Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 26.02.2021 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА

 

при секретаря Таня Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6664 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Д.П.Д. (освободен от такси и разноски съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК) излага следните обстоятелства за обосноваване на исковата си претенция: настъпило на 23.06.2009 г. в гр. София пътнотранспортно произшествие по вина на ответника В.А.А., който управлявайки автомобил Хюндай Соната с ДК № ******в лентата за десен завой не го пропуснал като пресичащ по пешеходна пътека на бул. Ген. Е. И. Тотлебен пешеходец; получени травматични увреждания, изразяващи се в загуба на съзнание и счупване на дясна подбедрица и за част от които са проведени четири оперативни интервенции; претърпени от увреждането болки и страдания, включително и неудобства от дългото придвижване с помощни средства и период на възстановяване, въздействали и върху личния му живот, и възможността му да спортува, справедливото обезщетяване на които възлизало на 30000 лева (така допусната от СРС изменение на иска в публично съдебно заседание на 15.06.2020 г.), и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за провеждане лечение на уврежданията, общо в размер на 1187.90 лева. Претендира тези суми, заедно със законната лихва от 23.06.2009 г. върху за обезщетението за неимуществени вреди и от завеждане на делото на 20.06.2014 г. върху обезщетението за имуществени вреди и разноските.

Ответникът В.А.А. в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки че не е налице причинна връзка на процесното ПТП с част от твърдените вреди. Навежда и възражения за съпричиняване на вредоносния резултат поради пресичане на кръстовище при несъобразяване на приближаващите се пътни превозни средства и тяхната скорост и предприемането на пресичането при червен светлинен сигнал за пешеходеца и при ограничена видимост за автомобила, при която появата му се явявала внезапна за автомобила, завишаване на размера на претендираното обезщетение и изтекла погасителна давност относно акцесорната претенция за лихва. Претендира разноски.

С определение от 02.10.2019 г. на основание чл. 219, ал. 1 и 3 от ГПК ЗАД Б.В.И.Г. АД е конституирано като трето лице помагач на ответника В.А.А., което изрично оспорва предявените искове поради липса на вина на застрахования при него водач, неясен механизъм на настъпване на процесното ПТП, отсъствие на необходимост от разходите и наличие на съпричиняване от пешеходеца. Навежда и възражения за погасяване на отговорността му като застраховател и на претендираното в производството вземане за лихва.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

От влязло в сила решение по а.н.д. № П-1/2-2014 г. по описа на Софийски военен съд, се установява, че ответникът В.А. е признат за виновен, че на 23.06.2009 г., около 13.15 часа, в гр. София, при управление на автомобил Хюндай Соната с ДК № ******на кръстовището на бул. Ген. Е. И. Тотлебен и бул. Пенчо Славейков нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 120, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, като в лентата за десен завой не пропуснал пресичащия по пешеходна пътека на бул. Ген. Е. И. Тотлебен пешеходец – старшина Д.П.Д., блъснал го с автомобила и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна подбедрица, довела до трайно затруднение (за период по-дълъг от 30 дни) на движението на десен долен крайник, като направил всичко зависещо от него за окозване на помощ на пострадалия - престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“ във вр.с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 и чл. 342, ал. 1, пр. 3 и чл. 78а, ал. 1 от НК. В тази насока и представените протокол за оглед на място на пътнотранспортно произшествие от 23.06.2009 г. и фотоалбум на автомобил Хюндай Соната с ДК № ******, за водача на който е била сключена със ЗАД Б.В.И.Г. АД задължителна застраховка ГО по полица № 035092212144 със срок на покритие от 01.01.2009 г. до 31.12.2008 г., видно от удостоверение № 645 от 16.07.2014 г., а и факт, безспорен между страните по производството.

За установяване на обстоятелствата и причините за настъпване на процесното ПТП в хода на съдебното следствие по настоящото производство са разпитани св. Д.Н.– колега на ответника В.А., и св. И.Р.– пешеходец на процесното кръстовище и очевидец на произшествието. От показанията на свидетелите се установява, че произшествието е настъпило при предприемането на маневра за десен завой в предназначената за този завой лента за движение на бул. Ген. Е. И. Тотлебен от управлявания от ответника В.А. автомобил Хюндай Соната в посока бул. Пенчо Славейков с пресичащия бул. Ген. Е. И. Тотлебен на пешеходна пътека пешеходец – ищеца Д.Д., който след удара се преобърнал през предния капак на автомобила. Кръстовището се регулирало от светофарна уредба, като за процесния автомобил светлинният сигнал бил зелен, а за пресичащите към този момент бул. Ген. Е. И. Тотлебен пешеходци в посока от хотел Шипка към УМБАЛСМ Н. И. Пирогов – червен. Свидетелят И.Р., възприел обстоятелствата, при които е настъпило процесното произшествие, заявява, че след като бил подминат от ищеца, последният предприел тичайки пресичане на булеварда при червен светлинен сигнал, преминал по пешеходната пътека пред спрени в лентата за движение направо автомобили и в лентата за десен завой бил ударен от завиващия се надясно автомобил. Съдът възприема показанията на свидетелите за тези обстоятелства, тъй като част от тях се подкрепят от другите данни по делото (установени от протокол, фотоалбум и експертизи), а друга част възпроизвеждат лични възприятия на свидетеля. Не са налице обективни данни, установени от съвкупната преценка на събраните допустими доказателствени средства, които да опровергават показанията на св. И.Р., дадени в хода на съдебното следствие по настоящето производство, а и свидетелските показания при липса на запис на произшествието е единствено възможното средство за установяването на светлинния сигнал, при който участниците в него са предприели съответното движение, поради което доводите на ищеца за показанията на свидетеля в обратния смисъл, включително и във връзка с осъждането му за престъпление против личността, се явяват неоснователни.

Приети по делото са заключения на първоначална и повторна съдебно-автотехническа експертизи, изводите на които са направени въз основа на събраните в настоящото производство допустими доказателствени средства, включително и свидетелски показания, и са непротиворечиви в съществената им част, поради което съдът ги възприема за достоверни. Установява се от заключенията, пояснен и при изслушването на вещите лица в съдебно заседание на 24.09.2020 г., че мястото на настъпването на процесното ПТП е било на около 1.5 – 2 метра от десния край на пътното платно и на около 5 метра след стоп-линията за посоката на движение на автомобила по средата на пешеходната пътека на бул. Ген. Е. И. Тотлебен (неправилно посочван като бул. Цар Борис III), като ударът настъпил с предната лява част на автомобила. Според вещите лица при липсата на констатирани и отразени спирачни от автомобила и мястото на настъпването на удара – началото на завоя, най-вероятната скорост на движение на автомобила, за който светофарната уредба е светела със зелен сигнал, била около 35 км/ч, при която същият технически не е могъл да спре преди мястото на удара за момента, когато е имал възможност да забележи пешеходеца. Вещите лица изясняват в съдебно заседание, че скоростта на движение на автомобила, при която водачът му е могъл да предотврати удара би била по-ниска от максимално разрешена скорост на движение в района на произшествието. Пострадалият пешеходец – ищецът Д.Д., който се е движел с около 10.6 км/ч и по показания на св. И.Р.предприел пресичане при червен сигнал на регулиращата движението на пешеходците светофарната уредба, е имал възможност да предотврати настъпването на удара, като спре преди да навлезе върху пътната лента, по която се е движил процесният автомобил и го пропусне пред себе си. Според заключението от лявата страна на платното за движение в посоката на движение на процесния автомобил имало тротоар, а от дясната – остров за безопасност.

По делото са представени също медицински документи – епикризи, болнични листове, експертни решения, фактури и фискални бонов за потребителски такси, лекарства, рехабилитация, санаториално лечение и паркинг (12 лева) на обща стойност 1187.90 лева, и заключение от 28.04.2010 г. за характера и степента на увреждане на военнослужещ по чл. 3, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-4 от 11.03.2005 г., всички издадени през релевантния период и които са били предмет на изследване от приетото заключение на съдебномедицинската експертиза, съответно са послужили на вещото лице за достигане на крайните му заключения, пояснени при изслушването му в съдебно заседание на 15.06.2020 г. и които съдът възприема за достоверно дадени. Според вещото лице в резултат от настъпилото ПТП – удара от автомобила, преобръщане през предния му капак и падане на земната повърхност, ищецът Д.Д. е получил счупване на дясна подбедрица, за лечението на което увреждане е претърпял четири оперативни интервенции – непосредствено след произшествието в УМБАЛСМ Н. И. Пирогов ЕАД с кръвно наместване и поставяне на метална остеосинтеза с интрамедуларен пирон, изписан със съвети да не стъпва на десния си крак и да ходи с патерици; за изваждане на два винта на дясна глезенна става на 17.12.2009 г. в УМБАЛСМ Н. И. Пирогов ЕАД; за извъждане на горни три винта на дясна подбедрица на 01.06.2010 г. в същото лечебно заведение и за извъждане на пирон на 18.11.2010 г. във ВМА – София. Ищецът Д.Д. е ходил с патерици около 6 месеца, като след всяка операция е имал болки с по-голям интензитет през първите 10 дни, и поради настъпилата от увреждането временна неработоспособност е ползвал болничен отпуск 10 месеца без прекъсване и 3 месеца с прекъсване за всяка операция. Вещото лице изяснява, че лечението на ищеца Д.Д. е продължило около 1 година и че към момента на проведения му преглед на 05.11.2019 г. състоянието му било стабилизирано с нормално походка и изпитваните от него болки в дясната подбедрица при натоварване и промяна на времето продължавали завинаги, като понастоящем имал оперативен белег на дясно коляно с дължина 9 см, два кръгли белега на глезена с диаметър 0.5 см и кръгъл белег по вътрешната част на дясно коляно с диаметър 1 см. Според заключението ищецът Д.Д. след всяка оперативна интервенция е имал нужда от прием на лекарства - болкоуспокояващи, антибиотици и други, и разходите по приложените фактурите и фискалните бонове (разгледани от вещото лице без фискалния бон за паркинг или за сумата 1175.90 лева, представляваща разликата между 1187.90 лева и 12 лева) са били свързани и необходими за проведеното му лечение, като през периода 19.08.2012 г. – 28.08.2013 г. той е имал самостоятелна походка и не е имал нужда от придружител.

В хода на съдебното следствие са разпитани и свидетелите Ц.Д.и М.С.– съответно съпруга и роднина по сватовство от втора степен с ищеца Д.Д.. От показанията на свидетелите се установява, че състоянието на ищеца след произшествието било тежко, имал нужда от грижи при ежедневното му обслужване и дълъг период от време използвал помощни средства за придвижването си - патерици, като затрудненията при придвижването на ищеца наложили и преместването на семейството му при родителите на неговата съпруга. Свидетелстват, че преди произшествието ищецът бил физически активен – спортувал, а след него начинът му на живот бил изцяло променен – не можел да спортува и да бъде с приятелите си, наложило се да отложат инвитро процедурите, а това му се отразило и психически – станал сприхав и нервен. За възстановяването му били проведени няколко операции и било необходими провеждането на санаториално лечение, като към настоящия момент изпитвал болки в крака при влошаване на времето и натоварване. Съдът цени показанията свидетелите при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК с оглед на всички данни по делото, като отчита възможната им заинтересованост от изхода на спора. Доколкото обаче изложеното от свидетеля почива на непосредствените им и трайни възприятия и не се опровергава от останалите доказателства, с изключения на частта им относно механизма на произшествието, за който те не възпроизвеждат лични възприятия, и за продължителността на ползване на помощни средства и неговото възстановяване (опровергана от изводите на медицинската експертиза), съдът не намира основание да им откаже вяра в останалата им част, а и показанията им се подкрепят от останалите доказателства по делото.

По делото са представени и заповед от 28.06.2010 г. на командир на поделение 34750 – Карлово и удостоверение от 13.12.2019 г., издадено от Оперативен архив на българската армия, от които при съвкупната им преценка с другите доказателствени средства, включително и със заключение от 28.04.2010 г., се установява, че за процесното травматичното увреждане като получено при изпълнение на служебните задължения на основание чл. 233, ал. 1 от ЗОВСРБ на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 6 брутни месечни възнаграждения на обща стойност 5814 лева.

Други относими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По исковете по чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, включващ следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения или неговия интегритет), противоправност на деянието (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение), причинна връзка между противоправното поведение и вредата, и вина, за която е въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД).

В разглеждания случай съдът намира, че е проведено пълно и главно доказване от ищеца на всички елементи от фактическия състав по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, обуславящи възникването деликтната отговорност на виновния водач на автомобил Хюндай Соната, както предписва разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. Установи се от влязлото в сила решение по чл. 78а от НК, което е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, наличието на всички елементи от фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи предпоставките на исковете, предявени срещу делинквента. Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали то е извършено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради което в гражданския процес е изключена свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват елемент на престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, и относно които присъдата се ползва със сила на пресъдено нещо. Обвързващата сила на присъдата предпоставя тъждество между деянието, предмет на присъдата, и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес, каквото тъждество е налице в разглеждания случай. Няма значение дали се касае за деянието на страната по гражданското дело или за деянието на трето лице, което е от значение за отговорността на страната по делото. Задължителната сила на присъдата се отнася до всички елементи на престъпния състав. Такова е и значението на влязлото в сила решение по чл. 78а от НК, тъй като с него наказателният съд се произнася по същия кръг от въпроси относно престъпното деяние и дееца, като разликата се състои само във вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца.

Когато размерът на вредата и поведението на пострадалия като елемент от установяване на извършеното от дееца са елемент от престъпния състав, констатациите на присъдата относно размера на причинените вреди и поведението на пострадалия са задължителни за съда, който решава гражданското дело. В състава на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. „а“ във вр.с чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 и чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, за което водачът на процесния автомобил Хюндай Соната е признат за виновен с влязлото в сила решение и което обуславя отговорността му като ответник по настоящото производство, обаче не се включва размерът на причинените вреди вследствие на настъпилата средна телесна повреда и наличието на съпричиняване на пострадалия, прилагането на последици от което са допустими единствено в гражданското производство, поради което размерът на тези вреди и поведението на пострадалия от деликта, които не са изключени от принципа за непосредственост на убеждението по доказателствата съгласно чл. 300 от ГПК, могат да бъде установяван в отделно исково производство.

Конкретното травматично увреждане на ищеца Д.Д., причинено му вследствие на процесното ПТП, се доказа по делото от влязлото в сила решение по чл. 78а от НК и заключението на съдебномедицинската и комплексна експертизи и се изразява в счупване на дясна подбедрица, довело до трайно затруднение (за период по-дълъг от 30 дни) на движението на десен долен крайник. Не се установи същият да е претърпял загуба на съзнание.

При обсъждане на така установените правнорелевантни факти съдът приема, че неимуществените вреди – болки и страдания, и неудобства, които ищецът Д.Д. е претърпял от установеното му травматично увреждане – счупване на дясна подбедрица, са в причинно-следствена връзка от противоправното поведение на делинквента. Следователно по делото по несъмнен начин се установи фактическият състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при съобразяване на вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (така Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС). Ищецът е претърпял увреждане на дясна подбедрица, за лечението на което е претърпял четири операции – за наместване на счупването и поставяне на остеосинтеза с интрамедуларен и за отстраняването на последните, като изпитваните от него болки били с голям интензитет през първите 10 дни след операцията. Възстановителният му период продължил около 1 (една) година, през която той бил в отпуск поради временна неработоспособност и шест месеца от която ищецът ползвал помощни средства (патерици) и имал затруднения в хигиенно-битовото самообслужване, които му създавали неудобства и влияели върху личния му живот, включително и плановете с неговата съпруга, и социалния му живот. Към момента на проведения от вещото лице по медицинската експертиза преглед при ищеца се установява стабилизиране на състоянието му с нормална походка и различни по вид белези (оперативен и травматични) в областта на увреждането. Съобразявайки посочените обстоятелства, както и младата възраст на ищеца – 34 години, към момента на настъпване на произшествието – м. юни 2009 г., съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от него болки и страдания, и неудобства възлиза на 18000 лева.

По делото се установи от съвкупната преценка на представените медицински документи, фактури и фискални бонове и приетото заключение на медицинската експертиза и че през периода от м. юли 2009 г. до м. август 2013 г. ищецът Д.Д. е извършил разходи за медицински услуги, консумативи, медикаменти и санаториално лечение общо в размер на 1175.90 лева. При установената от заключението на мецинската експертиза необходимост от прием на медикаменти от ищеца Д.Д. след всяка проведена оперативна интервенция липсата на представени рецепти за тях не води до обратен извод, поради което и доводите на ответника в тази насока се явяват неоснователни. Съдът обаче намира за основателно възражението му, че разходите за паркинг в размер на 12 лева не са били необходими на ищеца за провеждането му лечение и не следва да се съобразяват при определяне на дължимото му обезщетение.

Основателно се явява и направеното от ответника и третото лице помагач възражение за съпричиняване от ищеца на причинените му от процесното ПТП вреди в резултат от предприето от него пресичане на платното за движение при неспазване на светлинния сигнал и несъобразяване с приближаващото се превозно средство. Ответникът и подпомагаща му страна, които имат доказателствената тежест по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, установяват по категоричен начин, че ищецът Д.Д. като пешеходец е нарушил правилата за движение при пресичане на платното за движение от пешеходците по чл. 113, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗДвП с предприетото от него пресичане при червен сигнал на регулиращата движението на пешеходците светофарна уредба и при несъобразяване с приближаващия го автомобил. Несъмнено ответникът В.А. е бил длъжен да осигури безопасността на най-уязвимите участници, каквито са пешеходците, съгласно чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, и факта, че той е предприел маневра в района на кръстовище с пешеходна пътека при скорост, която не му е позволила до пропусне намиращия се на пешеходната пътека пешеходец – ищеца Д.Д., е довело до настъпването на вредите за пострадалия. Отговорността на водачите на превозни средства, като участници в движението за осигуряване на безопасност на движението, е значително по-голяма в сравнение с тази на другите участници в движението, в разглеждания случай обаче осъщественото пресичане при подадения за пешеходците червен светлинен сигнал и несъобразяване с приближаващия кръстовището автомобил, където е настъпило произшествието, обосновават значителен (мака и не преимуществен) фактически принос за произшествието на пострадалия – ищеца Д.Д..

