РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. , 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на пети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стоян Г. Хаджиев
при участието на секретаря Калина Хр. Попова
в присъствието на прокурора ТО-Гоце Делчев към РП-Благоевград
като разгледа докладваното от Стоян Г. Хаджиев Административно
наказателно дело № 20221220200233 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е образувано по повод постъпила жалба срещу наказателно
постановление №474782- Р485194/04.11.2019г., издадено от Началник на
отдел „Оперативни дейности"- София в ЦУ на НАП.
Жалбоподателя „********" ЕООД, представлявано от М. Кр. Т. - управител
(съгл. последни вписани промени в дружеството); ЕИК 2*******; седалище и
адрес на управление: гр. Г. Д., Панаирски ливади - продължение иска
отмяната на НП.
Правно основание чл.63 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установява следното във
фактическо отношение:
На 24.02.2019г. имало доставка на гориво за дружеството в обекта в гр. Г.
Д., като процедурата по заприхождаването на горивото към момента на
доставката м.02.2019г. е следната: след приключване на доставката касиера
обработва доставката в системата, като качва/вкарва количеството на гориво
/в случая дизел/ по документи, вписва се номера на акцизния документ,
вписва се и името на доставчика на горивото. Това е меню на системата, в
която се вписват данните за доставката и то е задължително. След като
задължителните данни са вкарани в системата изпраща информацията към
НАП относно количеството доставено гориво, номера на акцизния документ и
името на доставчика. Към дата м.02.2019г. софтуерът, чрез който се отчитаха
тези доставки не връща обратно информация на дружеството получател какво
е изпратено като информация към НАП. След като бе извършена проверка от
дружеството, чрез изваждане на разпечатка от системата се вижда, че касиера
е допуснал техническа грешка и в разпечатката съществува 0.00 литра дизел.
НАП пък твърдят, че при тях са подадени като количество 0.16 литра, но не
става известно как е установено от тях и по какъв начин е посочено това
количество доставено гориво. Доставките на гориво за деня се отчитат като
1
всяка вечер в 00:00 часа при приключване на деня, софтуера одобрен от НАП
изпраща информация за нивото на горивата в резервоарите на съответния
търговец, в случая на дружеството „**********" ЕООД. За описаното бил
съставен протокол в последствие и акт за административно нарушение. По-
късно е издадено наказателно постановление с което е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 лв.
Жалбата е подадена в срок – индиция за допустимост, разгледана по
същество съдът я намира за основателна.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание
разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която предвижда глоба или
имуществена санкция в размер от 3 000.00 лева до 10 000.00 лева за
едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по
неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно
изречение второ на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагатсанкциите по ал. 1. Съвкупният анализ
на разпоредбите на чл. 185, ал.1 от ЗДДС и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС налага
категоричния извод, че за да се наложи на юридическо лице или едноличен
търговец имуществена санкция за нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на
нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал.1 ЗДДС,
в размерите по чл. 185, ал. 2, изр. първо от ЗДДС, следва нарушението да е
довело до неотразяване на приходи - факт, който е елемент от фактическия
състав на нарушението и който подлежи на установяване и доказване от
наказващия орган. В настоящия случай е налице единствено твърдение на
наказващия орган, че нарушението води до неотразяване на приходи, но
доказателства в тази насока не са събрани нито в хода на административно-
наказателното производство, нито в рамките на съдебното производство. По
аргумент на чл. 185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС, след като не е доказано, че
нарушението е довело до неотразяване на приходи, то не е налице основание
за ангажиране на отговорността и налагане на санкция по чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС. Следователно, при недоказаност на този факт, който е и елемент от
състава на нарушението, следва се приеме, че същият не е настъпил в
обективната действителност, доколкото по отношение на него липсва
установена законова презумпция, а оттам и че в случая неправилно е
приложена санкционната разпоредба. Тук е мястото да се отбележи, че
правното единство между нарушената разпоредба и тази, предвиждаща
съответното наказание, е задължителна предпоставка за законосъобразност на
НП. Липсата на такова единство винаги представлява съществено нарушение
на процесуалните правила,доколкото накърнява правото на защита на
соченото като нарушител лице,създавайки неяснота по отношение на
вмененото му нарушение и съответното му наказание, поради което е
самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт. За разлика от
нарушената разпоредба /правната квалификация на
нарушението/,санкционната разпоредба се посочва единствено и само в НП, а
доколкото последното има характера на санкционен акт, чиято основна
функция е налагане на административно наказание, то коректното посочване
на правното основание за това е абсолютна предпоставка за
законосъобразност на наказателното постановление, като гаранция за правото
на защита на привлеченото към отговорност лице. Отделно от горното, чрез
неправилно приложена санкционна разпоредба, на субекта на нарушението се
налага неследващо, несъответстващо на нарушението наказание, което е в
разрез с принципа, установен в чл. 2, ал. 1 от ЗАНН. В тази насока е
съдебната практика: Решение № 120 от 31.01.2017 г. по н. д. № 2339 / 2016 г.
на Административен съд Бургас; Решение № 457 от 14.03.2017 г. по н. д. №
80 / 2017 г. на Административен съд Бургас; Решение № 1124 от 06.07.2017 г.
по н. д. № 279 / 2017 г. на Административен съд - Благоевград, председател:
Марияна Мицева; Решение № 989/20.05.2016 г. на Административен съд
2
Бургас по КАНД № 702/2016 г.; Решение № 276 от 16.02.2018 г. по д. № 768 /
2017 г. на Административен съд Благоевград, решение № 2064 от 06.12.2018
г. по д. № 571 / 2018 г. на Административен съд Благоевград.
Не се доказва по никакъв начин твърдяното от органите по приходите, че е
нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС, освен с посочването на съставения от тях
2 протокол. Не става ясно как са установили нарушението при проверка в ИС
на НАП, кое е дало повод да се прави проверка и как е установено самото
нарушение, както и кога е установено.
Практиката на Съдът на ЕС, който е приел, че при определянето и
налагането на санкциите следва да се спазва принципът за пропорционалност,
регламентиран в чл. 5 § 4 от Договора за Европейски съюз, като санкцията не
следва да надхвърля необходимото, с оглед постигане на законовите цели.
Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на общностното
право на ЕС, които държавите членки трябва да спазват. Съгласно принципа
на пропорционалност, една мярка не може да надхвърля границите на
подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели
и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки,
трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а
породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели в
случай, че е налице нарушение. Строгостта на санкцията следва да бъде
съответна на тежестта на нарушението. В т.21-23 от решение на Съда по
Преюдициалното заключение по делото Сhmielewski, С-255/14, постановено
на 16 юли 2015 г./. е посочено, че съгласно постоянната практика на СЕС, при
липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на
санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от
установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни
да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са
задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на
Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на
принципа на пропорционалността . По-специално административните или
санкционните мерки, предвидени в дадено национално законодателство, не
трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигането на
легитимно преследваните от това законодателство цели. В този контекст
Съдът е уточнил, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с
тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират
реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават основния принцип на
пропорционалност . Принципите за пропорционалност и ефективност на
санкцията при прилагане правото на ЕС са относими и към формалните
нарушения, извършени както чрез бездействие, така и към нарушенията,
извършени чрез действия.
Няма искания за разноски.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №474782- Р485194/04.11.2019г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности"- София в ЦУ на НАП.
Решението на съда подлежи на обжалване пред Благоевградски АС в 14-
дневен срок от деня на получаване на съобщението и за двете страни.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
3