М О Т И В И към Присъда № 26 от 07.06.2019 г. постановена п. НЧХД № 601/2019 г. п. описа н. РС -
М., ІV н.с.
Производството п. делото е образувано п. Тъжба с вх. №4799/10.04.2019
г. депозирана от С.Л.М. xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx, с която е повдигнато обвинение против
К.Г.Ц.,xxx, с ЕГН xxxxxxxxxx, за това, че н. 18.10.2018 година му е нанесъл клевета в качеството му н. длъжностно лице – полицейски инспектор при РУ М., Участък Бойчиновци, при изпълнение н. службата му, като му е
приписал извършване н. престъпление п.
чл.131, ал.1, т.2 от НК, а
именно, че н. 28.03.2018 година в ПУ град
Бойчиновци му нанесъл побой, като му причинил телесна повреда- престъпление п.
чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т.
3, вр. чл. 147, ал. 1 НК.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет и
граждански иск, предявен от тъжителя С.Л.М. против подсъдимия К.Г.Ц., с правно
основание чл. 45 ЗЗД, за сума от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от процесното деяние, ведно със
законната лихва, считано от датата н. увреждането до окончателно изплащане н.
сумата, като тъжителят М. е конституиран и като граждански ищец.
Повереникът н. частния тъжител – адв. Г.Г. xxx, изразява
становище, че престъплението, предмет н. обвинението е безспорно доказано,
поради което моли съда да признае подсъдимия за виновен и да уважи предявения
граждански иск в пълен размер с присъждане н. направените п. делото разноски.
От своя страна, подсъдимия К.Г.Ц. оспорва обвинението, в
това число изложените в тъжбата факти и не признава вината си.
От фактическа страна се установява следното:
Подсъдимият К.Г.Ц. е роден н. xxx xxx, обл. М., ул. „В. М.”
№ xxxx , б., б. г., с н. о., н. – ж. н. с. н., п. п. б., о. м., включително е
изтърпявал и наказания лишаване от свобода, арг. справка за съдимост лист 83-97
от делото.
Тъжителят С.Л.М. е полицейски инспектор в Участък Бойчиновци към РУ М. при ОДМВР М..
Свидетелката В. Й. И. е младши полицейски инспектор в
Участък Бойчиновци към РУ М. при ОДМВР М..
П. повод редица жалби н. граждани се налагало тъжителят
и свидетелката И. да викат в участъка подсъдимия във връзка с негови
противообществени прояви.
Н. 28.03.2018 година, около 08.40 часа п. повод
поредна жалба срещу подсъдимия Ц. тъжителя М. го довел в участъка. С него
провел беседа и му била разяснена административната и наказателната отговорност
за противообщественото му поведение. През цялото това време подсъдимия Ц.
репликирал тъжителя, прекъсвал го и възразявал. Свидетел н. всичко това била
свидетелката В. И., която била в същото помещение и изпълнявала своите служебни
задължения. Тя предупредила няколко пъти подсъдимия Ц. да престане с
арогантното си поведение. Тъжителят издал н. подсъдимия писмено полицейско
разпореждане п. чл.64, ал.1 от ЗМВР, което той отказал да подпише, като заявил,
че не му трябват такива хартии, той е прав и не го интересуват тези драсканици.
Обърнал се към тъжителя и му казал „Ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм лежал 20
години п. затворите, от нищо не ме е страх, а теб ще те уволня!”. Подсъдимият
посегнал и сам скъсал верижката, която висяла н. врата му, като заявил: „Сега
ще се обадя и н. тел.112, и ще кажа, че сте ме били в полицията”. В последствие
подсъдимият напуснал сградата н. полицейски участък – Бойчиновци.
Последвали жалби от подсъдимия до ОД н. МВР - М. и до
Районна прокуратура – М..
Последната жалба н. подсъдимия е от 18.10 2018 година
до Главна Дирекция-Инспекторат н. МВР-София, с копие до МВР-София, в която приписал
извършено престъпление п. чл.131 ал.1 т.2 от НК н. тъжителя, а именно, че н.
28.03.2018г. в полицейския участък му е нанесъл телесна повреда /побой/, като
длъжностно лице п. повод изпълнение н. службата си.
П. всички жалби подавани от подсъдимия К.Ц. срещу
тъжителя С.М. били постановени откази от страна н. Районна прокуратура М. за
образуване н. досъдебно производство, поради липса извършено престъпление от
общ характер.
Тъжителят М. претърпял неудобства и притеснение п. повод
извършваните проверки от служебните му ръководители и от прокуратурата и подал
жалба до РП М. – пр. преписка № 44/07.01.2019 година за извършване н. проверка,
дали с сигналите за извършено от него престъпление, подсъдимия не е извършил
престъпление от общ характер - п. чл.286 ал.1 от НК. П. тази преписка бил
постановен отказ от образуване н. досъдебно производство срещу подсъдимия,
поради липса н. извършено от негова страна престъпление от общ характер, което
му било връчено н. 11.03.2019 година. Счел, че извършеното от подсъдимия, обаче
е престъпление от частен характер, приписал му е извършено престъпление, като
не е доказана истинността н. приписаното престъпление и депозирал частна тъжба.
П. доказателствата:
В хода н. проведеното съдебно следствие, като свидетел бе
разпитана колежката н. тъжителя, присъствала в полицейски участък Бойчиновци н.
28.03.2018 година, когато тъжителят издал
н. подсъдимия писмено полицейско разпореждане п. чл.64, ал.1 от ЗМВР – свидетелката В. Й. И.. Съдът изцяло кредитира
показанията н. тази свидетелка, които потвърждават обстоятелството, че н.
процесната дата и място, тъжителят е изпълнявал служебните си задължения, като
подсъдимия отказал да подпише
полицейското разпореждане издадено му от тъжителя, като заявил, че не му
трябват такива хартии, посегнал и сам скъсал верижката, която висяла н. врата
му, като заявил: „Сега ще се обадя и н. тел.112, и ще кажа, че сте ме били в
полицията”. Свидетелката с категоричност
потвърждава, че и тя е предупредила
няколко пъти подсъдимия Ц. да престане с арогантното си поведение. Съдът кредитира показанията н. тази свидетелка, като
добросъвестно пресъздаващи обективната действителност, като оценя същите като
последователни, логични и неопровергани от целокупния доказателствен материал.
Макар за тази свидетелка, като колега н. тъжителя, съпричастна към случилото се
с него, да е налице хипотетична заинтересованост от крайния изход н. делото,
това не лишава автоматично свидетелката от годността и да пресъздаде истинно
това, което е възприела. В тази връзка съдът намира, че в случая тази свидетелка
е изложила п. един добросъвестен начин фактите и обстоятелствата, н. които е
станала свидетел. Съпоставянето им с целокупния доказателствен материал,
очертава тези показания като достоверен източник н. информация, тъй като същите
се явяват неопровергани от останалите събрани п. делото доказателства. От друга
страна свидетелката е дала тези показания под страх от наказателна отговорност
в случай н. лъжесвидетелстване. В случая съдът не констатира основания за
дискредитиране н. показанията и, особено като се има пердвид факта, че тя е и
полицейски служител. Съдът не прозря и тенденция за стремеж от преувеличаване н.
действително изпитаните терзания от тъжителя, доколкото описаните факти и
обстоятелства досежно поведението му около процесните събития, се явяват
нормална човешка реакция за всеки един човек, който е бил несправедливо обвинен
в извършване н. престъпление. Предвид всичко гореизложено и като намира, че
свидетелката И. се явява един надежден доказателствен източник, съдът кредитира
нейните показания като истинни.
Съдът кредитира и събраните п. делото писмени
доказателства.
Горната фактическа обстановка и анализът н. събраните п.
делото доказателства обосновават следните правни изводи:
При така установената п. несъмнен начин фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна, че с деянието си подсъдимия К.Г.Ц. е
осъществил от обективна и субективна страна състава н. престъплението п. чл.
148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 НК, а именно: н. 18.10.2018 година е нанесъл клевета н. тъжителя С.Л.М.
в качеството му н. длъжностно
лице – полицейски инспектор при РУ М.,
Участък Бойчиновци, при
изпълнение н. службата му, като му е приписал извършване н. престъпление п. чл.131, ал.1, т.2 от НК, а именно, че н.
28.03.2018 година в ПУ град Бойчиновци му нанесъл побой, като му причинил
телесна повреда.
От обективна страна:
За състава н. престъплението „клевета“ е необходимо от
обективна страна да са налице следните обстоятелства: разгласяване н. позорни
обстоятелства, конкретизирани п. лице, време и място или приписването н.
конкретно престъпление, които обстоятелствата да са лъжливи /неистински/ и
позорящ другиго. Изпълнителното деяние се осъществява следователно чрез две
форми: разгласяване н. неистинско позорно обстоятелство или приписване н.
престъпление, като втората форма се явява частен случай н. първата. В съдебната
практика се приема, че позорно обстоятелство са онези конкретни факти и
обстоятелства, чието разгласяване е опасно за доброто име н. човека, като те
могат да се отнасят до минало и настоящо поведение, до служебни и обществени
прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества н.
личността, които я характеризират негативно. Следва да се изключат обаче общи
съждения, мнения, умозаключения, предположения, общи епитети, без те да се
поставят в отношение с конкретни факти и деяния н. дадено лице, което да се
счете за засегнато от тях. Втората форма н. изпълнителното деяние е приписване н.
пострадалия н. неизвършено от него конкретно престъпление. За да бъде извършено
престъплението „клевета“ е достатъчно разгласените обстоятелства да са стигнали
до поне едно трето лице.
Тук следва да се има предвид, оборимата презумпция, която
законът установява, че всяко позорно обстоятелство е неистинско, както и че
приписаното престъпление не е извършено /арг. от нормата н. 147, ал. 2 НК/,
като подсъдимият е този, който носи доказателствената тежест за установяване
верността н. твърденията му, защото законът дава приоритет н. засегнатото лице,
като презюмира, че всеки г. е с почтена и добра репутация. Затова и при тези
случаи доказателствената тежест е възложена върху подсъдимия, като същият
следва да установи и докаже истинността н. своите твърдения, и то п. несъмнен
начин. Или с други думи, приложено към настоящия случай, подсъдимият следваше
да докаже, че е истина това, че тъжителят му е нанесъл побой.
Съдът приема, че в конкретния случай се установява п.
несъмнен начин, че н. процесната дата и място в хода н. проведена беседа между тъжителя
М. и подсъдимия Ц. не е извършено от тъжителя приписаното му престъпление. Именно
п. отношение н. съдържанието н. този разговор се очертава и основният предмет н.
спора в случая, а именно дали тъжителят е нанесъл побой н. подсъдимия. Предвид
събраните п. делото доказателства съдът прие, че отговорът н. този въпрос е
отрицателен, респективно, че изложените от подсъдимия обстоятелства са
неистинни. Последното се установи посредством показанията н. свидетелката И..
Разгласените обстоятелства следва да се квалифицират като
„клевета“, доколкото със същите се приписва извършването н. конкретно престъпление
– в случая такова п. чл. 131 ал.1 т.2 НК.
В случая разгласените обстоятелства са конкретизирани п.
лице /тъжителя М./, време /датата н. провеждане н. беседата- 28.03.2018 година, когато тъжителят издал
н. подсъдимия писмено полицейско разпореждане п. чл.64, ал.1 от ЗМВР/ и място /полицейски Участък Бойчиновци/,
конкретизирано е и в какво са се изразили, а именно: извършване н. престъпление
п. служба. Установи се също така, че приписаното престъпление не е било
извършено (посредством показанията н. свидетелката И., както и предвид това, че
подсъдимият не доказа верността н. твърденията си/, поради което в случая
разпоредбата н. чл. 147, ал. 2 НК не би могла да намери приложение.
П. делото се установи п. несъмнен начин и това, че
приписаното престъпление е стигнало до поне едно трето лице – органите н.
полицията и прокуратурата. Установи се и качеството н. тъжителя (от
свидетелските показания п. делото и от приложените п. делото и приети като
писмени доказателства Постановления н. прокуратурата/, а именно същият е
полицейски инспектор при РУ М., Участък Бойчиновци и че н. процесната дата и
място е осъществявал служебните си задължения. Това обуславя и извода, че
тъжителят притежава качеството длъжностно лице п. смисъла н. чл. 93, т.1, б.„а“ НК.
Предвид всичко гореизложено съдът прие, че в действителност
н. 18.10.2018 г подсъдимият е нанесъл клевета п. отношение н. тъжителя С.Л.М.,
тъй като му е приписал извършването н. престъпление.
От субективна страна подсъдимия е действал с пряк умисъл п.
смисъла н. чл. 11, ал.2 НК, като същият е съзнавал общественоопасния характер н.
деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.
Подсъдимият е съзнавал, че изложеното в жалбата не се е случило, но въпреки
това е приписал извършването н. престъпление от тъжителя. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер н. деянието си и е желаел настъпването н.
негативния резултат – нанасянето н. клевета н. тъжителя.
Предвид изложеното, съдът прие за безспорно установено, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състава н. престъплението п. чл.
148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 НК, поради което го призна за
виновен п. така повдигнатото му обвинение.
П. въпроса за вида и размера н. наказанието:
Разпоредбата н. чл. 148, ал. 2 НК предвижда наказание глоба
от 5000 до 15 000 лева и обществено порицание. С оглед н. посочената и приета п.-горе
правна квалификация за извършеното от подсъдимия престъпление, като съобрази с
целите н. наказанието п. чл. 36 НК, както с обстоятелствата п. чл. 54 НК, съдът
прецени, че н. подсъдимия следва да бъде наложено наказание ГЛОБА в размер н. 5
000 /пет хиляди/ лева, както и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ. При определяне н. размера н.
така наложеното наказание съдът отчете, като отегчаващи вината обстоятелства
наличното н. предишни осъждания п. отношение н. подсъдимия. Като смекчаващо се
отчете обстоятелството, че подсъдимият е п. п. б.. Като съобрази тези
обстоятелства, както и обществената опасност н. деянието и дееца, съдът
прецени, че наказание в минималния предвиден от закона размер от 5 000
/пет хиляди/ лева се явява достатъчно за постигане целите н. наказанието. Наред
с наказанието глоба съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание
обществено порицание, което н. основание чл. 52 НК съдът постанови да се
изпълни чрез прочитане н. присъдата п. местния радиовъзел п. местоживеене xxx.
П. въпроса за претенциите с правно основание чл. 45 ЗЗД:
Съгласно нормата н. чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Ангажирането н. тази отговорност от
своя страна предполага кумулативното наличие н. следните елементи: деяние,
противоправност, вина, вреда и причинно-следствена връзка между причинената
вреда и противоправното поведение.
В конкретния случай категорично се установява, че подсъдимият
е нанесъл н. тъжителя „клевета“, с което му е причинил неимуществени вреди,
изразили се в преживян стрес и уронване н. честта и достойнството му. Това
деяние е противоправно, тъй като засягането н. честта и достойнството н.
човека, чрез приписването н. неизвършено престъпление, е абсолютно запретено от
закона с възвеждането му в състав н. престъпление. П. делото се установи и
наличието н. виновно поведение – умишлена форма н. вина, както и
причинно-следствената връзка между разпространените обстоятелства от страна н.
подсъдимия и преживените негативни изживявания от тъжителя. Установи се също
така, че така разпространената клевета е причинила неимуществени вреди н.
тъжителя, ето защо от формална страна са налице всички предпоставки за
ангажиране н. гражданскоправната отговорност н. подсъдимия за нанесената н.
тъжителя клевета.
С приетия за съвместно разглеждане в настоящето производство
граждански иск се претендира обезвреда за причинените от деянието неимуществени
вреди, изразили се в преживян стрес и уронване н. професионалните му чест и
достойнство. От събраните п. делото доказателства се установява с
категоричност, че тъжителят е претърпял визираните неимуществени вреди. П.
делото се установява, че в резултат н. осъщественото спрямо него престъпно
посегателство същият е бил силно разтревожен. Описаните тревоги се явяват
логични и обясними, доколкото е нормално в подобна ситуация да се изпитат
подобни притеснения, особено, когато са породени от неоснователни обвинения.
Съдът намира, че интензитетът н. преживените болки и
страдания, характерът н. извършеното спрямо тъжителя посегателство, като
такова, засягащо в п. осезаем начин доброто му име и създаващо сериозно
безпокойство и усещане за несигурност п. отношение н. работата му, обуславят
извода, че в конкретния случай е налице подлещажа н. обезвреда неимуществена
вреда. При преценката за размера н. обезщетението съдът взе предвид, че в
конкретния случай не се установява от доказателствата п. делото описаното
състояние н. тъжителя да е продължило значително във времето или да е било
особено тежко, да се е задълбочило или да се е отразило съществено върху
нормалния му начин н. живот.
Като съобрази посочените п.-горе обстоятелства, характерът н.
причинените вреди и техния интензитет, съдът намери, че обезщетение в размер н.
1 000 /хиляда/ лева справедливо би репарирало причинените от деянието вреди. В
тази връзка съдът счете, че искът се явява неоснователен за разликата над този
размер, тъй като не се доказаха значителни п. размер и интензитет вреди, които
да обосновават обезщетяването им с п.-висок размер от така определения. Предвид
това съдът уважи така предявения граждански иск частично, като осъди подсъдимия
да заплати н. тъжителя и граждански ищец сумата от 1 000 /хиляда/ лева,
представляваща обезщетение за претърпените от тъжителя неимуществени вреди в
резултат н. престъплението, предмет н. настоящето обвинение, ведно със
законната лихва от датата н. деликта – 18.10.2018 г. до окончателното изплащане
н. сумата, като отхвърли като неоснователен и недоказан така предявения иск в
останалата част, за разликата над уважената част до пълния предявен размер от 2 000
/две хиляди/ лева.
П. въпроса за разноските:
Предвид крайния изход н. делото и изрично направеното искане
в този смисъл н. основание чл. 189, ал. 3 НПК Съдът възложи в тежест н.
подсъдимия направените п. делото разноски
от страна н. тъжителя. Ето защо подсъдимият бе осъден да заплати н. тъжителя
направените от него разноски от 500.00 /петстотин/ лева за адвокатско
възнаграждение и сумата от 13.50 лева държавна такса за образуване н. НЧХД.
Н. основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият бе осъден да
заплати в полза н. бюджета н. съдебната власт, п. сметка н. Районен съд М. и
сумата от 50.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер н.
гражданския иск (4 % от уважения размер – съгласно Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата п. ГПК, но не п. малко от 50.00 лева),
както и 5 лева държавна такса в случай н. служебно издаване н. изпълнителен лист.
П. изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: