Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 14.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Елин Пелин, Пети състав, в публично заседание на четиринадесети ноември през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при секретаря Стефка Славчева като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 337 по описа за 2018 година на РС Елин Пелин и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск от
”Вива Прима” ЕООД, ЕИК……. със съдебен адрес:*** чрез адв.Г.
против В.Д.П., ЕГН ********** ***, с
който се иска съдът да приеме за
установено, че ответникът му дължи сумата от 68,50 лева, представляваща главница. Претендират
се и направените разноски.
Ищецът излага твърдения, че въз
основа на подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение срещу длъжника В.Д.П. е образувано ч.гр.д. № 124/2018 г. по
описа на РС Елин Пелин, по което е издадена заповед за изпълнение. В
законоустановения срок, длъжникът е депозирал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение. С оглед дадените на заявителя указания, на основание
чл.515 вр. чл.422 от ГПК ищецът е предявил настоящия иск за установяване
съществуването на изискуемото вземане на ищеца срещу ответника.
Сочи се, че ищцовото дружество
предявява исковата си претенция въз основа на Договор за цесия от 20.02.2017 г.
с прехвърлител на вземанията „С.Г.Груп“ ООД, ЕИК ….. което дружество е цесионер и собственик на вземания по Договор за цесия от
29.05.2015 г. с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД по Договор за далекосъобщителни услуги и допълнителни
споразумения към него и начислени неустойки.
Въз основа на сключен договор за
далекосъобщителни услуги от 11.08.2013 г. с индивидуален клиентски номер на
договора 15108298001 между ответника В.П. и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД е издадена фактура № **********/15.05.2015 г. за отчетен период
от 15.04.2015 г. до 14.05.2015 г. с краен срок за плащане 02.06.2015 г. с обща сума в размер на 68,50
лева. Поради неизпълнение на задълженията на потребителя по договора и Общите
условия към него, на основание чл.81.2 вр. чл.81 вр. чл.74.2 б.“а“ от Общите
условия към него договорът между ответника и „БТК“ ЕАД е прекратен
едностранно от доставчика на мобилни услуги,
като на В.П. е начислено обезщетение за
претърпяни вреди от страна на мобилния оператор, изразяващи се в пропуснати
ползи. Неизпълнението на потребителя да заплаща дължимите суми по фактурата в
18-дневен срок от издаването й, е предпоставка за прекратяване на договора.
Сочи се също, че двата договора за цесия са облигационни,
консенсуални, двустранни и са породили правни последици за страните по тях. В
договорните правоотношения между цедент и цесионер вземанията към трети лица не
са елемент от тях. В конкретния случай ищецът извежда своето материално и
процесуално право от два договора за цесия. В чл.1.7 от първия договор за цесия
сключен между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД е дадена легална дефиниция на
понятието Приложение № 1 – неразделна част от договора за цесия: списък/таблица
в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по
договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от длъжниците по тях,
както следва име/фамилия, ЕГН или ЕИК,
адрес на длъжника, с които разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента
и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Цедентът е
декларирал в чл.3.5 от договора за цесия, че между длъжниците по вземанията,
описани в Прилоение № 1 не съществуват други правоотношения. Представянето на
Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД, а
именно представянето на лични данни на хиляди лица, спрямо които цесионерът е
придобил вземане, би надхвърлило целите, за които се обработват. В този смисъл
се представя извлечение от Приложение № 1, от което се установява, че по силата
на договор за цесия от 29.05.2015 г. „БТК“ ЕАД е прехвърлител, а „С.Г.Груп“ ООД
е собственик на вземането спрямо В.Д.П., което в последствие е било включено и
във втория договор за цесия от 20.02.2017 г. между „С.Г.Груп“ ООД и „Вива
Прима“ ЕООД.
Ищецът твърди, че е уведомил
ответникът за извършените цесии. От друга страна връчването на исковата молба
на длъжника, към която са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на
вземането от цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на
длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Длъжникът би
могъл да противопостави възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само
ако едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария
кредитор, за да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
В срока на чл.131 от ГПК
ответникът В.Д.П. чрез пълномощника си адв.Б. е депозирал писмен отговор, с
който оспорва предявения иск, като недопустим, а ако съдът го приеме за
допустим, счита, че същият е неоснователен по основание и размер. Излага
аргументи, че ищецът не разполага с активна процесуална легитимация тъй като
ответникът не е надлежно уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за прехвърляне на процесното
вземане от „БТК“ ЕАД спрямо сочените като нови кредитори „С.Г.Груп“ ООД и „Вива
Прима“ ЕООД. Твърди, че съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК при ВКС, за да
може новият кредитор – цесионерът да търси вземането си по съдебен път от
длъжника, следва да го е уведомил по
реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД преди депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и в този смисъл е задължителната съдебна практика. Такива
доказателства, че ответникът е уведомен от старите кредитори нито са
представени, нито са наведени от ищеца. Ответникът е уведомен за извършената
цесия в деня, на която е получил препис от исковата молба – т.е. месеци след
депозиране на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по
чл.410 от ГПК. Едва от този момент за
ищеца е налице активна процесуална легитимация спрямо ответника, която не е
била налице към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение. Ако ищецът е предявил с исковата молба осъдителен иск в
условията на евентуалност, обективно съединен с установителния иск по чл.422 от ГПК, тогава би бил активно процесуално легитимиран по осъдителния иск, тъй като ответникът е щял
да бъде уведомен за цесията с исковата молба. Ответникът оспорва представените
от ищеца извлечения от 23.04.2018 г. от Приложения № 1 към Договорите за цесия,
като изходящи от него и удостоверяващи изгодни за ищеца факти. Оспорва се и
обстоятелството, че вземането на цедента „БТК“ ЕАД действително е прехвърлено с представените с
исковата молба договори за цесия, с твърдението, че цесиите не са породили
действие спрямо ищеца и длъжника. Ответникът оспорва и представените по делото
фактури, като твърди, че описаните в тях услуги не са му доставяни от
праводателя на ищеца „БТК“ ЕАД. Направено е и възражение за изтекла погасителна
давност по отношение на претендираното вземане.
Районен
съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
приема за установено следното:
От приложеното по делото частно
гражданско дело № 124/2018 по описа на РС Елин Пелин и съдържащите се в него писмени
доказателства - Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 и Заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК № 138/14.02.2018
год., възражение, Разпореждане от 12.03.2018 г. и съобщения – става ясно, че по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу В.Д.П. е постъпило
възражение в двуседмичния срок след съобщаването й на длъжника.
Представен е договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 29.05.2015 г. с който „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД в
качеството си на цедент е прехвърлила на
„СГ ГРУП“ ООД вземания произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1.1 и
Приложение № 1.2 към договора.
С
пълномощно „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД /наричана „ВИВАКОМ“/ е
упълномощила „СГ ГРУП“ ООД в качеството му на цесионер по Договор за цесия от
29.05.2015 г. да представлява Виваком пред лицата, чиито задължения са предмет
на прехвърляне по договора за цесия при и по повод изпращане на уведомителни
съобщения по смисъла на чл.99 ал.3 от Закона за задълженията и договорите и да подписва съответните уведомителни писма.
С
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.02.2017 г. „СГ ГРУП“ ООД е
прехвърлило на „Вива прима“ ЕООД съгласно чл.1 свои вземания придобити по
силата на Договор за цесия, сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и „СГ ГРУП“ ООД от
29.05.2015 г. подробно описани в Приложение № 1 към договора.
Видно от договор за
далекосъобщителни услуги от 11.08.2013 г. с индивидуален клиентски номер на
договора 15108298001 същият е сключен между ответника В.Д.П. и Българска
Телекомуникационна Компания“ ЕАД. Представен е и приемо-предавателен протокол №
**********/11.08.2013 г. с доставчик БТК АД
за предаване на модем Huawei Е3131.
По делото са представени Общи условия за
уреждане на взаимоотношенията, между „БТК“ ЕАД и абонатите и потребителите на
електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез обществената електронна
съобщителна подвижна клетъчна мрежа. Представено е и уведомление от Виваком до клиентите си за извършени
изменения и допълнения в Общите условия за предоставяне на услуги.
От уведомление за цесия изходящо от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД чрез пълномощника му „СГ ГРУП“ ООД е видно, че
до В.Д.П. е отправено съобщение на основание чл.99 ал.3 от Закона за
задълженията и договорите за извършените цесии на дълга му в размер на 68,50
лева произтичащ от Договор за далекосъобщителни услуги.
От месечна сметка № **********/15.05.2015 г.
се установява, че клиентски № 15108298001, тел. №…… с титуляр В.Д.П. дължи сумата от 68,50 лева включваща корекции и баланс от
предходни периоди с период на отчитане 15.04.2015 г. – 14.05.2015 г.
Представена е месечна сметка №
**********/15.10.2014 г. за клиентски №
15108298001, тел. № ********** с титуляр В.Д.П., в която е отразено, че
клиентът дължи сумата от 7,58 лева с период на отчитане 15.09.2014 г. – 14.10.2014
г.
Видно от месечна сметка №
**********/16.11.2014 г. за клиентски № 15108298001 тел. № …… с титуляр В.Д.П., за периода 15.10.2014 г. до 14.11.2014
г. е начислена сума в размер на 15,48 лева.
Установява се от месечна сметка № **********/15.12.2014 г. за клиентски
№ 15108298001 тел. № …… с титуляр В.Д.П., че за периода
15.11.2014 г. до 14.12.2014 г. е начислена сума в размер на 23,38 лева.
Видно от месечна сметка №
**********/15.01.2015 г. за клиентски № 15108298001 тел. № ……… с титуляр В.Д.П., за периода 15.12.2014 г. до 14.01.2015
г. е начислена сума в размер на 31,28 лева.
Представена е
месечна сметка № **********/16.02.2015 г. за клиентски № 15108298001 с
титуляр В.Д.П. от която е видно, че за периода 15.01.2015 г. до 14.02.2015 г. е
начислена сума в размер на 30,26 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Съдът е вменил в тежесет на ищеца
да докаже следните обстоятелства: че между БТК ЕАД и ответника е съществувал договор за
предоставяне на мобилни услуги;
че ответника е
ползвал услугите на мобилния оператор БТК ЕАД за исковия период; че ответника не е изпълнил задължението си и не заплатил
ползваните от негова страна мобилни услуги за същия период; размера на ползваните, но неплатени от страна на
ответника мобилни услуги; че вземането на ответника е
прехвърлено /цедирано/ на ищеца по делото; че за извършените цесии ответника е бил уведомен от цедента по договорите
за цесия /от стария кредитор или надлежно упълномощен от него представител/; че ответника е изпаднал в забава в плащанията.
При
съвкупна преценка на представените по делото доказателства, съдът намира, че
ищеца е доказал първото от горните обстоятелства – че между БТК ЕАД и ответника
е бил сключен договор за предоставяне на мобилни услуги – на 11.08.2013 г. и по
този начин се доказва наличието на валидна облигационна връзка между страните
по договора, респективно – възникването на насрещни права и задължения за
страните по него. Доказано е съществуването му през периода, за който се
претендира заплащането на предоставени, но неплатени мобилни услуги, тъй като
договорът е сключен на 11.08.2013 г. за срок от 24 месеца, а се претендира
вземане за периода 15.04.2015 г. до 14.05.2015 г.. По този начин се доказва и
второто вменено в тежест на доказване на ищеца обстоятелство – че през
процесния период ответника е ползвал услугите на мобилния оператор.
По отношение на останалите вменени в тежест на доказване на ищеца
обстоятелства – че
вземането на ответника е прехвърлено /цедирано/ на ищеца по делото; че за извършените цесии ответника е бил уведомен от цедента
по договорите за цесия /от стария кредитор или надлежно упълномощен от него представител/,
съдът намира, че тези обстоятелства останаха недоказани в процеса.
В случая уведомлението за извършените цесии е достигнало до
длъжника с исковата молба, по която е образувано настоящото
производство, тъй като е приложено като доказателство към нея. Уведомяването по този начин представлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл. първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника. В този смисъл са
Решение № 3 от 16.04.2014г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013г., I т.о. и Решение № 78
от 09.07.2014г. на ВКС по т.д.№ 2352/2013г. II т.о., поради което аргументите на ответника, че не е
надлежно уведомен за извършената цесия съдът намира за неоснователни. Уведомлението за извършената цесия
и останалите доказателства са
представени от ищеца с исковата молба и са били връчени на ответника на 01.06.2018 г. съгласно съобщението по
делото, поради което следва да се приеме, че прехвърлянето на вземанията по
сключения Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги е произвело действие спрямо ответника. Трайна е практиката на ВКС, че в този
случай съобщаването следва да се счете за надлежно извършено, като не се прави разграничение дали това е
станало в исково производство по осъдителен или установителен иск. Принципът за
неизменност на обстоятелствата, изложени в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение не е нарушен, тъй като още в заявлението
заявителят е посочил, че претендира вземането си въз основа на договор за цесия, а в
производството по чл.422 от ГПК се установява дали вземането съществува. В този
смисъл съобщаването на цесията включително към този момент не променя
първоначално заявените обстоятелства и не променя правното основание, от което
произтича заявеното вземане. Съобразно правилото на чл.99, ал.3 вр. ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие
спрямо длъжника от деня, в който то е било съобщено на последния от предишния
кредитор.
Видно е от представения по
делото Договор
за цесия от 29.05.2015 г. , че "БТК"
ЕАД е прехвърлила на праводателя на ищеца
"СГ Груп" ООД вземанията, произтичащи от определени договори. Тези
вземания и договорите, от които произтичат, са посочени и определени в
Приложение № 1.1 и приложение № 1.2 към договора за цесия, които приложения
обаче не са представени заедно с договора за цесия и не са налични
в кориците по делото. Съдът изрично е указал на ищеца, че в
негова тежест е доказването на факта, че е налице валиден договор за
прехвърляне на вземането. Ищецът обаче е представил само част
от доказателство, каквото се явява самият Договор за
цесия, но приложението към договора не е представено по
делото. Ищецът предоставя справка, изготвена от първия цесионер "СГ
Груп" ООД, в която се сочи, че същата представлява извадка от Приложение №1 за вземането
срещу ответника, което фигурира в Приложение № 1 от Договора за цесия от
29.05.2015 г., но с оглед направеното от ответника оспорване на представения
документ и липсата на Приложение № 1 от договора за цесия, въз основа на което
съдът да установи дали действително вземането срещу ответника фигурира в него
или не, поставя съдът в невъзможност да установи тези обстоятелства по
категоричен начин. Предвид изложеното настоящият състав намира, че ищецът не е
доказал по несъмнен начин дали е
цесионер на процесното вземане и дали го е получил от правоимащо лице. Въз
основа на изложеното предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Друго
самостоятелно основание за отхвърляне на предявения иск се явява
обстоятелството, че исковата претенция се явява недоказана по размер.
Ответникът оспорва и размерът на предявения иск с твърдението, че не е ясно как
е формирана процесната сума от 68,50 лева. Съдът намира това възражение за
основателно, тъй като ищецът не успя в условията на пълно
доказване да докаже, че претендираната сума е начислена на годно правно основание, а
недоказването на това обстоятелство влече до недоказването и на размера на
претендираната главница.
Ето защо при липса на
доказано вземане по основание и размер по основното правоотношение
между първоначалния кредитор, праводател на праводателя на ищеца и
длъжникът-ответник, съдът не следва да обсъжда дали вземането, което ищецът
претендира, е погасено по давност, с
оглед направеното от ответника възражение в тази насока.
Поради изложеното искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
В исковото производство ответникът прави искане
за присъждане на разноски, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата, която хипотеза допуска предоставянето на безплатна адвокатска
помощ на материално затруднено лице. Посоченият текст на чл.38 от Закона за
адвокатурата дава възможност на адвоката да предоставя безплатна правна помощ.
В случай, че искът бъде решен в полза на лицето, на което е била предоставена правна
помощ, то насрещната страна, която се явява задължена за разноски, следва да
бъде осъдена да заплати възнаграждение за процесуално представителство на
адвоката предоставил безплатната правна помощ, като размерът на
възнаграждението се определя съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. В посочената
хипотеза е и съдебната практика по приложимостта на чл.38 от Закона за
адвокатурата /обективирана в определение № 148/13.06.2013
г. по т.д. № 1139/2011 г. II т.о. на
ВКС и определение № 528/20.06.2012 г. по ч.т.д. №
195/2012 г. II т.о. на ВКС/. С оглед на това и предвид представения
по делото списък по чл.80 от ГПК, както по исковото, така и по заповедното
производство и съгласноНаредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, на адв.Б. и
адв.Тодоров следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева за всеки един от тях.
Воден от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл.422 от ГПК иск от ”Вива Прима”
ЕООД, ЕИК …… със съдебен адрес:*** чрез адв.Г.
против В.Д.П., ЕГН ********** *** със
съдебен адрес:*** офис партер чрез адв.Б., с който се иска съдът да приеме за установено, че ответникът му дължи
сумата от 68,50
лева, представляваща
главница, ведно със законната лихва за забава, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 124/2018 г. по описа на РС Елин Пелин, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ”Вива Прима” ЕООД, ЕИК……. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.В.Т., ЕГН ********** сумата от 300.00 (триста) лева съставляващи възнаграждение за
предоставена в полза на ответника В.Д.П., ЕГН ********** безплатна адвокатска помощ по ч.гр.д. № 124/2018 г.
по описа на РС Елин Пелин на основание чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА ”Вива Прима” ЕООД, ЕИК …… ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. И. б., ЕГН ********** сумата от 300.00 (триста) лева съставляващи възнаграждение за
предоставена в полза на ответника В.Д.П., ЕГН ********** безплатна адвокатска помощ по гр.д. № 337/2018 г.
по описа на РС Елин Пелин на основание чл.38, ал.1,
т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане на решението в сила,
ч.гр.д. № 124/2018 г. по описа на РС Елин Пелин, да бъде върнато в
деловодството на съда, като към същото бъде приложен заверен препис от
настоящото решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: