МОТИВИ
към
присъда № 47/16.03.2015 г. по НОХД № 94/2015 г.
на СлРС.
РП-Сливен
е внесла обвинителен акт срещу Х.И.И. с обвинение за престъпление по чл. 290 ал.1 от НК.
По
делото няма предявени граждански искове.
В
с.з. прокурора поддържа обвинението, така както е предявено. Иска подсъдимия да
бъде признат за виновен и да му бъде наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година при първоначален строг
режим.
В
с.з. подсъдимия лично и чрез своя пълномощник не се признава за виновен. Дава
подробни обяснения. Иска да бъде оправдан.
Съдът
прие за установена и доказана следната фактическа обстановка:
Подс.
Х.И.И. е бил осъден от първоинстанционния съд в Брюксел по чл. 380, 382, 392,
398, 410 от НК на Кралство Белгия съответстващи на чл. 159а ал. 2 т. 2 предл.
1-во т. 4 от НК на РБългария, с което му е било наложено наказание 5 години
„Лишаване от свобода” при първоначален общ режим и глоба в размер на 3 000 евро
- приета за изпълнение присъда от Софийски градски съд. Първоначално подс. И. е
бил задържан в затвора Мерксклас, Лувен Хулп и след това приведен в Централен
софийски затвор за доизтърпяване на наказанието си.
При
пребиваването си в Брюксел е дал показания в качеството на свидетел пред
съдия-следовател по изпълнение на международна следствена поръчка по сл. дело №
319/2006 г. на НСлС - София (прокурорска преписка № 1142/2008 г. на Софийска
окръжна прокуратура).
Съгласно
утвърден следствено-оперативен план по сл. дело № 319/2006 г. на НСлС - София и
постановление на следовател, водещ разследването, свид. Г. *** и свид. Б.Ф. -
следовател са били натоварени със задача да осъществят международно-оперативно
полицейско сътрудничество с Белгийските власти, с оглед идентифициране жертви
на трафик. В тази връзка чрез представители на МВР в Брюксел - Белгия е
постъпила информация, че белгийските власти могат да осигурят за разпит в
рамките на международна следствена поръчка свидетели, включително и подс. И.,
който по това време е изтърпявал присъда за сводничество в Белгийски затвор
„Форест”. След като информацията е била докладвана на наблюдаващите прокурори
се е взело решение да се изготви молба за правна помощ до белгийските съдебни
власти. В молбата е имало специална точка, съгласно която двамата свидетели Г.
и Ф. да присъстват на разпитите, както и да задават допълнителни въпроси. Също
така в рамките на съдебната поръчка разпитите по искане на българските съдебни
разследващи на сочените свидетели, включително и на длъжностни лица, провеждали
белгийското разследване Лоранс Долен и Жилбер Раз, е трябвало да се проведат
пред съдия от съответния Белгийски съд. След получен официален отговор от
Белгийските съдебни власти, че ще изпълнят следствената поръчка, съгласно нашите
изисквания е бил уточнен периода за изпълнение, а именно - от 06.05.2007 г. до
12.05.2007 г. със Заповед на Министъра на МВР № К-2169/2007 г. свид. Г. е бил
командирован в Кралство Белгия, както и следовател Ф. за провеждане на
оперативно-издирвателни мероприятия и отделни действия по разследване. На
10.05.2007 г. разпитът на подс. И. се е провел от съдия-следовател Софи Юге от
първоинстанционния съд в Брюксел - Белгия. На разпита са присъствали съдебен
секретар, заклет преводач, следовател Ф. и свид. Г.. Съгласно Белгийското
законодателство подс. И. е бил запознат с правата и задължението му в
качеството на свидетел. Същият подробно и обстоятелствено е дал показания за
престъпна група от гр. Сливен, занимаваща се със сводничество и рекет още от
началото на 2003 г.
Подс. И. подробно разказал как през 2001 г. съпругата му Г.. И.. заедно със своята
приятелка Теодора отишли в Холандия да проституират, а през 2003 г. се преместили в
гр.Брюксел, Кралство Белгия. Подс. И. разказал как в края на 2001 г. докато бил в
България, а съпругата му в Холандия при него дошли В.. Р.. и К.. М.., като Р..
му заявил, че всеки месец трябва да им дава по 2000 лева. Подс. И. разказал за
инцидент при който бил бит от 4 души – К.. М.., В.. Р.., И.. наричан
„Баджанака" и Х. на когото не знаел фамилията и му било заявено, че на
следващия ден трябва да даде 2000 евро. Подс. И. разказал как отишъл в Окръжна
болница в гр.Сливен, как вечерта бил посетен от В.. Р.., как видял двама души
от групата на М.. – И.. Р. и Графчето, как му било заявено от Р.., че ако няма
пари да плати трябва да си даде колата. Подс. И. разказал, как автомобила
трябвало да бъде записан на името на К.. М.., как провел разговор с М.. с
посредничеството на М.. С.., за да не бъде закачан от неговите хора. Подс. И.
заявил пред съдия-следовател Софи Юге, че самият той не можел да отиде направо
при М.., трябвало да си въоръжен от главата до петите, че това било
самоубийство и, че откакто съпругата му проституирала не е бил човешко
същество, а пари. Подс. И. разказал още, че сигнализирал в полицията за
случилото се, било образувано следствие по време на което се срещнал с М.. по
негово съгласие при която среща последния поискал да не бъде споменавано името
на Валери Райков по делото, и че цялата отговорност щяла да бъде поета от К.. М...
Подс. И. разказал как пред съда се отказал от показанията си и единствено К.. М..
бил осъден на първа инстанция. В показанията си подс. И. заявил още, че Б.. Д..
работил за М.. като организацията се наричала „Клуб 777”, както и че участвал в
групата на „Нанасяне на побой” в която били и И.. Р., .К.. М.., Х. и И..
„Баджанака”. Подс.И. разказал още, че в организацията на М.. имало и една
група, която прибирала парите, а там били В.. Р.., К.. каруцата, салама и др.
като групата действала от 2000
г. до 2005
г.
След
внасяне на обвинителен акт по сл. дело № 319/2006 г. на НСлС - София
(прокурорска преписка № 1142/2008 г. на Софийска окръжна прокуратура) в Окръжен
съд - Сливен подс. И., в качеството си на свидетел, пред съда на 27.10.2009 г.
по НОХД № 337/2009 г. за същите обстоятелства, за които бил разпитан в Брюксел,
подс. И. заявява, че на 10.05.2007 г. е бил в Затвора в Кралство Белгия и никой
не го е разпитвал. Подс. И. заявява, че бил разпитвал един път от белгийски
полицай за това какво работи той и неговата съпруга. Подс. И. заявява, че
познава А.. М.. и В.. Р.., понеже живеят в един квартал, но с него не били
говорили по отношение на съпругата му Г... Подс. И. заявил, че е нямал
конфликти с тях, нищо не знаел за групата „777”, имал лек автомобил, който
доброволно продал и не се страхувал от подсъдимите по НОХД № 337/2009 г. на
Сливенски Окръжен съд. Подс. И. заявил, че имал през 2003 г. инцидент в България,
но момчето К.. М.. си излежал присъдата като никой от подсъдимите по НОХД №
337/2009 г. на СлОС не е участвал в побоя. След прочитане в съдебно заседание
на показанията на подс. И. дадени на 10.05.2007 г. пред съдия-следовател Софи
Юге в гр. Бруксел, подс. И. заявил, че това което е прочетено не е вярно, това
били показания от България, които бил давал през 2003 г., когато са съдили К..
М.. и не е вярно това което е казал пред съдия в Белгия, не бил говорил тези
неща в Белгия.
Процеса
по НОХД № 337/2009 г. на СлОС е приключил с Присъда № 24/17.09.2011г. Присъдата
е атакувана и изменена с Решение №72/08.08.2012г. на БАС. Това Решение също е атакувано и с Решение № 109 от 27.02.2013г.
на ВКС София, Присъдата и Решението на първоинстанционния и на въззивния
съдилища са отменени а делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
СлОС. По късно делото е изпратено по подсъдност на СпНС София, където е
образувано под НОХД № 405/2013г., в който съд процеса продължава и все още няма
влязла в сила присъда.
Подсъдимия
Х.И.И. е роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, бълг. гражданин, с
основно образование, женен, не работи, осъждан
многократно за умишлени престъпления от общ характер, а именно по чл.
339, чл. 195, чл. 3436, чл. 159а от НК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност. Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели и
обясненията на подсъдимия, т.к. те са единни и последователни, и взаимно се
допълват, както помежду си, така и с другите гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Не се установи по безспорен и категоричен начин, че от
обективна или субективна страна подс. Х.И.И. е осъществил престъпния състав на
чл. 290 ал.1 от НК, за това че на 27.10.2009 г. в гр.Сливен, в качеството си на
свидетел по НОХД № 337/2009 г. пред Сливенски окръжен съд, като казал, че
„никога не е имал конфликти с А.. М.., В.. Р.., нищо не знаел за група „777”, и
че не се страхува от М..”, устно, съзнателно затаил истина, заявена в
качеството му на свидетел на 10.05.2007 г. в Брюксел, пред съдия-следовател
Софи Юге, а именно, че М.. е ръководил група „777”, която се е занимавала с
нанасяне на побои и рекети и се страхува от М...
За да оправдае подс. И. съда се съобрази с доказателствата
по делото. Към настоящия момент процеса по делото по което се твърди в обв.
акт, че подсъдимия е затаил истината все още не е приключил, което
обстоятелство налага извода, че все още не се знае, каква точно е истината. Обективната
истина е налице при стабилитет на конкретно съдебно решение. Едва, когато даден
съдебен акт влезе в законна сила деянието по повод на което е воден определения
съдебен процес е с разкрита „Обективна истина”. В мотивите на решаващия съд
следва да бъде описана обективната истина и едва тогава може да се установи
дали даден свидетел устно или писмено, съзнателно е затаил истина или е
потвърдил неистина.
Субект на престъплението по чл.290 ал.1 от НК може да бъде
не всяко лице а само такова привлечено от надлежен орган като свидетел, т.е.
свидетелят е процесуална фигура определена от съответния процесуален закон и
имащо определени права и задължения.
Изпълнителното
деяние на лъжесвидетелстването има две форми:потвърждаване на
неистината или затаяване на истината.
Първата форма на изпълнителното деяние
означава да се преиначи онази истина, която съществува в представите на
свидетеля – той да каже нещо, за което знае, че не е съществувало в
действителност. Що се отнася до втората форма на изпълнителното
деяние, тя означава да се скрие истината, пак съобразно представите на дееца –
свидетел, той да не съобщи за нещо, за което знае, че е съществувало в
действителност, твърдейки за него, че не му е известно, не си спомня и пр. В
случая подс. И. давайки два пъти противоречиви показания евентуално при
приключване на процеса, където е разпитван би осъществил и двете форми на това
престъпление. Съда следва да посочи, че при това престъпление формата на вината
винаги е умисъл, пряк или евентуален, т.е. дееца е съзнавал или е бил длъжен да
предвиди общественоопасите последици, съзнавайки и обществено опасният им характер.
Самото деяние е резултатно, като дееца се стреми към определен престъпен
резултат- оневиняване или обвиняване на дадено лице привлечено като обвиняем за
определено престъпление, като за съставомерността на деянието не е необходимо
органа привлякъл лицето като свидетел да повярва на лъжливите показания.
От
дотук написаното се извежда правния извод, че за да е съставомерно извършеното
от подс. И. деяние следва да се установи по несъмнен начин кои от неговите
противоречиви показания са истина. Както по горе бе посочено това може да стане
едва, когато има влязъл в сила краен съдебен акт по процеса, по който подс. И.
е бил привлечен като свидетел. Към времето на обявяване на присъдата по
процесното дело наказателния процес, за който И. е обвинен, че е
лъжесвидетелствал не е приключил, ето защо той няма как да е лъжесвидетелствал
въпреки даването на противоречиви показания. Още повече, че до приключване на
този процес, (този по който той е давал показания) за подс. И. съществува
материалноправната предпоставка визирана в нормата на чл.292 ал.1 т.2 пр.1, той
да се оневини, като пред надлежния орган където е дал лъжливото свидетелство се
отрече от него. Тази привилегия е налице до влизане на присъдата или решението
в сила и преди да бъде образувано наказателно преследване за него. Цитираната
норма очертава времето за започване на наказателното преследване на
лъжесвидетеля и то е отрязъка на време следващ влизане на присъдата или
решението в сила и завършващ при започване на делото за лъжесвидетелстване.
След като се съобрази с посоченото по горе съдът направи
извода, че деянието за което е обвинен подс. И. все още не е престъпление
поради което го призна за невиновен и го оправда.
Мотивиран от посоченото по-горе съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: