Р Е Ш Е Н И Е
№……………………
гр. Варна, ………….2022 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, XIV състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при
секретаря НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА като разгледа докладваното от съдията ПЕЛОВСКИ адм.
дело № 1383 по описа за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 292 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на К.П.П. ***, чрез адв. В.С.,*** чифлик, с
искане да бъде признато за установено в отношенията между ищцата и ответника,
че ищцата не дължи изпълнение на издадените от Кмета на Община Долни чифлик и
влезли в сила Заповед № РД-1327/28.05.2020 г., с която
е разпоредено премахване на незаконни строежи „склад за инвентар“ и
„пристроена тоалетна“, изградени в поземлен имот (ПИ) 52115.90.102 по кадастрална карта на с.
Ново Оряхово, гр. Долни чифлик и Заповед № РД-1328/28.05.2020 г., с която е
разпоредено премахване на незаконен строеж „масивна барака за живеене“, раположени
в части от три имота - ПИ 52115.501.171, ПИ 52115.90.102 и ПИ 52115.90.117, издадени
в производства по чл. 225а от Закона за устройство на територията ЗУТ).
В исковата молба се изтъква, че от страна на ищцата е образувано гр. дело №
4045/2022 г., 51 състав, по описа на Районен съд – Варна, с правно основание
чл. 54, ал.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). По същество пред
районния съд се твърди, че в кадастралната карта на с. Ново Оряхово, Община
Долни чифлик, одобрена през 2015 г., е допусната грешка. В резултат на нея
строежите, чието премахване е разпоредено със Заповед №
РД-1327/28.05.2020 г. и Заповед № РД-1328/28.05.2020 г. на Кмета на Община
Долни Чифлик, неправилно са възприети като попадащи върху площта на
новообразувани имоти, които са собственост на други лица. Твърди се, че тези
изводи не кореспондират с действителното положение тъй като строежите са изцяло
разположени в собствения на ищцата имот с идентификатор 52115.501.171. Съответно
- неправилни са изводите на съда, при разглеждане на споровете за законосъобразност
на цитираните заповеди по чл. 225а ЗУТ, че строежите „склад за инвентар“,
„пристроена тоалетна“ и „масивна барака за живеене“ са незаконни поради липса
на съгласие за изграждането им от собствениците на съответните съседни имоти. В
тази връзка се твърди, че образуваното гражданско дело № 4045 по описа на ВРС
за 2022 г. представлява нов факт по смисъла на чл. 292 от АПК, който е
настъпили след издаването на изпълнителното основание и в този смисъл е налице
основание за успешното провеждане на производство по този ред с искане да бъде
прието за установено, че ищцата К.П.П. не дължи изпълнение на влезлите в
законна сила Заповед № РД-1327/28.05.2020г. и Заповед № РД-1328/28.05.2020година.
В открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв. С.,
ищцата пледира за уважаване на иска като основателен.
Ответникът – Община Долни Чифлик, чрез процесуалния си представител – т.п.–
Директор на Дирекция „АПИО“ при Община Долни Чифлик оспорва иска. С писмо с.д.
№ 9681 от 21.06.2022 г. и с изявленията си по същество на правния спор, е
изразено становище за неоснователност на исковата претенция. Сочи, че
образуването на съдебно производство по чл. 54, ал.2 ЗКИР пред ВРС не
представлява нов факт по смисъла на чл. 292 от АПК, доколкото спорът за
материално право не повлиява на стабилността на влезлите в законна сила
заповеди за премахване на незаконни строежи, съответно – не резултира в
погасяване на задължението на ищцата да ги изпълни както и не води до
невъзможност на изпълнението им. На посочените основания иска от съда да
отхвърли иска. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на
ответника.
Съдът, като съобрази доводите на страните, преценени ведно с
доказателствата по делото и с относимата нормативна уредба, прие следното:
Искът е предявен от лице с правен интерес, поради което е допустим.
Разгледан по същество, искът е неоснователен по следните съображения:
По фактите:
Ищцата К.П.П. се легитимира пред настоящата
съдебна инстанция като собственик на ПИ с идентификатор 52115.501.171 по
Кадастралната карта на с. Ново Оряхово, Община Долни чифлик, одобрена със
Заповед на Изпълнителния директор на СГКК, въз основа на Нотариален акт № ***(л. 5 и 6) и
Договор за доброволна делба на недвижим имот
№ ***г. (л. 7 – 9). Относно този факт страните в производството не
спорят.
Със Заповед № РД – 1327 от 28.05.2020 г. Кметът на Община Долни Чифлик на основание чл. 225а от ЗУТ е разпоредил премахването на незаконен строеж „склад за инвентар“ и
„пристроена тоалетна“, находящи се в ПИ с идентификатор 52115.90.102 по КК на с. Ново
Оряхово, Община Долни Чифлик. С друга заповед на същия административен орган – Заповед № РД – 1328 от 28.05.2020 г., е разпоредено да
се премахне незаконен строеж „масивна барака за живеене“, разположена в части
от три имота, а именно - 52115.501.171, 52115.90.102 и 52115.90.117 по КК на с.
Ново Оряхово, Община Долни Чифлик. Доброволното изпълнение и на двете заповеди
е възложено на ищцата К.П..
И двете заповеди са оспорени по съдебен ред, във връзка с което в
Административен съд - Варна са образувани адм. д. № 1283/2020 г. и адм. д. №
1308/2020 г. Решенията на първоинстанционния съд, с които жалбите на П. са
отхвърлени, са потвърдени от Върховен административен съд на Република България
съответно с Решение № 13190/ 22.12.2021 г., постановено по адм. д. № 8361/2021
г. и с Решение № 12687/ 13.12.2021 г., постановено по адм. д. № 8066/2021 г. по
описа на ВАС. Така Заповед № РД – 1327/28.05.2020
г. и Заповед № РД – 1328/28.05.2020 г.
на Кмета на Община Долни Чифлик са придобили правен стабилитет и са станали
годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268, т.1 от АПК. Относно тези
факти страните не спорят.
След влизане в сила на заповедите до ищцата са изпратени две писма с
характер на покана за доброволно изпълнение по смисъла на чл. 277 АПК – писмо
изх. № 2400-376(4)/17.12.2021 г. и писмо изх. № 2400-376(5)/11.01.2022 г. (л.
35 и л.36). На П. е дадена възможност да изпълни доброволно влезлите в сила
заповеди, като ги премахне за своя сметка в едномесечен срок от влизане в сила
на решенията на касационната инстанция. Изрично е указано в писмата, че при
липса на доброволно изпълнение, премахването ще се извърши принудително.
Със заявления вх. № 2400-376(6)/18.01.2022 г. и вх. № 2400-376(7)/18.01.2022 г. (л. 37 и
л. 38) ищцата е поискала от ответника да удължи срока за доброволно изпълнение
на влезлите в сила заповеди до летните месеци на 2022 г. Искането е мотивирано
с обявената в страната епидемиологична обстановка и лошите зимни условия.
Искането е уважено от органа по изпълнението, който с писмо изх. № 2400376(8)/24.01.2022
г. е уведомил П., че удължава срока за доброволно изпълнение до 01.04.2022 година.
Със заявления вх. № 9400К-46/18.03.2022 г.
и вх. № 9400К-47/18.03.2022 г. (л. 40 и л. 41) ищцата е поискала от
ответника ново удължаване на срока за доброволно изпълнение на влезлите в сила
заповеди до 30.06.2022 г. Новите искания не са уважени. До ищцата е изпратена
нова покана по чл. 277 от АПК за доброволно изпълнение на влезлите в сила
заповеди в 14-дневен срок от получаване на поканата (л. 43). И в този срок
незаконните строежи не са премахнати от задълженото лице.
Към исковата молба, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция, са
представени скици от 2010 г. на ПИ с
идентификатор 52115.501.172, и находящите се в него
сгради с идентификатори 52115.501.172.1 и 52115.501.172.2, на ПИ с
идентификатор 52115.501.171 и на находящата се в него сграда с идентификатор
52115.501.171.1. Представена е и комбинирана скица (л.19) на засегнатите от
незаконното строителство имоти. Представено е и съдебно Удостоверение изх. №
18960/ 05.08.2022 г., видно от което пред Районен съд - Варна е образувано гр.
дело № 4045/2022 г. с правно основание чл. 54, ал.2 от ЗКИР, което към датата
на издаване на Удостоверението не е приключило.
По правото:
Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може
да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на
изпълнителното основание. Този иск по същността си е отрицателен установителен
иск. Предпоставките за неговата допустимост са следните: 1. да има образувано
изпълнително производство, въз основа на влязло в сила изпълнително основание;
2. длъжникът по това изпълнително производство да претендира настъпване на нови
факти, настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание, които да са
довели до изключване, погасяване или отлагане на задължението вменено с
изпълнителното основание; 3. искът да е насочен срещу взискателя по
изпълнителното производство.
Относно наличието на първата предпоставка страните в производството не
спорят, а и наличието на започнало изпълнително производство се доказва от
представените от ответника доказателства, а именно приложените по делото покани
за доброволно изпълнение.
Искът, с който е сезирана настоящата съдебна инстанция, безспорно е насочен
срещу взискателя – Община Долни Чифлик, с което е изпълнена и третата материална
предпоставка за допустимост на иска.
Предмет на установяване и доказване в настоящото производство е
обстоятелството, че, макар и възникнало задължението, което е предмет на
изпълнение в изпълнителното производство, е престанало да съществува или е
станало неизискуемо.
В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване,
че след влизане в сила на Заповед № РД –
1327/28.05.2020 г. и на Заповед № РД – 1328/28.05.2020 г. на кмета на Община
Долни Чифлик са настъпили нови факти, които изключват, погасяват или отлагат
изпълнението на задължението за премахване на процесните незаконни строежи.
Основното твърдение, с което ищцата мотивира иска си е, че в кадастралната
карта на с. Ново Оряхово, Община Долни Чифлик, където е реализирано незаконното
строителство, има допусната грешка, в резултат на което тези строежи са се
оказали частично или изцяло разположени върху чужди имоти. Сочи се, че това не
съответства на истината, съответно – неправилно в заповедите за премахването им
е посочено, че те са незаконни, тъй като са построени без съгласието на
собствениците на земята. Именно за отстраняване на тези несъответствия в
кадастралната карта пред ВРС е образувано
гр. д. № 4045/2022 година. Последното се сочи като новонастъпил факт,
което е основание за образуване на производство по чл. 292 АПК.
След запознаване с постановените решения по административни дела №
1283/2020 г. и № 1308/2020 г., по описа на АдмС – Варна, общодостъпни на
официалния сайт на съда, се установи, че при изследване на законосъобразността
на заповедите, издадени на основание чл. 225а ЗУТ, съдът е провел задълбочено
изследване на всички относими доказателства, респективно – положени са
необходимите усилия за установяване законността на процесните строежи. Съдебните
състави са коментирали и въпроса за тяхната търпимост. Противно на изложеното в
исковата молба, дали за изграждането на незаконните строежи има съгласие на
собствениците на съседните имоти или не, не е посочено от Кмета на Община Долни
Чифлик като фактическо основание за постановяване на заповедите за премахване,
съответно – по този въпрос не е бил формиран спор пред първата инстанция при
оспорване на заповеди № РД – 1327/28.05.2020 г. и № РД – 1328 от 28.05.2020 г.
Основният аргумент, който е мотивирал органа да издаде заповедите по чл. 225а ЗУТ, е липсата на строителни книжа за тях (Заповед № РД – 1327/28.05.2020 г. –
„склад за инвентар“ и „пристроена тоалетна“), а за строеж „масивна барака за
живеене“ (Заповед № РД – 1328 от 28.05.2020 г.) е установено, че същият е
незаконен тъй като е изпълнен при съществени отклонения от издадените виза за
проектиране и разрешение за строеж № 101/ 04.10.1991 г. Веднъж установени с
влязъл в сила съдебен акт, тези обстоятелства се ползват със сила на присъдено нещо и не подлежат на
нова преценка в хода на настоящото съдебно производство.
Съдът съобрази спецификата на индивидуалните административни актове,
издадени в производства по реда на чл. 225 и чл. 225а ЗУТ. Тези актове, за
разлика от повечето индивидуални административни актове, „следват“ строежа, а
не собственика – както на самия строеж така и на земята под него. По тези
съображения съдът счита, че за процесните строежи, за които с влязъл в сила
административен акт е установено, че са незаконни, си остават такива дори и при
настъпване на промяна в собствеността, без значение дали промяната е настъпила
по оригинерен или по деривативен способ.
Във връзка с горното настоящият състав на съда намира за правилни
твърденията на ответника, че спорът по чл. 54 ЗКИР е неотносим и не е преюдициален по отношение
на изпълнителното производство. Това обстоятелство не се явява новонастъпил
факт по смисъла, който законодателят е вложил в разпоредбата на чл. 292 АПК,
тъй като образуването на дело по спор за материално право нито погасява
изпълнителното основание, нито го прави неизпълнимо.
Исковата защита по реда на чл. 292 АПК не е способ за заобикаляне на закона
чрез ревизия на стабилен административен акт - налице са влезли в законна сила
заповеди за премахване на незаконни строежи, по отношение на които чл. 225а,
ал. 3 ЗУТ предвижда изпълнение - доброволно в указан срок или принудително. В
настоящото производство не са установени обстоятелствата, включени във
фактическия състав на нормата на чл. 292 АПК – факти, настъпили след издаване
на изпълнителното основание, които да изключват, погасяват или отлагат
породеното с него административно задължение.
Предвид изложеното, съдът намира, че разпореденото с посочените заповеди задължение е изискуемо, поради което и
предявеният отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 292 АПК е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
С оглед този изход на спора, основателна се явява искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази нормата на чл. 143,
ал. 3 АПК настоящият съдебен състав намира, че в полза на Община Долни Чифлик
следва да се присъди сумата от 100.00 (сто) лева – юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр.
с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По изложените съображения, административен съд – Варна, XIV състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба на К.П.П.,*** чифлик, с искане
да бъде признато за установено в отношенията между ищцата и ответника, че
ищцата не дължи изпълнение на издадените от Кмета на Община Долни чифлик и
влезли в сила Заповед № РД-1327/28.05.2020г. относно „склад за инвентар“ и
„пристроена тоалетна“, изградени изцяло в поземлен имот 52115.501.172 и Заповед
№ РД-1328/28.05.2020г. относно „масивна барака за живеене“, изградена в части
от три поземлени имота - ПИ 52115.501.171, ПИ 52115.90.102 и ПИ 52115.90.117,
издадени в производства по чл. 225а от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/ и с които е разпоредено премахването им.
ОСЪЖДА К.П.П. с ЕГН **********,*** да заплати в полза на Община Долни чифлик сума
в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14 дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: