РЕШЕНИЕ
№ 681
гр. Бургас, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20212100501795 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна
жалба вх.№280734/18.08.2021г., подадена от К. Д. Ч., ЕГН **********, чрез адв.Иван
Киселичков-БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.,,Васил Левски“ №5, ет.1, срещу Решение
№261046/03.08.2021г., постановено по гр.д.№2915/2020г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е отхвърлил предявените от К. Д. Ч. против
Й. В. В. искове за връщане на сумата от общо 40 000лева, в това число: 20 000лева, като
получени на неосъществено основание- авансово платена на 29.10.2018г. цена за
закупуването на недвижим имот, продажбата на който не се е състояла, и 20 000лева-
главница по договор за заем от 13.08.2019г. и за заплащане на законната лихва върху нея,
считано от 15.06.2020г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.
Със същото решение, съдът е осъдил Ч. да заплати на В., сумата от 4510лева- разноски по
делото.
С жалбата се изразява недоволство от постановения съдебен акт. Жалбоподателят намира
същия за неправилен и необоснован, постановен при нарушение на материалния закон и
процесуалните правила.
Твърди се наличие на противоречие в мотивите на решението и грешни фактически
констатации. Посочва се, че в нарушение на чл.12 и чл.235 от ГГПК, съдът не обсъдил
поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
1
достоверността на свидетелските показания.
На първо място се навеждат доводи относно изводите на съда, че съобразно разпределената
доказателствена тежест, ищецът не доказал да е превел по банков път процесните суми на
ответника, съответно същите не били възстановени в уговорения срок и при съответните
условия. Развива подробни съображения, твърдейки допуснати в първоинстанционното
производство съществени процесуални нарушения.
Излага се становище за основателност на предявените искови претенции. Изтъкват се факти
и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели. Навеждат се доводи във връзка с
приложение разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК.
Заявява, че размерът на присъдените в полза на ответната страна съдебно- деловодни
разноски бил прекомерно завишен и несъобразен с Наредба№1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на
настоящата инстанция, с който бъдат уважени изцяло исковите претенции.
Претендира се присъждане на сторените в производството пред двете инстанции съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл.263, ал.2 ГПК ответникът, сега въззиваем, чрез адв.Танев, е депозирал
отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло.
На първо място се излага становище във връзка с доводите на въззивника за неправилно
кредитиране свидетелските показания и нарушение разпоредбата на чл.164, ал.1,т.3 от ГПК.
Пояснява се, че съдът допуснал събиране на гласни доказателства, с оглед установяване
връщане на сумите по извършените банкови преводи, а не за доказване сключването на
договор над 5000 лева. Навеждат се доводи, че посочване основанието за плащане се
явявало безусловно необходимо условие за уважаване конкретната искова претенция.
Излагат се аргументи в тази насока. Цитира се съдебна практика (Решение№244/21.01.2020г.
по гр.д.№983/2019г. на ВКС).
Развиват се съображения относно изложените в жалбата твърдения за прекомерност на
присъдените в полза на ответната страна разноски.
Иска се потвърждаване на обжалвания съдебен акт и отхвърляне въззивната жалба като
неоснователна. Претендира се присъждане на сторените пред настоящата инстанция
разноски.
Страните не ангажират доказателства пред въззивната инстанция.
В с.з., чрез процесуалните си представители страните поддържат въззивната жалба, респ.
отговора на въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса,
имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на
2
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявените искове са правно основание чл.55,ал.1,изр.второ ЗЗД и чл.79,ал.1, вр. 240, ал.1
ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба подадена от Ч. с искане за осъждане на
ответника В. да му върне сумата от общо 40 000лева, в това число: 20 000лева, като
получени на неосъществено основание-авансово платена на 29.10.2018г. цена за
закупуването на недвижим имот, продажбата на който не се е състояла, и 20 000лева-
главница по договор за заем от 13.08.2019г., както и заплащане на законната лихва върху
нея, считано от 15.06.2020г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че е извършил два превода по банкова сметка на ответника в „ОББ“ АД-
20 000 лв. на 19.10.2018г. с посочено основание „покупка на недвижим имот К. Д. Ч.“ и
20 000 лв. на 13.08.20219г. с посочено основание „паричен заем за погасяване на запор“.
С отговора по чл.131 от ГПК ответникът е признал, че е получил процесните суми, но
оспорва посоченото от ищеца основание.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Представени са преводни
нареждания, банкови извлечения, ангажирани са гласни доказателства.
Между страните не е налице спор, че по силата на осъществени от ищеца банкови преводи
ответникът на два пъти /с посочени дати на преводите/ е получил сума в общ размер на
40 000 лева. Това обстоятелство се установява по безпротиворечив начин както от
представените писмени доказателства, така и от съдебното признание на ответника. Спорно
по делото е основанието за предоставяне на процесната сума.
Въпреки разпределената доказателствена тежест по чл.154, ал. ГПК ищецът не установява
твърдението, че между страните е имало договорни отношения във връзка с придобиване
собствеността върху недвижим имот, собственост на ответника. Нещо повече липсва
каквото и да било описание на недвижимия имот и доказателства за сключване на
предварителен договор. Като доказателство е представена разпечатка на снимка от мобилно
приложение на нотариален акт, но тази снимка няма доказателствена стойност-представлява
част от документ.
Във връзка с твърденията за сключен договор за заем, каквото е основанието на втория
претендиран паричен превод следва да се посочи, че в доказателствена тежест на ищеца е
доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че
е предадена въз основа на договор за заем. Установяването на първото обстоятелство не
освобождава ищеца от задължението да установи второто, доколкото сумата може да е
предадена на друго основание - ищецът да е изпълнил едно свое задължение, да е изпълнил
морален дълг, да е извършил дарение на сумата и пр. В случая ответникът посредством
ангажираните от него доказателства-свидетелски показания установява, че получавайки
преводите от ищеца, ответникът е извършил услуга срещу която е получил възнаграждение
3
съобразно уговорка- на два пъти е теглил и върнал по 19 000 лв. на ищеца като си е удържал
сумата от общо 2000 лв.-два пъти по 1000 лв.
Неоснователни са съдържащите се във въззивната жалба оплаквания за допуснати
процесуални нарушения. Касателно допуснатите свидетелски показания следва да се
отбележи, че ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски
показания за установяване на договори на стойност по-голяма от
5000 лева, не е приложимо когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно
отношение, а за смисъла на постигнатите договорености; ако страните спорят за значението
на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски
показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и
каква е била действителната обща воля на страните /в този смисъл вж Решение
№244//21.01.2020г. по гр.д.№983 на ВКС/.
Събраните в първоинстанционното производство доказателства са обсъдени в тяхната
съвкупност.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдържащото се във въззивна жалба възражение за прекомерност на присъденото
адвокатско възнаграждение е направено за първи път пред въззивната инстанция, поради
което съдът не дължи произнасяне.
Предвид изхода от делото в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
сторените разноски за въззивната инстанция съгласно представения списък на разноски и
доказателства за тяхното извършване-3980 лв. с ДДС
С оглед на горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №261046/03.08.2021г., постановено по гр.д.№2915/2020г.
по описа на Районен съд- Бургас.
ОСЪЖДА К. Д. Ч. с ЕГН **********, чрез адв.Иван Киселичков-БАК, със съдебен
адрес:гр.Бургас, ул.,,Васил Левски“ №5, ет.1 да заплати на Й. В. В. с ЕГН********** с
адрес гр. Бургас, жк „Славейков“ бл.113, вх.2,ет.4, ап.13 сумата от 3980 лв. с ДДС /три
хиляди деветстотин и осемдесет лв./, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5