№ 21342
гр. С., 27.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110134910 по описа за 2023 година
Предявен е иск от ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „П.“ № 5, срещу „ЗК Л. И“ АД, ЕИК: *******, седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „С Ш“ № 67А, по чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 3441,67 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско”,
ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 14.11.2022 г. в гр. Б., на паркинга в района на
Индустриална зона IMI, водачът Т. Т. Ф., управляващ автобус „М. Т. РХД“, рег. №
****** и притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в ответното дружество с полица № BG/22/******, със срок на
застрахователно покритие от 28.08.2022 г. до 27.08.2023 г., поради недостатъчно добър
контрол върху автомобила при извършване на маневра на заден ход за паркиране,
реализирал ПТП с паркирания автобус „М. Т. РХД“, рег. № ******, собственост на „Ц
М“ ЕООД и застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото
дружество с полица № *********, със срок на застрахователно покритие от 17.10.2022
г. до 16.10.2023 г. За настъпилото ПТП водачите на двата автомобила подписали
двустранен констативен протокол, в който водачът Т. Ф. признал вината си.
Вследствие настъпилото ПТП на автобуса, за който имало сключена застраховка
„Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под № *********. С доклад по
щетата било одобрено застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на
3416,67 лв., което било заплатено от ищеца на собственика на увредения автомобил с
преводно нареждане от 08.12.2022 г. Ищецът предявил регресна претениця към
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение и
обичайните разноски общо в размер на 3441,67 лв., но ответникът отказал да заплати
претендираната сума. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи
1
изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЗК Л. И“ АД оспорва изцяло предявения
иск по основание и размер. Оспорва изцяло изложения в исковата молба механизъм на
ПТП, като твърди, че водачът на автобус „М. Т. РХД“, рег. № ******, няма вина за
настъпилото ПТП. Изложени са съображения, че обект на застраховане по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществнеи и неимуществнеи вреди, свързани с
притежаването и/или ползването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата. Твърди се, че проценото ПТП е настъпило между МПС-та, които са
собствениост на едно и също лице – „Ц М“ ЕООД, поради което ответникът счита, че е
налице изключение по чл. 477, ал. 3 КЗ, съгласно което трети лица по смисъла на ал. 1
се смятат всички увредени лица с изключение на лицето, което отговаря за
причинените вреди. Ето защо счита, че не е налице основание за ангажиране на
отговорността му. Оспорва предявения иск и по размер, като твърди, че
претендираната сума не отговаря на действителната стойност на причинените щети.
Не оспорва, че във връзка с процесното ПТП е постъпило регресна претенция от ищеца
за възстановяване на платеното от последния застрахователно обезщетение за
причинените на автобус „М. Т. РХД“, рег. № ******, имуществени вреди, за което при
ответника е образувано щета № 0000-5103-23-5-01121, както и че претеницята на
ишеца е отказана. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът следва да докаже: 1. наличието на имуществена застраховка „Каско“
относно увредения автомобил, валидна към датата на застрахователното събитие,
както и че процесното ПТП представлявало покрит застрахователен риск по
застраховката; 2. възникване на застрахователното събитие; 3. предпоставките за
ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното
събитие, а именно – деянието (механизма на ПТП), причинените с него вреди,
причинно – следствената връзка между процесното ПТП и причинените вреди; 4. вида,
характера и размера на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования при
ищеца автомобил, както и наличието на причинно-следствена връзка между всички
твърдени вреди и процесното ПТП; 5. че е изплатил на собственика на увредения
автомобил обезщетение в съответен размер; 6. наличието на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответника по отношение на
„Фолксваген Батъл“, рег. № СА8844ХК, , валидна към датата на процесното ПТП. В
тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания или
възражения, както и възражението за съпричиняване в твърдяното съотношение.
По делото са отделени за безспорни между страните следните обстоятелства: на
14.11.2022 г. в гр. Б. е настъпило застрахователно събитие – ПТП между автобус „М. Т.
РХД“, рег. № ****** и автобус „М. Т.“, рег. № ******; - по време на настъпването му е
съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на автобус „М. Т.
РХД“, рег. № ******; - към датата на процесното ПТП по отношение на увредения от
процесното ПТП автобус „М. Т.“, рег. № ******, е налице валидна имуществена
застраховка „Каско“ при ответника, както и че процесното ПТП представлява покрит
2
застрахователен риск по същата застраховка; - по щета № ********* ищецът е
заплатил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в
размер на 3416,67 лв. - увреденият от процесното ПТП автобус „М. Т. РХД“, рег. №
******, е собственост на „Ц М“ ЕООД.
По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебна
автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът цени като компетентно и обективно
изготвено. От заключението на САТЕ се установява твърденият от ищеца механизъм
на настъпване на процесното ПТП, а именно, че автобус „М. Т." с рег.№ ****** е бил
паркиран в индустриалната зона „М." на град Б.. На същото място и по същото време
автобус „М. Т." с рег.№ ****** предприема маневра по паркиране на заден ход.
Настъпва удар между задната част на автобус с рег.№ ****** и предната дясна част на
автобус с рег.№ ******. Причините за настъпване на пътния инцидент се коренят в
субективните действия на водача Т. Т. Ф., който управлява автобус „М. Т." с рег.№
****** на заден ход, без да се убеди, че пространството зад него е свободно от други
превозни средства, който механизъм на ПТП се потвърждава и от показанията на свид.
Н., които съдът цени като правдоподобни и житейски логични. Свид. Н. е бил водачът
на паркирания автобус и съвсем ясно описва механизма на ПТП, при което
увреждащият автобус при маневра на заден ход на съответен паркинг в гр. Б. е ударил
в предната част процесният автобус, като му е причинил вреди. Според вещото лице Д.
щетите по увреденото МПС - автобус „М. Т. РХД" с рег.№ ****** са, както следва:
челно стъкло; предно дясно външно огледало за обратно виждане, като от техническа
гледна точка е налице съответствие без противоречия и в този смисъл е налице
причинно-следствена връзка между описанието на процесното ПТП от 14.11.2022 г. и
посочените повреди. Така вината на застрахования при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач е установена по безспорен начин
към момента на приключване на съдебното дирене по делото.
Според заключението на САТЕ стойността на ремонта на процесния автобус, и
то с използването на алтернативни резервни части, е 3416,67 лв., за чието заплащане от
страна на ищеца не се спори от страните и се установява от преводно нареждане от
08.12.2022 г. от ищеца в полза на дружеството, собственик на процесния автобус. В
тази насока е неоснователно възражението на ответника, че е заплатена обезвреда,
която не съответствала на действителната стойност на вредите, след като вещото лице
по САТЕ изрично сочи, че стойността за отстраняване на процесните вреди по средни
пазарни цени надвишава почти 1,5 пъти горната стойност, определена при
използването на алтернативни резервни части, която бива претендирана от ищеца по
делото.
Сам ответникът оттегли искането си, макар и вече уважено, за разпит по
делегация на поискан от него свидетел при режим на призоваване, поради което от
доказателствена страна делото бе изчерпано основно с представянето на доказателства
от страна на ищеца, останали неоспорени от ответника съгласно изричното изявление в
отговора на исковата молба.
Предвид изложеното, следва уважаване на иска с оглед доказване на всички
елементи от фактическия състав на чл. 410 КЗ – сумата от 3416,67 лв. – главница и 25
лв. ликвидационни разноски.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
3
разноски от 1221 лв., от които 138 лв. – държавна такса, 250 лв. – депозит САТЕ, 60 лв.
– депозит свидетел и 773 лв. – адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ „ЗК Л. И“ АД, ЕИК: *******, седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „С Ш“ № 67А, да заплати на ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ ЕАД,
ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.“ № 5, сумата от 3441,67
лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по застраховка „Каско”, ведно със законната лихва от
22.06.2023 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗК Л. И“ АД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С Ш“ № 67А, да заплати на ЗЕАД „Б. В.
И. Г.“ ЕАД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.“ № 5,
сумата от 1221 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4