След като прецени причините, довели до настъпилото ПТП и вредите, съдът приема, че е налице 40 % съпричиняване, поради което обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, възлизащи съответно на сумата от 18000 лева и сумата от 1175.90 лева, следва да се намалят с посочения процент на съпричиняване или съответно на сумата от 10800 лева и сумата от 705.54 лева. От обезщетението за неимуществени вреди следва да се приспадне и полученото от ищеца Д.Д. обезщетение по чл. чл. 233, ал. 1 от ЗОВСРБ за вредите от процесното увреждане, възлизащо в размер на 5814 лева. Отговорността на възложителя на военната служба по чл. 233, ал. 1 от ЗОВСРБ е безвиновна и гаранционно-обезпечителна, защото тя не зависи от това дали негов орган, друг негов служител или трето лице има вина за настъпването на вредата, а възниква само поради съществуващото между него и увредения правоотношение и възниква за вреди, причинени от или за които отговаря друго лице, поради което пострадалият има право да получи за тях само едно обезщетение до размера, дължим от причинителя. Делинквентът, възложителят на работата (в случая на военната служба) и застрахователят по застраховка Гражданска отговорност отговарят на различни основания, но за едни и същи вреди, като увреденият разполага с право да предяви иск срещу всеки от тях, като плащането на дължимото се за вредите обезщетение от един от тях погасява задължението на другите. Затова платеното по чл. 233, ал. 1 от ЗОВСРБ обезщетение на ищеца Д.Д. има правопогасителен ефект за задължението на прекия причинител – ответника В.А., за обезщетението за неимуществените вреди до размера от 4986 лева (10800 лева – 5814 лева). Следователно ответникът дължи на ищеца за причинените му неимуществени вреди обезщетение в размер на сумата от 4986 лева, а за причинените му имуществени такива – сумата от 705.54 лева, като за тези суми исковете се явява основателни и следва да бъдат уважени. В останалата част - за разликата над тези суми до предявените суми съответно в размер на 30000 лева и 1187.90 лева, исковете следва да бъдат отхвърлени.

Законна последица от частичното уважаване на исковете е присъждането и на законната лихва върху присъдените суми. Предвид обаче своевременно направеното от насрещната страна правопогасително възражение и погасяването по давност на вземането за законна лихва за периода от датата на процесното ПТП – 23.06.2009 г., до 19.06.2011 г. включително на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, законната лихва следва да бъде присъдена от 20.06.2011 г. върху обезщетението за неимуществени вреди и от завеждането на делото (20.06.2014 г.) върху обезщетението за имуществени вреди. Акцесорната претенция за лихвата върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 23.06.2009 г. до 19.06.2011 г. включително следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 711.71 лева – разноски по производството за държавна такса, възнаграждение на вещи лица и адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част на исковете. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 1790.34 лева – разноски по производството за възнаграждения за вещи лица и свидетел и за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковете.

Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати и на съда сумата 91.24 лева, представляваща дължимите разноски за възнаграждение на вещи лица съразмерно на уважената част на исковете. Държавната такса за тази част от исковете е внесена от ищеца и присъдена му с решението.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА В.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата 4986 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от причиненото му травматично увреждане – счупване на дясна подбедрица, в резултат от осъществено на 23.06.2009 г. в гр. София на кръстовището на бул. Ген. Е. И. Тотлебен и бул. Пенчо Славейков пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Хюндай Соната с ДК № ******– В.А.А., заедно със законната лихва върху тази сума от 20.06.2011 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата 705.54 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, изразяващи се в разходи за провеждане лечение на причиненото му увреждане в резултат от посоченото пътнотранспортно произшествие, заедно със законната лихва върху тази сума от 20.06.2014 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за обезщетението за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 4986 лева до пълния предявен размер от 30000 лева и за обезщетението за имуществени вреди за разликата над уважения размер от 705.54 лева до пълния предявен размер от 1187.90 лева и претенциято за законната лихва за периода от 23.06.2009 г. до 19.06.2011 г. включително.

ОСЪЖДА В.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 711.71 лева – разноски по производството.

ОСЪЖДА Д.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на В.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, а. 3 от ГПК сумата 1790.34 лева - разноски по производството.

ОСЪЖДА В.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 91.24 лева – възнаграждение за вещи лица.

РЕШЕНИЕТО е постановено с участие на ЗАД Б.В.И.Г. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, пл. ******, като трето лице помагач на страната В.А.А..

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

СЪДИЯ: _________

Р. Бошнакова