№ 49
гр. Сливница, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Гражданско дело №
20201890100274 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК от „.............“ ЕООД, с ЕИК ........
със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.“Д............., представлявано от
управителя Е.Г., представлявано от адв. Н. от САК, срещу „Л.“ ЕООД, с ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление в гр. ............., представлявано от управителя Л.Н. Л., с
който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1
044 лева, ведно със законната лихва от 14.02.2020 г., представляваща незаплатена цена на
извършен ремонт на тежкотоварен автомобил, за която е издадена заповед за изпълнение №
64/02.03.2020 г. по ч. гр. д. № 83/2020 г. по описа на РС – гр. Сливница.
Предявен е и иск с правно основание чл. 422 от ГПК от „.............“ ЕООД, с ЕИК
********** срещу Й. Ф. Д., с който се иска да бъде признато за установено, че и този
ответник дължи на ищеца сумата от 1 044 лева, ведно със законната лихва от 14.02.2020 г.,
представляваща незаплатена цена на извършен ремонт на тежкотоварен автомобил.
В исковата молба се твърди, че ответникът „Л.“ ЕООД е възложил извършване на
ремонт на тежкотоварен автомобил с рег. № ........ репартиран на 05.01.2020 г. от ищеца.
След извършена справка за вида на ремонта и цената на услугата, на 22.01.2020 г. ищецът
уведомил ответника за дължимата от него сума в размер на 1044 лв. с ДДС и възможността
да получи обратно отремонтираното МПС. На 27.01.2020 г. ответното дружество взело от
сервиза на ищцовото ремонтираният товарен автомобил без да заплати цената на ремонта.
Предвид неизпълнението на задължението за заплащане на цената на
предоставената услуга, ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение, по повод на което е образувано ч. гр. д. 83/2020 г. по описа на РС – гр.
1
Сливница и е издадена заповед за изпълнение № 64/02.03.2020 г. Тъй като ответникът
депозирал възражение срещу издадената заповед, за ищеца възниква правният интерес от
предявяване на настоящият иск за установяване на вземането си срещу ответника за сумата
от 1044 лв., ведно със законаната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата. Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати и
направените в настоящото и в заповедното производство разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът чрез адв. Н. от САК, е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Отрича да е
възлагало на ищцвото дружество извършването на ремонт на автомобил с рег. № ........
Твърди, че не е приемало такъв извършен ремонт. Посочва, че в исковата молба
автомобилът, чиито ремонт е извършен, не е индивидуализиран, не става ясно чия
собственост е същият. Заявява, че ищецът не е представил доказателства, че е извършил
ремонт по възлагане от ответното дружество. Счита, че никъде в ценовата оферта с
посочения номер на автомобил не фигурира името на ответното дружество, нито
волеизявление за приемане на тази оферта, както и че няма положен подпис от представител
на дружеството. Ответникът поддържа, че никога не е ангажирал дружество „.............“
ЕООД за извършването на ремонт на негов автомобил, нито се е задължавал да заплаща
възнаграждение за такава услуга, нито е била постигната договорка за размера на цената и
съответно не е приемал такъв вид извършена работа. Ответното дружество посочва, че не е
налице валидно направено признание на процесната сума като дължима от негов
представител.
Изложено е в писмения отговор, че на 02.01.2019 г. ответното дружеството е
отдало под наем на Й. Ф. Д. автомобил с рег. № ............., чието държане е предало на
наемателя, и при това положение няма как да е възложило ремонт на автомобил, който не
държи. Освен това в договора е заложено, че ремонтните дейности ще бъдат за сметка на
наемателят. При тези съображения моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК ответникът Й. Ф. Д. е депозирал писмен
отговор, с който заявява, че предявения срещу него иск е недопустим, а по същество го
оспорва като неоснователен. Посочва, че между него и ищеца не е имало образувано
заповедно производство, което да се развие в установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК и
последният е недопустим. Изтъква, че не е ясно на какво основание ищецът претендира
вземане в размер на 1 044 лева и не знае за сключен договор за наем. Отрича да е възлагал и
приемал ремонт на т.а. с рег. № ........ от ищеца. Заявява, че за извършения ремонт липсва
фактура, която да е подписвал и приемал. При тези съображения моли предявеният иск да
бъде оставен без уважение. Претендира разноски.
В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. Н.,
поддържа предявените искове и моли да бъде постановено решение, с което същите да
бъдат уважени. Претендира разноски.
Ответното дружество „Л.“ ЕООД, чрез адв. Н. от САК оспорва исковете и моли те
2
да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователени. Претендира разноски.
Ответникът Й. Ф. Д., не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена
защита от пълномощника му адв. В. от САК, която моли предявения срещу него иск да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че същите са търговски дружества, като ответното
дружество е с основен предмет на дейност транспортни услуги, поддръжка на пътища и
пътно строителство.
От своя страна „.............“ ЕООД е търговско дружество с предмет на дейност
авторемонтни услуги.
От ценова оферта от 22.01.2020 г. се установява, че ищцовото дружество е
съставило оферта за репатриране и ремонт на товарен автомобил с рег. № ........на обща
стойност 1044 лева.
Представен е договор за наем от 02.01.2019 г., сключен между „Л.“ ЕООД и
ответника Й. Д. с предмет предоставянето за временно и възмездно ползване на специален
автомобил марка „Скания П 113 ХЛ“ с рег. № ........срещу заплащането на месечно
възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
св. Е.Ц.Г. и Б.П.П..
От показанията на св. Е.Ц. Г., управител на ищцовото дружество, и Б. П. се
установява, че в началото на 2020 г. св. Г. получил обаждане от клиент на „Мобил сървиз“
(дружество за международна асистенция), за аварирал самосвал, марка „Скания“ в гр.
София, между кв.“Симеоново“ и кв. „Драгалевци“. След уговорка с клиента св. Г.
репатрирал автомобила със свой автомобил до сервиза на ищцовото дружество, намиращ се
в гр. София, на бул. „Ботевградско шосе“. На следващия ден установил, че е повреден
кардана и го демонтирал от камиона. Св. Г. твърди, че се обадил на клиента, който посочва с
име Б. и го уведомил, че трябва той да вземе кардана и да го транспортира до сервиз, който
извършва ремонт на тази част. След като частта била отремонтирана и ремонтът й заплатен,
св. Г. взел кардана и го монтирал в товарния автомобил. След това изпратил офертата за
цената на репатрирането, демонтажа и монтажа чрез приложение „Viber“ на телефонния
номер, от който получавал обажданията. Св. Г. посочва, че се разбрал с клиента да
предостави данни за издаването на фактура, когато дойде да вземе самосвала. На 27.01.2020
г. в сервиза на ищцовото дружество пристигнали две лица - отв. Й. Д. и лице на име Б. за да
вземат самосвала. На място бил св. П., тъй като св. Г. имал друг ангажимент. Лицата
поискали контактния ключ на камиона, за да го изпробват и св. П. го предоставил на отв. Д..
Той се качил в самосвала и потеглил. Другото лице, посочено като Б., първоначално зявило,
че ще заплати цената, но впоследствие се качил на автомобила, с който пристигнал и
потеглил. Св. П. се хванал за вратата на автомобила в опит да го спре, но водачът дал газ и
3
излязъл на булеварда. Тогава св. П. хванал волана и го дръпнал така, че да насочи
автомобила към мантинелата. След това водачът спрял и двамата се прибрали в сервиза, за
да не пречат на движението. Св. П. уведомил св. Г. за случилото се и последният се обадил в
полицията, откъдето изпратили на място полицейски служители.
От представеното постановление от 14.05.2020 г. на прокурор при СРП се
усановява, че във връзка със случая в 05 РУ – СДВР е извършена проверка, приключила с
отказ да се образува наказателно производство.
В хода на проверката са снети обяснения от отв. Й. Ф. Д., съдържащи признание
на обстоятелствата, че на 05.01.2020 г. се е счупил кардана на управлявания от него товарен
автомобила с рег. № ........и камионът е бил закаран в сервиза на ищцовото дружество, а
частта – занесена в друг сервиз, както и че на 27.01.2020 г., след като карданът е бил
монтиран, отв. Д. и негов колега на име Б. са отишли в сервиза, за да вземат самосвала,
ответникът се е качил в него и е потеглил като повече не се е връщал там.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като обективни,
последователни и логични. Обстоятелството, че св. Г. е управител на ищцовото дружество, а
св. П. е служител в същото, не е основание само по себе си за дискредитиране на техните
показания, още повече, че само те двамата са участвали пряко в дейностите по
транспортирането на авариралия самосвал и по монтажа и демонтажа на повредената част
от него, както и в деня на извеждането му от сервиза, без да бъде заплатена цената на
ремонта. Именно качествата им на управител и служител в ищцовото дружество са им дали
възможност да придобият преки впечатления от търговските отношения с ответното
дружество по повод ремонт на негов автомобил. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на
свидетели, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се преценяват
от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост. Изложеното от свидетелите напълно кореспондира с останалия събран по
делото доказателствен материал, като съдът няма основание да смята, че свидетелите са
недобросъвестни при възпроизвеждане на относимите към спорния предмет обстоятелства.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.
Съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати
възнаграждение. Договорът е консенсуален и неформален и писмената форма не е условие
за неговата действителност. След като по силата на действащото законодателство отсъства
законово основание да се изисква писмена форма на договора за изработка, то той може да
бъде сключен и устно, като изпълнението му подлежи на установяване с всички допустими
от ГПК доказателства и доказателствени средства. Настоящият съдебен състав намира, че от
събраните по делото писмени доказателства – обяснения на отв. Д. по пр.пр. № 7398/2020 г.
по описа на СРП, и гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите Е.Г. и Б.
П., се установи, че между страните са съществували търговски отношения във връзка с
ремонт на товарен автомобил на ответното дружество. В рамките на тези отношения
ответното дружество безспорно е поискало от ищеца репатрирането на процесния
4
автомобил от мястото на аварирането му и го предало за ремонт в сервиза на ищеца.
Предвид наличието на предходни отношения във връзка с ремонта на автомобила и
отправеното по телефон чрез международна асистенция искане за репатриране, ищецът сам
е репатрирал самосвала до сервиза на дружеството. Неслучайно в чл. 301 ТЗ е предвидена
оборимата презумпция, че когато едно лице действа от името на търговец без
представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването. При това положение съдът приема, че св. Г.,
действайки като лице без представителна власт, е закарал в сервиза на ищцовото дружество
автомобила за ремонт със знанието и съгласието на ответното дружество. Още повече, че
представител на последното и отв. Д. са се явили да вземат самосвала след ремонтирането на
повредената част. Безспорно установено е, че самоволното потегляне на отв. Д. с
автомобила под предлог за тестването му и последвалият опит за бягство на представителя
на ответника са причините да не бъде оформен платежен документ за цената на ремонта по
съставената от ищеца ценова оферта от 22.01.2020 г. на обща стойност 1044 лева за
репатриране и ремонт.
При така установеното недобросъвестно поведение на служители на ответното
дружество, възраженията на последното, че не е правило поръчка за извършване на
процесната услуга, нито се е задължавало да заплаща възнаграждение за такава, нито е била
постигната договорка за размера на цената и съответно не е приемало такъв вид извършена
работа, се явяват напълно неоснователни. Какви задължения и отговорности са били
възложени на отв. Д. чрез договора за наем на самосвала, е въпрос, който касае само
вътрешните отношения между наемодател и наемател. Същите не може да бъдат
противопоставени на ищеца, доколкото не може да се очаква при всяка поръчка за ремонт
на автомобил представител на ищеца да се интересува от облигационните отношения между
ответното дружество и лицето, предало за ремонт и приело автомобила.
От събраните по делото доказателства - писмени и гласни, се установи, че
ремонтът на автомобила е извършен от ищцовото дружество съобразно поръчката, като на
27.01.2020 г. процесният самосвал бил върнат от ищеца и предаден на представител на
възложителя, като няма данни по делото да са били направени някакви възражения относно
неправилно изпълнение на ремонта. Не съществува спор в съдебната практика и правната
доктрина, че в същината си приемането обхваща както едно фактическо действие -
разместване на фактическата власт върху изработеното чрез реалното му получаване от
възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното
с договора, което всъщност е израз на одобряването му. Следователно, релевантно за
приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или онова изрично изявление на възложителя,
придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен
с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на
изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от
последния за такова одобрение. Това следва от липсата на изрично законово изискване за
форма на приемането на извършената работа от възложителя в общата законова уредба на
5
договора за изработка по ЗЗД. При положение, че възложителят упражнява фактическа власт
върху изработеното от изпълнителя и същото функционира по предназначение, без да има
възражение за недостатъци от страна на възложителя, то следва, че изработеното е прието от
последния чрез конклудентни действия. И това е така, доколкото приемането на работата е
задължение на възложителя - да прегледа работата и да направи всички възражения за
неправилно изпълнение, освен за скрити недостатъци, съобразно разпоредбата на чл. 264, ал.
2 ЗЗД. При липса на такива възражения от закона е въведена оборима презумпция за
приемане на работата. Бездействието на възложителя и пропускът му да прегледа работата и
да направи възраженията си в посочените срокове, води до предвидените в чл. 264, ал. 3 ЗЗД
неблагоприятни последици за него - при липса на възражения за неточно изпълнение в
качествено отношение работата се счита за приета от възложителя. В настоящия случай
ремонтираният автомобил е приет от представител на ответника, поради което настоящият
съдебен състав намира, че по делото безспорно беше установено както извършването на
възложената работа, така и съответствието на изработеното с поръчката. Няма данни, а и
твърдения след фактическото приемане на работата възложителят да е правил каквито и да
било възражения относно изпълнението. С извършването и приемането на възложената
работа възникнал и правопораждащият факт на вземането за цената на изработеното. И това
е така, защото вземането на ищцовото дружество за възнаграждение за извършена услуга не
е обусловено от издаването на фактура, което, при така реализираното бягство на отв. Д. с
товарния автомобил и опит за бягство на представителя на ответното дружество с лекия
автомобил, очевидно е било невъзможно.
По делото няма данни, а и твърдения за пълно или частично погасяване на
задължението от страна на ответното дружество. При тези изводи предявеният от ищеца
срещу „Л.“ ЕООД иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 14.02.2020 г., до окончателното
изплащане на дължимата сума.
Неоснователен се явява предявеният срещу ответника Й. Ф. Д. иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК за признаване на дължимостта на сумата от 1 044 лева, ведно със
законната лихва от 14.02.2020 г., представляваща незаплатена цена на извършения ремонт
на тежкотоварен автомобил. Както беше отбелязано ответниците са били обвързани от
облигационно отношение по договор за наем от 02.01.2019 г. с предмет предоставянето за
временно и възмездно ползване на процесния товарен автомобил с рег. № ........срещу
заплащането на месечна наемна цена. Всички задължения във връзка с ползването,
поддръжката на автомобила и заплащането на разходите за него касаят вътрешните
отношения между наемодател и наемател. При това положение ако от страна на ответното
дружество беше извършено плащане на цената за ремонт на ползвания от отв. Д. автомобил,
то за него би възникнало вземане спрямо последния за възстановяването й. Ето защо в
случая ответното дружество има правен интерес от насочването на претенция срещу отв. Д.
и съответно негова би следвало да е инициативата за привличането на последния като
6
подпомагаща страна. Ищецът няма интерес да претендира установяване на вземането си за
процесната сума спрямо този ответник, още повече че при липса на издадена спрямо него
заповед за изпълнение на парично задъжление по чл.410 ГПК, защитата посредством
установителния иск е нефективна.
При този изход от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените в настоящото производство
разноски, от които държавна такса в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 303,08 лева (съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. в ред. ДВ,
бр.28/2014 г. предвид направеното възражение за прекомерност), както и направените в
заповедното производство (съобразно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС)
разноски – 25 лева за ДТ.
Предвид изхода от спора по предявения срещу отв. Й. Д. иск, на последния следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 360 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Л.“ ЕООД, с ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление в гр. ............., представлявано от управителя Л.Н. Л.,
представлявано от адв. Н., по исковете с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, че съществува вземането на
„.............“ ЕООД, с ЕИК ........ със седалище и адрес на управление в гр. София,
ж.к.“Д............., представлявано от управителя Е.Г., представлявано от адв. Н. от САК, за
сумата от 1044 лева, представляващ представляваща незаплатена цена на извършен ремонт
на тежкотоварен автомобил марка „Скания П 113 ХЛ“ с рег. № ........ , ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 14.02.2020 г. (датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК) до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „.............“ ЕООД, с ЕИК ........ със седалище и адрес на
управление в гр. София, ж.к.“Д............., представлявано от управителя Е.Г., представлявано
от адв. Н. от САК, срещу Й. Ф. Д., с ЕГН **********, с адрес в гр. ............., представляван
от адв. В., с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1 044 лева, ведно със законната лихва от 14.02.2020 г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Л.“ ЕООД, с ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление в гр. ............., представлявано от управителя Л.Н. Л.,
представлявано от адв. Н., да заплати на „.............“ ЕООД, с ЕИК ........ със седалище и адрес
на управление в гр. София, ж.к.“Д............., представлявано от управителя Е.Г.,
представлявано от адв. Н. от САК, направените по настоящото дело разноски в общ размер
на 328,08 лева.
7
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Л.“ ЕООД, с ЕИК ........, със
седалище и адрес на управление в гр. ............., представлявано от управителя Л.Н. Л.,
представлявано от адв. Н., да заплати на „.............“ ЕООД, с ЕИК ........ със седалище и адрес
на управление в гр. София, ж.к.“Д............., представлявано от управителя Е.Г.,
представлявано от адв. Н. от САК, сумата от 25 лева, представляваща направените в
заповедното производство разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „.............“ ЕООД, с ЕИК ........ със
седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к.“Д............., представлявано от управителя
Е.Г., представлявано от адв. Н. от САК, да заплати на Й. Ф. Д., с ЕГН **********, с адрес в
гр. ............., представляван от адв. В., сумата от 360 лева, представляваща направените от
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.д. №
83/2020 г. по описа на РС – Сливница и последното да се докладва.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
8