Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………….. ……….
2019 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, ХХХІІ-рисъстав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 09.10.2019 г.със секретар
Мая Вълева, при
участието на прокурор от ВОП, изслуша докладваното от председателя административно дело№ 1556/2019 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, вр.чл.203
от АПК.
Инициирано е по искова молба от Д.П. ***, действащ чрез
пълномощник адв.А. П.-ВАК, насочена срещу ОД на МВР-Варна. С исковата молба се претендират за обезщетяване сторените от
ищеца разноски по НАХД №243/2019г. по описа на ВРС, с решението
по което е отменено издаденото НП № 18-0433-00091 от 30.10.2018г. на
Началник сектор Първо РУ при ОД на МВР-Варна.
В исковата молба са изложени обстоятелства, от които е
видно, че по цитираното НАХД №243/2019г. по описа на ВРС ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение, позовава се на договор за правна защита и съдействие №********** от 19.03.2019г.,приложен в кориците на същото дело. Разноските, които се
претендират за обезщетяване са в размер на 300лв. Същата е и сумата, посочена в договора,
приложен по НАХД №243/2019г. по описа на ВРС. Формиран е
петитум с искане съдът да осъди ответника за заплати претендираното в същия размер обезщетение. Претендира се и
присъждане на разноски по настоящото дело.
Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва иска, счита го за неоснователен
и недоказан, моли да бъде оставен без уважение..
Представителят на ВОП намира иска
за основателен и моли съда да го уважи.
Съдът като съобрази доводите и възраженията
на страните с данните и доказателствата по делото и с относимата за случая
правна уредба прие следното:
Предявеният
иск е допустим, разгледан по същество е и ОСНОВАТЕЛЕН.
По фактите:
С Решение № 541/22.03.2019 г., постановено по НАХД №
243/2019 г. от ХХХVІІ-ми състав на ВРС е
отменено НП №1800443-000091/3010.2018
г., издадено от началника на сектор в Първо РУ при ОД на МВР
Варна, с което на основание чл. 183,ал.4, т.8 от ЗДвП на ищеца е наложено административно
наказани глоба в размер от 50 лв. и е постановено отнемане на 6 контролни точни
на основание чл. 98, ал.1, т.5 от Наредба № Із-2539 на МВР.
В производството пред ВРС ищецът
е ползвал правна защита и съдействие от
адвокат, за което е платил договореното
възнаграждение в размер от 300 лв. Видно от съдържанието на Договор с №
**********/19.03.2019 г., приложен на л. 12 от НАХД №243/2019 г. (кочан №8534) възнаграждението е платено в брой на същата дата.
По правото:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ.
Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията,
визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи, посочени в чл.
4 от ЗОДОВ, който се прилага субсидиарно, предвид чл. 203, ал. 2 от АПК:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посоченият
фактически състав не може да бъде ангажирана отговорността на държавата на
основание чл. 1 от ЗОДОВ. Доказателствената тежест за кумулативното наличие на
тези три елемента е възложена изцяло на ищеца, търсещ обезвреда.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015
г., по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на
Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по
административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на
администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод
на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на
независимост и самостоятелност на решаването.
Дейността по административно
наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията,
насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно
сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост
и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта
на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните
нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност.
Наказателното постановление, като резултат от
упражнената дейност по административно наказване, също представлява по
естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи
белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки
това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на
извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване
не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ да се тълкува
ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните
актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни
постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от
предметния обхват.
Независимо, че наказателното
постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган,
представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателно правни
последици, е правен резултат от административна дейност по осъществяване на
една от формите на юридическа отговорност. Неговото издаване е последица от
изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно
наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на
административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност.
От друга
страна законодателят
не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по ЗАНН. Доколкото искът
по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразен електронен фиш, действия или бездействия в рамките на
административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски
в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.
Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа за 2016 г.
на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от същия закон.
Сторените в този процес
съдебни разноски не подлежат на присъждане в рамките на въззивното
производство, поради което за жалбоподателя не
съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.
Събраните по
делото доказателства установяват по
безспорен начин, че с фактическото плащане на уговорения адвокатски
хонорар,за ищеца са настъпили имуществени вреди,
представляващи пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, отменено от компетентния съд като
незаконосъобразно. Разноските, сторени от ищеца в
административнонаказателното производство по неговата отмяна не подлежат на
присъждане в рамките на същото, поради което за него не съществува друг правен способ за защита,
освен този по исков ред.
Това предпоставя реализирането на отговорността на Държавата на основание
чл. 1 от ЗОДОВ.
Предвид изложеното съдът намира иска освен за
основателен и за доказан и следва да го
уважи в пълния му размер.
Предвид приетия по спора краен правен резултат и
своевременно направеното от процесуални представител на ищеца искане за
присъждане на разноски по настоящото дело,
съдът го намира за основателно и доказано – представен е договор
за правна защита и съдействие, от който е видно плащането на адвокатско
възнаграждение в размер от 300 лв., внесена
е и държавна такса от 10 лв.
Мотивиран от горното основание чл. 203 от АПК
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОД на МВР
Варна да заплати на Д.П. ***, ЕГН **********, сумата от 300 лв. (триста лв.) , представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди по НАХД № 243/2019 г. по описа на ВРС, ведно със
законната лихва върху посочената сума от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Д.П. ***, ЕГН **********,
сумата от 300 лв. (триста лв.) ,
представляваща сторените по настоящото дело разноски.
Решението подлежи на обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14–дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА