Р Е Ш Е Н И Е
№ 260698/28.6.2021г.
гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД тридесет и седми състав
На втори юни година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Пл. Караниколов
Секретар: Петранка
Петрова
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 154 по описа за 2021г. За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н.Е.Х., ЕГН **********,
против НП № 20-6252-000972/18.12.2021 г. на Началник група към ОД МВР – Варна,
отдел „Охранителна полиция“, с което за нарушение на чл.103 от ЗДП на Н. Х. е
наложено наказание „глоба“ в размер на
50.00 /петдесет/ лева и и лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 /един/ месец .
Жалбата е процесуално допустима, подадена е
в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Въззивникът
оспорва фактическата обстановка и моли НП да бъде отменено като
неправилно, незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание въззивникът не се явява
лично, представлява се от адв. Ж.Г., ВАК, който поддържа жалбата и по
съществото на делото пледира НП да бъде отменено с оглед неправилно прилагане
на материалния закон от АНО.
Въззиваемата страна, редовно призована, не
се явява и не се представлява. Депозирани са от ю.к. Л. писмени бележки, в
които изразява становище НП да бъде потвърдено. Претендира да и бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя
и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 19.11.2020 г., около 12.30 ч. в гр.
Варна на ул. „Марин Дринов“, до № 54 св.М.Д.
извършвала съвместна проверка с инспектор РЗИ -Варна, когато видяла че товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ В 73-18 ВР е
задръстил улицата. Поради това се представила на водача, поискала личните му
документи и му разпоредила да изчака. Той се качил в автомобила и си тръгнал. По
неизяснени по делото причини, полицейските служители решили, че товарния
автомобил е бил управляван от жалбоподателя Н.Е.Х. /видно от приложената по
делото справка за нарушител/. След няколко дни на 29.11.2020 год. бил съставен
АУАН, серия „АА“, бл. № 592800/29.11.2020 г. от св.Н.К. – старши полицай към ОД
МВР – Варна, отдел „Охранителна полиция“. Същият бил предявен и връчен на
нарушителя, който не го подписал, което е удостоверено с подписа на свидетел.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства– АУАН, заповеди, писма и др.
Съдът кредитира показанията на св. Д. и св.
К., като искрени, добросъвестни, логични, конкретни и вътрешно непротиворечиви.
Съдът, предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
Съдът констатира, че при реализиране на
административно-наказателната отговорност е допуснато нарушение на
процесуалните правила, самостоятелно водещо до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание, а именно: Видно от приложеният АУАН,
нарушенията са установени изцяло по данни на св.М.Д. (която фигурира именно
като очевидец в акта), като актосъставителя св.Н.К. реално не е възприел лично
каквито и да било обстоятелства, а се е доверил изцяло на показанията на
колегата си. За подобна хипотеза, законодателят е предвидил, че при липса на
свидетели, които са присъствали при установяване на нарушението, актът се
съставя В ПРИСЪСТВИЕТО НА ДРУГИ ДВАМА СВИДЕТЕЛИ, КАТО ТОВА ИЗРИЧНО СЕ ОТБЕЛЯЗВА
В НЕГО, съгласно чл.
40, ал.3 от ЗАНН. В конкретният случай нито едно от посочените две отделни
императивни изисквания не е спазено, тъй като свидетелят е само един – М.Д.,
като не е отбелязано и че актът се съставя именно по този ред. Както вече съдът
имаше възможност да посочи по-горе, от данните по делото се установява, че
липсват свидетели-очевидци на станалото, различни от св. М.Д., която е посочила
като извършител жалбоподателя Н.Е.Х., поради което действително следва да
намери приложение разпоредбата на чл.
40, ал.3 от ЗАНН. Липсата на втори свидетел по акта несъмнено представлява
съществено процесуално нарушение, водещо до нередовност от външна страна на
същия, а оттам и до незаконосъобразност на издаденото НП. Законодателното
изискване актът да се състави в присъствието на двама други свидетели е израз
на основния принцип в административно-наказателното процесуално право –
публичността, т.е. констатираната нередовност на акта поражда съмнение относно
самоличността на нарушителя, извършването на деянието и вината за това именно
на този нарушител. При така посоченото, настоящата въззивна съдебна инстанция
намира, че допуснатото съществено процесуално нарушение на императивни правила
съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като прави
същото изцяло незаконосъобразно.
Ноторно известно е, че в преценката си дали
да издаде НП АНО се основава на фактическите констатации по АУАН, които в
рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за
верни, до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.
14, ал. 2 НПК, във връзка с препращащата норма на чл. 84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща
доказателствена сила – правило, което е категорично застъпено в т. 7 от ППВС №
10/ 1973 г., Сб. 1992, стр. 530, където е посочено, че "... отразените в
АУАН фактически констатации НЕ СЕ считат за установени до доказване на
противното и затова административно-наказателното обвинение следва да се
установи с допустимите от закона доказателства... ". В посоченият контекст
съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите
от закона доказателства дали е извършено административното нарушение, както и
обстоятелствата, при които е извършено.
Съдът, при извършване на
посочената проверка намира, че фактическите констатации в АУАН са необосновани
и не се подкрепят по категоричен начин от приобщените към делото доказателства
по следните съображения:
Основен и задължителен елемент
от всеки съставен АУАН е посочване на "собственото, бащиното и фамилното
име и възрастта на нарушителя, точния му адрес и месторабота, ЕГН" (чл.
42, т. 6 ЗАНН), като така посоченото се намира в пряка връзка с
разпоредбата на чл.6 ЗАНН, даваща легална дефиниция на понятието за административно нарушение.
Визираните от съда разпоредби са императивни по своя характер и са насочени към
установяване на обективната действителност и участието на лицето, което се
твърди, че е извършило вмененото му нарушение. От установената по-горе
фактическа обстановка съдът приема за недоказано по надлежен и безпротиворечив начин, че именно жалбоподателя Н.Е. Х. е
управлявал т. а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № В 73-18
ВР в момент на опита за извършване на полицейска проверка. Това обстоятелство
не може да бъде преодоляно нито от липсата на възражение по акта от страна на
посочения като нарушител, но дори и да имаше подобно негово
"признание", то следва да се посочи, че авторството на нарушението
никога не може да се основава (по арг. от чл.
116, ал. 1 от НПК) единствено на самопризнанието на нарушителя, а в случая
други доказателства липсват. Съдът не споделя начина, по който е установен
водачът на товарния автомобил (собственик на който е „Обединена Компания Варна“),
тъй като същият не е спиран от полицейските служители, не е разпознат по
надлежния ред и са съществували единствено съмнения и предположения, че това е
именно Н.Е.Х.. Доказването на извършеното нарушение е основно задължение на
АНО, т. е. нарушителя никога не следва да доказва, че е невинен, респ. да
доказва, че не е управлявал т.а. в момента на проверката. Ето защо, съдът прие,
че АНО, не се е съобразил със задълженията си по закон вменени му по силата на чл.52,
ал.4 от ЗАНН детайлно да провери акта с оглед неговата законосъобразност и
обоснованост. Ако бе извършил такава допълнителна проверка, Началникът на група
към ОД МВР – Варна, отдел „Охранителна полиция“ очевидно би стигнал до съвсем
други правни изводи.
С оглед на изложеното и
установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и
субективна страна жалбоподателят не е извършил административното нарушение по чл.103 от ЗДвП, за което е бил наказан,
поради което НП е издадено в нарушение на чл.54,
пр.1 ЗАНН и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззивната страна не прави искане за разноски.
Предвид констатираните
основания за отмяна на НП искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на АНО е неоснователно.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
20-6252-000972/ 18.12.2021 год. на Началник група към ОД МВР - Варна, отдел
„Охранителна полиция“, с което на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДП, на Н.Е.Х.,
ЕГН ********** е наложено наказание „глоба“ в размер на 50.00 /петдесет/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 /един/ месец.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
АНО.
Подлежи
на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: