№ 246
гр. София, 07.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно
търговско дело № 20221001001067 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.250 ГПК, евентуално чл.247 ГПК.
С определение №112 от 16.02.2023г., постановено по настоящото
дело, съдът е потвърдил изцяло първоинстанционното определение на СГС, с
което е изменена частичната сметка за разпределение. Намерил е частните
жалби на синдика Н. Г. и на „България Жинвест“ ЕООД за неоснователни и
ги е оставил без уважение.
Постъпила е молба от синдика Н. Г. вх.№4076/22.02.2023г., с която
моли съда на основание чл.250 ГПК да допълни определението си, като
задължи съда по несъстоятелността по т.д.№2238/2014г. на СГС да постанови
акт, въз основа на който от особената банкова сметка на несъстоятелното
дружество да бъде заделена сумата, дължима за окончателно възнаграждение
на синдика.
Препис от молбата е връчен на другата страна - „България Жинвест“
ЕООД за отговор, но такъв в указания срок не е постъпил.
От това дружество - „България Жинвест“ ЕООД чрез
пълномощника му адв.М. Т. е постъпила молба вх.№7327 от 29.03.2023г., с
която моли съда на основание чл.247 ГПК да допусне поправка на ОФГ в
определението от 16.02.2023г., като вместо „потвърждава определението“ да
се чете: „Потвърждава определение №266075 на СГС в частта, с която са
изключени вземанията на синдика Н. А. Г. за сумата от 355 187 лева с ред на
удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.3 ТЗ. Отменя определение №266075 на СГС
в частта на включените вземания на НАП в размер на 355 187 лева с ред на
удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.6 ТЗ. Изменя частична сметка за
разпределение, изготвена от синдика на „БОЛКАН ПРОПЪРТИ СЪРВИСИС“
ЕАД /н/, обявена в Търговския регистър на 13.10.2022 г., като на основание
1
чл.725,ал.1 от ТЗ ЗАДЕЛЯ сума в размер на 355 187 лева, представляваща
вземане за окончателно възнаграждение на синдика Н. А. Г. с ред на плащане
по чл.722,ал.1,т.3 ТЗ до настъпване на следното отлагателно условие –
приемане на отчет по чл.733 от ТЗ. Одобрява сметката за разпределение
съгласно направените изменения“.
Евентуално, ако съдът приеме, че не се е произнесъл по цялото
искане на дружеството, поддържано в частната жалба в този смисъл, то на
основание чл.250 ГПК да допълни определението си №112 от 16.02.2023г.
в следния смисъл: „Изменя частична сметка за разпределение, изготвена от
синдика на „БОЛКАН ПРОПЪРТИ СЪРВИСИС“ ЕАД /н/, обявена в
Търговския регистър на 13.10.2022 г., като заделя на основание чл.725,ал.1
от ТЗ сума в размер на 355 187 лева, представляваща вземане за окончателно
възнаграждение на синдика Н. А. Г. с ред на плащане по чл.722,ал.1,т.3 ТЗ до
настъпване на следното отлагателно условие – приемане на отчет по чл.733 от
ТЗ. Одобрява сметката за разпределение съгласно направените изменения“.
Жалбоподателят „България Жинвест“ ЕООД твърди, че в мотивите
и диспозитива на постановения съдебен акт на САС липсва произнасяне по
направеното искане в случай, че вземането за възнаграждение на синдика не е
изискуемо,т.е. не е настъпил неговия падеж, да бъде заделена сума в размер
на вземането на синдика за окончателно възнаграждение, която да бъде
заплатена след приемане на отчета по чл.733 от ТЗ.
Въззивният съд намира и двете молби за процесуално допустими.
Поправянето на ОФГ по см. на чл.247 ГПК не е обвързано със срок. Молбата
по чл.250 ГПК за допълване на решението се подава в едномесечен срок от
връчване на решението или от влизането му в сила.
В конкретния случай определението на въззивния съд по чл.729, ал.3
от ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване, т.е. влиза в сила веднага от
постановяването му на 16.02.2023г. И двете молби са подадени в
едномесечния срок, като се има предвид, че искането по чл.247 ГПК не е
обвързано със срок.
Разгледани обаче по същество са неоснователни поради следното:
Неоснователно е искането на молителя и жалбоподател в
производството „България Жинвест“ ЕООД за поправка на ОФГ в
определението на САС от 16.02.2023г. при условията на чл.247 ГПК. Видно
от мотивите на съда, не сме изправени пред тази законова хипотеза. Никъде в
мотивите си съдът не е обективирал воля, не е отразил, че гласуваното от ОС
на кредиторите окончателно възнаграждение на синдика следва да бъде
заделено в момента от генерираната от продажбата сума. Затова и
диспозитива на съдебния акт не предвижда разпореждане за заделяне на сума
в размер на 355 187 лева за изплащане на окончателно възнаграждение на
синдика до настъпване на отлагателното условие – приемане на отчет по
чл.733 от ТЗ.
Неоснователни са исканията както на синдика, така и на кредитора
2
„България Жинвест“ ЕООД за допълване на определението на основание
чл.250 ГПК отново в смисъл: съдът да разпореди заделяне на сума от 355 187
лева за изплащане на окончателно възнаграждение на синдика до настъпване
на отлагателното условие – приемане на отчет по чл.733 от ТЗ.
Предмет на производството по чл.729, ал.3 ТЗ е определението на
първоинстанционния съд, с което той се е произнесъл служебно или по
възражение на лицата, посочени в чл.728 ТЗ по изготвената от синдика
частична/окончателна сметка за разпределение на постъпилите суми при
продажбата на определен обект от масата на несъстоятелността.
В случая предмет на този контрол е частична сметка за
разпределение. В определението си САС е изложил мотиви, че окончателното
възнаграждение на синдика не може да бъде изплатено преди да е
представил на съда по несъстоятелността отчета за своята дейност и доклада
за извършените разпределения на сумите, събрани при осребряването, и за
останалите неплатени вземания; че окончателното възнаграждение съставлява
разноски в несъстоятелността с ред на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.3 ТЗ.
Характера на самото възнаграждение като окончателно предполага неговата
дължимост и изплащане при приключена работа и изпълнени задължения.
С решението от 14.09.2020 г. кредиторите единствено са взели
решение за начина на определяне на размера на окончателното
възнаграждение, който размер понастоящем, с оглед възприетия подход, е
вече конкретно определен. Въпреки това обаче окончателното
възнаграждение не може да бъде нито включено в частичната сметка за
разпределение, нито заделено от нея, тъй като синдикът продължава да
изпълнява своите функции като такъв. Окончателното възнаграждение е
дължимо и изискуемо едва при приключване на дейността на синдика и
следва са бъде включено чак в окончателната сметка, когато възниква
основание за разпределяне на сума за него. В този смисъл и нормата на
чл.661, ал.1 ТЗ изрично предвижда единствено възможността за определяне
на окончателното възнаграждение, но не и заделянето му или изплащането му
преди приключване дейността на синдика.
Окончателното възнаграждение не може да се отъждестви с
уреденото в нормата на чл.725,ал.1 ТЗ вземане под отлагателно условие,
което се включва в първоначалното разпределение като оспорено вземане и
за него се заделя съответната сума от разпределението. Тази разпоредба има
предвид случаите, при които вземането е установено със съдебно решение,
което обаче още не е влязло в сила. Докато вземането на синдика за
окончателно възнаграждение става изискуемо в точно определен от закона
момент – при приключване на производството по несъстоятелност и
приключване на дейността му. Нормата на чл.661, ал.1 ТЗ изрично предвижда
единствено възможността за определяне на окончателното възнаграждение,
но не и изплащането му преди приключване дейността на синдика.Нормата
предвижда също, че решение за определяне на окончателно възнаграждение
3
може да бъде взето и преди приключване дейността на синдика , т.е,
възнаграждението може и да бъде определено по размер от събранието на
кредиторите преди приключване на дейността му, но не и да бъде заделена
предварително сумата в определения размер.Това би лишило останалите
кредитори от полагащите им се суми при частичните сметки за
разпределение. В частност, ако се възприеме тезата на молителите – синдика
и кредитора „България Жинвест“ ЕООД - от процесната сметка да се задели
сумата от 355 187 лева за окончателното възнаграждение на синдика, то на
кредитора НАП не би следвало да се разпредели никаква сума с тази сметка.
Окончателното възнаграждение поради неговия характер следва да се включи
в окончателната сметка когато стане изискуемо, без да е заделена преди това
сума за него, защото по този начин се нарушава реда за удовлетворяване на
кредиторите. Освен това, въззивният съд е споделил мотивите на
първоинстанционния и е приел, че обжалваното определение е правилно и
съобразено със закона. Допълването му при условията на чл.250 или
поправянето му по реда на чл.247 ГПК би довело до извод, различен от
направения и обективиран в определението, което е недопустимо.
В определението от 16.02.2023 г. съдът е изложил съображения в
този смисъл – кога става изискуемо и кога се изплаща окончателното
възнаграждение на синдика, както и редът, по който същото подлежи на
удовлетворяване.
По тези съображения съдът намира, че липсват основания за
допълване на определението при условията на чл.250 ГПК. Поради това и
двете молби – на синдика и на кредитора „България Жинвест“ ЕООД следва
да се оставят без уважение като неоснователни.
По изложените съображения Софийският Апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователни молба вх.№4076
от 22.02.2023 г. на синдика Н. А. Г. и молба вх.№7327 от 29.03.2023 г. на
„България Жинвест“ ЕООД за допълване на определение №112 от 16.02.2023
г. на САС на основание чл.250 ГПК, евентуално за отстраняване на очевидна
фактическа грешка в същото определение по чл.247 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4