РЕШЕНИЕ
№ 1111
гр.Бургас, 19.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
17 август през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдията докладчик а.д. № 1190 по описа на съда за 2020г. и за
да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни
актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с
чл.172 ал.2 от Закона за движение по пътищата.
Жалбоподател е И.З.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***. Жалбоподателят
участва в производството лично и чрез пълномощник – адвокат С.К. ***.
Ответник по жалбата (АО) е началник група в сектор ПП към
ОДМВР Видин. Същият взема участие в производството чрез главен юрисконсулт Т.
Тошев.
Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0953-000252/11.06.2020г. на АО, с която на основание чл.171 т.1 б.Б от
ЗДП по отношение на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
„временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство“
до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се правят подробни доводи за липса на
материалноправни предпоставки за издаване на оспорената заповед. Излагат се
съображения за липса на осъществено административно нарушение, описано в
издадения АУАН. Иска се съдът да отмени заповедта. Иска се присъждане на
разноски. Ангажират се доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално
допустима.
Ответникът по делото с писмен отговор изразява мотивирано
становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски. Не сочи
нови доказателства.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие
за установено следното.
Представен е препис от обжалвания акт - заповед за
прилагане на принудителна административна мярка
№ 20-0953-000252/11.06.2020г. на АО, от който се установява издаването ѝ.
В заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на съставен АУАН № GA245063/11.06.2020 г. В обстоятелствената част на заповедта е прието за
установено, че на 11.06.2020 г., около 03.00 часа в общ. Видин, на път № І-1, в
близост до Дунав Мост 2 Видин – Калафат, в посока към Румъния, жалбоподателят е
управлявал влекач Волво с рег. № СВ 4302 НТ с прикачено полуремарке с рег. № KU-520WW, собственост на „Транспрес“ ООД- гр. София. На
светофарната уредба, разрешаваща подход към Дунав Мост 2, водачът извършил
маневра – движение на заден ход, при което се блъснал в мантинела, като
причинил ПТП с материални щети и напуснал местопроизшествието без да уведоми и
изчака органите на МВР. Извършителят бил установен в 4.00 часа, видимо пиян и
отказал да бъде тестван за наличието на алкохол с техническо средство дрегер,
както отказал и да получи талон за кръвно изследване № 0007169. Последното било
възприето от контролните органи като административно нарушение по чл. 174, ал.
3 от ЗДП. При тези обстоятелства АО издал оспорената заповед, с която наложил
на оспорващия принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от
ЗДП - „временно отнемане на свидетелство
за управление на моторно превозно средство“ до решаване на въпроса за
отговорността на водача, но не повече от 18 месеца.
По делото е представен препис от посочения в заповедта АУАН, в които е описана идентична фактическа
обстановка с тази посочена в оспорената заповед. Представен е и талон за
изследване № 0007169, от който се установява, че Б. е отказал да бъде тестван и
да даде проба за извършване на изследване за наличието на алкохол в кръвта му.
Отказът за получаване на посочения талон от жалбоподателя е удостоверен с
подписа на свидетеля Румен Радославов Лозанов. По делото не се оспорва, че
жалбоподателят е отказал да даде кръвна проба за извършване на изследването.
Представена е и справка нарушител/водач на името на Б..
Жалбоподателят представя копие от дневен отчет за дейности на водача на
МПС – разпечатка на електронната тахографска карта, върху която е отбелязано,
че за времето от 00.25 часа по Гринуич на 11.06.2020 г. до 05.44 часа по
Гринуич на същата дата, или от 03.25 до 08.44 часа по българско време,
автомобилът е бил в почивка.
При така установените факти съдът прие следните правни изводи.
Оспорената ЗПАМ е издадена от компетентен орган предвид разпоредбата на
чл. 172, ал. 1 от ЗДП и представените по делото заповед № 81213-1524/09.12.2016
г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 368-125/27.01.2017 г. на
директора на ОДМВР- Видин. Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена
форма, и съдържа фактически и правни основания за издаването ѝ. Не се
установиха допуснати процесуални нарушения при издаването на заповедта.
Фактическата обстановка по случая е правилно установена от органа, но
установените факти са неправилно квалифицирани като осъществил се състав на посочената
като приложима правна норма - чл.171 т.1 б.Б от ЗДП. Съгласно тази разпоредба на
закона принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство“ се налага на водач, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена
с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен
анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол
в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство
или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване
на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
За да са налице предпоставките за прилагане на чл.171 т.1 б.Б от ЗДП е
необходимо преди всичко лицето, спрямо което се предприемат властническите
действия да има качеството водач на МПС. Необходимостта от наличието на това
качество произтича както от изричното посочване в цитирания законов текст, така
и от общите цели на принудителните административни мерки, посочени в текста на
чл.171 от ЗДП - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения. В процесния случай
жалбоподателят Б. е преустановил управлението на превозното средство на
11.06.2020г. в 3.25 часа, при което към момента на проверката в 4 часа не е
имал качеството на водач на МПС и отказа му да бъде проверен с техническо
средство или да даде кръвна проба за наличие на алкохол или наркотични вещества
в кръвта не може да се разглежда като основание за прилагане на принудителна
административна мярка по ЗДП. Налице е основание за оспорване на
административния акт по ч.146 т.4 от АПК.
Следва да се отбележи, че изложените в жалбата доводи, че
жалбоподателят не е извършил вмененото му в АУАН нарушение, както и
обстоятелствата относно установяване на нарушението по възникване на ПТП, не са
предмет на настоящото производство и не са релевантни по отношение на
наложената принудителна административна мярка.
Предвид изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК оспорената заповед
следва да бъде отменена.
По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.1 от АПК ответника
следва да заплати на жалбоподателя разноските по делото. Направеното от
ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за
адвокат е несъстоятелно, тъй като хонорара в случая е съобразен с всички
предпоставки, имащи значение за определянето му.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на И.З.Б. с ЕГН:**********, с адрес: ***, заповед за налагане на принудителна административна мярка №
20-0953-000252/11.06.2020г. на началник група в сектор ПП към ОДМВР Видин.
ОСЪЖДА ОДМВР Видин с адрес ***, да заплати на И.Б. 410лв. разноски
по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ :