Р Е Ш Е Н И Е
260116/12.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в открито
заседание, на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова,
като разгледа докладваното от съдията гр. д.№2659 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание с
чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, във вр. с чл. 258 и сл. от ЗЗДи чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба
до съда ищецът Д.Г.Й., ЕГН: **********,***, със съдебен
адрес:***, чрез адв. В.П. от ШАК, излага, че на 02.03.2016
г. сключила с ответника
Н.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, договор за ремонт, по силата на който ответникът приел да извърши ремонт
на имот, собственост на ищцата, находящ се в гр. Шумен, ул. „А.“ №3. Стойността
на ремонта страните договорили на сума от 6 000.00 лева, която следвало да
бъде заплатена от ищцата. Ремонтът е следвало да се извърши в срок от 30 дни.
По препоръка на ответника, във връзка с изпълнение задълженията му по договора
за ремонт, ищцата била закупила и втория етаж от къщата, който представлявал
самостоятелен обект, с предназначение жилище, с площ 62 кв.м. Ищцата живеела в
чужбина, като поддържала връзка с ответника по телефона. Последният я уверявал,
че нещата по ремонта вървели добре. Междувременно, ищцата била изпълнила изцяло
задълженията си по договора, като освен уговореното възнаграждение, била
заплатила на ответника и сума от 5 500 лева, която последният ѝ
заявил, че му е необходима за закупуване на материали. Ищцата твърди, че до
датата на подаване на исковата молба ремонтът не е извършен, нито е започнал, а
сградата, предмет на ремонтите дейности е погинала. Предвид последното, със
Заповед №ЖГ-00-0 от 12.02.2018 г. на главния архитект на Община Шумен, издаденото
разрешение за строеж за имота било отменено, като в мотивите било посочено, че
сградата е потенциално опасна. Посочената заповед била влязла в сила, тъй като
ответникът, въпреки дадените му от ищцата пълномощия да я представлява пред
съответните институции във връзка с ремонта, не бил предприел някакви действия
по обжалването ѝ. В следствие на тези действия и бездействия на ответника
ищцата била загубила правото си на собственост върху сградата. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да
бъде осъден ответникът да ѝ заплати
сума в общ размер на 11 500.00 лева, която е предоставена от ищеца на ответника
по силата на сключен между страните договор за ремонт на описан в исковата
молба имот, собственост на ищеца /6000.00
лева, представляваща заплатено от ищцата възнаграждение на ответника, в
качеството му на изпълнител по договора за ремонт и 5500.00 лева, представляваща
предоставена на ответника сума за закупуване на материали/. Ищецът
твърди, че претендира горепосочените суми, поради пълно неизпълнение
задълженията на ответника по договора. Претендира се и законна лихва върху
главницата, в общ размер на 3917.68
лева, считано от датата, на която са преведени сумите /02.03.2016 г.;
31.03.2016 г.; 13.04.2016 г.; 20.04.2016 г.; 11.05.2016 г.; 01.06.2016 г./ до
депозиране на исковата молба в съда – 09.09.2019 г., както и присъждане на
извършените по делото разноски.
В законния
едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът
депозира отговор, в който сочи, че счита исковите претенции за неоснователни,
излагайки аргументи. Най- общо ответникът заявява, че е изпълнил задълженията
си по договора, поради което не следва да връща предоставените му от ищеца суми
по същия. Моли исковете да бъдат отхвърлени, като му се присъдят извършените по
делото разноски.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи
следното от фактическа страна:
Безспорно
е между страните, а се установява и от събраните писмени доказателства, че между
тях, на 02.03.2016 г. в гр. Шумен, е сключен договор за ремонт, имащ характера
на договор за изработка, по силата на който ищецът, в качеството на поръчващ е
възложил на ответника и последният е приел, в качеството на изпълнител, да
извърши строително- ремонтни дейности /СМР/ на обект, представляващ къща,
находяща се в гр. Шумен, на ул. „А.“ №3а. От представения по делото официално
заверен препис от договор за ремонт, се установява, че работата, която е
възложена от ищеца и приета от ответника е подготовка на къща, намираща се на
ул. „А.“ №3, за ремонт. Стойността на договорените за изпълнение работи е
определена на сума от 6000.00 лева, а срокът на завършване на работата- 30 дни.
Няма спор, а се установява и от приложените по делото документи, че сумата от
6 000.00 лева, уговорена като възнаграждение на изпълнителя, е изцяло изплатена
на последния. Няма спор, че допълнително страните са уговорили и сума за
материали в размер на 5 500.00 лева, която също е изплатена на ответника.
От представените по делото заверени преписи от нотариални актове, става ясно,
че към датата на сключване на договора ищцата е притежавала правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ първи жилищен етаж от паянтова
жилищна сграда, западната част на дворното място, състояща се от три стаи,
коридор със самостоятелен вход, при граници за етажа: от стри страни – двор и
от запад- дв. пл.№4755, от юг-изба, от горе-втори етаж, от долу земя, ведно с
½ ид.ч. от избата на южната част на сградата, а съгласно кадастралната
карта на гр. Шумен представлява имот с идентификатор №83510.667.30.2.1, който
имот се намира в гр. Шумен, на ул. „А.“ №3. В последствие /на 22.07.2016 г./,
след сключване на процесния договор, ищцата е придобила собствеността и върху
самостоятелен обект в сграда с идентификатор по кадастралната карта на гр.
Шумен №83510.667.30.2.2, разположена в поземлен имот №83510.667.30, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на
обекта- 1, с площ от 62 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж- няма, под обекта: №83510.667.30.2.1, над обекта: няма, ведно с
½ ид.ч. от избено помещение в сградата. Няма спор, а се установява и от
Заповед №ЖГ-00-024 от 12.02.2018 г. на Община Шумен, че е отменено Разрешение
за строеж №1 от 05.01.2018 г., дадено на ищцата касателно обект: „Вътрешно
преустройство на първи етаж от жилищна сграда и ремонт на покрив-изцяло нова
дървена конструкция, без промяна на сградата в хоризонтално и вертикално
отношение“, находяща се в УПИ III-2153-а, кв. 253
по регулационния план на гр. Шумен, с административен адрес: гр. Шумен, ул. „А.“
№3а. От събраните гласни доказателства, показанията на свидетеля Н. К., се
установи, че ответникът е ангажирал проектант за изготвяне на проект за ремонта
на процесната сграда. Проектантът е посетил имота през пролетта на 2016 г. и
малко по-късно, след като ищцата е придобила и втория етаж от имота и е
изготвил проект за ремонт на цялата сграда, който проект бил внесен в Община
Шумен. По делото е представен и частно заверен препис от Договор за проектиране
от 16.05.2016 г., сключен между ищцата, действаща чрез ответника, в качеството
му на неин пълномощник и свидетеля Никола Колев- проектант, по силата на който
на последния е възложено да извърши проектиране на обект „Двуетажна жилищна
сграда“ в гр. Шумен, ул. „А.“ №3, УПИ II-2153 А, кв. 253. В
същия договор е посочено, че изработването на проекта ще се извърши в срок до
18.07.2016 г.
От
така изнесената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Съдът, като съобрази предявената претенция и
като взе предвид разпределянето на доказателствената тежест в процеса, надлежно
указана на страните намира, че задължение на ищеца по първоначално предявения
иск е, в условията на главно и пълно доказване, да установи твърдените от него
обстоятелства, и то най - вече досежно основния факт, въз основа на който се
претендира исковата сума - съществуването на валидни облигационни отношения с
ответника в посочения от него смисъл, както и изпълнение на своите задължения,
породени от сключения договор. С оглед наведените възражения от ответника, в
негова тежест е да установи, че е изправна страна по договора, като в този
смисъл следва да установи, че е налице твърдяното от него изпълнение на задълженията
по договора. В настоящата хипотеза ищецът твърди, че е налице пълно
неизпълнение задълженията на ответника по договора, тъй като договорените СМР
не са извършени, нито започнати. На следващо място, излага твърдения, че
предвид действията/бездействията на ответника сградата, предмет на договора за
ремонт е разрушена, т.е. липсва обект, подлежащ на ремонт. Предвид посоченото
заявява, че търси дадената от негова страна парична сума общо в размер на
11 500 лева, от която 6 000.00 лева- предоставена като възнаграждение
за извършената от ответника работа и 5 500.00 лева- сума, предоставена за
закупуване на материали във връзка с ремонта на сградата. Предвид тези
непротиворечиви твърдения на ищеца, съдът стига до извода, че в случая ищецът заявява,
че липсва интерес от съществуване на разглежданото договорно правоотношение,
т.е. обективира воля за прекратяване /разваляне/ на сключения договор, поради
пълното му неизпълнение от страна на ответника и липса на предмет /разрушаване
на сградата, която е била предмет на договора/. Ето защо съдът приема, че
правното основание на главната претенция на ищеца е чл.55, ал.1,предл. трето от ЗЗД. Предвид правната квалификация на конкретния правен спор, в тежест на ищеца
е и да установи, че с оглед изпълнение задълженията си по договора е
предоставил на ответника парична сума, в размер на 11 500.00 лева. В
тежест на ищеца е да установи, че така сключеният между страните договор е
развален, поради неизпълнението му от страна на ответника. Съдът приема за
безспорно установено наличието на облигационно правоотношение между страните,
което по своята правна природа съставлява договор за изработка. Съгласно
легалната дефиниция, договорът за изработка представлява съглашение, по силата
на което едната страна, наречена изпълнител /изработващ/, се задължава самостоятелно
и на свой риск да създаде определен трудов резултат, възложен му от насрещната
страна по договора /възложител, поръчващ/ срещу възнаграждение, което
поръчващият се задължава да заплати на изпълнителя. Договорът за изработка
диспозитивно е уреден в ЗЗД /чл.258-269/ като възмезден, двустранен и
неформален договор. Основното задължение на изпълнителя е да реализира
договорения между страните трудов резултат. В разглеждания казус съдът приема
за безспорно установено, че между страните е сключен договор за изработка, в
своята разновидност- за извършване на определени строително-монтажни работи, с
предмет ремонт на собствена на ищеца сграда в гр. Шумен, ул. „А.“ №3. Безспорни
са и фактите относно изплащане от страна на възложителя на договореното между
страните възнаграждение за изпълнителя в размер на 6 000.00 лева. В тежест
на ответника е да установи, че пълно и точно е изпълнил задълженията си по
договора като е извършил съответния, договорен ремонт на имота. В случая тези,
подлежащи на доказване от страна на ответника факти, не се установиха.
Ответникът не ангажира надлежни доказателства, че е извършвал някакви действия
във връзка с изпълнение задълженията си по договора. Напротив, от ангажираните
от негова страна доказателства /писмени и гласни/, става ясно, че единствените
действия, които той е предприел е да търси съвет и съдействие от трети лица
/проектант и близък на ответника/, които не са довели до търсения с процесния
договор резултат. Няма представени доказателства, че ответникът е извършил
някакви действия по реалното изпълнение на договора. По делото е представен
договор, сключен от ответника, действащ в качеството му на пълномощник на
ищцата и трето лице- проектант, но фактът, че е налице такъв договор не сочи
някакво изпълнение задължения на изпълнителя по договора. От една страна, по
делото не са представени доказателства, че ответникът е имал надлежна
представителна власт да сключи от името и за сметка на ищцата такъв вид
договор, съответно да се обвърже в подобен вид облигационни правоотношения. Няма
доказателства и за потвърждаване тези действия на ответника, за да се счете, че
правните последици от тази сделка са настъпили по отношение на ищцата, в
качеството ѝ на представляван /арг. от чл.42, ал.2 от ЗЗД/. На следващо
място, дори и да се приеме, че ответникът е разполагал с някаква представителна
власт да сключи договор за проектиране, съответно да се задължи от името на
ищцата да заплати отразеното в договора възнаграждение на проектанта, то
предвид приетите по делото доказателства, приема, че от своя страна проектантът
също не е изпълнил точно задълженията си по договора за проект. От представения
от ответника договор за проектиране, се установи, че основни задължения на
проектанта са да изработи проекта така, че да отговаря на действащите
нормативни изисквания и на заданието за проектиране, като следва да изработи
законосъобразен, качествен, пълен и съответно приложим проект. От приложения по
делото заверен препис от Заповед №ЖГ-00-024 от 12.02.2018 г. на Община Шумен,
става ясно, че мотиви за отмяна на даденото на ищцата разрешение за строеж,
което в случая се отнася за вътрешно преустройство на сградата и ремонт на
покрива, без промяна на сградата в хоризонтално и вертикално отношение, е установеното
от съответните длъжностни лица, че сградата, за която е искан ремонт, респ. е
представен и одобрен проект, се е самосрутила и не отговаря на внесената в
Община Шумен техническа документация. Разрешението за строеж от 05.01.2018 г. е
издадено въз основа на инвестиционен проект, който не отговаря на
действителното състояние на строежа, който ще бъде ремонтиран, като с така изготвения
проект се прави опит да се заобиколи закона. Ето защо приема, че е налице пълно
неизпълнение и задълженията на лицето /проектантът/, което ответникът е избрал
и, с което е договарял в качеството на пълномощник на ищцата, поради което не
следва да се дължи и уговореното между страните възнаграждение. Предвид
същността на договора, в случая задължение за ответника е да уведоми надлежно
възложителя /ищеца/ за недостатъци на проекта, за което доказателства не са
ангажирани. Съобразно правната същност на договора за изработка, отговорността
за некачествения проект е на изпълнителя. Ето защо и съобразно законовите
изисквания, изпълнителят носи отговорността за неизпълнение на договора. Предвид
изложеното, съдът стига до извода, че ответникът не е изпълнил основното си
задължение да осъществи уговорения между страните трудов резултат, т.е. приема,
че е налице неточно изпълнение на договора от негова страна. По делото
ответникът се домогваше да докаже, че от предоставените му от ищеца парични
суми е извършил редица разходи, но същото остана без резултат. По делото не са
представени някакви надлежни доказателства, установяващи, че ответникът е
извършил някакви разходи във връзка с изпълнение задълженията си по договора. Съгласно
разпоредбата на чл.87, ал.2 от ЗЗД, кредиторът може да заяви на длъжника, че
разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението му е станало невъзможно изцяло
или отчасти. Предвид вида и характера на неизпълнените задължения, съдът
приема, че в случая ищецът има право на безусловно разваляне на договора,
предвидено в цитираната разпоредба. Ето защо съдът заключава, че са налице
предпоставките на разпоредбата на чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, според
която ответникът дължи връщане на полученото при отпаднало основание, в
настоящия случай при развален, поради неточно изпълнение задълженията на
ответника, договор между страните. Поради изложено намира, че така предявеният
главен иск е изцяло основателен и доказан, и следва да се уважи.
По
отношение на акцесорната претенция за закъснителни лихви, за да се произнесе,
съобрази следното:
Според
общите правила за забава на парични задължения, ищецът има право на обезщетение
за забава, в размер на законната лихва и доколкото се установи дължимостта на
главното вземане, безспорно и предвид нормата на чл.86 от ЗЗД, се дължи и
мораторно обезщетение, считано от деня на забавата. Съгласно текста на чл.84,
ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, какъвто е разглежданият
случай, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В
настоящия случай, за надлежно отправена от ищеца към ответника покана за
връщане на предоставените по договора суми се счита настоящата искова молба, от
който момент следва да се присъди съответното обезщетение за забава. Няма
доказателства, че преди образуване на делото, ищецът е отправил покана към
ответника за връщане на даденото от негова страна по договора. Ето защо заключава,
че претенцията за заплащане на закъснителни лихви е изцяло неоснователна и
следва да се отхвърли.
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените
от него деловодни разноски съразмерно с уважената част от исковете, в размер на
1 056, 72 лева.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника направените
от него деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер
на 203, 28 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.П.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на Д.Г.Й., ЕГН: **********,***, със съдебен адрес:***,
чрез адв. В.П. от ШАК, сумата от 11 500 лева
/единадесет хиляди и петстотин лева/, представляваща предоставена от ищеца
на ответника парична сума, по силата на сключен между страните договор за
ремонт на описан в исковата молба имот, собственост на ищеца, /6000.00 лева, представляваща заплатено
от ищцата възнаграждение на ответника, в качеството му на изпълнител по
договора за ремонт и 5500.00 лева,
представляваща предоставена на ответника сума за закупуване на материали/, дължима
въз основа на развален, на основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД, договор
за ремонт от 02.03.2016 г., ведно с мораторно обезщетение, в размер на
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска- 09.09.2019 г.
до окончателното ѝ заплащане, както и сума, в общ размер на 1 056, 72 лева /хиляда петдесет и шест
лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща направените по делото
разноски съразмерно с уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Г.Й., ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв. В.П. от ШАК, срещу Н.П.П., ЕГН: **********, с
адрес: ***, осъдителен иск, с правно основание чл.86 от ЗЗД, за заплащане на
сума, в общ размер на 3 917.68 лева
/три хиляди деветстотин и седемнадесет лева и шестдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, считано от датата, на която са преведени
сумите /02.03.2016 г.; 31.03.2016 г.; 13.04.2016 г.; 20.04.2016 г.; 11.05.2016
г.; 01.06.2016 г./ до депозиране на исковата молба в съда – 09.09.2019 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Г.Й., ЕГН: **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв. В.П. от ШАК, да заплати на Н.П.П., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 203, 28 лева
/двеста и три лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща направените
от ответника деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението
може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: