РЕШЕНИЕ
№ 939
гр. Пловдив, 23.04. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и
осми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 1986 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс АПК, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
2. Образувано е по жалба от М.Р.К., ЕГН **********, с
адрес: ***; К.Х.Л., ЕГН **********, с адрес в Германия, гр. Карлсруе – 76133,
ул. ****и А.Л., роден *** г., с адрес: гр. в Германия, гр. Бинзен
– 79589, ул. *****, чрез адвокат Н.Д.К., срещу заповед № 18ОА1042/17.05.2018г.
на кмета на община Пловдив, с която е отказано да се изработи проект за
изменение на ПУП – ПРЗ за ПИ 56784.531.1748 по КККР на гр. Пловдив, попадащ в
УПИ I – жилищно строителство, част от кв. 11 по плана на кв. „Христо Ботев“ –
север, гр. Пловдив, въз основа на
становище по чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ от 19.04.2018г. на главния архитект на
община Пловдив, изразено по заявление вх. № 16 П289(10)/11.04.2018г., поради
липса на законосъобразност и целесъобразност на предложението.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Поддържа
се, че издаденият отказа обективира тенденциозното
отношение на администрацията по образуваното още със заявление № 16
П2289/28.01.2016г. производство по
изменение на ПУП – ПРЗ. Сочи се, че административният орган след
продължително бездействие е издал изричен административен акт при непълно
изяснена фактическа обстановка и в противоречие с приложимите правни норми.
Оспорват се изводите на единичната съдебно – техническа експертиза и се
споделят тези на повторната тройна експертиза. Иска се отмяна на заповедта и
връщане на преписката за ново законосъобразно произнасяне по заявлението.
Претендира се присъждане на сторените съдебни разноски.
3. Ответникът – кмета на община Пловдив, чрез
процесуалният си представител юрисконсулт А., поддържа становище за
неоснователност на жалбата. Сочи, че
заявените от оспорващите варианти за изменение на ПУП са градоустройствено
недопустими и в противоречие с действащите правила и нормативи за застрояване.
Споделят се изводите на единичната съдебно – техническа експертиза и се
оспорват тези по тройната съдебна експертиза. Претендира са присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
4. Окръжна прокуратура гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата е подадена срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се
явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
6. Съставен е акт
за частна общинска собственост № 1272/31.08.2006г. от администрацията на община
Пловдив, с които е актувано дворно място, застроено и незастроено цялото с площ
от 9500 кв.м., представляващо УПИ I- жилищно строителство в кв. 11 по плана на
кв. "Христо Ботев - север", гр. Пловдив.
7. С влязло в
сила решение № 4425 от 20.11.2014г. по
гр. дело № 8242 по описа за 2014г. на Районен съд – Пловдив по отношение на
община Пловдив е признато за установено, че М.Р.К., К.Х.Л.
и А.Л., са собственици на ПИ № 56784.531.1748 по КККР на гр. Пловдив, с площ от
225 кв.м. Според скица на поземлен имот
ПИ № 56784.531.1748 по КККР на гр. Пловдив /л.97/, в имота попадат: жилищна
сграда 56784.531.1748.1 със застроена площ 56 кв.м., бр. етажи 2, разположена
на западната имотна граница и селскостопанска сграда 56784.531.1748.2 със застроена площ 19 кв.,
брой етажи 1, разположена на западната и южна имотни граници. Поземлен имот
к.и. 56784.531.1748 граничи ПИ к.и. 56784. 531.3153 и ПИ к.и. 56784.531.4486.
Според публично достъпните данни в Кадастрално – административната информационна
система на АГКК /https://kais.cadastre.bg/bg/Map/ начинът на трайно ползване на ПИ к.и. 56784. 531.3153
е за второстепенна улица – тупик, а начинът на трайно
ползване на ПИ к.и. 56784.531.4486 е за Комплексно застрояване, площ 6924
кв.м., стар номер 1745. От север на ПИ № 56784.531.1748, през улица, е
разположен ПИ к.и. 56784.531.465 с начин на трайно ползване за Комплексно
застрояване, площ 5767 кв.м., квартал 8.
8. Поземлените
имоти к.и. 56784.531.1748, 56784.3153, 56784.531.4486 от кв. 11 и к.и. 56784.531.465
от кв. 8, по действащия ПУП – ПРЗ са включени в УПИ I- жилищно строителство по
плана на кв. "Христо Ботев - север", гр. Пловдив, одобрен със Заповед
№ ОА1043 от 05.11.1984г. Планът предвижда запазване на изградените жилищни
сгради в УПИ, без да предвижда застроително петно за
площта, върху която е разположен ПИ к.и. 56784.531.1748. Съгласно Общия
устройствен план на Пловдив, одобрен с Решение № 375, Протокол № 16 от
05.09.2007г. на общински съвет - Пловдив, УПИ I - жилищно строителство, част от
кв. 11 по плана на кв. "Христо Ботев"-север, гр. Пловдив попада в
зона „Жг“, за която са одобрени следните устройствени
показатели: П застр. 20 %, К инт.
1,2, П озел. 20 %; височина до 20 м.
9. Със заявление вх. № 16 П2289/28.01.2016 г. М.Р.К.
чрез адв. Н.К. е поискала издаване на заповед за
разрешаване изменение на ПУП - ПРЗ за ПИ пл. № 1748, кв. 11 по плана на кв.
"Христо Ботев - север", гр. Пловдив, съответстващ на ПИ
56784.531.1748 по КККР на гр. Пловдив, попадащ в УПИ I - жилищно строителство.
Към заявлението е представена скица - предложение /л.94/ за образуване на нов
УПИ II - 1748 по имотни граници на ПИ 56784.531.1748 по КККР на гр. Пловдив,
като се предвижда ново свързано застрояване по източната имотна граница с УПИ I
- жилищно строителство и урегулиране на нова улица по западната имотна граница
на ПИ 56784.531.1748 по КККР на гр. Пловдив. Предвижда се застрояване в зона „Жс", височина до 13,40 м, плътност на застрояване до
60%, Кинт 3, озеленяване над 20%. В предложението е
отбелязано, че изменението цели удовлетворяване застрояването на имота и
успешна композиционна и мащабна връзка със завареното комплексно застрояване.
Предвидено е 10,65 м разстояние между новото застрояване в УПИ II – 1748 спрямо
съществуващото от север през улица високо етажно застрояване (H = 17,40 и H призем. = 2,75) и 17,64 м спрямо съществуващото от юг високо
етажно застрояване (H = 18,40). Според представения силует на застрояването в
УПИ II – 1748 се предвижда сграда с пет етажа, от които: два нежилищни с обща
височина 5,60 м; три жилищни и мансарден етаж. Съгласно обяснителната
записка към проекта разстоянията между новопредвидената
и съществуващите застройки са определени съгласно правилата на чл.31 от ЗУТ и
съгласно положения № 6, 7 и 9 по Приложение № 2 на чл. 81 от Наредба № 7.
Със
заявление вх. № 16 П2289(2)/14.04.2016
г. от М.Р.К., К.Х.Л. и А.Л., чрез адв. Н.К., са поискали разглеждането на предложение по чл.
135 от ЗУТ и издаване на заповед за разрешаване изработването на ПУП-ПРЗ за ПИ
пл. № 1748, кв. 11 по плана на кв. "Христо Ботев - север", гр.
Пловдив. Към заявлението е представена скица - предложение /л.82/ за изменение
на ПУП в частта ПР като се предвижда отнемане на част от улична регулация от о.
т. 91 до о. т. 61 на ПИ 56784.531.3100 по КККР на гр. Пловдив и от о. т. 61 до
о. т. 85 на ПИ 56784.531.3107 по КККР на гр. Пловдив.
Двете
предложения за изменение на ПУП - ПРЗ са разгледани от ЕСУТ при община Пловдив,
който с Решение по т. 4, взето с Протокол № 14 от 20.04.2016 г. е счел, че
отреждането на нов УПИ II за ПИ 56784.531.1748 за ново средно застрояване,
свързано с ново застрояване в УПИ I – жилищно строителство, и промяната на
уличната регулация в северната част на УПИ I по имотна граница на ПИ и
урегулирането на нова улица – тупик по западната
имотна граница на ПИ 56784.531.1748, са устройствено допустими при съобразяване
с констативната част на протокола. Взетото решение е изпратено на община
Пловдив като заинтересована страна за изразяване на съгласие за изменение на
плана.
10. С писмо изх. №
16 П2289(3)/03.02.2017 г. заявителите са уведомени, че Комисията по чл. 2, ал.
3 от НРПУРОИ при община Пловдив с Протокол № 205/25.01.2017 г. е разгледала
така направеното предложение за изменение, разгледано с Решение по т. 4, взето
с Протокол №14 от 20.04.2016 г., на ЕСУТ при Община Пловдив, и е дала
отрицателно становище.
11. Със заявление вх. № 16 П2289(5)/24.04.2017 г. М.Р.К.
е представила нова скица-предложение /л.67/ по реда на чл. 135 от ЗУТ за
разрешаване изработване изменение на ПУП - ПРЗ за ПИ пл. № 1748, кв. 11 по
плана на кв. "Христо Ботев - север", гр. Пловдив. С предложението се
предвижда образуване на нов УПИ II - 1748 по имотни граници на ПИ
56784.531.1748 по КККР на гр. Пловдив, с ново свободно застрояване в зона „Жс", височина до 13,20 м, плътност на застрояване до 60%,
Кинт 3, озеленяване над 20%, както и урегулиране на
нова улица по западната имотна граница на ПИ 56784.531.1748 по КККР на гр. Пловдив.
Предвидено е разстояние от 10,65 м между новото застрояване в УПИ II – 1748
спрямо съществуващото от север през улица високо етажно застрояване (H = 17,40
и H призем. =
2,75) и 17,64 м спрямо
съществуващото от юг високо етажно застрояване (H = 18,40). Според представения
силует на застрояването в УПИ II – 1748 се предвижда сграда с пет етажа, от
които: два нежилищни с обща височина 5,60 м;
три жилищни и мансарден етаж.
Съгласно обяснителната записка към проекта разстоянията между новопредвидената и съществуващите застройки са определени
съгласно правилата на чл.31 от ЗУТ и съгласно положения № 6, 7 и 9 по
Приложение № 2 на чл. 81 от Наредба № 7.
Така
направеното предложение е разгледано от ЕСУТ при община Пловдив, който с
Решение по т. 6, взето с Протокол № 17 от 03.05.2017 г. е приел за
нецелесъобразно образуването на нова улица - тупик по
западната имотна граница на ПИ 56784.531.1748, поради наличието на осигурен
достъп до новообразувания УПИ II- 1748, част от кв. 11 по план на кв.
"Христо Ботев - север", гр. Пловдив.
12. Със заявление вх. № 16 П2289(6)/30.05.2017 г. предвид
Решение по т. 6, взето с Протокол № 17 от 03.05.2017 г. на ЕСУТ М.Р.К. е представила
2 бр. скици-предложение по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ - вариант № 1 и вариант № 2.
Във
вариант № 1 се предлага урегулиране на
нов УПИ II - 1748 по имотни граници на ПИ 56784.531.1748 по КККР на гр. Пловдив
с ново свободно застрояване в зона „Жс",
височина до 10 м, плътност на застрояване до 60%, К инт.
3, озеленяване над 20%. Линиите на застрояване са предвидени по северната
граница и на разстояние 3 метра от страничните граници на имота. Предвидено е
разстояние от 10,65 м между новото застрояване в УПИ II – 1748 спрямо
съществуващото от север през улица високо етажно застрояване (H = 17,40 и H призем. = 2,75) и 19,69 м спрямо съществуващото от юг през
улица - тупик високо етажно застрояване (H = 18,40).
Според представения силует на застрояването в УПИ II – 1748 се предвижда сграда
с три етажа, от които: два нежилищни с обща височина 5,60 м; жилищен етаж
и мансарден етаж. Съгласно обяснителната записка към проекта
разстоянията до страничните линии и през дъното на парцела са определени
съгласно правилата на чл.31 и чл. 32 от ЗУТ и съгласно положения № 6, 7 и 9 по
Приложение № 2 на чл. 81 от Наредба № 7.
С
вариант № 2 се предлага урегулиране на нов УПИ II - 1748 по имотни граници на
ПИ 56784.531.1748 по КККР на гр. Пловдив с пристройка и надстройка на
съществуващата 2 – етажна жилищна сграда в зона „Жс",
височина до 10 м, плътност на застрояване до 60%, К инт.
3, озеленяване над 20%, както и ново строително петно за гараж по западната и
южна граници на имота. Линиите на застрояване са предвидени по северната –
странична граница и западната граница към улица и на разстояние 3 метра от
източната – странична граница на имота. Предвидено е разстояние от 10,65 м
между новото застрояване в УПИ II – 1748 спрямо съществуващото от север през
улица високо етажно застрояване (H = 17,40 и H призем.
= 2,75)
и 17,69 м спрямо съществуващото от юг през улица - тупик
високо етажно застрояване (H = 18,40).
Със
свое Решение по т. 5, взето с Протокол № 21 от 07.06.2017 г., ЕСУТ при община Пловдив
е приел за целесъобразен вариант № 1, предложен със заявление вх. № 16
П2289(6)/30.05.2017 г., а именно: образуване на нов УПИ II - 1748 по имотни
граници на ПИ 56784.531.1748 по КККР на гр. Пловдив с ново свободно застрояване
в зона „Жс", височина до 10 м, плътност на
застрояване до 60%, К инт. 3, озеленяване над 20%. Комисията
по чл. 2, ал. 3 от НРПУРОИ при община Пловдив е изразила положително становище
по вариант № 1, предложен със заявление вх. № 16 П2289(6)/30.05.2017 г.
13. С възражение
вх. №16 П2289(6)/28.06.2017 г. М.Р.К. е оспорила Решение по т. 5, взето с Протокол
№ 21 от 07.06.2017 г. на ЕСУТ при община Пловдив, като е поискала да бъде
одобрен вариант № 2. Възражението не е прието и ЕСУТ при община Пловдив с
Решение по т. 11, взето с Протокол № 28 от 02.08.2017 г. е потвърдил свое
Решение по т. 5, взето с Протокол № 21 от 07.06.2017 г. В подкрепа на решението
си специализираният орган е посочил, че предвид правилото на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ и местоположението на съществуващото в имота застрояване, разположено на
западната имотната граница, при урегулирането на ПИ с ИД 531.1748 не е
допустимо да се предвижда застрояването в новообразувания УПИ на страничната
регулация.
14. Със заявление вх. № 16 П2289(10)/11.04.2018 г. М.Р.К.,
К.Х.Л. и А.Л. са застъпили становище, че най -
подходящо и пълноценно е предложението, прието с Решение по т. 4, взето с
Протокол № 14 от 20.04.2016 г., на ЕСУТ при община Пловдив. Алтернативно е
поддържано и предложение вариант № 2 по
заявление вх. № 16 П2289(6)/30.05.2017 г., разгледан с Решение по т. 5, взето с
Протокол № 21 от 07.06.2017 г., ЕСУТ при община Пловдив. Посочените предложения
са представени с нови скици съответно като вариант № 1 и вариант № 2.
Подаденото
заявление е разгледано от ЕСУТ при община Пловдив, който с Решение по т. 20,
взето с Протокол № 14 от 18.04.2018 г. е предложил на Главния архитект на
община Пловдив да изготви и представи становище по чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ
до кмета на община Пловдив, с което да обоснове незаконосъобразността и
нецелесъобразността на предложените със заявление вх. № 16 П2289(10)/11.04.2018
г. варианти за изменение на ПУП. Според изготвеното в тази връзка становището
на Главния архитект на община Пловдив посочените предложения не отговарят на
законовите изисквания за разрешаване изработването на проект за изменение на
подробен устройствен план, тъй като:
1)
по отношение на двата варианта е налице категоричен отказ от заинтересована
страна по смисъла на чл. 131 от ЗУТ община Пловдив, а по отношение на вариант №
2 е налице отрицателно становище на ЕСУТ в Решение по т. 5, взето с Протокол № 21 от 07.06.2017
г. на ЕСУТ при община Пловдив;
2)
Предвижданията на скица-предложение вариант № 1 са недопустими поради
обстоятелствата, че: предложената зона е „Жс“, а
съгласно одобрения и действащ ОУП на община Пловдив зоната, в която се намира процесният ПИ е „Жг";
разстоянията от предложеното ново застрояване в ПИ с ИД 531.1748 до съществуващите сгради в УПИ I - жилищно
строителство не отговарят на определените с Приложение № 2 към чл. 81 от
Наредба № 7; предвиденото изменение на уличната регулация е в противоречие с
разпоредбите на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ.
3)
Предвижданията на скица-предложение вариант № 2 са недопустими поради
обстоятелствата, че: предложената зона е „Жс“, а
съгласно одобрения и действащ ОУП на община Пловдив зоната, в която се намира процесният ПИ е „Жг";
разстоянията от предложеното ново застрояване
в ПИ с ИД 531.1748 до
съществуващите сгради в УПИ I - жилищно строителство не отговарят на
определените с Приложение № 2 към чл. 81 от Наредба № 7; установените линии на
застрояване, съвпадащи със западната странична регулационна граница на ПИ
56784.531.1748 са в противоречие с разпоредбите на чл. 31 от ЗУТ.
15. По делото бяха
допуснати единична съдебно – технически експертизи с вещo
лицe арх. Б.К. и тройна съдебно – технически експертизи
в екип: арх. В.К., арх. П.М. и арх. Х.С., чиито заключения се приеха с изявени
резерви от страните.
15.1. Вещото лице К.
е установило, че ПИ 56784.531.1748 е с лице 12,99 м, дълбочина 19 м (средна) и
площ 255,63 кв.м. В имота е разположена двуетажна сграда, застроен по западната
имотна граница (калканна стена), и едноетажна
постройка в югозападната част с гаражна врата, алея от запад за достъп до
едноетажната сграда, на запад от алеята – парк. По отношение на кв. 11 по план
на кв. "Христо Ботев - север", гр. Пловдив, в който попада УПИ I -
жилищно строителство, вещото лице е установило площ от 10800 кв.м, от която
застроена площ 2200 кв.м и РЗП около 11300 кв.м със следните устройствени
показатели по ПУП - ПРЗ: П застр. 20%, К инт. 1,05 и П озел. > 50%.
Съпоставени с устройствените показатели по Вариант №
1 и № 2 за изменение на ПУП – ПРЗ: П застр. до 60% и
К инт. 3, показателите по ПУП - ПРЗ се явяват
надвишени. Предвид съществуващото застрояване в УПИ I - жилищно строителство
вещото лице е посочило, че при новото застрояване в ПИ с ИД 531.1748 следва да се
съобразят правилата и нормативите за комплексно жилищно строителство, в
частност положение № 14 на Приложение № 2 към чл. 81 от Наредба № 7 от 22.12.2003г.
В този аспект вещото лице е посочило, че предвиденото по предложенията
разстояние от 17,64 м се явява далеч от необходимото 27,30 м между
съществуващата 6 МСБЖ от юг до северната граница на предвиденото ново
застрояване в ПИ с ИД 531.1748. От разликата 1, 65 м (между необходимите 27,30
м и разстоянието от 28,95 м. между 6 МСБЖ от юг и северната имотна граница на
ПИ с ИД 531.1748) вещото лице е посочило, че не е възможно да се създаде застроително петно. В заключение вещото лице е установило,
че при съобразяване техническите правила и нормативи на ЗУТ в процесния ПИ изобщо не може да се предвиди ново основно
застрояване.
15.2. Тройната съдебна
експертиза е установило идентична фактическа обстановка относно: лицето, дълбочината, площта и
съществуващото в ПИ 56784.531.1748 основно и допълващо застрояване. Без
различия са и данните за кв. 11 по план на кв. "Христо Ботев -
север", гр. Пловдив, с изключение на обстоятелството, че вещите лица
съобразно отреждането по ОУП – зона „Жг“ за
преобладаващо високо етажно застрояване, са изключили приложимостта на
правилата и нормативите за комплексно застрояване по чл. 81 от Наредба № 7 от
22.12.2003г. Прието е, че урегулирането на ПИ 56784.531.1748 макар като част от
вече урегулирана територия се явява първа регулация по реда на чл. 16 от ЗУТ,
поради което лицето и площта на новообразувания урегулиран имоти, конкретното
му предназначение, характерът и начинът на застрояването му следва да се
определи със самия подробен устройствен план. Посочено е, че съобразно т. 1.3 от
Решение № 375, Протокол № 16 от 05.09.2007г. на общински съвет Пловдив
предвидените по ОУП правила и нормативи за зона „Жг“
следва да се съобразят с тези по Наредба № 7 от 22.12.2003 г., при което
приложими в случая се явяват устройствените
показатели по чл. 19, ал. 1 от
Наредбата, а именно: за зона „Жг“: П застр. от 30% до 80%, К инт. От
1,5 до 3,0 и П озел. от 20 до 50%. Тези устройствени
показатели в кв. 11 по план на кв. "Христо Ботев - север", гр.
Пловдив не са постигнати, поради което има възможност за разполагане и
изграждане на ново бъдещо застрояване. Експертизата е посочил, че най –
целесъобразен и съобразен с всички правила и нормативи се явява варианта по
заявление вх. № 16П2289/28.01.2016г., който е приет с Протокол № 14 от
20.04.2016г. на ОЕСУТ като устройствено допустим. За предложената устройствена
зона „Жс“ вещите лица са установили, че конкретните
устройствени показатели за застрояване на ПИ 56784.531.1748 отговарят на
нормативите за зона „Жг“. По отношение на разстоянията
спрямо съществуващото застрояване, без конкретна обосновка, експертизата е
заявила, че не се констатират отклонения като е визирала възможността за
намалени разстояния по чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. В заключение вещите лица
са установили, че предложените във вариант № 1 и № 2 за изменение на ПУП – ПРЗ
устройствени показатели не надвишават тези по ОПУ за устройствена зона „Жг“.
IV. За правото:
16. Съгласно чл. 103, ал. 4 от ЗУТ
всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на концепциите и схемите
за пространствено развитие и устройствените планове
от по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях
по-пълна, по-подробна и конкретна разработка. Също така по правилото на чл.
104, ал. 1 от ЗУТ предвижданията на общите устройствени планове, с които се
определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите,
видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на
околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни
при изготвянето на подробните устройствени планове. Според ал. 2 на посочената
норма неразделна част от общия устройствен план са правилата и нормативите за
неговото прилагане, които се изработват в съответствие с наредбата по чл. 13,
ал. 1 и се одобряват едновременно с плана.
Разпоредбата
на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони /обн. ДВ, бр. 3 от 13.01.2004 г./ сочи, че при създаване,
одобряване и прилагане на устройствените планове и инвестиционните
проекти правилата и нормативите, определени в тази наредба, се спазват чрез конкретните стойности, определени от
съответния план или проект, а когато не са определени такива, се спазват
правилата и нормативите в установената стойност или диапазон съгласно тази
наредба.
Според чл.
135 от ЗУТ заинтересованите лица по чл. 131 могат да правят искания за
изменение на устройствените планове с писмено
заявление до кмета на общината. Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението
се прилага скица с предложение за изменението му. Компетентният орган в едномесечен срок от постъпване
на заявлението със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за
изменение на плана.
Съгласно чл.
135, ал. 4 и чл. 136 вр. чл. 129, ал. 2 от ЗУТ заповедите
за изменение на ПУП се издават въз основа на становище на главния архитект на
общината, след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския
експертен съвет.
По правилото
на чл. 134, ал. 3 от ЗУТ, когато изменението на подробния устройствен план
налага и изменение на действащ общ устройствен план, първо се изменя общият
устройствен план. Органът по чл. 124, който разрешава изработването на проекта
за изменение на общия устройствен план, може да допусне двата плана да се
изменят едновременно при условията и по реда за съответния план, предвидени в
закона, като изменението на подробния устройствен план се одобрява след
одобряване изменението на общия устройствен план, с изключение на случаите по
чл. 124а, ал. 9.
Според чл.
108, ал. 5 от ЗУТ предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и
да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени
имоти и на кварталите.
По правилото
на чл. 22, ал. 1 от ЗУТ в квартали и в големи урегулирани поземлени имоти
застрояването може да бъде комплексно с разполагане на групи от сгради с
различно предназначение, свободно стоящи или свързани. Според ал. 6 при урегулиране на поземлени имоти в
съществуващите квартали с комплексно застрояване, отстоянията
между новопредвидените сгради и съществуващите сгради
се определят по правилата за комплексно застрояване. Плътността и
интензивността на застрояване в такива имоти не може да надвишава определените
с плана параметри за съответната устройствена зона при спазване на показателите
и за отделните квартали в зоната. Предназначението на терени, находящи се в един квартал, не може да бъде променяно с цел
уплътняване на застрояването, ако не са постигнати нормативите за зелени площи,
определени в наредбата по чл. 13, ал. 1. Легалната дефиниция за „комплексно
застрояване“ е дадена в § 5, т. 23 от ДР на ЗУТ: "Комплексно" е
застрояването в големи урегулирани поземлени имоти на групи от сгради, които се
разполагат свободно стоящи или допрени една до друга.
Съгласно чл.
16, ал. 1 във вр. ал. 3 от ЗУТ с подробен устройствен
план за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с
неприложена първа регулация по предходен устройствен план се урегулират
новообразувани имоти, чието лице и площ, конкретно предназначение, характер и
начин на застрояването се определят със самия подробен устройствен план. По смисъл на § 5, т. 8 от ДР на ЗУТ
"територия" или "устройствена зона" по чл. 11 представлява
съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни характеристики и преобладаващо
предназначение. Според т. 10 "квартал"
е урегулирана територия, ограничена от улици или от улици и граници на
урбанизирана територия, която обхваща един или повече поземлени имоти, а според
т. 8 "урегулиран поземлен имот" или "урегулиран имот" е
поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници,
достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство.
Според чл.
25 от ЗУТ застрояването в урегулирани поземлени имоти се определя с външни и
вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на подробния
устройствен план могат да се разполагат или по които задължително се разполагат
сградите в приземното им ниво. Разпоредбата на чл. 26 от ЗУТ изисква външната линия на застрояване
към улиците от първостепенната мрежа да се установява на разстояние от уличната
регулационна линия, както следва: по улици от първи клас (скоростни градски магистрали)
- най-малко на 15 м; по улици от втори клас (градски магистрали) - най-малко на
5 м; по улици от трети клас (районни артерии) - най-малко на 3 м.
Според чл.
27, ал. 3 от ЗУТ предвидените с общ или с подробен устройствен план максимални
интензивност и плътност на застрояване могат да се надвишават в ъгловите
урегулирани поземлени имоти със свързано основно застрояване на двете странични
регулационни линии само ако и доколкото това е необходимо за покриване на калканните стени на сградите в съседните урегулирани
поземлени имоти, като височината и дълбочината на застрояването не могат да
превишават тези в съседните урегулирани поземлени имоти. В тези случаи
минималната задължителна озеленена площ се намалява пропорционално на
увеличената плътност на застрояването. Тази възможност не се прилага, когато
урегулираният поземлен имот има лице към две улици, едната от които е задънена.
По правилото
на чл. 31 от ЗУТ при ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на
сградите на основното застрояване са: до страничната граница на урегулирания
поземлен имот - най-малко 3 м; до границата към дъното на урегулирания поземлен
имот - най-малко 5 м. При средно и високо жилищно застрояване нормативите за
разстоянията на сградите на основното застрояване са: до страничната граница на
урегулирания поземлен имот – най-малко една трета от височината на сградата; до
границата към дъното на урегулирания поземлен имот - най-малко 6 м. Според ал.
4 разстоянията между две жилищни сгради през страничната граница на съседни
урегулирани поземлени имоти е сборът от изискващите разстояния на всяка от
сградите до границата между имотите. По смисъла на § 5, т. 21 от ДР на ЗУТ
"вътрешна линия на застрояване" е линията на застрояване към съседни
урегулирани поземлени имоти или към съседни сгради. Вътрешните линии на
застрояване са странични и към дъното на урегулирания поземлен имот.
Съгласно чл.
32 ал.1 – ал. 3 от ЗУТ разстоянието между жилищните сгради на основното
застрояване през улицата е по-голямо или равно на височината на жилищните
сгради. Разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през
дъното на урегулирания поземлен имот е най-малко един път и половина от височината
на сградата, разположена откъм по-благоприятната посока за ослънчаване.
При наклонен терен в зависимост от посоката на наклона спрямо по-благоприятната
посока разстоянието се увеличава или се намалява с разликата между средните
нива на прилежащия терен при двете сгради. При определяне на разстоянието между
сградите височината на сградата откъм по-благоприятната посока се намалява с
височината на първия и следващите нежилищни етажи на засенчената сграда.
По смисъла
на § 5, т. 28 от ДР на ЗУТ "разположение
на жилищна сграда откъм по-благоприятната посока за ослънчаване"
е разположението на сградата при определяне на разстоянията до съседни сгради,
което съответства на следната степенуваност на
географските посоки: юг; югоизток и югозапад; изток; запад; североизток и
северозапад; север. При разположение, междинно на тези посоки, се приема
по-близката географска посока.
Според чл.
32 от ЗУТ в урегулиран поземлен имот за жилищно застрояване с повече от една
сграда, както и при комплексно застрояване в жилищни и курортни комплекси
разстоянието между сградите на основното застрояване се определя с наредбата по
чл. 13, ал. 1. Правилото на чл. 80 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. сочи, че в един
урегулиран поземлен имот могат да се застрояват две или повече сгради на
основното застрояване при спазване на изискванията по чл. 79, като разстоянията
между сградите се определят съгласно схематичните положения в приложение № 2, а
при допиране на сградите се съблюдава и изискването по чл. 31, ал. 5 ЗУТ.
Нормативите по приложение № 2, според чл. 81 от наредбата са приложими и при
определяне на разстоянията между сградите на основното застрояване в имоти в
територии за комплексно застрояване в жилищни и курортни комплекси.
Съгласно чл.
36, ал. 1 от ЗУТ за запазване на заварени годни сгради се допуска в работните
устройствени планове фактическото разположение на заварените сгради да не
отговаря на изискващите се разстояния, ако сградите са масивни и имат трайност
най-малко още 25 години или са обекти на културно-историческото наследство по
смисъла на Закона за културното наследство. В тези случаи изискващото се
разстояние между заварените сгради и предвидените с плана сгради в съседните
урегулирани поземлени имоти може да бъде намалено най-много с една трета, като
линиите на застрояване се установят в съответствие с разположението на
заварената сграда. Правилото на ал. 2 на същата правна норма допуска въз основа
на работен устройствен план заварените масивни сгради да се надстрояват заедно
с необходимото за това пристрояване, като се спазват изискващите се най-малки
разстояния между сградите в съседните урегулирани поземлени имоти, без да е
необходимо да се спазва и изискващото се най-малко разстояние от сградите до
съответните имотни граници. В този случай се допуска разстоянието между
сградите, включително и през улица, да се намалява най-много с една трета в
зависимост от положението на заварените масивни сгради и възможностите за
застрояване.
17. При тази фактическа и правна
обстановка съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган в предписаната от закона форма, без
допуснати съществени процесуални нарушения. Неспазването на срока за
произнасяне по чл. 135 от ЗУТ не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като посоченият срок е
инструктивен и не лишава административния орган от задължението да завърши
стартиралата по заявлението административна процедура. Пропускането на срок за
произнасяне предоставя възможност на заинтересованото лице да търси защита срещу
мълчалив отказ, какъвто в случая е бил налице, но за настоящото производство
същият е ирелевантен, тъй като е последвал изричен
отказ, подлежащ на съдебен контрол (арг. от чл. 58,
ал. 3 от АПК).
С оглед
установената по делото фактическа обстановка и характерът на обжалвания
административен акт – отказ, по правилото на чл. 170, ал. 2 от АПК и съобразно
изричните указания на съда, в тежест на оспорващите е да установят наличието на
предпоставките за одобряване на заявените от тях предложения за изменение на
ПУП. Обжалваната заповед обективира отказ за
одобряване на вариантите по заявление вх. № 16 П2289(10)/11.04.2018 г.,
обобщаващи тези по заявление вх. № 16 П2289/28.01.2016 г., допълнено със
заявление вх. № 16 П2289(10)/11.04.2018 г., и заявление вх. № 16
П2289/6/30.05.2017 г., а именно:
А) Образуване
на нов УПИ II - 1748 по имотни граници на ПИ 56784.531.1748 по КККР на гр.
Пловдив, като се предвижда ново свързано застрояване по източната имотна
граница с УПИ I - жилищно строителство и урегулиране на нова улица по западната
имотна граница на ПИ 56784.531.1748 по КККР на гр. Пловдив, при устройствени
показатели: застрояване в зона „Жс", височина до
13,40 м, плътност на застрояване до 60%, К. инт 3,
озеленяване над 20%. Предвидено е 10,65 м разстояние между новото застрояване в
УПИ II – 1748 спрямо съществуващото от север през улица високо етажно
застрояване (H = 17,40 и H призем. = 2,75)
и 17,64 м спрямо съществуващото от юг през улица - тупик
високо етажно застрояване (H = 18,40). Според представения силует на
застрояването в УПИ II – 1748 се предвижда сграда с пет етажа, от които: два
нежилищни с обща височина 5,60 м; три
жилищни и мансарден етаж. Съгласно
обяснителната записка към проекта разстоянията между новопредвидената
и съществуващите застройки са определени съгласно правилата на чл.31 от ЗУТ и
съгласно положения № 6, 7 и 9 по Приложение № 2 на чл. 81 от Наредба № 7;
Б) Урегулиране
на нов УПИ II - 1748 по имотни граници на ПИ 56784.531.1748 по КККР на гр.
Пловдив с пристройка и надстройка на съществуващата 2 – етажна жилищна сграда в
зона „Жс", височина до 10 м, плътност на
застрояване до 60%, К инт. 3, озеленяване над 20%,
както и ново строително петно за гараж по западната и южна граници на имота.
Линиите на застрояване са предвидени по северната – странична граница и
западната граница към улица и на разстояние 3 метра от източната – странична
граница на имота. Предвидено е разстояние от 10,65 м между новото застрояване в
УПИ II – 1748 спрямо съществуващото от север през улица високо етажно застрояване
(H = 17,40 и H призем. = 2,75)
и 17,69 м спрямо съществуващото от юг през улица - тупик
високо етажно застрояване (H = 18,40).
Посочените
предложения за изменение на ПУП се явяват и предмет на съдебния контрол,
предвид позицията на жалбоподателя в заявление вх. № 16 П2289(10)/11.04.2018
г., поддържана и пред съда, че именно те са най – подходящи в градоустройствено
отношение както и фактът, че въпреки положителната оценка за вариант № 1 по
заявление вх. № 16 П2289/6/30.05.2017 г. жалбоподателите са възразили същият да
бъде процедиран.
Доколкото
обсъдените два варианта третират предложения за ново свързано застрояване,
респ. пристрояване и надстроява на съществуваща жилищна сграда, допустимостта
им подлежи на преценка по заложените в скиците – предложения устройствени
показатели спрямо предвидените по действащия ОУП правила и нормативи,
предвижданията на действащия ПУП – ПРЗ и
съответните правила на ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за урегулиране и
застрояване на поземлените имоти, параметри на застрояване, правила и нормативи
за разполагане на сградите на основното застрояване, респ. допустимите
отклонения от тях.
На първо
място съдът намира за необходимо да посочи, че не кредитира с доверие приетата
по делото повторна тройна съдебна експертиза, тъй като изводите на вещите лица
са явяват непълни, необосновани, без възможност за преследване и в противоречие
с относимите правни норми. Съдът споделя обосновката
на единичната съдебна експертиза и кредитира крайния извод за установено
превишаване на определените за процесната зона
устройствени параметри и неспазване правилата за разположение на основното
застрояване.
Предмет на процесното изменение е образуване на нов УПИ, чрез
отделянето на ПИ 56784.531.1748 по КККР на гр. Пловдив, като част от УПИ I –
жилищно строителство, част от кв. 11 по плана на кв. „Христо Ботев“ –
север, гр. Пловдив. В случая не намират
приложение правилата на чл. 16 ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ. Този извод се подкрепя от
обстоятелството, че редът за първа регулация се прилага за територии с
неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа
регулация по предходен устройствен план, а в случая е налице както урегулирана
територия, респ. устройствена зона, включваща кв. 11 и кв. 8 по плана на кв.
„Христо Ботев“ – север, гр. Пловдив, представляващ
съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни характеристики и преобладаващо
предназначение, така и урегулиран поземлен имот - УПИ I – жилищно строителство,
за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица,
път, конкретно предназначение и режим на устройство.
Съдът намира
за обоснован извода на единичната съдебна експертиза, че в случая е налице
предложение за урегулиране на поземлени имоти, който попада в съществуващ
квартал с комплексно застрояване. Действително по предвижданията на ОПУ на гр.
Пловдив /л.100/ процесният ПИ 56784.531.1748 по КККР
на гр. Пловдив, като част от УПИ I – жилищно строителство, кв. 11 по плана на
кв. „Христо Ботев“ – север, гр. Пловдив,
попада в зона „Жг“ с преобладаващо високо етажно
застрояване, но това обстоятелство не изключва приложимостта на чл. 22, ал. 6
от ЗУТ. Посочената норма определя реда за установяване на отстоянията
между новопредвидените сгради и съществуващите сгради
в съществуващите квартали с комплексно застрояване при процедирането на ново
урегулиране, за който определящо е фактическото положение, а не предвижданията
на плана. Според данните по КККР на град Пловдив начина на трайно ползване на
поземлените имоти в кв. 11 и кв. 8 от
УПИ I – жилищно строителство, в която конфигурация попада и процесния
ПИ 56784.531.1748, е за „комплексно застрояване“. Иначе казано фактическото
положение сочи на съществуващ жилищен квартал по смисъла на § 5, т. 10 от ДР на ЗУТ, в който се установява
съществуващо "комплексно"
застрояването, по смисъла на § 5, т. 23 от ДР на ЗУТ, т.е. налице е застрояване
в големи урегулирани поземлени имоти на групи от сгради, които са разположени свободно
стоящи или допрени една до друга. При това положение, по отношение параметри на
застрояване, правила и нормативи за разполагане на сградите на основното
застрояване, респ. допустимите отклонения от тях, не намират приложение
правилата на чл. 16, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ, а тези по чл. 22, ал. 6 и чл. 32 от ЗУТ във вр. Приложение № 2 към чл. 81 от Наредба № 7
от 22.12.2003 г. Прочие, дори да се счете, че определяща в случая е зоната „Жг“, то по правилото на чл. 80 от Наредба № 7 от 22.12.2003
г. отново следва да се съобрази Приложение № 2 към чл. 81. Съдът намира за
необходимо да посочи, че отреждане на нов урегулиран поземлен имот в рамките на
вече съществуващия УПИ I - жилищно
строителство не може да изключи едновременно правилата за разполагане на
сградите в комплексно застрояване и правилата за разположение на сградите при
застрояване на повече от една жилищна сграда в урегулиран поземлен имот за
жилищно застрояване. Този извод се подкрепя от смисъла на определенията за
"територия", "устройствена зона" и „квартал“, които дават
решаващо значение на съвкупността от съседни поземлени имоти със сходни
характеристики и преобладаващо предназначение. Иначе казано, отделянето на ПИ
56784.531.1748 в самостоятелен УПИ не променя факта, че същият е част от
територия, включваща голям урегулиран поземлени имоти, застроен с групи от
високо етажни жилищни сгради, спрямо които се прилагат и е необходимо да бъдат
спазени както нормативите по чл. 31 - 36 ЗУТ, така и правилата на чл. 81 респ.
чл. 80 от Наредба № 7.
Съдът не
споделя и извода на тройната съдебна експертиза, сочещ на диапазон в приложимост
на параметрите на застрояване, заложени за зона „Жг“
в чл. 19, ал. 1 от Наредба № 7 от
22.12.2003 г. Според т. 1.3 от Решение № 375, Протокол № 16 от 05.09.2007г. на
общински съвет Пловдив /л.219/ подробните устройствени планове, влезли в сила
или одобрени до датата на одобряване на ОПУ – Пловдив, запазват действието си,
а конкретизирането на правилата и нормативите за устройство на териториите по
прилагането им да се решава в границите за устройствените
показатели, установени с „Наредба № 7 от 13.01.2004 за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони“, освен в
случаите, когато са установени или се установяват специфични правила и
нормативи по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗУТ. Посочената възможност ясно е
отнесена към прилагането на заварените ПУП, но не и към тяхното последващо
изменение. По аргумент от § 22 от ЗР на ЗУТ планът за застрояване се счита
приложен с полагането на фундаментите на строежите по издадени строителни
книжа. Тоест прилагането на плана не включва неговото последващо изменение. Да
се приеме противното би означавало да се лиши от смисъл съществуването на ОПУ -
Пловдив и съпътстващите го правила и нормативи като неразделна част,
публикувани на интернет адрес:
/https://www.plovdiv.bg/wp-content/uploads/2013/08/pravila%20i%20normi%20za%20ustroistvo%20na%20teritoriyata.htm/.
Дори и това да е заявената от общински съвет - Пловдив воля, тя ще се яви в
пряко противоречие с правилото на чл. 104, ал. 1 от ЗУТ и чл. 2, ал. 3 от
Наредба № 7 от 22.12.2003 г. В случая ОПУ – Пловдив съдържа конкретни стойности
за зона „Жг“: П застр. до
25%, К инт. до 1,2 и П озел.
до 20%, определени в диапазоните на правилата и нормативите, определени в
наредба, поради което именно спрямо тях следва да се преценя допустимостта на процесните предложения за изменение на ПУП.
18. След като по делото безспорно се
установява, че първото предложение е за ново средно етажно жилищно застрояване с
H = 13,40 м в нов УПИ II – 1748, свързано по източната /вътрешна странична/
имотна граница с УПИ I - жилищно строителство и урегулиране на нова улица по
западната имотна граница на ПИ 56784.531.1748 по КККР на гр. Пловдив, следва да
се съобразят правилата на чл. 31, ал. 2 и ал. 4, чл. 32 и чл. 108, ал. 5 от ЗУТ
и чл. 81 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. Каза се, както главния архитект на
община Пловдив, така и специализираната комисия към общинската
администрация са изразили становище, че
е нецелесъобразно да се изменя ПУП за предвиждане на нова улица по западната имотна граница на
ПИ 56784.531.1748 по КККР на гр. Пловдив. Становището на главния архитект е
необходима предпоставка за издаване на заповедта по чл. 135 от ЗУТ. Преценката
на ответния административен орган дали да възприеме становището на главния
архитект се извършва в условията на оперативна самостоятелност и третира въпрос
по целесъобразност, който е извън предмета на съдебния контрол. В тази си част
отказът е постановен съобразно изискването на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ - предвижданията
на плана трябва да са икономично осъществими и да дават възможност за
целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите,
поради което съдът го намира за законосъобразен. Недопустимостта на
предложението в частта на изменение на уличната регулация води до неприложимост
и на изключението по чл. 27, ал. 3 от ЗУТ, поради което заложените в скицата –
предложение устройствени параметри следва да се преценят спрямо показателите,
установени с ОУП – град Пловдив и действащия ПУП. Предвидените в предложението
П застр. до 60% и К инт. 3
се явяват без съмнение в противоречие със задължителните при изготвянето на
подробния устройствен план правила и нормативи на ОПУ – Пловдив. Тези
показатели са извън определените и за предвидената в предложението зона „Жс“, която се явява най – благоприятна за оспорващите, тъй
като за нея ОПУ – Пловдив предвижда: П застр. до 30%
и К инт. 1,5. Респективно са надвишени и устройствени
показатели по ПУП - ПЗ: П застр. 20%, К инт. 1,05 и П озел. > 50%.
От своя
страна отреждане на нова зона „Жс“ изисква изменение
на действащия ОУП, за която процедура жалбоподателите не са подали заявление
пред компетентния орган.
Не е спазено
и изискването на чл. 33 от ЗУТ във вр. чл. 80 от
Наредба № 7. В случая по отношение на съществуващото от юг 6 МСБЖ /лежаща
сграда/ с височина 18,21 м, положение № 14 на Приложение № 2 към чл. 80 от
Наредба № 7 от 22.12.2003г. изисква разстояние до новата пунктова сграда
минимум 1 и ½ от височината на лежащата сграда, когато тя е откъм
по-благоприятната за ослънчаване посока. Прилагането
на посочената формула определя необходимо разстояние от 27,30 м между
съществуващата 6 МСБЖ от юг до предвиденото ново застрояване в ПИ с ИД
531.1748, при зададени в предложението 17,64 м. Дори и да се приложи хипотезата на чл. 36, ал. 1 от ЗУТ, въпреки
че изменението не е процедирано по този ред чрез РУП
(видно от съдържанието на обяснителната записка тангиращо
към правилата на чл. 31 от ЗУТ и положения № 6, 7 и 9 по Приложение № 2 на чл.
81 от Наредба № 7), то след намаляването с допустимата една трета, разстоянието
следва да бъде минимум 18,2 метра.
Предложението
за ново свързано застрояване в нов УПИ II – 1748 се явява в противоречие и с
правилата на чл. 31, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, тъй като липсва нужното разстояние от
минимум 1/3 от височината на новопредвидената жилищна
сграда до западната странична граница на урегулирания поземлен имот. Тук следва
да се отбележи, че съдът не споделя доводите на тройната съдебна експертиза, че
установената на място алея по западната граница на ПИ 56784.531.1748 и
наличието на зелена площ в УПИ I - жилищно строителство изключват бъдещо
застрояване от запад, респ. и необходимостта от спазване на правилото за
разстояние до
западната страничната граница на урегулирания поземлен имот. Този извод е в противоречие с
другия такъв на вещите лица, че устройствени показатели в кв. 11 по план на кв.
"Христо Ботев - север", гр. Пловдив не са постигнати, поради което
има възможност за разполагане и изграждане на ново бъдещо застрояване.
19. По отношение на втория вариант, предлагащ пристройка и надстройка на
съществуващата
в ПИ
56784.531.1748 двуетажна жилищна сграда в зона „Жс",
височина до 10 м, плътност на застрояване до 60%, К инт.
3, озеленяване над 20%, отново се установява превишаване на устройствените
показатели за зони „Жг“ и „Жс“,
предвидени в правилата и нормативите към ОУП – Пловдив и устройствените
показатели по действащия ПУП - ПЗ. За промяната на зона „Жг“
в зона „Жс“ липсва и заявление за изменение на
действащия ОУП – Пловдив.
В хипотезата
на пристрояване и надстрояване на съществуваща масивна сграда с предложение за
изработване на РУП, каквото в случая липсва, правилото на чл. 36, ал. 2 от ЗУТ
допуска да не се спазва изискващото се най-малко разстояние от сградите до
съответните имотни граници, а разстоянието между сградите, включително и през
улица, да се намалява най-много с една трета в зависимост от положението на
заварените масивни сгради и възможностите за застрояване. Прилагането на това изключение
спрямо изискването на чл. 33 от ЗУТ във вр. с положение
№ 14 на Приложение № 2 към чл. 81 от Наредба № 7 определя разстояние по
отношение на съществуващото от юг 6 МСБЖ /лежаща сграда/ минимум 18,21 м, при
предвидени 17,64 м.
20. Мотивиран
от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без
допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона. Не се установява и нарушение на принципа за
съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото със заповедта не се цели да
бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за
изпълнение на законово установените правомощия на административния орган.
Жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
V. За разноските
21. Ответникът в настоящото
производство е отправил надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***;
К.Х.Л., ЕГН **********, с адрес в Германия, гр. Карлсруе – 76133, ул. ****и А.Л.,
роден *** г., с адрес: гр. в Германия, гр. Бинзен –
79589, ул. *****, чрез адвокат Н.Д.К., срещу заповед № 18ОА1042/17.05.2018г. на
кмета на община Пловдив.
ОСЪЖДА М.Р.К., ЕГН **********, с адрес: ***; К.Х.Л., ЕГН **********,
с адрес в Германия, гр. Карлсруе – 76133, ул. ****и А.Л., роден *** г., с
адрес: гр. в Германия, гр. Бинзен – 79589, ул. *****,
да заплатят на община Пловдив сумата от 100 (сто) лева представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/