РЕШЕНИЕ
гр. София, 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на
тридесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
като
разгледа гражданско дело № 2002 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В.Н.В., Н.С.В., Г.А.М., Н.Г.М. и В.Г.М.
срещу „ЗАД А.“, с която са предявени искове с правно основание чл. 432, ал. 1
от Кодекса за застраховането. С исковата молба и молба за изменение на
предявения иск ищците Н.Г.М. и В.Г.М. чрез законния си представител са
направили искане ответникът да бъде осъден да заплати на Н.М. сумата от 5312,05
лева – обезщетение за имуществени вреди – изгубена месечна издръжка в размер на
758,05 лв. за периода от 16.06.2017 г. до 15.01.2018 г. (осем месеца) и сумата
от 760 лв. за всеки месец до навършване на пълнолетие (съответно 20 г. или 25
г.) и на В.М. сумата от 4013,21 лева – обезщетение за имуществени вреди –
изгубена месечна издръжка в размер на 573,32 лева за периода от 16.06.2017 г.
до 15.01.2018 г. (осем месеца) и сумата от 760 лв. за всеки месец до навършване
на пълнолетие (съответно 20 г. или 25 г.). С Решение № 6049/13.08.2019 г. съдът
е уважил частично предявените искове.
С молба вх. № 108804/03.09.2019 г. ищците Н.Г.М. и В.Г.М. са направили искане да бъде допълнено на
основание чл. 250 от ГПК решението като съдът се произнесе по предявения
иск за имуществени вреди – пропусната издръжка.
Препис от
молбата е връчен на ответника по реда на чл. 250, ал. 2 от ГПК, но в указания
едноседмичен срок отговор не е постъпил.
По молбата за допълване на
постановеното решение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 250, ал.1 от ГПК страната може да поиска допълване на
решението, когато съдът не се е произнесъл по цялото й искане в 1-месечен срок
от обявяване на решението с мотивите или от съобщението до страната, че е
изготвено.
Подадената
молба е допустима, тъй като е спазен законоустановения срок. Доколкото съдът е
пропуснал да се произнесе по част от предявените искове, то молбата за
допълване е основателна.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено
от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
В Решение
№ 6049/13.08.2019
г. съдът е приел за установено, че Д.В. М. е починала на 15.06.2017 г. в
резултат на ПТП, причинено от Х.В.В., водач на лек автомобил “Порше Кайен“, с
рег. № *******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със застрахователна полица № BG/11/116002449101.
Видно от представените по делото От
представеното Удостоверение за съпруга и родствени връзки № 13048/16.06.2017 г.
се установява, че Н.Г.М. и В.Г.М. са дъщери на починалата при ПТП Д.В. М. и на Г.А.М..
Установява се от справки от НАП-ТД Велико Търново, че в
периода от 01.01.2016 г. до 15.06.2017 г.
Д.В. М. е била в трудово правоотношение със „******“ ЕООД, с основно
трудово възнаграждение 300 лева. Видно от приложената справка е, че в периода
м. 01.2016 да м. 04.2016 г. осигурителния доход на починалата е бил 1527 лева,
от м. 05.2016 г. до м. 07.2016 г. – 1536 лева, м. 08.2016 г. – 905,21 лева, м.
09.2016 – м. 12.2016 г. – 420, м. 01.2017 – м. 05.2017 г. – 460 лева.
Установява се от справки от НАП-ТД Велико Търново, че в
периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г.
Г.А.М. е бил в трудово правоотношение с К.2011 ЕООД, считано от
03.07.2017 г., с основно трудово възнаграждение 300 лева. Видно от приложената
справка е, че в периода м. 07.2017 г. осигурителния му доход е бил 285,80, от
08.2017 г. до м. 11.2017 г. – 460 лева и от м. 01.2018 – м. 08.2018 г. – 510
лева.
Видно от
писмо изх. № 1046-40-991-2/09.08.2018 г., че Н.Г.М. и В.Г.М. получават наследствена пенсия в размер
на 121, 04 лева, считано от 15.06.2017 г., 135 лева, считано от 10.07.2017, 150
лева, считано от 01.10.2017 г. и 155,70
лева, считано от 01.07.2018 г.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката С.В.Л.. В показанията си свидетелката
установява, че само Д.М. е работела, като изкарвала парите за семейството.
Работела във фирмата на баща си като счетоводител. Получавала много добра
заплата. Съпругът й не работел. Той отделял време за децата. Децата не били
лишени от нищо. Майката купувала всичко. Купувала нови дрехи, Н. посещавала
плуване, балет. След смъртта на майка им децата били лишени от дрехи, не било
това, което било преди. Екскурзиите, на които Н. ходела преди, извънкласните
дейности, отпаднали.
От
приетите по делото заключения на съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че изчисления размер на необходимата издръжка на едно 9-годишно дете е 758,86
лева, а за 2 –годишно – 519,10 лева. Като за определяне на този размер са
официални статистически данни на НСИ при база за сравнение между 571,63 лева до
575,00 лева – средна месечна издръжка на живот за исковия период. Установява
се, че за периода от 16.06.2017 г. до 31.12.2017 г. минималната работна заплата
е била в размер на 460 лева, а за периода след 01.01.2018 г. – 510 лева. Вещото
лице е определило, че ¼ от нея е 115 лева за първия период и 127 ,50
лева за периода след 01.01.2018 г.
Установява се също така, че за 2019 г. размерът на месечната издръжка на
дете, определена в минимален размер е 140 лева, а за 2020 г. – 152,50 лева.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) увреденото лице, спрямо когото
застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл.
380 от КЗ, т.е. да е отправило писмена застрахователна претенция към
застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди вследствие
на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от КЗ). В мотивите на
постановеното основно решение съдът е приел, че от събраните по делото
доказателства се установява, че смъртта на Д.В. М. е настъпила в резултат на
виновно противоправно поведение на Х.В.В., при управление на застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника лек автомобил.
С исковата
молба са въведени твърдения, че в резултат на смъртта на Д.В. М. ищците Н.Г.М. и В.Г.М. са пропуснали да
получават издръжка от майка си до навършване на пълнолетие. В този смисъл, са
въведени твърдения за имуществена вреда – пропусната полза, която с оглед
характера на издръжката е с определена степен на сигурност. Това е така, доколкото съгласно разпоредбата
на чл. 143, ал. 2 СК родителите да са длъжни да осигуряват издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Законът въвежда и критериите, по които
може да бъде опреден размерът й, а именно според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но не по-малко от ¼
от размер на минималната работна заплата за едно дете. По този начин се
определя и размерът на дължимото обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
резултат на настъпило застрахователно събитие (в този смисъл Решение №
158/28.12.2011 г. по т.д. № 157/2011 г по описа на ВКС, Решение №
100/28.07.2011 г. по т.д. № 645/2010 г. по описа на ВКС, Решение №
159/28.02.2011 г. по т.д. № 762/2010 г. по описа на ВКС, Решение №
142/29.04.2015 г. по т.д. № 3504/2013 г. по описа на ВКС и др.).
От събраните по делото доказателства
се установява, че приживе починалата Д.М. е осигурявала издръжката на
семейството, като видно от представените по делото писмени доказателства е
получавала осигурителен доход от 460 лева. Към м. юни 2017 г., когато е
настъпило застрахователното събитие няма данни съпругът и Г.М. да е имал доход
от трудово или друго правоотношение. Установява се от приетото по делото
заключение на съдебно – счетоводна експертиза, че по данни от Националния
статистически институт средната месечна издръжка на човек е 571,63 лева към м.
юни 2017 г., като от м. октомври 2017 г. този размер е 575 лева. При тези данни
е определена и издръжката, която е необходима за всяка от ищците. С оглед
доходите на починалата и на съпруга й и необходимостта от разходи за тяхната
собствена издръжка и необходимите средства за издръжка на всяко едно от децата
се налага изводът, че при прилагане на критериите, предвидени в разпоредбата на
чл. 142, ал. 1 и ал. 2 от Семейния кодекс, размерът на издръжката,
която всеки от родителите дължи на децата си е в минимален размер, равен на
¼ от минималната работна заплата за съответния период. Размерът на тази
издръжка се установява от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, изготвено въз основа на публично известни данни относно размера на
минималната работна заплата за съответния период. Въз основа на определения по
този ред размер на дължимата издръжка следва да се прецени дали размерът на
получаваната от ищците наследствена пенсия е в по-малък размер, за да е налице
настъпила имуществена вреда – пропусната полза. Съдът като взе предвид, че
размерът на определената минимална издръжка, дължима от всеки от родителите е
по-нисък от този на получаваните от ищците наследствени пенсии, намира, че
предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Воден от горното, Софийски градски съд, І ГО, І-18 състав
РЕШИ:
ДОПЪЛВА Решение № 6049/13.08.2019 г. ,
постановено по гр.д. № 2002/2018 г. по описа на СГС, І-18 състав като към диспозитива се добавя:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Г.М., ЕГН-**********, действаща чрез законния си представител Г. А.М., ЕГН-**********,***
против З.А.Д.„А.“ АД, ЕИК-*******със
седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за
застраховането за заплащане на сумата от сумата от 5312,05 лева – обезщетение
за имуществени вреди – изгубена месечна издръжка в размер на 758,05 лв. за
периода от 16.06.2017 г. до 15.01.2018 г. (осем месеца) и сумата от 760 лв. за
всеки месец до навършване на пълнолетие (съответно 20 г. или 25 г.) като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Г.М., ЕГН-**********, действаща чрез
законния си представител Г. А.М., ЕГН-**********,*** против З.А.Д.„А.“ АД, ЕИК-*******със седалище
и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за
застраховането за заплащане на сумата от сумата от 4013,21 лева – обезщетение
за имуществени вреди – изгубена месечна издръжка в размер на 573,32 лева за
периода от 16.06.2017 г. до 15.01.2018 г. (осем месеца) и сумата от 760 лв. за
всеки месец до навършване на пълнолетие (съответно 20 г. или 25 г.).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: