Решение по дело №4/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 42
Дата: 3 август 2020 г. (в сила от 12 август 2020 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20201500900004
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 януари 2020 г.

Съдържание на акта

 

 

 

                                              

 

                                               Р    Е     Ш     Е     Н     И    Е   № 42

                                                

                                               03.08.2020г., гр.Кюстендил

 

                          В   И  М  Е  Т  О   Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание,  проведено на втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Евгения Стамова

 

 

При участието на секретаря:Л.Николова, след като разгледа, докладваното от съдия т.д.№4/2020г. и, за да се произнесе взе предвид:

 

 

Производството е по реда на Част Четвърта „Несъстоятелност“, Глава 39 „Откриване на производство по несъстоятелност“, чл.625 и сл. от Търговския закон /ТЗ/.

 

Делото е образувано по молба на подадена от „Антонова и СИЕ 2019” СД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”***”№*** представлявано от управителя С.К.чрез адв.Н.О. ***.

 

В заявлението се твърди, че дружеството е изпаднало в неплатежоспособонст.Посочено е, че има задължения към клиенти в размер на 90 000 лева, просрочени към момента на подаване на заявлението.Отбелязано е, че дружеството няма КМА подлежащи на осребряване и можещи да послужат за удовлетворяване на задълженията си към своите кредитори, не разполага и с ДМА.Счита, че е налице невъзможност за изпълнение изискуемо парично задължение по търговска сделка, свързана с търговската му дейност, което се потвърждава от счетоводния баланс.Заявено е искане за постановяване на решение с което да бъде открито производство по несъстоятелност  на дружеството, с определяне начална дата на неплатежоспособността 01.08.2019г., както допускане на обезпечение чрез запор, възбрана и други обезпечителни мерки, прекратява не дейността и обявявяване в несъстоятелност и спиране на производството с последиците на чл.632, ал.1 ТЗ вр. ал.4.

 

 Към молбата са приложени изискуемите се от чл.628 ал.1 и ал.3 от ТЗ документи, а именно: уведомление по реда на чл.78 от ДОПК;  списък на кредиторите; отчет на паричните потоци, отчет за приходите и разходите, отчет на собствения капитал, счетоводен баланс към 31.12.2019г., отчет за приходите и разходите за периода 01.01.2019г. до 31.12.2019г.Приложени са списък на активите на дружеството, списък на пасивите и оценка на пасивите, списък на притежаваното от съдружниците имущество.

 

По делото са представени договор за маркетингови услуги от 01.07.2019г. между „Изи парсъл” ЕООД , ЕИК ***( дружество посочено като кредитор в списъка на кредиторите)  като възложител и „Антонова и СИЕ 2019” СД, като изпълнител според чл.1 от който възложителят възлага, а изпълнителят приема за изпълнява маркетингови и други консултантски услуги, съгласно Приложение към договора.Предвидено е маркетинговите и консултантски услуги се заявяват от възложителя писмено в заявка, оформена съгласно Приложение №1, с посочване на необходимите параметри, срока за изпълнение и вида на поръчката, а изпълнителят посочва цената на услугата и подписва заявка за услуга.Двустранно подписана заявка има действието на анекс към договора.Според чл.2 поръчките са три вида – маркетингова информационна услуга – в заявката се посочва вида и количеството на стоката, за която се извършва проучването, маркетингова ценова услуга – в заявката се посочва вида и количеството на стоката, за която се изисква проучване на цената на пазара, а ако възложителят изисква да се направи проучване за определена цена, тя се посочва в заявката, маркетингова и друга консултантска услуга по договаряне, в случай, че възложителят освен поръчката поиска от Изпълнителя да осигури сключването на договор между Възложителя и трето лице, то Възложителят дължи на изпълнителя не – по малко от два процента от стойността на сключената сделка срещу представен от последния разпределителен протокол.В чл.3 договорът е определен като рамков за срок от 6 месеца.Според чл.4 изпълнението на дадена поръчка започва с подписване от изпълнителя на изготвена от Възложителя заявка за услуга, а според чл.5 изпълнението на дадена поръчка се отчита писмено, при предаване на отчета се подписва приемо – предавателен протокол.Цената на извършената услуга според чл.6 се определя от изпълнителя и се приема то възложителя при приемане на поръчката чрез подписване на заявката.Предвидено е, че плащането се извършва чрез банков превод по сметка на изпълнителя в срок 7 дни след получаване на отчета или сключване на сделка.В чл.7 е предвидено, че при неизпълнение на задълженията си изпълнителят дължи на възложителя неустойка в размер на 50% от стойността на маркетинговата или друга консултантска услуга, която не е изпълнена в срок.Съгласно чл.8 при забавено изпълнение за заплащане на извършените услуги възложителят дължи неустойка в размер на 1% на ден за забавено плащане.В случай на пълно неизпълнение неустойка в размер на 50% от стойността на извършената услуга.

 

Представена е заявка№1 за маркетингова услуга от 01.07.2019г. с предмет – изготвяна сравнително маркетингово проучване в областта на пазара на недвижим имоти, продавани  и отдавани под наем в България, Гърция и Румъния с цел отдаването им под наем от страна на възложителя в посочени сайтове с цена 100 000 лева, със срок за изпълнение 30 дни – до 01.08.2019г.В заявка №2 от същата дата, възложителят възлага а изпълнителен се задължава да изготви корпоративна визия( политика), лого, слогани, транспаранти, визия на визитка и на всякакви други рекламни материали, включително он- лайн и телевизионна реклама, на дъщерно на възложителя дружество, което ще оперира на пазара на недвижими имоти – отдаване под наем в България, Гърция и Румъния с цена 50 000 лева и срок за изпълнение до 16.07.2019г.В заявка №3 за консултантска услуга възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да изготви анализ ца проникване на пазара на недвижим имоти за отдаване под наем в България, Гърция и Румъния от страна на възложителя, в посочени сайтове, който анализ включва правна и данъчна рамка за търговска дейност със срок до 16.07.2019г. и цена 30 000лв.

 

 

По делото е прието заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза – заключение с вх.№2267/14.04.2020 и 3777/24.06.2020г. на вещо лице С.Ч.,което  след проверка по материалите по делото, счетоводните регистри на „Антонова и СИЕ 2019” СД, справка от НАП – Териториална дирекция, справка по електронното дело на заявителя в ТР, банки и Агенция по вписванията  дава информация за това, че по счетоводните регистри има само четири записвания за целия период на експертизата, отразяващи стопанските операции в дружеството, както следва на 26.06.2019г. са отразени начислени вземания по записани дялови вноски и внесени суми за основания капитал в размер на 2.00 лева, на 30.09.2019г. са начислени разходи за неустойки по сметка 602- разходи за глоби и неустойка в размер на 90 000 лева, и на 31.12.2019г. е приключен асметка 692- разходи за глоби и нейстойки със сметка 123- печалби и загуби от текущата година.Визирания дълг от 90 000 лева е отразен по счетоводните книги на „Антонова и СИЕ „?019г., основанието за осчетоводяване е рамков договор за услуги от 0.07.2019г., като няма информация за съответно осчетоводяване задължението на „Антонова и СИЕ 2019” СД като вземане на „Изи Парсъл” ЕООД, ЕИК *********.Посочено е, че молителят не е извършвал дейност от регистрирането му в ТР до момента, не са начислявани задължения към НАП и по КСО не са изплащани такива.В Нап не са отразени задължения на дружеството.Към 31.12.2019г., към датата на подаване на молбата 29.01.2020г. и към датата на изготвяне на експертизата 13.04.2020г. задълженията на дружеството възлизат на 90 000 лева към „Изи Парсъл” ЕООД, ЕИК ***, задълженията са по сметка 411 – клиенти и са с произход начислени неустойки по рамков договор за услуги от 01.07.2019г.Посочено е, че дружеството не разполага с активи, а финансовото му състояние не позволява да се погасявт паричните му задължения: коефициентът на обща ликвидност е определен на 0 към 31.12.2019г. и към 13.04.2020, коефициентът на бърза ликвидност също е определен на 0 към 31.12.2019г. и към 13.04.2020г.Изчислените коефициенти показват, че дружеството няма възможност да изплаща задълженията си.Вещото лице определя отрицателни величини за коефициент на финансова автономност и задлъжнялост, което показва декапитализация на дружеството.Посочено е, че то не разполага с парични средства и активи, няма вземания към трети лица, не извършва плащания към кредитори.За дата на спиране на плащанията посочва датата 30.09.2019г.,когато е осчетоводено задължение в размер на 90 000 лева, което не  изплатено до датата на експертизата.При извършена справка вещото лице не установява парични средства по банкови сметки на името на неограничено отговорните съдружници.Посочва, че върху притежавани от С.К. дружествени дялове от „Акаутинг Интернешънъл Къмпани” с номинална стойност 100 лева е наложен на 04.12.2013г. запор от Уникредит Булбанк и НАП.Притежавано от другия съдружник движимо имущество култиватор „Лемкен” с регистрационен номер ВР 03318 със застрахователно стойност 10 000 лева е предмет на особен залог.Притежавано  от С.К. имущество СИО апартамент №2, ЗП 92.22 кв.м., право на ползване наземна тераса 41.50 кв.м., заедно с гараж №4 с площ 16.30 кв.м., находящ се в гр.София, с данъчна оценка 53 000 лева, е обявен на публична продан от ЧСИ Уляна Димитрова, рег.№857, протокол от 09.01.2020г., а притежавано от Н.А. имущество – еднофамилна къща с дворно място 380 кв.м., застроена площ 50 кв.м. в гр.Враца, ул.”Осогово”№37 на стойност 5 330 лева.Вещото лице е посочило, че реализируемата стойност на притежаваното от неограничено отговорните съдружници имущество не може да погаси задълженията към кредитора „Изи Парсъл „ЕООД в размер на 90 000 лева.

 

С нотариален акт №77 том ІІІ, рег.№9986, н.д.№425/2008г. е удостоверено придобиване от К. на следния недвижим имот апартамент №2, находящ се на партерен етаж на кота +, в долуописаната новострояща сграда,със застроена площ 92.22 кв.м., състоящ се от антре, дневна стая – трапезария с кухненски бокс, две спални, едната от които с баня и тоалетна и дрешник, баня и тоалетна и една тераса, при граници от север – апартамент №1, стълбищна площадка и коридор, от запад – апартамент №1 от изток –а апартамент №3 и двор, от юг – двор със съответни идеални части от общите части на сградата , както и подземен гараж ,находящ се в сутерена на кота  -3.20 , със застроена площ 16.30 кв.м., състоящ се от едно гаражно помещение, при посочени граници, намиращи се в сграда, представляваща шестетажна жилищна сграда с магазини, подземни гаражи, с терасовиден етаж и подпокривно пространство, в упи V-670, в кв.10А по плана на гр.София, м.”Витоша – Вец Симеоново”.От приложено съобщение по изп.д.№42 изх.№7317/12.02.2020г. е, че за периода 10.01.2020г. до 10.02.2020г. е била насрочена публична продан на жилището, която е обявена за нестанала поради липса на наддавателни предложения.

 

Според нотариален акт №108 том VІ, н.д.№587/2008г. Н.Антонова заедно с Т.А. са придобили право на собственост по отношение на поземлен имот №12259.1015.63, находящ се в гр.Враца с адрес гр.Враца, ул.”Осового”№37 площ 231 кв.м.заедно с еднофамилна жилищна сграда, с идентификатор 12259.1015.63.1 на 1 етаж, с предназначение – жилищна сграда еднофамилна, полумасивна конструкция с данъчна оценка 5 321.00 лева.

 

            Н.А. е собственик на култиватор Lemken с регистрационен номер ВР 03318а,според удостоверение издадено от МЗХ, застрахователното стойност на който възлиза на 10 000 лева към 26.03.2019г.

 

            Според свидетелство за регистрация Антон Тончев е собственик на лек автомобил БМВ 525 Д с първа регистрация от 16.04.2001г.

 

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на разглеждане е молба за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност.

 

 Съгласно разпоредбите на Търговския закон (ТЗ), производство по несъстоятелност може да се открие: 1/ спрямо определени лица; 2/ по искане на определени лица и 3/ при наличие на определени материалноправни предпоставки.

 

Лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност, са: 1/ търговци (съгласно чл.607а от ТЗ), с изключение на търговец - публично предприятие, което упражнява държавен монопол или е създадено с особен закон (чл.612 ал.1 от ТЗ); 2/ неограничено отговорните съдружници в търговско дружество, спрямо което е открито производство по несъстоятелност (чл.610 от ТЗ), включително починали и/или заличени в търговския регистър (чл.611 ал.2 от ТЗ); 3/ починал или заличен ЕТ – чл.611 ал.1 от ТЗ; 4/ лице, което прикрива търговска дейност, чрез неплатежоспособен длъжник – чл.609 от ТЗ и 5/ сдружения и фондации (чл.14 ал.4 от ЗЮЛНЦ).

 

В конкретния случай, молителят „Антонова и СИЕ 2019“ СД  е търговско дружество, което по смисъла на чл.1 ал.2 от ТЗ, представлява търговец по формата си.

 

Лицата, по искане на които може да се открие производство по несъстоятелност, съгласно чл.625 от ТЗ, са: 1/ длъжникът; 2/ кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по чл.608 ал.1 т.1 от ТЗ - породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й; 3/ Националната агенция за приходите – за изискуеми парични вземания по чл.608 ал.1 т.2 и т.3 от ТЗ - за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане.

 

По настоящото дело молител е длъжникът „Антонова и СИЕ 2019“ СД, поискал откриване на производство по несъстоятелност спрямо себе си представляван от органния си представител Светлин Карачомаков.

 

По отношение на събирателно дружество материалноправните предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност са посочени в чл.607а от ТЗ и се изразяват в установяване състояния на неплатежоспособност.

 

Съгласно чл.608 ал.1 от ТЗ,  неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо: 1/ парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или 2/ публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или 3/ задължение по частно държавно вземане. Цитираната разпоредба, преценявана във връзката й с нормата на чл.631 от ТЗ, според която съдът отхвърля молбата, когато установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите, води до извода, че за да бъде налице неплатежоспособност, имущественото състояние на длъжника следва да се характеризира с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.608 ал.1 от ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.

 

В чл.608 ал.2 от ТЗ е въведена оборима законова презумпция, според която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял плащанията.

 

Състоянието на неплатежоспособност трябва да е налице към момента на приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му характер по необходимост предполага извършване на цялостен финансово – икономически анализ на дейността на длъжника в един достатъчно продължителен период назад във времето.

 

          По делото с оглед на представения договор, заявки следва, да се приеме възникнало задължение за молителя, произтичащо от договор за услуги – носещ белези на договор за поръчка и изработка, която  сделка по аргумент от чл.286 ал.3 вр. с ал.1 ТЗ следва да бъде определена, като търговска. В посочения договор е обективирана клауза за заплащане на неустойка при неизпълнение в размери на които осчетоводеното задължение съответства. Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). С нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.От решение № 35 от 04.04.11 г. по т .д. № 831/2009г. на I т. о. на ВКС може да се изведе, че кредитор по чл. 625 от ТЗ може да се легитимира и с акцесорно по своя характер вземане, произтичащо от търговска сделка, каквото е вземането за договорна мораторна неустойка.

 

Относно другата предпоставка за уважаване на молбата – невъзможност за изпълнение на изискуемото задължение по търговска сделка, данните по делото относно  изследвани счетоводните показатели на длъжника, сочат на наличието и на тази предпоставка.В решение №115 от 25.06.2010г. на ВКС по т.д.№169/2010г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК се приема, че съдът следва да прецени коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, дали са под единица и какво е съотношението им, което е от значение за икономическото състояние на длъжника, като обективно състояние.В конкретния случай, коефициентите на обща ликвидност на „Антонови и СЕО“ СД са нулеви. Същите са показателите на коефициентите за бърза ликвидност /изразяващ съотношението между краткосрочните вземания, краткосрочните инвестиции и парични средства спрямо краткосрочните задължения/; коефициентите на незабавна и на абсолютна ликвидност на молителя. Явно е, че дружеството не е в състояние да поеме плащанията на текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, парични средства, краткотрайни инвестиции през целия изследван период.

 

На този извод сочи и анализът на коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост, установени от вещото лице. Показателите за автономност характеризират степента на финансова независимост на дружеството от неговите кредитори. Колкото коефициентът за финансова автономност е равен или по-висок от „1“, толкова зависимостта от кредиторите е по-ниска.Коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост в случая са определени на -0.90 и -0.

 

Всичко изложено очертава извод, че, молителят както към момента на настъпване на изискуемостта на вземането не по – рано от 02.08.2020г., като се има предвид, че падеж на вземането за неустойка не е уговорен, при което съгласно чл.69 ЗЗД кредиторът може веднага да иска изпълнение, е в състояние на трайна невъзможност за изпълнение на паричните си задължения, чрез наличните си краткотрайни и реално ликвидни активи.

 

В съдебната теория се приема, че началната дата на неплатежоспособността следва да бъде най-ранно установената по делото дата, към която са налице всички признаци на неплатежоспособността /трайно, обективно и необратимо финансово затруднение на длъжника/. Счита се, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи не според датата на първото спиране на плащанията, нито чрез датата на последното погасяване на задълженията /последното извършено плащане към определен кредитор/. Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи, като се вземе предвид онова спиране на плащанията, което представлява израз на трайното и обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията си. Началната дата на неплатежоспособността трябва да бъде израз на последваща, бъдеща, трайна и обективна невъзможност на длъжника да погасява задълженията си  (в този смисъл е напр. решение №90 от 20.07.2012г. на ВКС по т.д.№1152/2011г., I т. о., , по чл.290 от ГПК). Следва да се има предвид и, че съгласно чл.608 ал.3 от ТЗ, неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори.

 

        

 

 

 

Съдът счита, че като начална дата на неплатежоспособността следва да се приеме датата 30.09.2019г., когато е осчетоводено задължението.От тогава до момента са изминали повече от 9 месеца, след срока, установен като приемлив за плащания по търговски сделки съгласно чл.303а ал.3 ТЗ.Явно е, че длъжникът не е в състояние да погаси задължението си. Приема се по арг. на чл. 762, ал. 2 ТЗ, където е дадено легално определение на състоянието „опасност от неплатежоспособност” (основание за откриване на производство по стабилизация),  че временни са затрудненията, които обхващат период не по - голям от 6 месеца.

 

Дружеството изобщо не разполага с имущество – вземания от трети лица, пари и непарично имущество.

 

 

 

 

Производството по несъстоятелност се счита за открито и по отношение на неограничено отговорните съдружници в събирателно дружество, командитно дружество или командитно дружество с акции, дори и те да са физически лица-нетърговци (чл. 610 ТЗ). Когато се касае за събирателно дружество, съдружниците отговарят за задълженията му и с личното си имущество, поради което данните за него са релевантни при преценката за наличие на състояние на неплатежоспособност на длъжника(Решение № 531 от 4.07.2006 г. на ВКС по т. д. № 207/2006 г., I т. о.,).Доколкото по делото са налице данни за притежавано от неограничено отговорните съдружиници имущество, то не може да се приеме,че се касае за имущество което покрива задълженията без опасност за кредиторите.На първо място няма данни за вписани в полза на кредитора обезпечения върху имуществото.Сбора от реализируемата цена на това имущество не надхвърля  вземането, освен това установи се, че по отношение на част от имуществото са предприети действия по принудителна продажба с оглед удовлетворяване на други кредитори – за лични задължения на неограничено отговорните съдружници , вписан запор върху дружествени дялове( справка в ТР) което сочи, че е налице опасност за интересите на кредиторите.Данните за броя на членовете на семейството на Антова и площта на притежавания недвижим имот сочат и на евентуална несеквестируемост на посоченото непарично имущество.

 

По делото, както от твърденията на молителя, така и от заключението на вещото лице, се установява, че дружеството-молител не разполага с парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на първоначалните разноски в производството по несъстоятелността. Въпреки изричното указание на съда към молителя, дадено с протоколно определение от 02.07.2020г., да бъдат предплатени начални разноски в производството в размер на 6 000 лева, такива не са заплатени от заинтересованата страна в дадения срок.

 

 

 

 

 

При тези данни съдът намира, че производството по несъстоятелност по отношение на „Антонова и СИЕ 2019” СД следва да бъде открито при условията на чл.632 ал.1 от ТЗ, с произтичащите от това последици - обявяване на неплатежоспособността на молителя, определяне на началната й дата, откриване на производство по несъстоятелност, допускане на обезпечение, чрез налагане на запор и възбрана, обявяване на дружеството в несъстоятелност, прекратяване на дейността на предприятието му и спиране на производството по делото.

 

Воден от горното и на основание чл.632 ал.1 от ТЗ, съдът

 

                                                     Р  Е  Ш  И:

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността „Антонова и СИЕ 2019” СД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”***”№*** представлявано от С. П.К..

 

 

 

 

 

ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността на „Антонова и СИЕ 2019” СД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”****”№***  представлявано от С.П.Карачомаков, а именно датата – 30.09.2019г.

 

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „Антонова и СИЕ 2019” СД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”***”№***  представлявано от С.П. К., а именно датата – 30.09.2019г.

 

На основание чл.610 ТЗ едновременно с откриването на производството по несъстоятелност за търговското дружество се смята за открито и производството по несъстоятелност за неограничено отговорните му съдружници – Светлин Петков Карачомаков, ЕГН ********** и Н.Р.А., ЕГН **********.

 

НАЛАГА общи възбрана и запор върху имуществото на Антонова и СИЕ 2019” СД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”***”№***  представлявано от управителя С.К. и върху притежаваното от неограничено отговорните съдружници С.П.К., ЕГН ********** и Н.Р. А., ЕГН ********** лично и съпружеска имуществена общност, секвестируемо имущество.

 

ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА на предприятието на  Антонова и СИЕ 2019” СД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”***”№***  представлявано от управителя С.К.

 

 

ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632 ал.1 от ТЗ на „Антонова и СИЕ 2019” СД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”***”№***  представлявано от управителя С.К.

 

СПИРА производството по несъстоятелност по т.д.№4/2020г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил.

 

 УКАЗВА на Антонова и СИЕ 2019” СД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”***”№***  и на кредиторите му, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност в ТР, ако в рамките на този срок по делото се удостовери наличие на достатъчно имущество или ако се депозира по сметка на ОС-Кюстендил необходимата сума за предплащане на началните разноски по смисъла на чл.629б от ТЗ в размер на 6 000 (шест хиляди) лева.

 

ПРЕДУПРЕЖДАВА Антонова и СИЕ 2019” СД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”***”№***, че ако в 1-годишен срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност в ТР, не бъде поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

 

Решението ДА СЕ ВПИШЕ в Търговски регистър при Агенцията по вписванията по партидата на Антонова и СИЕ 2019” СД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”***”№***.

 

ОСЪЖДА Антонова и СИЕ 2019” СД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.”***”№*** да заплати държавна такса по сметка на Кюстендилския окръжен съд водене на делото в размер на 250 лева.

 

УКАЗВА на длъжника, че за заличаването му в търговския регистър следва да бъде изпълнено задължението за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството.

 

Решението ДА СЕ ВПИШЕ и в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-София, в 7-дневен срок от датата на вписването му в Търговския регистър. Решението може да се обжалва и от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или от влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение, както и от трети лица, които имат вземане, обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност.

 

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

 

Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията.

 

Препис от решението да се изпрати на дружеството-молител.

 

 

                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: