Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе,26.06.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                              Районен съдия: Венцислав Василев

                                     Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Мирослава Пенева….….………….………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора.………………..…………………………………………………………

         като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  528/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

         Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         Постъпила е жалба от Т.К.К. до  Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 38-0001564/06.11.2019г. на Началника на ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като незаконосъобразно.

         Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Ответникът по жалбата,редовно призован не  изпраща представител.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

         Жалбоподателят работел, като таксиметров шофьор, управлявайки лек таксиметров автомобил „Дачия Логан“ с ДК № ***. Този автомобил бил оборудван съгласно изискванията на чл.21 от Наредба № 34/1999г. На 18.10.2019г., около 0,35 ч.  в гр.Русе в района на ЖК “Чародейка“ ,по ул.“Тодор Икономов“ му била извършена проверка от св. А.К.,***  относно спазване на  Закона за автомобилните превози и подзаконовите нормативни актове по приложението му. В хода на проверката св. К. установил, че автомобилът  е с включен електронен таксиметров апарат с фискална памет, с открита табела „Такси“, без табела „Не работи“ и през периода 17/18.10.2019 г. жалбоподателят е извършил 9 бр. платени таксиметрови превоза, видно от контролните ленти. Също така в хода на проверката се установило, че знакът „такси“ не свети през тъмната част на денонощието, а също така, че към момента на проверката  жалбоподателят е без  пътна книжка, издадена от превозвача. За констатираните нарушения св. К.  съставил АУАН против жалбоподателя, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което му било наложени две отделни административни наказания глоба в размер на 200 лв. съответно за нарушения по чл.105 ал.1  от Закона за автомобилните превози (ЗАПр) във връзка съответно с чл.21 ал.1 т.5 пр.2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. (нарича за краткост Наредбата) и глоба в размер на      2 000  лв. по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр във вр. с чл.31 ал.1 т.5 от Наредбата.

 

         Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, които има право на жалба, срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.

 

Разгледана по същество е частично основателна. В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, но неправилно е приложен материалния закон по отношение на нарушението по чл.31 ал.1 т.8 от Наредбата, като по тази причина само това нарушение следва да се преквалифицира.

  

    По отношение на първото нарушение – по чл.105 ал.1 от ЗАПр. Това нарушение съдът намира, че е правилно установено и безспорно доказано. От показанията на актосъставителя се установява, че към момента на проверката, която е осъществена през тъмната част на денонощието табелата „такси“, поставена върху таксиметровия автомобил ,управляван от жалбоподателя не е светела с което е допуснал нарушение на чл.21 ал.1 т.5 пр.2 от Наредбата, която разпоредба именно вменява подобно задължение на водачите на тези автомобили. Отделно от това, видно от касовите бележки на л.5 от делото, непосредствено преди проверката жалбоподателят е осъществил таксиметрови превози на пътници. С това си поведение той  е осъществил субсидиарният състав по чл.105 ал.1 от ЗДвП и  доколкото за това нарушение не е предвидено друго наказание.

 

По отношение на второто нарушение – по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр. По отношение на това нарушение неправилно е приложен материалния закон. На жалбоподателя е наложено наказание по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр, за това, че „…..в момента на проверката е без пътна книжка, издадена от превозвача“. Неправилността се изразява в това, че видно от текстовата част на обжалваното наказателно постановление наказанието е наложено за неносене, а не за изначалната липса на подобен документ. По делото подобни доказателства не са представени, вкл. за подобен факт не дава показания и актосъставителя,  няма данни и за разследване от страна на АНО за това обстоятелство. Отделно от това, като посочена нарушена материална разпоредба е посочена нормата на чл.31 ал.1 т.5 от Наредбата, който задължава водачите на таксиметрови автомобили при управлението им да носят пътна книжка. Всичко това води до извода, че всъщност жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.93 ал.2 от ЗАП за съставомерността, по който е без значение дали изобщо има издавана пътна книжка или не, т.е. извършеното не е  нарушение по чл.93 ал.1 т.1 от с.з.

         В случая обаче съдът намира, че не съществува никаква пречка нарушението да бъде преквалифицирано от такова по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр в такова по чл.93 ал.2 от с.з. Това е така, защото се касае за напълно идентична фактическа обстановка, възприета от съда и  описана текстово в обстоятелствената част на НП – „…в момента на проверката е без пътна книжка….“, нещо което е посочено напълно идентично и в АУАН, а също така съвпада  и изцяло с диспозицията на чл.93 ал.2 от ЗАПр. Успоредно с това, както бе посочено по-горе и в АУАН и в наказателното постановление са посочен чл.31 ал.1 т.5 от Наредба в съответствие с чл.42 т.5, респ. чл.57 ал.1 т.6 от ЗНН.  По този начин съдът не нарушава забраната да предяви на наказаното лице нови фактически положения, надхвърлящи предмета на административното обвинение по които жалбоподателят не се е бранил до момента и в този смисъл правото му на защита по никакъв начин не се нарушава. В случая не е налице разминаване между цифрово и текстово описание на нарушението, което действително би довело до отмяна на обжалваното НП, защото в обстоятелствената част на същото е посочено, буквално преповтаряйки го изпълнителното деяние по чл.93 ал. от ЗАПр, изразяващо се в управление на таксиметров автомобил без  да се носи пътна книжка издадена от превозвача. При това положение съдът намира, че е налице хипотезата на чл.84 от ЗАНН вр. чл.337 ал.1 т.2 от НПК и съдът следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като преквалифицира нарушението по посочения начин и при налагане на по – благоприятното за дееца наказание по чл.93 ал.2 от ЗАПр „глоба „ в размер на 500 лв. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че без съответен протест на прокурора единствената забрана е за влошаване на положение на жалбоподателя по арг. чл.337 ал.2 т.1 от НПК.

   При това положение обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено само по пункт втори, като бъде приложен друг, по-благоприятен  материален закон, а по пункт първи потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

Искането за присъждане на разноски е напълно необосновано на първо място предвид изхода на делото, а освен това по същото няма представен никакъв договор за правна помощ, респ. адвокатско пълномощно, макар и жалбата да е написана върху т. нар. „бланка“  на адвокат, т.е. по делото няма представени никакви доказателства за направени разноски.

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1 вр.чл. 84 от ЗАНН вр.чл.337 ал.1 т.2 от НПК, съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 38-0001564/06.11.2019 г. на Началника на  ОО ”Автомобилна администрация” гр.Русе с което на Т.К.К. с ЕГН ********** по пункт 1 му е наложено  административно наказание  “глоба” в размер на 200 лв. за  нарушение по чл.105 ал.1 от ЗАПр.

         ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 38-0001564/06.11.2019г. на Началника на  ОО”Автомобилна администрация” гр.Русе с което на Т.К.К. с ЕГН **********  по пункт 2 му е  наложено  административно наказание  “глоба” в размер на  2 000 лв. за  нарушение по чл.93 ал.1 т.1 ал.1 от ЗАПр  вр. чл.31 ал.1 т.5 от Наредба № 34/06.12.1999г.  като го преквалифицира по чл.93 ал.2 от ЗАПр и му налага наказание глоба в размер на 500 лв.

         Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.  

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

                                                                        

                                                               

 

Районен съдия :