Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
01.06.2020 г., гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 2124
по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.
79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „Т.б.“ ООД
твърди, че въз основа на договор от 22.08.2018 г. е извършил
строително-монтажни работи на обект: „Вертикална планировка в двора на първо
основно училище в ж. к. „Владислав Варненчик“, които са били приети с протокол
за приети СМР към 05.09.2018 г. и протокол за приети СМР към 16.11.2018 г. За
приетите с тези протоколи СМР са издадени фактури №№ 92/07.05.2019 г. и
93/05.07.2019 г., съответно на стойност от 79832.14 лева и 11990.03 лева. Във
връзка със забавеното изпълнение на задълженията на ответника по договора, е
подписано тристранно споразумение между ищеца, ответника и ДЗЗД, в което
участник е ответникът, с което е признато задължението на ответника към ищеца в
размер на 91822.17 лева и е договорено изплащането на това задължение на
вноски. От договорените по споразумението плащания, е платено само първото в
размер на 20 000 лева на 28.05.2019 г., с което е погасена част от
дължимата сума по протокола от 05.09.2018 г. Съгласно споразумението, паричното
задължение е следвало да бъде погасено окончателно до 30.06.2019 г., но това не
е направено. Предвид изложеното
ищецът иска от съда да осъди ответника
да му заплати сумата от 71822.17 лева лева, представляваща неизплатения остатък
от дължимото възнаграждение за изпълнените по договора от 22.08.2018 г. СМР,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
Претендира направените по делото разноски за заплатена държавна такса. В молба от 04.11.2018 г. ищецът посочва банкова сметка ***, съобразно изискването на чл. 127, ал. 4 от ГПК.
В хода на производството - на 27.05.2020 г., в Търговския регистър е
вписана промяна в правната форма на ищцовото дружество от дружество с
ограничена отговорност в еднолично дружество с ограничена отговорност, която
промяна следва да бъде съобразена при изписване наименованието на дружеството.
Ответникът „Д.к.“ ЕООД не подава отговор на исковата
молба и не изразява становище по предявения иск в хода на производството.
Предвид процесуалното поведение на
ответника, в проведеното на 29.05.2020 г. открито съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца моли съда да се произнесе с неприсъствено
решение.
Съдът констатира, че ответникът не е
подал отговор на исковата молба, не се явява в първото съдебно заседание по
делото, не е направили искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като
последиците от това негово поведение са му указани от Съда с разпореждането, с което им е
връчен препис от исковата молба и с определението от 03.02.2020 г. за
насрочване на делото
Предвид гореизложеното и като съобрази
направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение и
обстоятелството, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представени доказателства, Съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Ето защо съдът приема, че следва да
уважи искането на ищеца по чл. 238, ал. 1 ГПК и да се произнесе с неприсъствено
решение. На основание чл. 239, ал. 2 ГПК това решение не се мотивира по
същество, а е достатъчно да се укаже, че се основава на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, които предпоставки Съдът приема, че са
налице. Затова Съдът приема, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
При този изход на производството, ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК. По делото има доказателства за направени от ищеца
разноски за държавна такса в размер на 2872.89 лева, съответно ответникът
следва да бъде осъден да заплати тази сума на ищеца.
Мотивиран от горното и на основание чл.
239, ал. 2 ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.к.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Т.б.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266,
ал. 1 от ЗЗД, сумата 71822.17 лева /седемдесет
и една хиляди осемстотин двадесет и два лева и 17 ст./, представляваща
неизплатения остатък от дължимото възнаграждение за изпълнени по договор от
22.08.2018 г. строително-монтажни рботи, приети с протоколи за приети СМР към
05.09.2018 г. и към 16.11.2018 г., ведно със законната лихва
от 15.10.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Д.к.“
ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „Т.б.“ ЕООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски по производството в размер на
2872.89 лева /две хиляди осемстотин седемдесет
и два лева и 89 ст./
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК,
неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Да се изпрати препис от решението на
страните, като на основание чл. 240 от ГПК заедно с преписа от неприсъственото
решение, да се изпрати съобщение на
ответника с указания, че може да поиска отмяна на решението в едномесечен срок
от получаване на съобщението.
Съдия: