РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Пловдив, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвия Ал. Цанкова
Членове:Екатерина Ст. Роглекова
Ина Ив. Лазарова
при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА
в присъствието на прокурора Анна Стр. Викова
като разгледа докладваното от Екатерина Ст. Роглекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255300600671 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от адв. Р. Д., защитник на
подсъдимия М. К. В., против Присъда по НОХД № 6542/2024г. С атакуваната
присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 19.06.2024г., в гр.
Пловдив, като ****, но като е разбирал свойството и значението на деянието и
е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като помагач на неустановено
по делото лице /извършител/, с цел да набави за себе си или за другиго имотна
облага, умишлено е подпомогнал извършителя на престъплението, като е взел
паричната сума от 3400 лева от пострадалата – Б. Б. М., и с това било
причинена имотна вреда в размер на 3400 лева, престъпление по чл. 209, ал.1,
вр. чл.20, ал.4, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал.1, т. 3 от НК, поради което и чл. 55, ал. 1,
т. 2, б.Б от НК му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ” за срок от СЕДЕМ
МЕСЕЦА, при следните пробационни мерки: по чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС” - ******, което
на основание чл. 42б ал. 1 от НК да се изпълнява ДВА ПЪТИ седмично. по чл.
42а, ал. 2, т. 2 от НК „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ”. Съдът се е произнесъл и направените по
делото разноски.
С жалбата до въззивния съд се претендира за това, че
1
първоинстанционната присъда е неправилна относно наложеното наказание,
като се моли да се определи наказание „Обществено порицание“, което в
пълна сила ще осъществи целите, визирани в чл. 36 от НК. Алтернативно се
прави искане за намаляване на срока на определеното наказание „Пробация“.
В разпоредително заседание на въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК
прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимия и ангажирането на други писмени и веществени доказателства.
Пред въззивния съд представителят на Пловдивска окръжна
прокуратура предлага присъдата на първата инстанция да бъде потвърдена
като правилна, законосъобразна и обоснована.
Защитникът на подсъдимия и В. поддържат въззивната жалба.
Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с
чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за отменяването или изменянето на
първоинстанционния акт поради следните съображения:
Съдебното следствие пред първата инстанция е протекло като съкратено
такова при условията на чл. 371, т.2 от НПК. Решението за предварително
изслушване на страните е взето от съдията - докладчик по изрично искане на
подсъдимия, направено в разпоредително заседание. Подсъдимият е признал
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласил да не се събират доказателства за тяхното установяване. Въз основа
на нарочното изявление на подсъдимия, съдът е констатирал, че
самопризнанията кореспондират с формираната по досъдебното производство
доказателствена съвкупност и е обявил, че ще го ползва при постановяване на
присъдата, без да експлоатира други доказателствени способи. Преди да
постанови определението си по чл. 372, ал.4 от НПК, съдът е разяснил на
подсъдимия правата му по чл. 371 от НПК и го е уведомил, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание ще
се ползват при съставяне на присъдата, така както го задължава
императивната норма на чл. 372, ал.1 от НПК.
Съобразно изискванията на тази диференцирана процедура първата
инстанция правилно е преценила, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от досъдебния доказателствен материал - показанията на
свидетелите и писмените доказателства.
Точна е констатацията, че посочените доказателствени материали не се
съдържат съществени противоречия и те еднопосочно и безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което и не е било
необходимо тяхното детайлно обсъждане.
При пълната служебна проверка на присъдата, въззивният съд намира, че
по отношение на оценъчната дейност на първоинстанционния съд не се
констатираха логически грешки и волята му е обективирана ясно, което
позволява проверка на изведените фактически констатации. Възприетата
фактическа обстановка е следната:
2
Подсъдимият М. К. В. е роден на ****, с адрес за призоваване ******, б.,
б. гр., неженен, с основно образование, ****, ЕГН: **********.
Подс. М. В. е *** в **** и през месец юни 2024г. имал нужда от пари. За
целта си потърсил работа в интернет и попаднал на обява за извършване на
куриерски услуги. Свързал с телефонния номер посочен в обявата, който бил с
чужд мобилен оператор. Неизвестният по делото извършител обяснил на
подс. В., че работата му ще се състои във взимането на пратки от различни
адреси, само и единствено когато той му са обади и го изпрати. Обещал му
заплащане от по 500 лева на пратка. В този момент подс. В. разбрал, че ще
участва в извършване на „телефонни измами“, а неговата роля ще е да
подпомага измамниците, като прибира оставените от пострадалите пари и ги
носи след това на определени от тях места. Функцията на неизвестния по
делото извършител била да въвежда в заблуждение хора, което ставало чрез
обаждания на произволни номера на различни граждани на територията на гр.
Пловдив, при които обаждания се представял за полицай или доктор, какъвто
всъщност не бил, с искане за предаване на пари и/или ценности, необходими
за залавянето на престъпна група или за лечение на роднина на пострадалия.
Пострадалата Б. М. – род. ****, живеела в жилище, находящо се в ****.
На 19.06.2024г., в гр. Пловдив, на стационарния телефона с номер **** й се
обадила неустановения по делото извършител, който я въвел в се представил
като Л. П. от полицията. Съобщил й, че от доста време наблюдават тази група
измамници и са наясно, че тя е една от жертвите им. Поискал номера на
мобилния й телефон и се обадил на него, като посъветвал пострадалата да не
прекъсват разговора, защото очаквал отново да се обади човек от престъпната
група. Неизвестния извършител представящ се за П. от полицията казал на
пострадалата, че ще изпрати негови колеги да наблюдават района и да хванат
престъпниците. За целта поискал от пострадалата да приготви намиращите се
в нея пари и да ги даде на измамниците, след което същите те щели да бъдат
арестувани от служители на полицията. В действителност такъв служител с
имена Л. П. не съществувал, а описаната от него операция по залавянето на
измамници, в която трябвало чрез даване на парични средства да участва и
пострадалата, била измислица. Неизвестния по делото извършител,
представящ се за служител на МВР сътворил този измислен сюжет, за да може
по този начин да въведе в заблуждение пострадалата М., че предавайки
определена сума пари ще помогне в залавянето на престъпна група.
Междувременно неизвестният извършител се свързал по телефона с подс. В.,
който по това време се намирал в **** и очаквал обаждане. Неизвестният
извършител се обадил на подс. В. и го инструктирал да отиде до адреса на
пострадалата и да вземе парите, които измамената жена ще остави.
Изпълнявайки заръчаното му, на 19.06.2024г., подс. В. се качил на автобус и се
отправил към гр. Пловдив. Междувременно пострадалата М., въведена вече в
заблуждение, че помага на полицията да залови измамнци, събрала сумата от
3400 лева, които сложила в плик. Неизвестният извършител, който през
цялото време разговарял с нея на отворена телефонна линия й казал, да остави
парите до вратата на жилището. Пострадалата сторила това и се прибрала в
жилището си. Малко по – късно подс. В., който бил изпратен на адреса от
3
неизвестния извършител, съзнавйки, че участва задружно в осъществяването
на престъплението измама, в случая той като помагач, улеснил извършването
на престъплението, като взел оставената от М. чанта с парична сума в нея от
3400 лв., като с това била причинена на пострадалата имотна вреда. Прибрал
се в **** и след това потеглил за гр. Русе, където получил инструкции за
точното място за оставяне на паричните средства. Оставил парите и се върнал
в ****. Било образувано настоящото наказателно производство.
От назначената в досъдебното производство компексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза се установява, че
подс. М. В. не се води на психиатричен отчет и не страда от психично
заболяване. Към момента на деянието е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Може да възприема и
възпроизвежда факти и обстоятелства от значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях. Може да участва като обвиняем. Няма
основание да се приеме, че е извършил действията в следствие на лекомислие
и увлечение. Правилно същата е възприета като пълна, ясна и обоснована, и
не възниква съмнение относно нейната правилност.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че доказателствата по
делото, които не са оспоР. от подсъдимия, се подкрепят от направеното от
него самопризнание на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт,
доколкото производството пред ПРС е протекло съгласно диференцираната
процедура по чл. 371 т.2 от НПК и е действувал в съзвучие с разп. на чл. 372
ал.4 от НПК. Съответно така възприетите доказателства по делото -
показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия, СПЕ, бюлетин за
съдимост, характеристична справка, съгласно разп. на чл. 373 ал.4 НПК са
довели до законосъобразното възприемане на обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт. ПРС е дал отговор на осн. чл. 373 ал.3 НПК в мотивите на
присъдата си на приетите от него за установени обстоятелства, като се е
позовал на доказателствата, които го подкрепят. В този аспект
първоинстанционният съд е преценил, че доказателствата от досъдебното
производство имат процесуална годност, както и че са несъмнени и
безпротиворечиви. От друга страна самопризнанието на подсъдимия на свой
ред придава съдържание на обвинителната теза, а и при мотивиране на своето
вътрешно убеждение, ПРС е изложил достатъчно убедителни аргументи и
законосъобразни доводи, поради което въззивната инстанция няма основания
да променя направените в атакувания съдебен акт фактически констатации, в
това число и относно авторството на деянието. Затова и ПРС не е допуснал
нарушение на закона при оценката на доказателствата, доколкото същият е
длъжен да събере, оцени и провери всички събрани по делото доказателствени
източници, за да изгради изводите си по фактите от кръга на чл. 102 НПК.
При така приетата фактическа обстановка и направеното признание,
деянието правилно е квалифицирано като такова по чл.209 ал.1, вр. чл.20 ал.4
вр. ал.1, вр. чл. 62 ал.1 т.3 от НК, тъй като подсъдимият на 19.06.2024г., в гр.
Пловдив, като ****, но като е разбирал свойството и значението на деянието,
и е могъл да ръководи постъпките си, в съучастие като помагач на
неустановено по делото лице /извършител/, с цел да набави за себе си или за
4
другиго имотна облага, умишлено е подпомогнал извършителя на
престъплението, като е взел паричната сума от 3400 лева от пострадалата – Б.
Б. М., и с това било причинена имотна вреда в размер на 3400 лева.
Въззивният съд е съгласен, че за да е налице измама при формата на
изпълнителното деяние - възбуждане на заблуждение, от обективна страна
следва да е установено създаването на невярна, неправилна представа за
конкретни факти от действителността у заблуденото лице, което го мотивира
да извърши акт на имуществено разпореждане, причиняващ имотна вреда.
Действително и както посочва първата инстанция при измамата деецът
въздейства пряко и непосредствено върху друго физическо лице, в чиято
фактическа власт се намира определено имущество, представляващо
имущественият предмет на престъплението. Въвеждането в заблуждение,
включващо формирането на неправилна представа у измаменото лице е
пряката и непосредствена причина то да вземе решението за разпореждане с
имуществения предмет.
Правилно е заключението, че подсъдимият М. В. на 19.06.2024г. в гр.
Пловдив с действията си, след като предварително се бил уговорил с прекия
извършител и изпълнявайки указаното му, се качил на автобус от **** и се
отправил към гр. Пловдив. Именно в изпълнение на поръчаното му от
извършителя на престъплението, подсъдимият го подпомогнал и го улеснил
чрез физически действия, като отишъл на изпратения адрес в гр. Пловдив,
знаейки че участва в „телефонна измама" и съзнавайки, че участва задружно в
осъществяването на престъплението измама. В тази връзка и подсъдимият
като помагач улеснил извършването на престъплението, взел оставената от
пострадалата М. чанта с парична сума в нея от 3400 лв. и така била причинена
на пострадалата имотна вреда. Установено е по несъмнен начин и какво е
сторил в последствие подсъдимия. Т.е. - същият е извършил престъплението
при условията на задружна престъпна дейност по формата на съучастие като
помагач по смисъла на чл.20 ал.4 от НК.
С установяването на фактическата власт върху сумата от 3400.00 лева
престъплението е било довършено и са настъпили общественоопасните
последици и вредоносен резултат за пострадалата М..
Действително към момента на извършване на деянието подсъдимият е
бил наказателноотговорно лице, ****** разбирал е свойството и значението
на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, поради което и е годен
субект на престъпление.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при
форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК, като е
съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал сигурното
настъпване на общественоопасните последици, а от волева страна е искал и
целял настъпването им и вредоносния резултат.
Относно индивидуализацията на наказанието:
За извършеното от подсъдимия умишлено престъпление по чл. 209 ал. 1
от НК, след редукцията по чл.63 ал.1 т. 3 от НК се предвижда наказание
„лишаване от свобода" до три години.
5
Налични са отчетените в мотивите смекчаващи вината обстоятелства:
чисто съдебно минало, младата възраст на подсъдимия, изразеното
самопризнание още от досъдебната фаза, оказаното съдействие на органите на
реда за разкрИ.е на обективната истина. Налице са и посочените в атакувания
съдебен акт отегчаващи отговорността обстоятелства, макар и настоящата
инстанция да не приема тежестта им в степента, описана от районен съд. В
тази връзка, следва да се подчертае, че не се констатира баланс на смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, а сериозен превес на смекчаващи такива,
които са и многобройни, поради което и най-лекото предвидено в закона
наказание се явява несъразмерно тежко.
Съобразно чл. 57, ал. 1 от НК съдът е длъжен да наложи най-
подходящото наказание, ръководейки се от общите правила при определянето
му. В настоящия случай, съдът, след като се е съобразил със степентта на
обществена опасност на деянието, ниската степен на обществена опасност на
подсъдимия и наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
законосъобразно е преценил, че следва да приложи разпоредбата на чл. 55, ал.
1 от НК, тъй като същата е по -благоприятна за дееца в сравнение с
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК.
Следвайки горното, правилно първостепенният съд е преценил, че най-
подходящо, адекватно, справедливо, целесъобразно, законосъобразно и
съответно на престъплението наказание е определеното по реда на чл.55 ал.1
т.2 б. „Б" от НК наказание „пробация" за срок от 7 (седем) месеца. Въззивният
съд е съгласен и с наложените пробационни мерки:по чл.42а ал.2 т.1 -
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от седем месеца с
периодичност два пъти седмично по чл.42а ал.2 т.2 - задължителни срещи с
пробационен служител за срок от седем месеца.
Още в предходната инстанция защитата е направила искане на
подсъдимия да се определи и наложи наказание „обществено порицание",
като в атакуваните мотиви е взето отношение защо е възприето като
неоснователно.
Настоящият съд е съгласен, че именно определеният размер и вид на
наказанието в максимална степен кореспондира на степента на обществена
опасност на конкретното деяние – висока, поради сериозната си
конспиративност и насоченост към възрастни хора, но и ниската обществена
опасност на дееца – млад и неосъждан. Правилна е преценката, в този ред на
мисли, за замяна на наказанието лишаване от свобода с пробация, а не
налагане на обществено порицание, защото именно определеното от първата
инстанция наказание отговаря на основното изискване за пропорционалност
между използваната държавна принуда и преследваните цели в закона.
Напълно точно в мотивите е аргументирано, че при индивидуализацията на
наказателната отговорност няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не
става въпрос за математически величини, а за различни фактически
констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на
обществена опасност на извършеното и личността на дееца.
6
Въззивният съд прие, че наложеното наказание ще съдейства за
постигане целите на специалната и генералната превенция, визирани в чл.36
от НК и на подсъдимият ще се въздейства поправително – възпитателно и
предупредително – възпиращо по такъв начин, че същият в бъдеще да не бъде
субект на престъпление. От друга страна се прие, че налагането на по-леко или
по-ниско наказание не би могло да изпълни функцията на наказателната
репресия. Тази преценка е коректно направена, с оглед вида на засегнатите
обществени отношения, условията, времето, мястото, начина и обстановка на
извършване на престъплението. Ето защо и следва да се остави без уважение
искането на защитата за определяне на наказание „обществено порицание“
или намаляване срока на наказанието „пробация“.
Коректно е отсъждането на разноските по делото.
По изложените съображения настоящият състав намира, че изводите на
съда от фактическа и правна страна са съобразени с доказателствата по делото
и правилата на логиката, и са направени при спазване на процесуалните
правила относно събирането, проверката и преценката на доказателствата,
като установените факти са подведени под правилния наказателен закон.
С оглед на изложеното и при цялостната извършена служебна проверка
на обжалваната присъда въззивният съд не установи съществени процесуални
нарушения в досъдебното или съдебното производство, които да обуславят
отмяната и връщането на делото за разглеждане от друг състав на същия съд,
поради което присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Водим от горното Водим от горното и на основание чл. 3364 т.6 вр. чл.
338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 28 от 11.02.2025г. по НОХД №
671/2025г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7