Присъда по дело №240/2019 на Окръжен съд - Хасково

М О Т И В И

към Присъда № 26 от 16.05.2019 г., постановена по НОХД № 240 по описа за 2019 г. на Окръжен  съд – Хасково

Окръжна Прокуратура – Хасково е предявила обвинение срещу М.Р.Д., с ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, ром, неосъждан, с ***** образование, ******, трудово зает в ***** ******, за това, че на 10.01.2019г., в гр. Хасково е дал дар – парична сума в размер на 40 британски лири, с левова равностойност от 86,52 лв., на длъжностни лица имащи качеството на полицейски орган, а именно на Р.Б.Т.и К.Д.К.– ****** ****** – ****** ***** в ***** „**** ** ***** ***“, ***** „***** ****“ към *** – **** при ** ** *** – ********, за да не извършат действия по служба – да не осигурят присъствието му за извършване на проверка и вземане на отношение от ****** на ***** „**** ****“ при ** ** *** – ****, осъществяващи контрол на движението по пътищата, за извършени от него като водач на МПС административни нарушения или престъпление – престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1 от НК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково поддържа обвинението, във вида, в който е повдигнато. Намира, че фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт субсумират съставa на престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд. Основният фокус в пледоарията на прокурора е индивидуализацията на наказанието. Пледира съда да наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ в минималния размер, определено съгласно нормата чл. 54 от НК и редуцирано по реда на чл. 58а от НК, чието изтърпяване съдът да отложи по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. Счита още, че на подсъдимия следа да се наложи и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 500 лв.

Защитникът на подсъдимия Д. – адв. Ч.  пледеира искане съдебното производство да протече по реда на съкратено съдебно следствие, регламентиран в Глава XXVII от НПК, а именно по реда на чл. 371, т. 2 – с признаване изцяло на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като подсъдимият се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. В пледоарията си защитникът адв. Ч.пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в минималния предвиден размер, чието изтърпяване да бъде отложено и не взема становище по размера на кумулативно предвиденото наказание „глоба“.

Подсъдимият се присъединява към изложеното от неговия защитник. Признава се за виновен и признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желае събирането на доказателствата, посочени от прокурора, за установяване на тези факти. В последната си дума изказва съжаление за стореното и моли съда да му наложи наказание в  минимален размер.

Съдът, като прецени самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със събраните доказателства, при условията на диференцираната процедура по глава ХХVІІ  НПК – чл. 371, т. 2 вр. чл. 373, ал. 2 НПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият М.Р.Д. бил правоспособен водач на МПС и притежавал СУМПС. От около 10 години, същият, заедно със семейството си, пребивавал преимуществено в ****** ******* и често се връщал в дома си в гр. *****, където живеели родителите му.

Св. Р.Б.Т.и К.Д.К., по силата на Заповед № 272з-701/22.04.2015г. на Директора на ОД на МВР – Хасково, към инкриминираната дата, заемали длъжността „***** ***** – ****** ******“ в **** „***** ** ******* ***“ на *** „**** *****“ към ** – **** при ** на *** – ***** и имали качеството „полицейски орган“.

Сред правомощията на двамата свидетели били дейности по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението (чл. 14, ал. 1 от ЗМВР), както и изпълнение на други задачи, възложени им от служебното ръководство.

На 08.01.2019г. подс. Д., заедно с жена си и двете им деца, се върнал за пореден път от ****** ******* в дома си в гр. ****, находящ се на ул. **** № **. На инкриминираната дата - 10.01.2019г., надве­чер, в дома на подсъдимия се събрали с роднини като Д. употребил и алкохол. Около 20:00ч. на същата дата, подсъдимият решил да се разходи из квартала. Въпреки, че употребил алкохол, не се чувствал повлиян от него и се качил в собствения си автомобил марка „БМВ", с рег. № *****и го привел в движение.

Свидетелите Т. и К., за времето от 19:00ч. на 10.01.2019г. до 07:00ч. на 11.01.2019г. изпълнявали служебните си задължения като автопатрул АП-239 в първи патрулен участък на гр.Хасково, съобразно седмичен график с рег. № 1970р-271/09.01.2019г., утвърден от на­чалника на РУ – Хасково за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредствено изпълнение на патрулно-постовата дейност. Двамата свидетели били облечени с униформи, удостоверяващи длъжностното им качество, с полицейски знаци и надписи бил обозначен също и служебният им автомобил, с рег. № ******.

Около 20:15ч. на 10.01.2019г. св. Т. и К. се движели с патрулния автомобил по ул. „Нешо Брайков" в гр.Хасково, когато забелязали дви­жещия се пред тях автомобил марка „БМВ", с рег. № *****управляван от подсъдимия Д.. Подали му светлинен и звуков сигнал да спре и подсъдимият спрял управлявания от него автомобил вдясно на пътното платно, пред дом на ул. "Нешо Брайков" № 21. Полицейските служители Т. и К. спрели патрулния автомобил успоредно на автомобила на подсъдимия. Слезли и отишли до шофьорската врата на автомобила на подсъдимия, който седял сам в автомобила, на мяс­тото на водача. В изпълнение на осъществявания от свидетелите Т. и К. контрол по охрана на обществения ред и дви­жение, се легитимирали като полицейски служители и започнали да извършват полицейска проверка на подс. Д. за установява­не на извършено от него административно нарушение или престъпление. Подканили Д. да им представи както своите документи, така и тези на автомобила. Представил им личната си карта и свидетелството си за управление на МПС. След като проверели документите полицейските служители не констатирали нарушения. Тогава св. Т. попитал подсъдимия дали е употребил алкохол, който отговори, че е пил ракия – около 50-100 грама. Т. му обяснил, че ще трябва да остане на място да изчака служители на сектор „Пътна полиция" кои­то да го тестват за наличие на алкохол в кръвта му и докладвал на дежурния в ОДЧ при РУ – Хасково, като поискал да бъде изп­ратен на място патрул на пътна полиция, компетентен да извърши провер­ка за нарушения на ЗДвП и да вземе отношение, при констатиране на такива. След това св. Т. и К. се върнали в патрулния автомобил и седнали на пред­ните седалки.

Подс. Д. се притеснил, защото знаел че е забранено управлението на МПС след употреба на алкохол, а и на място щели да пристигнат служители на пътна полиция, които да го изпробват за наличие на алкохол в кръвта.

За да избегне евентуалното установяване на негово противоправно поведе­ние, подсъдимият решил да даде дар – парична сума, на полицейските служители – св. Т. и К., с цел да ги мотивира да не извършат действия по служба – да не осигурят присъствието му за извършване на проверка и вземане на отношение от служителите, осъществяващи контрол на движе­нието по пътищата, за извършените от него като водач на МПС административ­ни нарушения или престъпление.

В изпълнение на взетото от него решение да даде подкуп, Д. отишъл до патрулния автомобил и през задната врата седнал на задната седалка. Извадил от портфейла си четири банкноти от по 10 британски лири всяка и ги оставил до ръчната спирачка, между предните две седалки, на които седяли свидетелите Т. и К.. В същия момент казал на полицейските служители да се по­черпят, че иска да си ходи в къщи и че не иска да го тестват за алкохол защото се нуждаел от свидетелството си за управление на МПС. Действието по оставянето на банкнотите в полицейския автомобил и думите му били възприети и от двамата свидетели Т. и К.. От поведението и казаното от подсъдимия, полицейските служители разбрали, че им дава подкуп, за да не извършат действия, следващи се по служба, а именно да осигурят присъствието му за извършване на проверка от служителите на пътна полиция. Свидетелите Т. и К., категорично отказали да приемат давания им подкуп, като по станцията се свърза­ли с ОДЧ, за да докладват за случилото се. Запазили местоп­роизшествието до пристигането на разследващ полицай.

На инкриминираното място пристигнали св. А.К.и Ж.И., **. ****** в **** „**** ****" при *** ** *** –*****, които по същото време изпъл­нявали служебните си задължения като автопатрул. Свидетелят К.изпробвал Д. с техническо средство алкотест Дрегер 7510 № 0065, който уред отчел 0,24 на хиляда концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия. Свидетелят К.констатирал още, че подсъдимият не е заплатил нало­жена му глоба с фиш в срока за доброволно заплащане. С оглед така констати­раното нарушение, на Д. бил съставен АУАН Серия Д № 801192, за извършено от него нарушение на чл.190, ал.З, от ЗДвП.

На местопроизшествието пристигнал и разследващ полицай от РУ на МВР – Хасково, който извършил оглед, за което съставил протокол и фотоалбум. С протокола за оглед са иззети 4 броя банкноти, всяка с номинал от по 10 бри­тански лири, с № ******, ******, ******и ******, намерени между двете предни седалки на полицейския автомобил с рег. № ******. С то­ва действие по разследването е започнало досъдебно производство.

Подсъдимият е бил задържан на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа със Заповед № 1970зз-11/10.01.2019г., считано от 20:15 часа на 10.01.2019г.

Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози. В чл. 190, ал. 3 от същия закон е предвидено, че наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизане в сила на наказателно постановление, електронен фиш или съдебно решение или определение на съда при обжалване. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗМВР повелява, че охранителната дейност е дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България, като дейността се осъществява от полицейските органи съобразно компетентността им чрез патрулно – постова дейност. В чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Инструкция № 8121з – 929 от 02.12.2014 г. за патрулно – постовата дейност същата е регламентирана като вид охранителна дейност, свързана с: опазване на обществения ред; превенция, предотвратяване и пресичане на противообществени прояви и престъпления и др. Съобразно чл. 30, ал. 1, т. 2, 5 и 8 от ЗМВР, контролната дейност се осъществява от органите на МВР в случаите, определени със закон, чрез проверки на документи и на място; проверки за спазване на правилата за движение по пътищата, на техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средство, на водачите на моторни превозни средства и при пътнотранспортните произшествия; изискване на информация и документи. Видно от чл. 31, т. 1 от ЗМВР, административно-наказателната дейност се осъществява от органите на МВР в предвидените от закон случаи, чрез установяване на административно нарушения и налагане на административни наказания. Съобразно чл. 70, ал. 1 ЗМВР полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред; когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпление и при образувано административнонаказателно производство; по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон, като установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето. По силата на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР служителите на МВР са държавни служители – полицейски органи. Органите на областните дирекции и на техните структури и звена са държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 (чл. 56, вр. чл. 37 ЗМВР). Полицейските органи са органите на областните дирекции (чл. 57 ЗМВР). 

          Гореописаната фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия М.Р.Д., разпитите на свидетелите Р.Б.Т., К.Д.К., П.С.Б., А.О.К.и Ж.К.И., приобщени по реда на чл. 371, т. 2 НПК; от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени материали по ДП № 42/2019 г., по описа на РУ на МВР – Харманли; от предявените, на основание чл. 284 НПК, на страните веществени доказателства, представляващи 4 броя банкноти, всяка с номинал от по 10 бри­тански лири, със сериен № ******, № ******, № ******и № ******

Така събраните доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, са еднопосочни и безпротиворечиви, установяващи времето, мястото и авторството на деянието, като същите кореспондират и с направените от самия подсъдим пълни самопризнания. С показанията на горепосочените свидетели се установяват обстоятелствата по престъпното деяние на Д., осъществяващо състава на престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал.1 от НК. Пълни, точни и еднопосочни са сведенията на полицейските служители, като и двамата са възприели пускането на четирите банкноти в зоната около ръчната спирачка, между двете предни седалки на патрулния автомобил, придружено с вербалната покана на подсъдимия „да се почерпят“ и да го пуснат да си ходи, поради което съдът го кредитира напълно. Съпоставени с останалите събрани доказателства по делото, признанията на подсъдимия Д., подкрепят установената фактическа обстановка.

Съдът приема, че гореописаната фактическа обстановка се изяснява по несъмнен и категоричен начин, и без никакви противоречия и съмнения въз основа на събраните по делото доказателства.

По правната квалификация на деянието:

На първо място, от обективна страна по делото е установено, че на инкриминираната дата 10.01.2019 г. подсъдимият Д. е направил опит да даде дар на свидетелите Т. и К., които са имали качеството, както на полицейски органи, така и на длъжностни лица, за да не извършат действия по служба, изразяващи се в това същите да не осигурят присъствието му до пристигането на служители на „Пътна полиция“, осъществяващи контрол на движението по пътищата, които да извършат проверка и да вземат отношение за извършените от подсъдимия, като водач на МПС, административни нарушения и престъпление. Безспорно в случая деянието е останало недовършено. Изпълнителното деяние на престъплението „даване“ на дар на длъжностно лице“ е започнало. Настоящият случай касае за опит да бъде даден дар, защото след като е влезнал е полицейския автомобил, подсъдимият поставил четирите банкноти – предмет на престъплението, в пространството между двете предни седалки на автомобила. Предприетите действия са били насочени към предаването на банкнотите на полицейските служители, чиито отказ да получат парите е прекратил съставомерното изпълнително деяние. Недовършването на деянието е било въпреки поведението на дееца, т.е. било е по независещи от волята му причини. Изложените обстоятелства субсумират състава на престъплението, в което е обвинен подсъдимия, в стадия на опита. Макар и банкнотите да са излезли от фактическата власт на Д., то тя не е преминала у Т. и К., тъй като последните двама са отказали да приемат подкупа и уведомили ОДЧ за случилото се. Подсъдимият отправил едновременно с поставянето на банкнотите и вербална подкана към полицейските служители „да се почерпят“ посредством дадения дар и да го пуснат да си ходи. Очевидно е, че действията му са били насочени и към двамата полицейски служители, тъй като Д. е влезнал в полицейски автомобил именно в изпълнение на взетото решение да даде подкуп и по този начин да мотивира полицейските служители към бездействие при изпълнение на служебните си задължения. Установено е още, посредством длъжностната характеристика, че св. Т. и К. имат качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а” от НК. Същите имат и качеството полицейски с оглед заеманата от тях длъжност, а именно „****** ***** – ***** ****“ в **** „***** ** ****** ***“, **** „****** *****“ *** ** – **** при ** ** *** – *****. Няма спор още, че към момента на извършваната на Д. от Т. и К. проверка, последните двама са осъществявали служебните си задължения по  графика за патрулно – постова дейност. При тези обстоятелства, настоящия състав достигна до категоричен и безспорен извод, че е налице опит в „даване“ на подкуп, тъй като деянието е приключило в стадия на опита, т.е. останало е недовършено, поради което и на основание чл. 304 от НПК оправда подсъдимия Д. по първоначално предявеното му обвинение за довършено престъпление по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК.

От субективна страна, Д. е действал при условията на пряк умисъл. Същият е съзнавал, че предстои да му бъде извършена проверка от служители на „Пътна полиция“ за употреба на алкохол при управление на МПС. Така взетото решение е било продиктувано от намерението на подсъдимия да мотивира Т. и К. да пропуснат да извършат служебните задължения по осигуряването му с цел извършване на проверка от служители на „Пътна полиция“, осъществяващи контрол на движението по пътищата, които да вземат отношение. Д. категорично е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, като е искал тяхното осъществяване, като безспорно е бил наясно с качеството на „полицейски орган“ на свидетелите, които са се легитимирали пред него. Тези признаци говорят за прекия умисъл на извършеното от подсъдимия.

          Поради изложеното съдът призна подсъдимия М.Р.Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 вр. чл. 18, ал. 1 НК – за това, че на 10.01.2019 година в гр. Хасково, обл. Хасково, направил опит да даде дар – парична сума в размер на  40 британски паунда, с левова равностойност на 86,52 лева, на длъжностни лица, имащи качеството „полицейски орган“, а именно на ****** ***** Р.Б.Т., „***** ****“ в група „***** ** ******* ***“ от ***** „******* *****“ към ****** ***** – ****** при ** ** *** - *****, и на ***** ****** К. Д. К. – „***** ****“ в група „***** ** ******* ***“ от ***** „******* *****“ към ****** ***** – ****** при ** ** *** - *****,  за да не извършат действия по служба – да не осигурят присъствието му за извършване на проверка и вземане на административно отношение от ****** ** ******* „****** ******“ при ** ** ***-*****, осъществяващи контрол на движението по пътищата, по повод извършени от него като водач на моторно превозно средство административни нарушения или престъпление.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ до десет години и „глоба“ до петнадесет хиляди лева.

Съдът определи вида и размера на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление на плоскостта на чл. 54 НК, като прие, че степента на обществената опасност деянието му не е висока. Установената фактология по делото и сравнително ниския размер на предмета на престъплението не позволяват да се приеме, че извършеното от дееца се отличава с признаци, които да обуславят по-висока степен на обществената опасност в сравнение с други подобни случаи. От друга страна, личността на самия деец не се отличава с висока степен на обществено опасност, а напротив същият е с чисто съдебно минало и видно от справката, е с добри характеристични данни, а също така е трудово зает в ***** *****. Изразява искрено съжаление за извършеното, оказал е пълно съдействие в хода на наказателното производство. Налице е обаче висока степен на обществена опасност на самото деяние, което съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство. При така обусловения изключителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, настоящият състав на Окръжен съд – Хасково определи наказанията при условията на чл. 54 от НК, в размер, близък до техния минимум, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което на основание чл. 58а, ал.1 от НК редуцира с 1/3, т.е. окончателният размер на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е в размер на 4 месеца. Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в размер на 500 лв. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че нормата на чл. 58а не намира приложение при наказанието „глоба“, видно от нейния анализ и логическо тълкуване.

За постигане целите на индивидуалната и генерална превенции и с оглед констатацията, че личността на подсъдимия не се отличава с висока степен на обществена опасност, съдът прецени, че не се налага ефективното изтърпяване на наказанието, поради което и доколкото са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК, отложи изпълнението на същото с изпитателен срок от 3 години.

Налице е предпоставката на чл. 307а НК, предвиждаща отнемане в полза на държавата на предмета на престъпленията по раздел IV на глава осма от НК. В изпълнените на законоустановеното изискване, съдът постанови отнемане в полза на държавата на веществените доказателства и предмет на извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 304а от НК, представляващо 4 броя банкноти, всяка с номинал от по 10 бри­тански лири, със серийни № ******, ******, ******и ****** /с обща левова равностойност към инкриминираната дата 86,52 лв., съгласно курса на британска лира към лев на БНБ/

Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :