Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.12.2021 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар Анелия Груева, кaто разгледа докладваното
от съдия Чомпалов т. дело
№ 1106/20 г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „ЛГТ-**“
ООД, с която са предявено срещу „ЗД З.“ ЕООД искове с правно
основание 55 ал.1, предл.3-то ЗЗД, вр. с чл.262 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че
на 12.10.2018 г. е сключил с ответника договор за проектиране, по който
ответникът в качеството на изпълнител е поел задължението да изработи работен устройствен план и технически проект за обект „сграда със смесени функции –жилищно
строителство, магазини и обществено обслужване УПИ II 709 –за Жс, Маг., Оо и Т.п., кв.33б, м.“Люлин -2 мр“,
район „Люлин“ за срок от 60 дни, а ищецът в качеството на възложител е платил
по фактура N 069/15.10.2018 г. сумата от
11 734,98 лв. – възнаграждение за изработката на работния проект, както и
авансови плащания от 84 4**,86 лв. и 97 010,97 лв. за технически
проект - по фактура N 070/15.10.2018 г. и по фактура N 078/14.03.2019 г. Сочи се от ищеца, че ответникът е
изпълнил само задължението да изработи работния устройствен
план, но в останалата част не е изпълнил задълженията си по договора, поради
което с нот.покана, получена от ответника на
25.02.2020 г., ищецът на основание чл.87 ал.2 ЗЗД е развалил договора и е
поискал връщане на платените суми. Поддържа се от ищеца, че сроковете по
договора не са спирани на основание чл.4 от него, че е оказвал на изпълнителя
необходимото съдействие и не е предоставял изготвения проект на трети лица.
Според ищеца сумата от 25 000 лв. се дължи на ответника, защото е извършил
дейност по транспортно проучване – 12 000 лв., дейност по заснемане и експертна оценка на
дървесна растителност - 3000 лв., както и дейност по примерно разпределение на
помещения – 10 000 лв. По договора ищецът е платил общо сумата от
193 237,81 лв., а изпълнените от ответника работи са на стойност от общо
41 734,98 лв. с ДДС. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 151 502,83 лв. – платена по разваления договор, както и сумата
от 4 208,75 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 09.03.2020 г. – 16.06.2020 г.
Ответникът е подал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове с възражението, че изявлението на ищеца за разваляне
не е породило действие, защото не е изпаднал в забава. Сочи се, че по процесния договор за изработка на проект изпълнителят не
носи риска, както и че за изпълнението му следва да се прилагат правилата на
ЗУТ и Наредба N 4/21.05.2001 г. Поддържа се от
ответника, че възложителя не е представил изходни документи по глава IV – чл.12 ал.1, т.3 и т.9 от Наредбата за обхвата и
съдържанието на инвестиционните проекти, както и че не е отговорил своевременно
на поставени от изпълнителя въпроси, поради което срокът на договора не е
започнал да тече. Освен това ответникът е изготвил всички други елементи на
техническия проект – чертежи, справки и др., а получената сума е била
използвана от него, за да може своевременно да бъде изготвена цялостната
проектна документация за следващо процедиране преди съответните органи. Не е
изготвена проектната документация, защото ответникът не е разполагал с изходни
данни. Освен липса на данни по чл.12 ал.1, т.3 и т.9 от Наредбата ищецът не е
изпълнил и задължението по чл.5, а по аргумент от чл.12 ал.2 е необходимо да се
представят изходни данни и документи, което не е сторено. Навежда се довод, че
с протокол N ЕС-Г-46/18.06.2019 на ОЕСУТ
внесеният проект от изпълнителя е бил приет и не е бил одобрен по вина на
административния орган. Неизпълнението не е по вина на ответника, а поради
забава на ищеца, който не е оказал съдействие и поради забава на трети лица.
Твърди се, че ответникът е предоставил на ищеца скици, които представляват
предхождаща фаза на изработката на идеен проект и се отнасят към първа
фаза на проектиране, касаеща
обемно-устройствено проучване по чл.11 ал.1 от
Наредбата, а възложителят не е дал отговор дали приема, или не изпълненото и не
е дал конкретно задание по чл.13 от Наредбата. Ищецът не е дал срок за
изпълнение, а за него не е отпаднал правният интерес от изпълнение на договора.
В нарушение на чл.15 от договора ищецът е входирал на
04.02.2020 г. представените от изпълнителя проекти, становища и съгласувания с
компетентните органи. Ответникът е изпълнил работи по технически проект –
архитектура, част ОВК и част Енергийна ефективност; идеен проект – част
конструкции; идеен проект –част Електротехническа, а общата стойност на
изпълнените работи възлиза на 232 695,89 лв.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с
която поддържа предявените искове с довода, че изпълнителят не е отправил
уведомление по чл.260 ал.1 ЗЗД, нито е поискал да му се окаже съдействие. Освен
това при непредставяне на изходни данни по Наредбата ответникът е бил длъжен да
уведоми ищеца, а при липса на негово съдействие е имал право да се откаже от
договора, но ищецът не е бил уведомяван. Поддържа се, че ответникът е посочил
на ищеца свой представител, който да го представлява пред СО и нейните
технически служби във връзка със съгласуването, разрешаването и одобрените
комуникации, а ищецът е предоставил на ответника правото да се снабди с изходни
данни и е упълномощил посоченото лице. По отношение на представените с писмения
отговор документи за изпълнение на част от възложената работа се оспорва да са
били предадени на ищеца, защото са изготвени за нуждите на процеса и не
отговарят на одобрения със заповед на главния архитект работен устройствен план. Те имат характер на предварителни идейни
решения и не представляват технически проект. Освен това тези документи не са
представени в отговор на отправената от ищеца нот.покана,
в който ответникът е посочил, че неспазването на срок е поради причина, за
която никоя от страните не носи вина. Ответникът не е предложил на ищеца
изпълнение чрез предаване на проектната документация, която е представил едва с
писмения отговор. Заповед за одобрение
на работния устройствен план е издадена на 20.03.2020
г., а от тогава ответникът не е извършил
проектни разработки. Навежда се довод, че ищецът на основание чл.268 ЗЗД е имал
право да се откаже от договора, защото проектната разработка не е била одобрена
чрез заповед за одобрение на РУП, а такава заповед е била издадена след
извършване на корекции и уточнения. Ответникът е разполагал с представителна
власт да се снабди с всички необходими за проектирането изходни данни, но не е
изготвил прогнозни начални данни.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с
който поддържа възраженията и оспорванията срещу
исковете с довода, че за процесния договор не намира
приложение нормата на чл.267 ал.2 ЗЗД. Сочи се, че възложените по договора
работи са изпълнени с изключение на проектната документация, за която ищецът не
е представил изходни данни, които на основание чл.12 следва да се приложат към
заданието/договора за проектиране. Клаузата на чл.4 от договора не предвижда
задължение да се отправи до ищеца покана за изпълнение на задължението да
предостави изходни данни. По отношение на представеното с допълнителната искова
молба пълномощно се сочи, че то не овластява
представителя да се снабди с изходни данни. По отношение на заявения при
условията на евентуалност отказ от договора се сочи, че до получаване на
поканата ответникът не е бил уведомен за намерението на ищеца да прекрати
договора на това основание.
Представен е договор за проектиране Дв/Из
042018.005 от 12.10.2018 г., от който се установява, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка, по който
ответникът по възложение на ищеца е поел задължението
да изготви работен устройствен план за УПИ II 709- за Жс, Маг.,Оо и Т.п, кв.33б, м.“Люлин-2мр“, технически проект за обект
„сграда със смесени функции-жилищно строителство, магазини и обществено
обслужване в УПИ II 709-за Жс,
Маг, Оо и Т.п, кв.33б, м.“Люлин -2мр“, р-н „Люлин
СО“, както и да одобряване на проектна документация, срещу което ищецът в
качеството на възложител е поел задължението да плати възнаграждение от 5000
ЕВРО – за работния устройствен план, и в размер на
90 000 ЕВРО за техническия проект и за одобряването на проектната
документация. Уговорените са срокове от 60 работни дни – за работния устройствен план, 120 работни дни от подписване на договора
и плащане на аванса за техническия проект и „законоустановените
срокове“ за одобряване на проектната документация, но е предвидено, че
сроковете спират за времето, през което възложителят е в забава да представи на
изпълнителя изходни данни по чл.12 ал.1, т.3,4,6,7,8 и 9 от Наредба N 4/21.05.2001 г.
Представено е допълнително споразумение
от 22.07.2019 г., с което страните ответникът да извърши освен възложените по
договора работи, но и заснемане и експертна оценка на съществуващата дървесна
растителност на УПИ II 709, транспортно проучване за
този УПИ, консултантски действия при съгласуване на РУП и обемно проучване на
висока сграда в УПИ. Посочено е, че към сключване на споразумението извършените
от изпълнителя работи възлизат в размер на 232 695,89 лв. /без ДДС/, че е
платена сума от 161 031,51 лв., както и че задължението на ищеца възлиза
на 71 664,38 лв., която ще се плати по следния начин – 50 000 лв. до
10 дни след одобряване на ИП за РС от държавния орган, а 21 664,38 лв. до
10 дни след одобряване на ТП от държавния орган.
Представено е платежно нареждане за
кредитен превод от 16.10.2018 г., в което се сочи, че ищецът е наредил да се
преведе по сметка на ответника сумата от 9779,15 лв.
Представено е платежно нареждане за
кредитен превод от 06.11.2018 г., в което се сочи, че ищецът е наредил да се
преведе по сметка на ответника сумата от 1955,83 лв.
Представено е платежно нареждане за кредитен
превод от 16.10.2018 г., в което се сочи, че ищецът е наредил да се преведе по
сметка на ответника сумата от 70 000 лв.
Представено е платежно нареждане за
кредитен превод от 16.10.2018 г., в което се сочи, че ищецът е наредил да се
преведе по сметка на ответника сумата от 409,88 лв.
Представено е платежно нареждане за
кредитен превод от 06.1.2018 г., в което се сочи, че ищецът е наредил да се
преведе по сметка на ответника сумата от 14 081,98 лв.
Представено е платежно нареждане за
кредитен превод от 14.03.2019 г., в
което се сочи, че ищецът е наредил да се преведе по сметка на ответника сумата
от 97 010,97 лв.
Представена е нот.покана
от 18.02.2020 г., с която ищецът е заявил, че поради забава на уговорените в
чл.3, т.3.2 срокове реалното изпълнение е станало безполезно и разваля процесния договор.
В отговор на ответника се сочи, че е
получил на 25.02.2020 г. нот.покана на ищеца, но се
позовава не спиране на сроковете поради непредставяне на изходни данни.
Представен е протокол на специализирания
ОЕСУТ от 04.02.2020 г., в който се сочи, че РУП за УПИ II, кв.33-б, м.“ж.к. Люлин -2 м.р“ е бил приет с решение
по протокол от N EС-Г-46/18.06.2019 г., както и
че със заявления от 30.01.2020 г. и от 03.02.2020 г. е внесен преработен проект
за РУП- проектът е приет.
Представена е заповед N РА50-251/30.03.2020 г. на главен архитект на СО, с
която е одобрен работният устройствен план за УПИ II 709-за Жс, Маг, Оо и Т.п, кв.33б, м.“Люлин -2мр“.
Представен е изработеният от ищеца работен
устройствен план за УПИ II 709-за Жс, Маг, Оо и Т.п, кв.33б, м.“Люлин -2мр“.
Представен е технически проект на сграда
със смесени функции в УПИ II 709-за Жс, Маг, Оо и Т.п, кв.33б,
м.“Люлин -2мр“, част архитектура.
Представен е идеен проект, част
„конструкции“ за сграда със смесени функции в УПИ II 709-за Жс, Маг, Оо и Т.п, кв.33б, м.“Люлин -2мр“.
Представен е идеен проект, част
„електротехническа“ за сграда със смесени функции в УПИ II 709-за Жс, Маг, Оо и Т.п, кв.33б, м.“Люлин -2мр“.
Представено е пълномощно от 04.12.2018
г., с което ищецът е овластил А.О.Д.да го
представлява пред СО и нейните технически служби за извършване на всякакви
действия по съгласуване и одобряване на
проекти за застрояване на имота и действия по получаване на разрешения и
одобрения за проектирането и застрояването.
Представена е електронната кореспонденция
между страните във връзка с процесния договор.
Представено е заявление за предоставяне
на изходни данни за проектиране на сградни отклонения
от 30.03.2021 г., подадено от ищеца.
Представено е допълнително споразумение
от 31.03.2020 г. към договор за извършване на проектни работи от 20.01.2020 г.,
от който се установява, че между ищеца и „П.“ ЕООД е възникнало облигационно
правоотношение, по което „П.“ ЕООД е поел задължението да изготви концептуален
и идеен проект по част Архитектура и да изготви технически проект.
Установява се от заключението на СТЕ, че
изпълнените от ответника по процесния договор работи
възлизат по стойност на 152 281 лв. Вещото лице е констатирало, че
изпълнителят е подал до СО заявление от 13.12.2018 г., а възложителят е подал
заявления от 30.01.2010 г. и от 03.02.2020 г., както и че е налице идентичност
в графичното представяне на двата проекта за РУП, поради което се достига до
извода, че възложителят е използвал файлове, изпратени от изпълнителя. Втората
преписка е образувана поради промяна в инвестиционните намерения на
възложителя, но разработката на РУП е приета от ОЕСУТ на 04.02.2020 г. с
протокол N ЕС-Г-7/04.02.2020 г., който е
утвърден със заповед N РА50-251/30.03.2020 г. на главния архитект на
СО, в която се споменава, че е издадена на база приетия с протокол EС –Г-46/18.06.2019 г.
изготвен от изпълнителя РУП. Първоначалната разработка на изпълнителя
съответства на ПУП и има качеството на полезност за възложителя, защото изцяло
е използвана в преписката на утвърдения РУП. Изходните данни има съществено
значение за изготвяне на проекта и се осигуряват от възложителя. Вещото лице е
констатирало наличие на пълна идентичност между представените от ответника
разработки и входираните за внесените в НАГ. Сочи се
в обясненията на в.лице С. в съдебното заседание на 08.06.2021 г., че промяната
в инвестиционните намерения на възложителя се установява от втората разработка
на РУП, в която се съдържат корекции, както и че първата разработка е утвърдена
с протокол на РЕСУТ, а след десет месеца отново е разгледана преписката, но при
второто разглеждане изрично е посочено, че се ползват разработките по първата
преписка. Преписката е една, но по нея има две разработки на РУП, а втората
разработка е с корекции и е одобрена с издадена заповед. Първата разработка не
е одобрена със заповед, но е приета с протокол.
Установява
се от заключението на СТЕ, изготвено от в.лице Р., че представените на хартиен
носител от ответника разпечатки на електронни писма са изпратени от имейла на
ответника и са получени на имейла на ищеца. Сочи се в обясненията на в.лице в
съдебното заседание на 08.06.2021 г., че прикачените към електронните писма
файлове се отварят.
Представено е удостоверение на СО, НАГ от
12.11.2021 г., в което се сочи, че към 11.11.2021 г.
не се намира преписка за одобряване на инвестиционен проект за жилищна сграда в
УПИ II
709-за Жс, Маг,
Оо и Т.п, кв.33б, м.“Люлин -2мр“.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Установи се от представения по делото договор за проектиране Дв/Из 04.2018.005 от 12.10.2018 г., че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка, по който ответникът по възложение на ищеца е поел задължението да изготви 1. работен устройствен план за УПИ II 709- за Жс, Маг.,Оо и Т.п, кв.33б, м.“Люлин-2мр“, 2. технически проект за обект „сграда със смесени функции-жилищно строителство, магазини и обществено обслужване в УПИ II 709-за Жс, Маг, Оо и Т.п, кв.33б, м.“Люлин -2мр“, р-н „Люлин СО“, както и 3. да осигури одобряване на проектна документация, срещу което ищецът в качеството на възложител е поел задължението да плати възнаграждение от 5000 ЕВРО /без ДДС/ – за работния устройствен план, и в размер на 90 000 ЕВРО /без ДДС/ за техническия проект и за одобряването на проектната документация.
Не се спори, че ответникът в
качеството на изпълнител е извършил действия по изпълнение на възложените
работи, както и че точно е изпълнил задължението по чл.1, т.1.1 - да изработи работен
устройствен план за УПИ II 709- за Жс,
Маг.,Оо и Т.п, кв.33б, м.“Люлин-2мр“. Спорен се явява
въпросът дали ищецът в качеството на изпълнител към 18.02.2020 г. е в забава по
отношение на дължимата по договора престация, имаща
за предмет изработката на „технически проект“ за сградата и осигуряване
одобряване на проектната документация на техническия проект – чл.1, т.1.2 и
т.1.3. Ищецът, който претендира последиците от разваляне на договора, е
повдигнал фактическото твърдение, че задълженията по тази част от договора не
са изпълнени, което кореспондира и на въденото от него основание за разваляне в
нот.покана от 18.02.2020 г., в която се позовава на
неизпълнение /забава/ в тази част.
При повдигнат довод за частично
неизпълнение на възложените по договора работи следва да се прецени дали неизпълнената
част от задължението не е незначителна с оглед интереса на
кредитора. Според съда твърдяната от ищеца неизпълнена
част от задължението по процесния договор е
съществена с оглед интереса на възложителя, защото обхваща работи по чл.1, т.1.2 и т.1.3, които са на стойност от 90 000
ЕВРО, а тази стойност надвишава значително 1/5 от стойността на договора, която
се приема за определяща при преценката дали неизпълнената част е незначителна с
оглед интереса на кредитора /решение № 318 от 27.06.2012 г. гр.д. № 273/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 60 от 03.06.2019 г. по т.д. № 1892/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. В този случай съдът
приема, че неизпълнението на задълженията по чл.1, т.1.2 и т.1.3 от договора би
могло да бъде фактическо основание за разваляне на договора.
В исковата молба е наведено фактическото
твърдение, че поради забавата на ответника по отношение на задълженията по чл.1,
т.1.2 и т.1.3 от договора изпълнението на договора е станало безполезно за
кредитора възложител, което е наведено и като фактическо основание в
изявлението за разваляне, обективирано в нот.покана от 18.02.2020 г. Установените по делото факти
обаче сочат, че към отправяне на
изявлението за разваляне на 18.02.2020 г. не е бил отпаднал интересът на кредитора възложител от изпълнението на
договора в цялост. Напротив – фактите сочат, че кредиторът възложител е
продължил и след 18.02.2020 г. да има интерес от изпълнението на договора. Фактът на забава сам по себе
си не е достатъчно
основание, за да се приеме,
че за кредитора
изпълнението е станало безполезно.
Извънпроцесуалното поведение на ищеца напълно
опровергава неговата теза за „безполезност“ и за отпадане на интереса му от
изпълнение на договора – в исковата молба /стр.3-та, абзац 1-ви/ ищецът признава,
че е сключил с трето лице договор за изготвяне на пълна проектна документация
за същия обект. Това фактическо обстоятелство се потвърждава от представеното
по делото допълнително споразумение от 31.03.2020 г. към договор за извършване
на проектни работи от 20.01.2020 г., сключен между ищеца и „П.“ ЕООД, както и
от констатациите на в.лице С. в заключението по СТЕ – че със съответни корекции
поради промяна на намеренията на възложителя е одобрен РУП по втората преписка,
изготвен от друг архитект, но по тази втора преписка е ползвана
изготвената от ответника разработка.
При тези факти съдът приема, че към 18.02.2020
г., когато ищецът е отправил изявление за разваляне, изпълнението задълженията
по чл.1,т.1.2 и т.1.3 от договора не е било безполезно за кредитора възложител,
както и че не е бил отпаднал интересът му от договора. Сключеният от ищеца договор
с трето лице, на което по твърдения е било възложено да се извърши
неизпълнената от ответника работа по договора, сочи по несъмнен и категоричен
начин, че интересът на кредитора ищец не е отпаднал от изпълнението на
задълженията по процесния договор. Този факт напълно
опровергава твърдението на ищеца, че изпълнението е станало безполезно за него. Не се установи, че кредиторът възложител няма полза от забавеното
изпълнение, а напротив – предприети са от него действия, насочени към
завършване на процесната изработка, поради което
съдът приема, че в полза на ищеца не е възникнало правото да развали договора
без предупреждение с даден в него подходящ срок за изпълнение /решение № 196 от 11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
След като ищецът по същество признава, че
не е отпаднал интересът от изпълнението на договора, защото признава, че е „превъзложил“ на друг изпълнител предмета на изработката, а
и установените по делото факти от заключението на в.лице С. потвърждават, че
интересът на ищеца от изпълнението на договора е продължил да съществува,
изявлението за разваляне на договора не е породило правно действие /решение № 51 от 28.07.2015 г. по т.д. № 279/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение
№ 51 от 10.09.2010 г. по т.д. № 32/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 29 от 13.04.2011 г. по т.д. № 396/2010 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 203 от 30.01.2012 г. по т.д. № 116/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., решение № 100 от 03.07.2012 г. по т.д. № 307/2011 г./.
На следващо място – развалянето на договора е
крайно средство за прекратяване на договорната връзка, но когато към момента на
изявлението на кредитора е налице неизпълнение. Когато към отправяне на изявлението на
кредитора възложената по договора работа е изпълнена, макар и със забава, не е
налице основание за разваляне.
Според съда от представените по
делото доказателства, преценени в съвкупност, се установява, че ответникът в
качеството на изпълнител е извършил дължимата престация
по чл.1, т.1.2 от договора, макар и със забава. Фактите сочат, че ответникът е
изпълнил задължението да изработи технически проект за сградата, а
неодобряването на неговата разработка със заповед на главния архитект не се
дължи на негово виновно поведение.
На
първо място следва да се спомене, че по делото е представен технически проект
за сградата в УПИ II 709- за Жс, Маг.,Оо и Т.п,
кв.33б, м.“Люлин-2мр“, съдържащ съответните част „архитектура“, част „конструкции“ част „електротехническа“ и т.н.,
която работа е предмет на възложението по чл.1, т.1.2
от договора. Тази изпълнена част от изработката според заключението по СТЕ,
изготвена от в.лице С., отговаря на нормативните изисквания и по стойност
възлиза на 152 281 лв./без ДДС/, т.е на
182 737,20 лв. с ДДС. В работите по изготвяне на техническия проект
на посочената по-горе стойност са включени дейности по „геодезическо
заснемане и експертна оценка на растителност“, „транспортно-комуникационно
проучване“ и „обемно проучване“ /общо 24 400 лв./, които не са възложени
по договора. Тези допълнителни работи обаче са свързани с изпълнението
на възложената по договора работа, защото са извършени от ответника по искане
на НАГ, поради което за тях се дължи възнаграждение от възложителя, който има
интерес от извършването им, приел ги е и се е ползвал от тях при втората
преписка по подаденото от него заявление на 03.02.2020 г. до НАГ.
От заключението на СТЕ, изготвено от в.лице С., се установява, че
изпълнителят е депозирал преписката за одобрение от НАГ на 13.12.2018 г. и
неговата разработка е била приета с протокол N ЕС-Г-46/18.06.2019 г. на ОЕСУТ, а възложителят
е подал заявление от 03.02.2020 г. до НАГ, но е налице идентичност в
графичното представяне между внесения от изпълнителя проект за РУП и внесения
от възложителя, който е бил утвърден със заповед N РА 50-251/30.03.2020 г. на Главния архитект.
Тези фактически констатации на в.лице са опора за доказателствения
извод, че възложените по процесната част от договора
работи по чл.1, т.1.2 не само са били изпълнени от ответника, но и са били
предадени на ищеца, който ги е приел, защото според в.лице разработката на
ответника е „изцяло използвана“ в разработката по преписката по заявлението на
ищеца. След като ищецът е ползвал изготвената от ответника разработка, следва
да се приеме, че изпълнената от ответника работа му е била предадена
фактически, но и че изпълнението на ответника е прието и притежава качеството
на „полезност“ за ищеца възложител. Вещото лице е констатирало пълна идентичност
между представените по делото разработки на ответника и тези, входирани от ищеца за одобрение със заявлението от
03.02.2020 г. В този смисъл съдът възприема за верен фактическия извод на
в.лице С., че възложителят е използвал файловете с чертежи и скици към
електронните писма, представени по делото на хартиен носител от ответника.
Фактическият извод на в.лице, че
първоначалната разработка на изпълнителя съответства на ПУП и има качеството на
„полезност“ за възложителя, защото изцяло е използвана по втората преписка на
утвърдения РУП, напълно се споделя от съда, тъй като кореспондира с останалите
установени по делото факти. Вещото лице С.
е констатирало, че втората преписка по заявлението на ищеца /с извършени от него
корекции/ е приета от ОЕСУТ на 04.02.2020 г. с протокол N ЕС-Г-7/04.02.2020 г., който е утвърден със
заповед N РА50-251/30.03.2020 г. на главния
архитект на СО, в която заповед обаче се споменава, че е издадена на база
изготвения от изпълнителя РУП, който е приет с протокол N EС–Г-46/18.06.2019 г. Тази фактическа констатация потвърждава доказателствения извод, че изпълненото от ответника по
чл.1, т.1.2 от договора е „полезно“ за възложителя и може да се ползва по
предназначение, но и сочи, че е прието и реално е било ползвано по
предназначение. Тук следва да се отбележи, че в допълнителната искова молба
ищецът признава факта, че изготвената от ответника проектна разработка „е годна
за обичайната й употреба“.
От заключението на СТЕ, изготвено от в.лице Р., се
установява, че представените от ответника по делото на хартиен носител електронни
писма с прикачени файлове, които съдържат изработеното от ответника, са били
получени от ищеца. Обстоятелството, че прикачените файлове към електронните
писма на ответника не са визуализирани от в.лице, не означава, че получените от
ищеца прикачени файлове към електронните писма на ответника не са съдържали
изпълненото по договора. Вещото лице е заявило в съдебното заседание на
08.06.2021 г., че прикачените файлове са налични по делото /на хартиен носител/,
и след като е установено, че ищецът е получил електронните писма, към които те са
прикачени, съдът приема, че ищецът е получил и прикачените файлове, които
съдържат представените по делото чертежи и скици. Фактът, че внесената от ищеца
за одобрение на 03.02.2020 г. разработка е ползвала разработката на ответника,
но с корекции, не оставя съмнение за извода, че прикачените файлове са били
получени от ищеца.
Разработката на ищеца е била
приета с протокол N ЕС-Г-46/18.06.2019
г., но според в.лице няма данни защо по нея не е издадена заповед на Главния
архитект, поради което съдът приема за недоказано това да се дължи на неточно
изпълнение от страна на ответника изпълнител. Липсата на издадена заповед би
могло да е основание за отказ от поръчката по чл.268 ЗЗД в частта, имаща за
предмет задължението по чл.1, т.1.3, но не е основание за разваляне, защото то
е предпоставено от виновно неизпълнение от страна на
длъжника изпълнител, каквото не е налице.
При тези факти съдът приема, че
към отправяне на изявлението за разваляне ответникът е изпълнил възложените по чл.1,
т.1.2 от договора работи, а неиздаването на заповед на главния архитект не е по
негова вина, поради което в полза на ищеца не е възникнало потестативното
право да развали договора, включително и в частта по чл.1, т.1.3. Кредиторът няма право да
развали договора, тъй като е приел
изработеното от изпълнителя по
чл.1, т.1.2, а и го е одобрил с ползването на разработката му при подаване на заявлението от 03.02.2020
г. до НАГ /решение
№ 199 от 09.01.2014 г. по т.д. № 500/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
В случая е налице забава от страна на изпълнителя длъжник, защото
непредставянето от ищеца възложител на „изходни данни“ по чл.12 ал.1 Наредба N
4/21.05.2001 г. не оправдава
изпълнителя за допуснатата забава, доколкото няма данни да е уведомил
възложителя, че изработката е достигнала до етап, който изисква представяне на
изходни данни по чл.4 от договора – чл.260 ал.1 ЗЗД. Фактът, че възложените по чл.1,
т.1.2 от договора работи са били изпълнени със закъснение, не е основание за
разваляне на договора от възложителя /по отношение на задължението по чл.1,
т.1.3 не е налице вина у изпълнителя/.
След като не се установи процесният договор да е бил развален, съдът намира, че претендираната от ищеца сума е получена от ответника на
валидно правно основание, поради което искът по чл.55 ал.1, предл.3-то
ЗЗД е неоснователен. Следва да се отбележи, че договорът за изработка не е с
периодично изпълнение и неговото разваляне не поражда обратно действие, поради
което и получените от изпълнителя суми за изработеното до момента на разваляне
на договора не подлежат на връщане дори след евентуално разваляне на договора,
което поражда действие занапред.
Дори
и да се приеме, че изявлението с нот.покана от
18.02.2020 г. поражда действие по разваляне, то отпадането на договорната
връзка ще настъпи на основание чл.262 ал.2 ЗЗД само по отношение на
задължението по чл.1, т.1.3 от договора, защото възложените работи по чл.1, т.1.2
са изпълнени от ответника, приети са от ищеца възложител и притежават
качеството „полезност“ – в допълнителната
искова молба /стр.5-та/ е направено от ищеца признание на факта, че извършената
от ответника работа „е годна за обичайната й употреба“. Получените от ответника
суми не подлежат на връщане, защото те представляват възнаграждение за
изпълнената от него и приета от ищеца работа, която притежава качеството
„полезност“ /решение № 306 от 14.10.2015
г. по гр.д. № 60/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
С
допълнителната искова молба съобразно изискването на чл.372 ал.2 ГПК ищецът е
навел при условията на евентуалност ново фактическо основание за прекратяване
на договорната връзка – отказ на възложителя от поръчката. В решение № 473 от 01.06.2010 г.
по гр.д. № 1537/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, е прието, че прибавянето
на нови правопораждащи юридически факти, наред с тези по исковата
молба или в евентуалност, е допустимо
изменение на иска /в този
смисъл е и решение № 228 от 19.08.2013 г. по гр.д. № 1219/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
С исковата молба е предявен петитум/искане за присъждане на сумата от 151 502,83
лв., каквото искане се поддържа и на основание прибавените с допълнителната
искова молба нови факти, поради което искът продължава да е по чл.55 ал.1, предл.3-то ЗЗД, но сумата се претендира не поради разваляне
на договора, а поради отказ на възложителя от поръчката по чл.268 ЗЗД, който
представлява друга форма на прекратяване на договорната връзка.
Получаването от ищеца на
самостоятелна и независима проектна разработка на РУП, която в по-голяма степен
отговаря на неговите инвестиционни намерения, както твърди в допълнителната
искова молба, не представлява „основателна причина“ по смисъла на чл.268 ЗЗД,
която да му дава право да се откаже от договора. Изложените по-горе изводи на
съда досежно фактическата констатация за изпълнение
на възложените по договора работи по чл.1, т.1.2 следва да се отнасят и до
наведеното от ищеца фактическо основание по чл.268 ал.2 ЗЗД. Разработката на
ответника е била одобрена от експертния съвет, но не е била издадена заповед на
главния архитект за нейното одобрение, което би могло да бъде основание за
отказ по чл.268 ЗЗД, но само по отношение на възложената работа по чл.1, т.1.3
от договора, защото задълженията по чл.1.1 и по чл.1.2 са били изпълнени към
08.02.2020 г. Освен това нормата на чл.268 ЗЗД предвижда, че възложителят е
длъжен да заплати на изпълнителя извършената работа. След
като възложителят дължи на изпълнителя заплащане на извършената до отказа работа, полученото от изпълнителя възнаграждение за
извършената до отказа работа не подлежи на връщане след отказ от поръчката. Ищецът
признава факта, че извършената от ответника работа „е годна за обичайната й
употреба“, което се установи и от заключението на СТЕ. Отказът от поръчката по
чл.268 ЗЗД би могъл да доведе до прекратяване на договорната връзка занапред,
но не заличава с обратна сила договора за изработка, поради което не отпада
правното основание за получаване от изпълнителя на възнаграждението за
извършените до отказа работи по чл.1, т.1.2 от договора.
Нот.покана не обективира изявление на възложителя за отказ от поръчката,
но такъв е направен с допълнителната искова молба, поради което следва да се
зачете неговият ефект, който настъпва само по отношение на задължението по
чл.1, т.1.3 от договора. За задължението по чл.1, т.1.1 се дължи 5000 ЕВРО без
ДДС, т.е 11 734,98 лв. с ДДС, а от заключението на СТЕ се установи, че
изпълнените от ответника работи по чл.1, т.1.2 възлизат по стойност на 182 737,20
лв. с ДДС. Извършените от ищеца работи са на стойност общо 194 472,18
лв., от което следва изводът, че никаква част от получената от изпълнителя
сума в размер на 193 237,81 лв. не подлежи на връщане. Не е
осъществен фактическият състав на чл.55 ал.1, предл.3-то
ЗЗД, защото не е отпаднало правното
основание, което оправдава имущественото разместване - получената от
изпълнителя сума от 193 237,81 лв. му се дължи като възнаграждение за
изработените от него работи по чл.1, т.1.1. и т.1.2
от договора. Направения с допълнителната искова молба отказ на възложителя по
чл.268 ЗЗД не води до отпадане с обратна сила на правното основание за
получаването от ответника на сумата, която е стойност на извършените до отказа
работи.
При тези факти съдът намира, че в полза на
ищеца не съществува претендираното вземане по чл.55
ал.1, пред.3-то ЗЗД, поради което искът за главница е неоснователен, както и акцесорният иск по чл.86 ЗЗД.
С оглед на изложеното съдът намира, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени, а на ответника да се присъдят
съдебни разноски. Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, доколкото делото е с висока правна и фактическа
сложност.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЛГТ-**“ ООД срещу „ЗД З.“ ЕООД искове с правно основание 55 ал.1, предл.3-то ЗЗД за сумата от 151 502,83 лв. – платена по договор за проектиране Дв/Из 04.2018.005 от 12.10.2018 г., и чл.86 ЗЗД за сумата от 4 208,75 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 09.03.2020 г. – 16.06.2020 г.
ОСЪЖДА „ЛГТ-**“ ООД, ЕИК ******, гр.София, ул.“******, да заплати на „ЗД З.“ ЕООД, ЕИК **********, гр.София, ул.“*****, съдебни разноски от 10 130 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: