№ 2031
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20225330203809 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу електронен фиш Серия Г № 0017791, издаден от
ОД на МВР - Пловдив, с който на Н. Г. К. с ЕГН ********** на основание чл. 638, ал.
4 вр. с ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) е наложена глоба в
размер на 250 лв. за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
С жалбата се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност на
електронния фиш. Възразява се, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като описанието на деянието в обжалвания акт е непълно
и не съдържа елемент от фактическата обстановка, а именно управление на МПС,
което е и съществено условие за установяване на нарушението с автоматизирано
техническо средство или система (АТСС). Твърди се, че в противен случай, т.е. при
липса на управление, следва да се пристъпи към съставяне на акт за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление, а не електронен фиш.
Отделно се оспорва годността на АТСС, спазването на изискванията за съставяне на
протокол за използване на средството за измерване, липсата на авторство на издателя
на електронния фиш и ред за обжалването му. Моли се обжалваният акт да бъде
отменен. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не изпраща представител.
Не претендира разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на издадения акт. В съдебно заседание не изпраща представител.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за намаляване на
евентуално претендираното възнаграждение за представителство.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
1
От фактическа страна:
Жалбоподателят Н. Г. К. е собственик на лек автомобил марка и модел „***“ с
рег. № ***.
На 04.05.2019 г. Н. К. е сключил договор за задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите на притежавания от него автомобил.
Валидността на договора била от 04.05.2019 г. в 15:19 ч. до 03.05.2020 г. в 23:59 ч. След
изтичане валидността на сключения договор и до 20.05.2020 г. жалбоподателят не
сключил нов такъв договор.
На 20.05.2020 г. в 16:59 ч. в гр. Пловдив на бул. „Христо Ботев“ срещу № 61 бил
заснет лек автомобил марка и модел „***“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателя,
с АТСС SpeeDet 2D № SD2D0011. След проверка било установено, че жалбоподателят
като лице, което притежава МПС, регистрирано в Република България и не е спряно от
движение, не е сключило задължителна застраховка „Гражданска отговорност за
автомобилистите“. Установява се, че за процесното МПС е била сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ валидна от 04.05.2019 г. от 15:19 ч., валидна до 03.05.2020 г.
в 23:59 ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен фиш серия Г № 0017791 от
ОД на МВР Пловдив, който е връчен на нарушителя на 17.06.2022 г.
АТСС SpeeDet 2D е вписано в регистъра за използване на типове средства за
измерване на Българския институт по метрология (БИМ) под № 5133, с технически и
метрологични характеристики съгласно удостоверение с № 18.02.5133, чийто срок на
валидност за одобряване на типа е 20.02.2028 г. Първоначална проверка на
техническото средство е извършена от БИМ през месец август на 2018 г., за което е
издаден протокол от проверка № 31-С-ИСИ/10.08.2018 г., а периодичността на
проверката на пътната радарна система е една година. Към датата на заснемането,
20.05.2020 г., в БИМ не е постъпвало заявление за последваща проверка на процесното
АТСС и не е издаван протокол. Такъв не е извършен и от Главна дирекция
„Национална полиция“.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – електронен фиш серия Г № 0017791, снимковия материал от
автоматизираното техническо средство от 20.05.2020 г. заедно с данни, удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 на БИМ, допълнение към него и
приложение към допълнение, писмо от БИМ изх. № 58746 от 20.02. 2018 г., снимков
материал на АТСС и служебен автомобил, разпечатки от официалната страница на
Гаранционен фонд, справка за собствеността на процесното МПС, писмо вх. №
59946/22.07.2022 г. от ОД на МВР Пловдив, писмо изх. № 57-00-129-1 от 28.07.2022 г.
от БИМ, ведно с протокол за първоначална проверка № 31-С-ИСИ от 10.08.2018 г.,
писмо рег. № 328600-42666 от 16.08.2022 г. от ГД „НП“, писмо с рег. № 103000-14543
от 19.07.2022 г. на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив.
Относно приложението на процесуалните правила:
След запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на останалите формални изисквания на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия
орган, издал го. Процесният акт обаче е незаконосъобразен, тъй като при издаването
му е нарушен материалния закон и са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Електронният фиш съдържа формално описание на
нарушението. Последното обаче съдът намира, че не отговаря на изискванията за
пълно описание на елементите на фактическия състав на нарушената правна норма на
чл. 638, ал. 4 от КЗ, което представлява съществено нарушение на процесуалните
правила. Същевременно не са спазени условията за използване на АТСС.
В Кодекса за застраховането е предвиден специален ред за установяване на
нарушения с автоматизирано техническо средство - чл. 647, ал. 4 от КЗ, който гласи, че
2
когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
„управление“ на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с
препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от
получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6 от
КЗ. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. Т.е. за всички
останали случаи извън посочените изрично в цитираната разпоредба, налагането на
административно наказание с електронен фиш е недопустимо.
В обжалвания електронен фиш наказващият орган е посочил, че е допуснато
нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и е наложил санкция по чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т.
1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, т.е. на собственик, който не изпълни задължението си да
сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
установено и заснето с АТСС управление на МПС.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП сред задължителните реквизити на електронния
фиш са описанието на нарушението и посочване на нарушените правни норми. Като
съгласно трайната съдена практика между словесното описание на нарушението и
съдържанието на елементите от фактическия му състав следва да е налице идентитет,
т.е. да няма противоречия и непълноти. Описанието на нарушението ще е пълно и ясно,
когато за нарушителя и съда не възниква никакво съмнение кои са всички
съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение, каква е правната
квалификация на същото и идентичността между двете.
В производството по раздел V от ЗАНН съдът има контролно-отменителни
правомощия и възможност за потвърждаване на електронния фиш съществува само
при кумулативното наличие на следните предпоставки – фактическите положения така,
както са описани в електронния фиш, 1) да се установяват от доказателствата по
делото, 2) да сочат на извършване на съставомерно деяние и 3) да позволяват
реализиране на отговорността на дееца по съответния ред с наказателно постановление
или електронен фиш.
Отговорността на дееца няма как да бъде реализирана въз основа на
допълнителни съставомерни обстоятелства, разкрити на етапа на съдебното следствие
от въззивната инстанция, които не са били надлежно предявени на дееца със
съставения административен акт, подлежащ на обжалване. Това е така доколкото всяко
установяване на съставомерен факт за пръв път едва след предявяването на
електронния фиш по своята правна същност представлява съществено изменение на
обстоятелствената част на повдигнатото обвинение по смисъла на чл. 287 от НПК,
който институт е неприложим в административнонаказателния процес. Поради това и
в производството по ЗАНН отговорността на дееца може да се реализира, само ако
фактическите обстоятелства така, както са очертани в електронния фиш, са изпълнили
и съвпадат с всички съставомерни белези на вмененото нарушение по посочената
правна норма. Ако фактическата обстановка, описана в електронния фиш, не съдържа
всички елементи от съответния фактически състав на нарушението, то издаденият
електронен фиш ще е незаконосъобразен и ще следва да се отмени, тъй като
описанието на нарушението няма да е пълно относно съществена част от
изпълнителното деяние, както и ще е налице разминаване между фактическата
обстановка и съдържанието на нарушената правна норма.
В случай че се допусне установяването на факт, несъдържащ се в обжалвания
административен акт, деецът ще узнае за какви факти е бил наказан едва от акта на
въззивната инстанция. Последното реално ще го лиши от правото му на защита срещу
3
факт, който не му е бил предявен и вменен като част от нарушението, така че да бъде
поставен в позиция без да може да ангажира доказателства пред независим арбитър да
бъде наказан. В този смисъл и ако съдът допусне установяването на фактически
положения, неописани в електронния фиш, то същият влиза в роля на
административнонаказващ орган, недопустимо излизайки извън контролно-
отменителните си правомощия.
От систематичното тълкуване на нормите на чл. 638, ал. 4 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1
вр. чл. 461, т. 1 от КЗ и чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ следва, че за да бъде реализирана
отговорността на дееца с електронен фиш по вменения административен състав следва
да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав:
- наказаният субект да е собственик на процесното МПС;
- за процесното МПС да няма сключен валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“;
- да е установено управление на процесното МПС по пътната мрежа и
- управлението да е установено с АТСС.
Тези съставомерни обстоятелства следва не само да се установяват от
доказателствата по делото, но и да са описани в електронния фиш, доколкото само по
този начин надлежно се въвеждат в предмета на доказване по делото и могат да бъдат
проверени от съда, включително и да бъдат ангажирано насрещно доказване от
жалбоподателя.
Съгласно текста на обжалвания електронен фиш в обстоятелствената му част
изобщо липсват твърдения да е констатирано управление на процесния автомобил. В
същото време от изричния текст на нормата на чл. 638, ал. 4 от КЗ следва, че
отговорността на собственика на МПС за несключване на застраховка „Гражданска
отговорност“ може да се реализира с електронен фиш, само ако с АТСС е
констатирано управление на МПС по пътната мрежа, като в противен случай следва да
се състави акт за установяване на административно нарушение и да се наложи санкция
с наказателно постановление – арг. чл. 647 от КЗ.
Липсата на изложени твърдения в електронния фиш процесният автомобил да е
бил управляван по пътната мрежа, констатираната забрана отговорността на дееца да
се реализира въз основа на обстоятелства, установени в съдебно следствие, които не
били са надлежно предявени с административния акт, както и възможността
електронен фиш да се издава за нарушения на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, само ако е
заснето управление на МПС, води до извод за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което се изразява с непълнота на описанието на нарушението,
несъответствието на това описание с словесното съдържание на нарушената норма и
фактическия й състав и оттам различният ред за ангажиране на отговорността (при
липса на управление чрез АУАН и НП). Всичко това обуславя и отмяната на
обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен. В горния смисъл и съдебната
практика на касационната инстанция - Решение № 1759/18.10.2022 г. по КАНД №
1540/2022 г. на Административен съд - Пловдив, ХІХ с., Решение № 1001 от
14.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 729/2021 г. на XXIV с. на Административен съд –
Пловдив, Решение № 2027 от 12.11.2020 г. по к. адм. н. д. № 2220/2020 г. на XXIV с. на
Административен съд – Пловдив и други.
При съставянето на електронния фиш освен гореизложеното е допуснато и друго
съществено нарушение на процесуалните правила, което води до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
4
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство.
Процесният случай е от третата група мобилни АТСС, прикрепени към превозно
средство. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се
извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него,
тъй като такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. След
установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред
за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на
нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не
изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния
носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез
въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при
спазване на изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка, което в настоящият случай е осъществено видно
от приложените доказателства; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР като надлежно е попълнен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система.
В случая не са налице всички кумулативно изисквани условия, които се
посочиха по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
с вписан № 5133 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване. АТСС обаче не се доказва да е преминало последваща техническа проверка,
в едногодишен срок на която да е заснето и установено нарушението. Следователно не
е безспорно доказано средството за измерване да отговаря на условията за годност на
резултатите от измерванията и употребата му. В тази връзка по делото се изискаха
документи от БИМ и ГД „Национална полиция“, от които се установява АТСС да е
преминало първоначална проверка през 2018 г., но въобще да не е заявена
последващата такава, оттам и да не е извършена, а не просто заснемането да
осъществено след изтичане на срока на валидност на годността на измерванията на
системата или средството.
Освен това не са спазени и изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, тъй като
не е попълнен протокол за използване на АТСС. Последното се установява от писмо с
рег. № 103000-14543 от 19.07.2022 г. на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пловдив, съгласно което протокол не е изготвен, тъй като АТСС е монтирано върху
служебно МПС и същото е функционирало непрестанно, поради което не може да бъде
определено начало и край на контролирания участък. Всъщност разпоредбата на чл.
10, ал. 1 от Наредбата изрично разпорежда при „всяко използване на мобилно АТСС“,
каквото е процесното, доколкото не е стационарно, да се съставя протокол за това.
Разпоредбата е недопустимо да се тълкува корективно, така че от обхвата й да се
изключат прикрепените към МПС АТСС, които функционират непрестанно. Напротив,
в чл. 10, ал. 2 от Наредбата изрично е посочено, че при използването на средства за
измерване при контрол във време на движение също се съставя протокол и се посочва
начало и край на контролирания участък. Впрочем съставянето на протокол има за цел
и гарантиране експлоатацията на АТСС съгласно изискванията на производителя и
важна доказателствена стойност, включително и относно мястото на нарушението.
5
Гореизброеното според съда представлява отново основание да се приеме
обжалвания електронен фиш за незаконосъобразен и да се приложи санкцията от това,
а именно неговата отмяна и на това основание.
От правна страна съдът намира следното:
Независимо от изразеното становище следва да се отбележи, че от обективна
страна не се установява да са доказани всички елементи на нарушението по чл. 483, ал.
1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ. Установява се за процесното
МПС към датата на нарушението да не е била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в който смисъл са и справките в
информационните масиви на Гаранционен фонд. Не се установява обаче мястото на
извършване на нарушението, доколкото по делото не са представени никакви
доказателства в подкрепа на твърдението, че то е реализирано в гр. Пловдив на бул.
„Христо Ботев“ срещу № 61. Последното би било установимо, ако бе съставен
протокол за използване на АТСС, но това поред твърдението на съответната служба не
е необходимо, защото то функционира непрестанно и не може да бъде определено
начало и край на контролирания участък. Оттук обаче и мястото на нарушението като
съществен негов белег от проявлението му в действителността е недоказуемо. Затова и
съдът е на мнение, че от обективна страна също не се установява в пълнота целият
фактически състав, поради което не може да се приеме, че нарушението е доказано по
безспорен и категоричен начин относно всичките елементи.
Предвид изводите за липсата на установеност на нарушението от обективна
страна, то съдът не следва да се произнася относно субективната страна на деянието на
дееца.
Гореизложеното обуславя изводите за незаконосъобразност на електронния фиш
и неговата отмяна по повод на непълнотата на описанието на нарушението, неспазване
на условията за използване на АТСС и недоказване на всички съставомерни белези от
обективната страна на нарушението.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш Серия Г № 0017791, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на Н. Г. К. с ЕГН ********** на основание чл. 638, ал. 4 вр. с ал. 1, т.
1 вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) е наложена глоба в размер на 250
лв. за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6