Решение по дело №7315/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 194
Дата: 21 януари 2022 г. (в сила от 11 февруари 2022 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20215330207315
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Пловдив, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330207315 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. АЛ. Б. ЕГН:**********, с адрес – гр.П., ул.
„О.“ № ** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4716993 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182,
ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер
на 400лв. /четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че електронният фиш е незаконосъобразен и
неправилен, издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила, в който смисъл се сочи, че последният е издаден за нарушение,
извършено с ремарке. Предлага същият да бъде отменен. Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат У. поддържа жалбата на
изложените основания, като също предлага електронния фиш да бъде
отменен, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че същата е неоснователна, като
взема становище по същество. Предлага жалбата да бъде оставена без
1
уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, алтернативно – присъденото адвокатско
такова да бъде в минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, и съдът намери, че
същата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, предвид
следното:
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила
доказателства за момента на получаване препис от наказателното
постановление на жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са
поискани от съда включително изрично с Разпореждане от 12.11.2021г..
Предвид горното и лисата както на доказателства за връчване на препис
от наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от
ЗАНН, с оглед разпределението на доказателствената тежест, съдът следва да
приеме, че жалбата също е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от
ЗАНН.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
2
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 03.04.2021г., в 17:44 часа, в
град Пловдив, на пътен възел „Скобелева майка“, надлеза, южно платно,
посока изток, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – CAM S1 с №
11743са било заснето движение на ремарке за лек автомобил - „Сириусз Б3Х“
с регистрационен номер „********“ с измерена скорост от 81 км./ч., същата –
над максимално разрешената за движение 50 км./ч., като превишението било
в размер на 31 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 84 км./ч. – превишение с 34 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 03.04.2021г. и час - 17:44:53ч., като място
на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя Г. АЛ. Б..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В
случа нарушението е извършено в населено място, а именно – град Пловдив,
на пътен възел „Скобелева майка“, надлеза, южно платно, посока изток, като
съгласно същата разпоредба е забранено превишаването на стойност на
скоростта от 50 км./ч за МПС.
3
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 31 km/h до 40 km/h
- с глоба в размер на 400 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Твърдяното нарушение е установено с одобрен тип средство за
измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126, прието по делото като писмено доказателство.
Съгласно Протокол № 65-С-ИСИС от 28.09.2020г. за лабораторна
проверка на Българския институт по метрология, мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение ARH CAM S1 с №
11743са е преминала проверка в лабораторни условия за точността на
измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи от дата 03.04.2021г. от който
е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката
движение на контролираните МПС е от запад на изток.
Собствеността върху превозното средство, с което било извършено
твърдяното нарушението, а именно – ремарке за лек автомобил - „Сириусз
Б3Х“ с регистрационен номер „********“ се установява от приложена
справка база данни КАТ от която е видно, че последното е собственост на
дружество „Аксел Логистик“ ЕООД.
4
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП - когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен
представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил
управлението на моторното превозно средство.
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че като ***********
на „Аксел Логистик“ ЕООД се е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от
ЗДвП да посочи лицето, ползвало ремарке за лек автомобил - „Сириусз Б3Х“
с регистрационен номер „********“ към момента на твърдяното нарушение –
03.04.2021г..
Въпреки горното се установява неправилно приложение на
материалния закон, доколкото обжалвания електронен фиш е съставен срещу
жалбоподателя Г. АЛ. Б. във връзка с управление на ремарке.
В този смисъл може изцяло да бъда споделено становището на
жалбоподателя, че по аргумент от чл.189, ал.4 от ЗДвП, съгласно който
електронния фиш следва да съдържа данни за „регистрационния номер на
моторното превозно средство, то същият може да бъда съставен
единствено във връзка с управление на моторно превозно средство.
Същевременно ясно е, че ремаркето не съставлява „моторно превозно
средство“ по смисъла на § 6, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, а
именно – пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с
изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически
превозни средства. Ремаркето е пътно превозно средство, различно от МПС,
описано в разпоредбата на § 6, т.17 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП,
а именно – пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от
моторно превозно средство.
От горното е видно, че електронен фиш по реда на чл.189, ал.4 и сл. от
ЗДвП може да бъде съставен във връзка с управление на моторно превозно
средство, но не и на ремарке.
Горният извод следва не само от буквалния прочит разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, но и от вложения от законодателя смисъл в реда за
издаване на електронен фиш съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП. Очевидна е
законодателната воля административнонаказателната отговорност да бъде
свързана с факта на управление на превозното средство, който факт се
5
установява въз основа оборимата по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП презумпция
за това, че водачът е собственикът на управляваното МПС. Ето защо
невъзможно е същата административнонаказателната отговорност да се
реализира по линията на установено движение на ППС, което не се
управлява, а се тегли от друго МПС, което от своя страна има водач. В
случая е следвало да се установи МПС, с която е било теглено описаното
ремарке, което би позволило реализиране реда на чл.189, ал.4 сл. от ЗДвП, а
въпросът за възможността на едно такова установяване е чисто технически и
не касае горните правни изводи.
Горното мотивира отмяната на обжалвания електронен фиш като
незаконосъобразен, а именно – съставен в нарушение реда на чл.189, ал.4 сл.
от ЗДвП.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат в размер на 300 лева.
Следва да се посочи, че от страна на същия е направено своевременно искане
за присъждане на разноските в настоящото производство, като е представен и
оправдателен документ за тяхното извършване – договор за правна защита и
съдействие /лист 5 от делото/. Следва още да се съобрази, че същия размер на
уговореното възнаграждение е в минимален такъв по смисъла на чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, предвид
което и не може да бъда намален.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4716993 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Г. АЛ. Б. ЕГН:**********, с адрес – гр.П.,
ул.„О.“ № **, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от
Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 400лв.
6
/четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата

ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив да ЗАПЛАТИ на Г. АЛ. Б.
ЕГН:********** сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща
извършени разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7