Р Е Ш Е Н И Е
№ 260041
08.01.2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на осми
декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря
Христина Борисова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6981/2020 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.Г.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Д.С. против Електронен фиш серия К № 2812397 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден
от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т.
5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя – в качеството на
законен представител на „Серта България“ АД, е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по
чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост
на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да не е бил законен
представител на „Серта България“ АД – търговското дружество, ползвател на
превозното средство, с което е извършено процесното нарушение. Моли
електронният фиш да бъде отменен. Претендира разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение. В писмено становище с вх. № 283084 от 27.11.2020 г. поддържа
жалбата и направените с нея възражения. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено
становище, приложено на лист 8-9 от делото, оспорва жалбата и поддържа
електронния фиш. Взема становище при издаването му да не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ЕФ да съдържа всички задължителни реквизити
на съдържанието си, правилно да са определени правната квалификация на нарушението
и размерът на административното наказание глоба. Твърди още нарушението да е
установено с одобрен тип средство за измерване и след изваждане на максимално
допустимата грешка като гаранция за правилно измерена скорост. Моли жалбата да
бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на
претенцията на жалбоподателя за овъзмездяване на заплатеното адвокатско
възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не
се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Д.Г.Ш.,
спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с
надлежна процесуална легитимация. Административнонаказващият орган не разполага
с разписка за датата на връчване на екземпляр от електронния фиш на
жалбоподателя, поради което жалбата следва да се приеме за своевременно
подадена, тъй като не се доказва срокът за обжалване въобще да е започнал да
тече спрямо жалбоподателя. Отделно от това в приложената по делото /на лист 21/
справка от системата за управление на административнонаказателната дейност за
дата на връчване е отбелязана 13.09.2020 г. Жалбата е подадена чрез административнонаказващия
орган (АНО) на 17.09.2020 г., поради което дори и ЕФ да е бил връчен на вписаната
в справката дата /13.09.2020 г./, то срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП отново се
явява спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна,
поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
„Серта България“ АД било акционерно
дружество с едностепенна система на управление. Съгласно чл. 2, ал. 1 от устава
на дружеството то се представлявало от председателя на съвета на директорите и
от изпълнителния директор, заедно и поотделно. Имената на лицата, овластени да
представляват дружеството, били вписани в ТРРЮЛНЦ, като сред тях не бил
жалбоподателят Д.Г.Ш.. Към 15.05.2019 г. последният бил единствено член на
съвета на директорите на „Серта България“ АД, а дружеството се представлявало
от С. К. и Б. А. К.
Дружеството „Серта България“ АД било
регистрирано като ползвател на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Х Трейл“ и с
рег. № …..
На 15.05.2019 г. в 14:22 часа по
републикански път № II-86, км 19+000 в посока гр. Пловдив с автоматизирано
техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с
фабричен номер 11743ca, било заснето движението на лек автомобил „Нисан Х
Трейл“ с рег. № … със скорост на движение от 109 км/ч при разрешена скорост от 60
км/ч. Максимално допустимата скорост на движение в посочения пътен участък била
сигнализирана с пътен знак В26. Стойността на измерената скорост от
техническото средство била 113 км/ч, като след приспадната максимално допустима
грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 109
км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост
с 49 км/ч.
За това деяние и на основание чл.
189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП против жалбоподателя Ш. бил издаден
електронен фиш серия К № 2812397, с който му било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 400 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви
писмени доказателства:
От справка от Търговски регистър
и регистър на юридическите лица с нестопанска цел по партидата на търговеца
„Серта България“ АД (лист 14-19 от делото) се установява, че към дата
15.05.2019 г. дружеството се е представлявало от С. К. и Б. А. К., чиито имена
в качеството им на овластени да представляват дружеството са вписани в
търговския регистър. Изяснява се още, че жалбоподателят Д.Г.Ш. не е сред
вписаните в регистъра представители на дружеството, като към 15.05.2019 г. той
е бил член на съвета на директорите.
От Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо
средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване под № 5126.
От Протокол от проверка № 59-С-ИСИ/11.10.2018
г. (лист 24 от делото) се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабричен № 11743ca е преминало последваща
периодична проверка на 11.10.2018 г. със заключение,
че съответства с одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка
при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.
От Протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег. № 1030р-13296/17.05.2019 г.) се
установява, че на дата 15.05.2019 г. преносима система за контрол на скоростта ARH CAM S1 с № 11743ca е заснела
статични изображения с номера от …, с начален час на работа 12:00 ч. и краен
час на работа 17:00 ч. и с място на контрол път II-86, км 19+000 в посока от юг към
север, където е действало ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч,
въведено с пътен знак.
От приложения по преписката
снимков материал се изяснява, че измерената скорост на движение на процесния
лек автомобил с рег. № СВ 1876 МА е 113 км/ч, а заснемането е извършено на 15.05.2019
г. в 14:22 часа.
От справка за собственост на МПС
с рег. № … се установява, че същото е собственост на „Аутотехника“ ООД.
Търговското дружество „Серта България“ АД (с предишна фирма „Пневматика -
Серта“ АД) е регистрирано като ползвател на автомобила.
При така установените факти съдът
приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по
делото доказателства се установява, че при управлението на процесния лек
автомобил „Нисан Х Трейл“ с рег. № … на 15.05.2019 г. в 14:22 часа е извършено
нарушение за скорост, като водачът – неустановен по делото, се е движил със
скорост на движение от 109 км/ч при максимално разрешена скорост от 60 км/ч.
Нарушението е заснето с мобилно техническо средство, което е от одобрен тип и
след приспадната максимално допустима грешка от минус 3 %. Предвид установената
стойност на превишената скорост правилно е определена и приложимата санкционна
разпоредба, както и видът и размерът на наложеното административно наказание.
Основният спорен въпрос по делото
се концентрира около обстоятелството дали за така извършеното деяние правилно е
ангажирана отговорността именно на жалбоподателя Ш.. Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се налага на
неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Дружеството „Серта
България“ АД е вписано като ползвател на процесния лек автомобил в постъпилата
по делото справка за собственост. От устава на дружеството, както и от
вписаните данни в търговския регистър се установява, че то е акционерно
дружество с едностепенна система на управление. Следователно единственият
изпълнителен орган е съвет на директорите. Той е колективен орган, който се
състои най-малко от три, но не повече от девет лица. Начинът на управление на
дружеството не предопределя отнапред и начина, по който то ще се представлява.
Представителството на акционерното дружество е изрично регламентирано в чл. 235
от ТЗ, озаглавен „представителна власт“. Съгласно чл. 235, ал. 1 от ТЗ членовете
на съвета на директорите представляват дружеството колективно освен ако уставът предвижда друго. В
процесния случай към датата на извършване на деянието - 15.05.2019 г., съветът
на директорите се е състоял от пет лица. Сред тях е бил и жалбоподателят Д.Г.Ш..
При издаването на електронния фиш обаче напълно са игнорирани разгледаните
по-горе правила за представителството на акционерното дружество, доколкото
уставът е предвиждал специална уредба за представляване на дружеството. Уставът
е публикуван и публично достъпен в ТРРЮЛНЦ в частта актуален учредителен акт. В
чл. 2, ал. 1 от него е постановено, че „Серта България“ АД се представлява от
председателя на съвета на директорите и от изпълнителния директор, заедно и
поотделно. Следователно в съответствие с правилото по чл. 235, ал. 1 от ТЗ в
устава изрично са предвидени особени правила за представителството, които изключват
представителната власт в полза на всяко лице, което е член на съвета на
директорите и която власт да произтича единствено от това му качество. Съгласно
чл. 235, ал. 2 от ТЗ съветът на директорите при едностепенната система на
управление може да овласти едно или няколко лица от съставите им да
представляват дружеството. Имената на така овластените лица, разполагащи с
учредена представителна власт, се вписват в търговския регистър съгласно
изричния регламент на чл. 235, ал. 3 от ТЗ. Установено от служебно извършената
от съда справка по партидата на търговеца, приложена от лист 14 до лист 19 по
делото и приета като писмено доказателство, към интересуващата делото дата –
15.05.2019 г., в регистъра са вписани имената на лицата, овластени да
представляват „Серта България“ АД в съответствие с разгледаните по-горе
правила. Тези лица са били единствено С. К. и Б. А. К. Жалбоподателят Ш., който
е наказан с обжалвания ЕФ, не е сред лицата, представляващи търговското
дружество. Същият действително е бил член на съвета на директорите -
обстоятелство, което признава и в жалбата, но от това не следва автоматично
извод и за наличието на представителна власт. По гореизложените съображения
електронният фиш е могъл законосъобразно да бъде издаден срещу някое от лицата,
изрично вписани като представители на дружеството. Вместо това той е бил
издаден против жалбоподателя Ш. в качеството му на член на съвета на
директорите, но без той да е и законен представител на търговското дружество.
По този начин административнонаказващият орган неправилно е приложил
материалния закон, което влече необоснованост на електронния фиш и обуславя
самостоятелно основание за неговата отмяна. Сочената от жалбоподателя съдебна
практика е относима и изцяло се споделя от настоящия съдебен състав.
За пълнота на изложението съдът
обръща внимание, че съдебната практика трайно, последователно и непротиворечиво
е изяснила, че в случаи като процесния – когато съгласно чл. 235, ал. 2 от ТЗ
са овластени едно или няколко лица измежду всички членове на съвета на
директорите, които да представляват дружеството и техните имена са вписани в
търговския регистър, то останалите невписани членове на управителния орган не
разполагат нито с активна, нито с пасивна представителна власт и не могат да
ангажират правната сфера на дружеството, а следователно и не представляват
„законен представител на юридическо лице“ по смисъла на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП.
В този смисъл – Определение № 410 от 12.06.2013 г. по ч. гр. д. №
2412/2013 г. на ВКС; Определение № 630 от 24.09.2013 г. по търг. д. № 891/2012 г. на ВКС;
Решение № 1569 от 18.02.2004 г. по гр. д.
№ 2576/2002 г. на ВКС.
Същите изводи
по приложението на правото са изведени и в практиката на Върховния
административен съд – така Определение № 8336 от 20.06.2018 г. по адм.
д. № 4052/2018 г. на ВАС; Определение № 10473 от 29.12.2001 г. по адм.
д. № 7326/2001 г. на ВАС; Определение
№ 1685 от 20.03.2000 г. по адм. д. № 1585/2000 г. на ВАС; Решение
№ 6347 от 01.06.2015 г. по адм. д. № 5674/2014 г. на ВАС.
Практиката на административните съдилища в страната по сходни
казуси също приема, че в случаите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП вр. с чл. 188, ал. 2
от ЗДвП, когато е установено нарушение на режима на скоростта с МПС,
собственост на акционерно дружество, електронният фиш може да бъде издаден само
на името на изпълнителния член, вписан в търговския регистър като
представляващ, но не и на останалите членове на съвета на директорите, които не
са представляващи дружеството – така Решение
от 14.04.2020 г. по к.а.н.д. № 70/2020 г. на Административен съд – Стара Загора;
Решение от 25.05.2018 г. по к.а.н.д. №
149/2018 г. на Административен съд – Стара Загора; Решение № 620 от 24.08.2020 г. по к.а.н.д. № 634/2020 г. на
Административен съд – Пазарджик; Решение № 633 от 27.08.2020 г. по к.а.н.д. №
503/2020 г. на Административен съд – Пазарджик; Решение
№ 286 от 31.10.2019 г. по к.а.н.д. № 248/2019 г. на Административен съд –
Кюстендил; Решение от 28.01.2020 г.
по к.а.н.д. № 361/2019 г. на Административен съд – Русе; Решение № 2179 от 15.12.2017 г. по к.а.н.д.
№ 2855/2017 г. на Административен съд – Бургас; Решение от 19.07.2018 г. по к.а.н.д. № 202/2018 г. на Административен
съд – Сливен. Посочената съдебна практика изцяло се споделя от настоящия
състав.
Налага се извод, че неправилно е определен субектът на нарушението. Макар
по делото да е доказано, че е извършено административно нарушение, то
отговорността за него не е на жалбоподателя Ш., който никога не е бил законен
представител на „Серта България“ АД. Допуснатият порок при установяването на
субекта на отговорността не може да бъде саниран и обуславя отмяна на
електронния фиш. По делото е постъпило писмено становище от въззиваемата
страна, в което юрисконсултът се е задоволил да обсъжда въпроси относно
издаването на ЕФ в съответствие с утвърден образец от министъра на вътрешните
работи и за приспадането на максимално допустима грешка от измерения от
техническото средство резултат. Развити са общи съображения по въпроси, по
които така или иначе не е формиран спор и становището с това си съдържание би
могло да бъде относимо към множество други електронни фишове. Поискано е и
юрисконсултско възнаграждение. Запазено е обаче пълно мълчание по възраженията
в жалбата, така че липсват каквито и да е конкретни доводи на въззиваемата
страна, с които да се отрича основателността на възраженията.
По гореизложените съображения обжалваният електронен фиш е необоснован и
трябва да бъде отменен, тъй като неправилно жалбоподателят Ш. е посочен за
законен представител на акционерното дружество „Серта България“.
Представителите на дружеството са изрично и изчерпателно вписани в ТРРЮЛНЦ, но
жалбоподателят не е сред тях, като той е бил единствено член на съвета на
директорите към датата на извършване на нарушението, поради което и не носи отговорност
за вмененото му с електронния фиш деяние.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на
делото такива се дължат единствено на жалбоподателя, който е направил искане за
присъждане на разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен на лист 5 от делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в
брой.
Съобразно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е
направено и възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което в случая
настоящият състав намира за неоснователно. Договорът за правна защита и
съдействие е сключен на 16.09.2020 г. Към тази дата и съгласно измененията с ДВ
бр. 68 от 2020 г. действащото законодателство – чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е
предвиждало, че при наложено административно наказание глоба в размер до 1 000
лева възнаграждението за процесуално представителство, защита и
съдействие е 300 лева. В настоящия случай съдействието от адвокат се е изразило
както в подаване на жалбата срещу електронния фиш, така и в изготвянето на
писмено становище, в което се сочат доводи по съществото на делото и се
обосновава формулираното искане за отмяна на ЕФ. Претендираните от
жалбоподателя разноски от 300 лева не надвишават минималния предвиден в
Наредбата размер и съдът не би могъл да присъди по-нисък размер на разноските
от минимално определения съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. За
заплащането на разноските следва да бъде осъдена насрещната страна в процеса ОД
на МВР – Пловдив, която е юридическо лице и второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.
1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 2812397 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Д.Г.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***
на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 400 (четиристотин)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за движението по
пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на Д.Г.Ш.,
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 300
(триста) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
С.Р.