чрез утвърждаване на отчета.
В настоящия случай ищеца, в чиято тежест е да установи
това обстоятелство, не доказа по безспорен и категоричен начин какъв е размера
на трудовото възнаграждение, получено за изпълнението на този етап от проекта.
От друга страна, независимо какво възнаграждение е
получил служителя по трудов договор № 0743/04.07.2017 г., то същото не може да
се приеме като пряко претърпяна от А. имуществена вреда под формата на
пропуснати ползи. Въпросното възнаграждение зависи от реално отработените
часове и не следва, че те биха били еднакви при различните изпълнители,
доколкото могат да възникнат пречки от обективен и субективен харакатер, които да възпрепятстват полагането на заложения
по график труд в пълния му обем.
Поради това и доколкото присъждането на обезщетение не
може да почива на предположения и трябва да бъде доказано по размер, то не е
налице тази предпоставка за уважаване на иска и същия следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
2.По отношение на иска за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснат доход в
размер на 486.00 лв., ведно със законната лихва считано от деня на поканата за
изплащане на дължимата сума - 02.10.2017 г., на основание чл.74, ал.1 от Закона
за защита от дискриминация, във връзка с неравно третиране при изплащане на
ДМС, представляващи нарушение на ЗЗДискр и установени
с решение №275/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация на РБ и на
основание чл.86, ал.2 ЗЗД.
В Решение № 275/05.07.2018
г. Комисията за защита от дикриминация посочва, че „По
отношение твърдението на жалбоподателката за това, че
не е включена в заповедта на директорката за изплащане на ДМС с аргументът, че П.
не е работила с нея и затова няма мнение за качеството на нейния труд,
настоящият състав приема, че именно това е различното третиране на жалбоподателката. Видно от приложен трудов договор Н.П. е
назначена като и.д. директор на 03.07.2017 г. По това време на годината всички
учители са в платен годишен отпуск, в това число и жалбоподателката.
Служебно известно на състава е, че в този период във всяко училище има само
дежурни учители, определени по график, което налага извода, че П. реално не е
работила с никой от педагогическите специалисти. Издадената заповед е
несъобразена с чл.13 от Вътрешните правила за работна заплата. В нея следва да
се изплати ДМС в размер на 500.00 лв. на педагогическия персонал. Според
вътрешните правила те следва да са педагогически специалисти. Заемащите
длъжността зам.директор по учебната дейност също са педагогически специалисти
по смисъла на чл.211, ал.1 от ЗПУО, но въпреки това името на жалбоподателката не фигурира в документите за начислено и
изплатено ДМС във ведомостта за м. септември 2017 г., видно от приложение към
вх.№ 19-00-27/31.01.2018 г. По преписката са представени доказателства, че след
извършените проверки и направените предписания от контролиращите органи, ответната
страна след месец време закъснение с отделна заповед нарежда изплащане на ДМС в
размер на 64.00 лв., с което категорично поставя жалбоподателката
в неравно положение с останалите й колеги. Установи се също, че след сезирането
на Дирекция „Инспекция по труда“ и РУО Ямбол, чиито отговори са приложени по
преписката, същите органи са установили, че А. отговаря на условията и следва
да й се изплати ДМС и са направени препоръки жалбоподателката
да се обърне към КЗД или да потърси правата си по съдебен ред. Следователно и
настоящият състав приема за напълно доказани оплакванията на жалбоподателката.“
Въз основа на така
установените факти съдът приема, че претенцията е доказана по основание
доколкото са налице визираните в закона и посочени по-горе предпоставки, както
и е доказана частично по размер.
Със Заповед № 0810/13.09.2017
г. директора на ОУ „Св.Св.К. и М.“-гр.Стр. е наредил
за първия учебен ден на учебната 2017/2018 г. да се изплати еднократно
материално стимулиране на работещите по трудови правоотношения към 31.08.2017
г. за педагогически персонал в размер на 500 лева – чл.13, ал.1, т.1 от ВПРЗ, в
която заповед ищеца А. не фигурира.
С Искане вх.№ 002/02.10.2017
г. до директора на ОУ „Св.Св.К. и М.“-гр.Стр., А. е предявила претенция на основание
чл.13, ал.1, т.1 от ВПРЗ в училището да й се изплати полагаемата сума от 550
лева.
Със Заповед № 082/10.10.2017
г. директора на ОУ „Св.Св.К. и М.“-гр.Стр. е наредил
да се изплати еднократно допълнително трудово възнаграждание
за началото на учебната 2017/2018 г. на заместник директор по учебната дейност, в случая А.,
в размер на 64,11 лева.
В чл.13 от утвърдените за
календарната 2017 г. Вътрешни правила за работната заплата на работещите в ОУ
„Св.Св.К. и М.“-гр.Стр. е предвидено, че със заповед
на директора на училището могат да се определят еднократни допълнителни трудови
възнаграждения до 550 лева за заместник директор по учебната дейност (ЗДУД) и
до 500 лева за педагогическите специалисти.
Така определените правила дават възможност на
директора на училището при условията на оперативна самостоятелност да определя еднократни
допълнителни трудови възнаграждения за посочените длъжности до визираните
размери, но не го задължават това да става в пълен размер, т.к. последния е
въпрос на негова преценка.
В този смисъл и независимо,
че ищецът е заемал длъжността заместник директор по учебната дейност, съдът не
може да замести акта на административния орган и да постанови, че на ищцата се
дължи еднократно допълнително трудово възнаграждение в максимално допустимия
размер от 550 лева.
Същевременно и доколкото А.
е педагогически специалист по смисъла на
чл.211, ал.1 от ЗПУО, но не фигурира в документите за начислено и изплатено ДМС
и във ведомостта за м.септември 2017 г., което я поставя в неравно положение с
останалите й колеги, то същата е претърпяла имуществена вреда, изразяваща се в
разликата между начисленото и изплатено на нея и на останалите педагогически
специалисти еднократно допълнително трудово възнаграждение за началото на
учебната 2017/2018 г., а именно разликата между 500 лева и 64,11 лева или в
размер на 435, 89 лева, до който съдът приема, че претенцията е доказана по
размер и следва да се уважи, като в горницата й до 486 лева трябва да бъде
отхвърлена.
Доколкото правопораждащия за исковата претенция юридически факт е решението
на Комисията за защита от дикриминация и същото е
влязло в законна сила на 23.07.2018 г., то това е денят, от който длъжника е
изпаднал в забава, защото, считано от тази дата е признато, че Н.Е.П. в
качеството й на директор на ОУ „Св.св.К. и М.“-гр.Стр.
е извършила акт на дискриминация по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр
във връзка с §1, т.1 ЗЗДискр по признаци „лично
положение“ и „обществено положение”, под формата на „тормоз” спрямо В.Х.А. ***,
както и че не е изпълнила задължение, произтичащо от нормата на чл,14, ал.1 от ЗЗДискр. по
признак „лично положение“ по отношение на В.Х.А., с което е извършила пряка
дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр.
Поради това лихвата върху
уважената част от главницата по иска следва да се присъди от 23.07.2018 г. до
окончателното й изплащане, а за разликата касаеща
периода от 02.10.2017 г. до 23.07.2018 г. претенцията за лихва трябва да бъде
отхвърлена.
3.По отношение на иска за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 401,84 лв. на основание
чл.74, ал.1 от Закона за защита от дискриминация, за закупуване на лекарства
следствие трайни заболявания.
Според настоящия състав така
предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради липса на елементите от
дължимия фактически състав, т.к. нито в решението на Комисията за защита от дикриминация се съдържат факти и обстоятелства в тази
насока, нито в хода на съдебното производство бяха ангажирани доказателства за
претърпени имуществени вреди поради закупуване на лекарства следствие трайни
заболявания причинени от нарушения от
страна на ответника по отношение на ищеца на права по ЗЗДискр. В тази насока не бяха
установени нито причинната връзка между закупувани от ищеца лекарства и
поведението на ответника, нито конкретен размер на направените разходи, за да
се приеме че в това се изразяват претърпените имуществени вреди.
Ето защо тази претенция следва да бъде отхвърлена
изцяло като неоснователна.
4.По отношение на иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. на основание
чл.74, ал.1 от Закона за защита от дискриминация, нерегистриране в ТД на НАП
болнични листи, обжалване на такива пред НАП и др. действия на директора на ОУ “Св.Св.К. и М.“, представляващи нарушение на ЗЗДискр и установени с решение №275/2018 г. на Комисията за
защита от дискриминация на РБ.
В тази насока в решението си Комисията за защита от дикриминация е записала, че „болничните листи са
представени пред работодателя в срок, но последният не ги е представил пред ТП
на НОИ, съответно на А. не е изплатено обезщетение, което неминуемо би й
създало допълнителни трудности и неудобства при навременното осигуряване на
средства за лечение. В отговора си КЗД ответната страна П. е заявила, че това е
било поради грешка от страна на счетоводителя. Настоящият състав обаче смята,
че деянието е резултатно, налице е неравно третиране, първо, защото
представянето на медицински документи е съвсем рутинна процедура и второ,
защото вече е налице конфликт между страните. Следва да се отбележи също, че
отговорността и контрола се осъществява от директора на училището и освен това
„грешката“ на счетоводителя не е еднократна, а се е случила с четири болнични
листи на жалбоподателката, като не на последно място
следва да се посочи, че няма представени доказателства подобни „грешки“ да са
се случвали с регистрирането на болнични листи на други лица от персонала на
училището. Тук следва да се коментира и друго предприето действие от страна на
директора П., а именно обжалването на болнични листи единствено и само спрямо В.А.,
което затвърждава преценката на състава за неравно
третиране в действията на П.. Въпреки това, настоящият състав приема за
безспорно, че жалбоподателката е имала нужда от
лечение - първо в болнично заведение, а след това и от домашно такова и е била
в невъзможност да изпълнява трудовите си задължения, видно от епикризи и ЕР на ТЕЛК за потвърждение иа
обжалвани болнични листи.“
5. По отношение на иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. на основание
чл.74, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, изразяващи се противоправни действия - пряка дискриминация, тормоз на
работното място по признаци „лично и обществено положение“ чрез целенасочено
тенденциозно и оскърбително действие, изразяващо се в прекратяване на трудови
правоотношения, неизплащане на ДМС, подаване на жалба до РУП Стр., от страна на
Н.П. - Директор на ОУ “Св.Св.К. и М.“, представляващи
нарушение на ЗЗДискр и установени с решение №275/2018
г. на Комисията за защита от дискриминация на РБ.
В тази насока с Решение № 275/05.07.2018 г. Комисията
за защита от дикриминация приема:
-че спрямо А. е осъществено неравно третиране по
признаци „лично положение“ и „обществено положение“ по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр, както и нарушение на права по Глава втора, Раздел
I „Защита при упражняване правото на труд“ по чл.14 ЗЗДискр;
-че действията на П. спрямо жалбоподателката
неминуемо създават стрес и биха притеснили който и да било служител, като в
производството не стана ясно дали директорката е осъществявала контролните си
функции със същата интензивност спрямо останалите колеги-например обжалване на
болнични листи и подаване на некоректни данни за тях до ТП па НОИ, довели до
забавени плащания или пък неизплащане на ДМС;
-че не са установени данни, че по същия начин са били
третирани другите служители, които в процеса на изпълнение на служебните си
задължения са ползвали отпуск по болест, поради което действията и поведението
на директора спрямо жалбоподателката, включително и
прекратяване на трудовото правоотношение, съставът приема като целенасочено
тенденциозно и оскърбително действие спрямо А., изразяващо се в тормоз на
работното място по признаци „лично и обществено положение“.
-че по преписката са налице достатъчно данни за
осъществено противоправно поведение от страна на П. по
отношение на В.А., като в случая нежеланото поведение на директора на училището
е изразено формално (в документи приложени по преписката), чрез предприемането
на поредица от действия срещу А., имащи за цел да я представят сред колектива
като педагог, на когото липсват умения да се справя с работата си и като
конфликтна личност, генерираща напрежение с поведението си и в този смисъл
работодателят е допуснал дискриминация по смисъла на чл.5 от ЗЗДискр във връзка с §.1, т.1 и т.3б. „а” и „б” от ДР на ЗЗДискр под формата на „тормоз”.
За предявените по т.4 и т.5 искове за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът счита че са основателни,
т.к. в решението на Комисията за защита от дикриминация
са изрично приети и формулирани конкретните нарушение на антидискриминационното
законодателство, които са причинили на ищеца допълнителни трудности и
неудобства при навременното осигуряване на средства за лечение, а неравното
третиране по признаци „лично положение“ и „обществено положение“, изразяващо се
в целенасочено тенденциозно и
оскърбително действие спрямо А., обжалване
на болнични листи и подаване на некоректни данни за тях до ТП на НОИ, прекратяване
на трудовото правоотношение и представянето на А. сред колектива като педагог,
на когото липсват умения да се справя с работата си и като конфликтна личност,
генерираща напрежение с поведението си, е предизвикало у ищеца състояние на
стрес и притеснение.
Разпитаната като свидетел Н.-колега и съсед на ищеца,
дава показания, че А. е била много разстроена, заради проблема с болничните
листи и това всичко което й се е случвало като очерняне е съсипало нервната й
система. Според свидетеля независимо, че е била силен човек, вследствие А. е станала
изключително лабилна, плачела, депресия, пиела хапчета много и събирала двете
граници на кръвното.
За да определи размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди, съдът взема предвид, че същото има компенсаторна функция да репарира причинените
вреди в техния паричен еквивалент, като според практиката по прилагане на чл.52 ЗЗД и чл.14 ЕКПЧ самият акт на дискриминация обосновава като последица настъпване
на неимуществени вреди.
В настоящия случай субективното право на обезщетение е
възникнало, т.к. вредите са пряка и непосредствена последица от установения
дискриминационен акт на административен орган. Претърпените вреди са преки,
защото са нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат,
т. е. те са адекватно следствие от увреждането. Вредите са и непосредствени,
доколкото са настъпили по време и място, следващо противоправния
резултат.
Понастоящем не е налице и обстоятелство, което да прекъсва причинно-следствената връзка между
дискриминационното поведение и вредата както противоправен
резултат и са пряка последица от дейността, в рамките на която е осъществена
дискриминацията.
Последните са настъпили и са в пряко следствие от
обжалването на болничните листи, забавеното им представяне от работодателя и подаването
на некоректни данни за тях до ТП на НОИ, довели до забавени плащания ,
необходимостта в тази връзка от намиране на средства за провеждане на лечение, целенасочено
тенденциозно и оскърбително действие от страна на ответника спрямо А.,
изразяващо се в тормоз на работното място, действия от страна на директора срещу А., имащи за цел да я представят сред
колектива като педагог без умения да се
справя с работата си и като конфликтна личност, създаваща напрежение с
поведението си, сезирането
на Дирекция „Инспекция по труда“ и РУО Ямбол, претърпените напрежение и стрес, довели до негативни психически и
физически състояния.
В тази насока като фактори довели до причиняване на
неимуществени вреди, съдът не взема предвид данните по образуваната преписка №
814000-2268/2017 г. на ОДМВР-Ямбол, РУ-Стр., за които няма доказателства да са
във връзка с установеното от комисията поведение на ответника, както и действията
по прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, чиято
незаконосъобразност към момента не е установена с влязъл в сила съдебен акт.
Ето защо и в съответствие с нормата на чл.52 ЗЗД,
преценявайки критерия за справедливост, съдът счита, че с оглед характера,
степента, интензитета и продължителността от време, през което са понасяни
вредите и при отчитане на всички установени по делото относими
факти, както и на отражението върху ищеца, следва обезщетението да бъде
определено за всяка една от претенциите в
размер на по 1000 лева, който размер ще възмезди адекватно ищеца и ще
компенсира претъпените вреди, без да е налице завишаване, което да доведе до
обогатяване, като в разликата им до 5000 лева исковете бъдат отхвърлени.
6. По отношение на иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. на основание
чл.74, ал.1 от Закона за защита от дискриминация, поради придобити хронични
заболявания, причиняващи
трайни страдания, следствие трайни, дискриминационни и целенасочени действия на
Н.П. - Директор на ОУ “Св.Св.К. и М.“.
Досежно така формулираната
претенция пред Комисията за защита от дикриминация не са били наведени оплаквания и доводи,
поради което и в решението на същата не са налице фактически установявания и
изводи за наличие на противоправно поведение и
дискриминация по смисъла на закона.
По искане на ищеца и за да му се осигури в пълен обем
правото да реализира защитата си и да установи твърдените факти и обстоятелства,
по делото беше назначена и изслушана съдебно-медицинска експертиза, която след
запознаване с цялата изискана и приложена
по молба на ищеца медицинска документация, даде заключение по поставените от
последния въпроси.
Както в депозираните заключения, така и при разпита в
съдебно заседания вещото лице посочва, че негативните емоции като страх, срам,
стрес могат да повишат артериалното налягане, но след преустановяването то им
следва да се нормализира, както и че наличието на хипертонично заболяване се
води от много комплексни фактори, но не може да се каже конкретно причината и
фактора, които влияят основно за подържането и
повишаването на това кръвно налягане.
В тази насока нито от заключението на вещото лице,
нито от другите ангажирани по делото доказателства може да се направи
еднозначния и категоричен извод, че хроничните заболявания на ищеца са
причинени само от поведението на ответника и по-конкретно установеното в
решението на Комисията за защита от дикриминация.
Ето защо съдът приема, че по отношение на тази
претенция не е налице изискуемата
причинна връзка между противоправното поведение и
заболяванията на ищеца, поради което неимуществените вреди, които те причиняват
не са пряка и непосредствена последица, за да бъдат обезщетявани от страна на
ответника.
Поради това така предявеният иск следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
Съгласно приложимата на основание чл.74, ал.2 ЗЗДискр норма на чл.10, ал.3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или
юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
В съответствие с това, с оглед изхода от делото и предвид
обстоятелството, че на основание чл.75, ал.2 ЗЗДискр
за производствата пред съд по този закон не се
събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда и ищецът
не е направил такива, следва да се осъди ответника да заплати дължимата
държавна такса в размер на 10 лева, както и да заплати по сметка на АС-Ямбол
направените за сметка на бюджета му разноски за възнаграждение за вещо лице в
размер на 504 лева, както и да се осъди ответника да заплати на ищеца възнаграждение
за един адвокат в размер на 178,91 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Неоснователно е искането на ответниците
за заплащане на направените от тях разходи за възнаграждение на адвокат, т.к.
чл.10, ал.2 ЗОДОВ предвижда, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда
ищеца да заплати разноските по производството.
В чл.10, ал.3 ЗОДОВ е направено разграничение на видовете
разходи в производството по ЗОДОВ и те са „разноски“, „държавна такса“ и
„възнаграждение за адвокат“, т.е. дължимите от ищеца по чл.10, ал.2 ЗОДОВ
разноски по производството не включват възнаграждението за адвокат.
Поради това и с оглед наложената трайна съдебна
практика при отхвърляне на иск с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ ищецът
не е задължен за направените от ответната страна разходи за адвокатско
възнаграждение, т.к. разпоредбите на чл.10, ал.2 и 3 от ЗОДОВ са специални и дерогират чл.78 от ГПК.
Водим от горното, Я А С, шести административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от В.Х.А. ***, чрез адв.И.Д.
***, съд.адрес:*** * ИСКОВЕ да бъде
осъдено ОУ ”Св.Св.К. и М.” гр.Стр. с адрес: гр.Стр., ул.***, да й заплати обезщетение
за причинени вреди, както следва:
1. Обезщетение за
претърпените имуществени вреди под формата на пропуснат доход във връзка с
отстраняването на ищеца от проект BG05M20P0001.3.004-0001 “Hов
шанс за успех“, по т.2 от изложението в исковата молба в размер на 450.00 лв.,
поради дискриминационните действия от страна на П. изразяващи се в препятстване
на възможности за престрация на труд, установени с
решение №275/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация на РБ, ведно със
законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба, на основание
чл.74, ал.1 от Закона за защита от дискриминация;
2.Обезщетение за имуществени
вреди под формата на пропуснат доход в размер на 486.00 лв., ведно със
законната лихва считано от деня на поканата за изплащане на дължимата сума -
02.10.2017 г., на основание чл.74, ал.1 от Закона за защита от дискриминация
във връзка с неравно третиране при изплащане на ДМС, представляващи нарушение
на ЗЗДискр и установени с решение №275/2018 г. на
Комисията за защита от дискриминация на РБ и на основание чл.86, ал.2 ЗЗД;
3.Обезщетение за имуществени
вреди в размер на 401,84 лв. на основание чл.74, ал.1 от Закона за защита от
дискриминация, за закупуване на лекарства следствие трайни заболявания;
4.Обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000 лв. на основание чл.74, ал.1 от Закона за
защита от дискриминация, нерегистриране в ТД на НАП болнични листи, обжалване
на такива пред НАП и др. действия на директора на ОУ“Св.Св.К.
и М.“, представляващи нарушение на ЗЗДискр и
установени с решение №275/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация на
РБ;
5.Обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000 лв. на основание чл.74, ал. 1 от Закона за
защита от дискриминация, изразяващи се противоправни
действия - пряка дискриминация, тормоз на работното място по признаци „лично и
обществено положение“ чрез целенасочено тенденциозно и оскърбително действие,
изразяващо се в прекратяване на трудови правоотношения, неизплащане на ДМС, подаване
на жалба до РУП Стр. от страна на Н.П.-Директор на ОУ “Св.Св.К.
и М.“, представляващи нарушение на ЗЗДискр и
установени с решение №275/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация на
РБ;
6.Обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 5000 лв. на основание чл.74, ал.1 от Закона за
защита от дискриминация, поради придобити хронични заболявания, причиняващи трайни
страдания, следствие трайни, дискриминационни и целенасочени действия на Н.П. -
Директор на ОУ “Св.Св.К. и М.“.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от В.Х.А. ***, чрез адв.И.Д.
***, съд.адрес:*** * ИСК да бъде
осъдена Н.Е.П.-директор
на ОУ ”Св.Св.К. и М.” гр.Стр. да й заплати обезщетение за
претърпените имуществени вреди под формата на пропуснат доход във връзка с
отстраняването на ищеца от проект BG05M20P0001.3.004-0001 “Hов
шанс за успех“, по т.2 от изложението в исковата молба в размер на 450.00 лв., поради
дискриминационните действия от страна на П. изразяващи се в препятстване на
възможности за престрация на труд, установени с
решение №275/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация на РБ, ведно със
законната лихва считано от датата на депозиране на исковата молба, на основание
чл.74, ал.1 от Закона за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА Н.Е.П.-директор на ОУ”Св.Св.К.
и М.” гр.Стр. ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.А. ***, чрез адв.И.Д. ***, съд.адрес:*** * обезщетение в размер на 435,89 (четиристотин тридесет и
пет лв. и осемдесет и девет ст.) лева за претърпените имуществени вреди под
формата на пропуснат доход, ведно
със законната лихва считано от 23.07.2018
г. до окончателното й изплащане, на основание чл.74, ал.1 от Закона за
защита от дискриминация във връзка с неравно третиране при изплащане на ДМС,
представляващи нарушение на ЗЗДискр и установени с
решение №275/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация на РБ, като ОТХВЪРЛЯ иска по отношение на
главницата в разликата до 486 лева и по отношение на лихвата за периода от
02.10.2017 г. до 23.07.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от В.Х.А. ***, чрез адв.И.Д.
***, съд.адрес:*** * ИСК да бъде
осъдена Н.Е.П.-директор
на ОУ”Св.Св.К. и М.” гр.Стр. да й заплати обезщетение за
претърпените имуществени вреди в размер на 401,84 лв. на основание чл.74, ал.1 от Закона за защита от
дискриминация, за закупуване на лекарства следствие трайни заболявания.
ОСЪЖДА Н.Е.П.-директор на ОУ ”Св.Св.К.
и М.” гр.Стр. ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.А. ***, чрез адв.И.Д. ***, съд.адрес:*** * обезщетение в размер на 1000 (хиляда) лева за
претърпените неимуществени вреди на основание чл.74, ал.1 от Закона за защита от
дискриминация, нерегистриране в ТД на НАП болнични листи, обжалване на такива
пред НАП и др. действия на директора на ОУ“Св.Св.К. и
М.“, представляващи нарушение на ЗЗДискр и установени
с решение №275/2018 г. на Комисията за защита от дискриминация на РБ, ведно със законната лихва считано
от 22.10.2019 г.-датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска в разликата до 5000
лева.
ОСЪЖДА Н.Е.П.-директор на ОУ ”Св.Св.К.
и М.” гр.Стр. ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.А. ***, чрез адв.И.Д. ***, съд.адрес:*** * обезщетение в размер на 1000 (хиляда) лева за
претърпените неимуществени вреди на основание чл.74, ал. 1 от Закона за защита
от дискриминация, изразяващи се противоправни
действия - пряка дискриминация, тормоз на работното място по признаци „лично и
обществено положение“ чрез целенасочено тенденциозно и оскърбително действие,
изразяващо се в прекратяване на трудови правоотношения, неизплащане на ДМС,
подаване на жалба до РУП Стр., от страна на Н.П. - Директор на ОУ “Св.Св.К. и М.“, представляващи нарушение на ЗЗДискр и установени с решение №275/2018 г. на Комисията за
защита от дискриминация на РБ, ведно
със законната лихва считано от 22.10.2019
г.-датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в разликата до 5000 лева.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеният от В.Х.А. ***, чрез адв.И.Д. ***, съд.адрес:*** * ИСК да бъде осъдена Н.Е.П.-директор на ОУ ”Св.Св.К.
и М.” гр.Стр. да
й заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5000 лв. на основание
чл.74, ал.1 от Закона за защита от дискриминация, поради придобити хронични
заболявания, причиняващи
трайни страдания, следствие трайни, дискриминационни и целенасочени действия на
Н.П. - Директор на ОУ “Св.Св.К. и М.“.
ОСЪЖДА Н.Е.П.-директор на ОУ”Св.Св.К.
и М.” гр.Стр. ДА ЗАПЛАТИ на В.Х.А. ***, чрез адв.И.Д. ***, съд.адрес:*** * направените по делото
разноски за възнаграждение за един
адвокат в размер на 178, 91 лева , съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.Е.П.-директор на ОУ”Св.Св.К.
и М.” гр.Стр. ДА ЗАПЛАТИ държавна
такса в размер на 10 лева по сметка на Административен съд-Ямбол с IBAN ***.
ОСЪЖДА Н.Е.П.-директор на ОУ”Св.Св.К.
и М.” гр.Стр. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Административен съд-Ямбол с IBAN ***аправените
за сметка на бюджета му разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 504
(петстотин и четири) лева.
ОТХВЪРЛЯ
исканията на ОУ
”Св.Св.К. и М.” гр.Стр. с адрес: гр.Стр., ул.*** и на Н.Е.П.-директор на ОУ”Св.Св.К. и М.” гр.Стр. да
бъда осъдена В.Х.А. ***, чрез адв.И.Д. ***,
съд.адрес:*** * да им заплати направените
разходи за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
СЪДИЯ : /п/ не се
чете