РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Пазарджик, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело
**0215200900125 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен осъдителен иск от В. Г. В.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Р.“ **, чрез адв. М. Т. от **,
със съдебен адрес: гр. С., ул. „С.“ ***, **, срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лева за претърпените
от него неимуществени вреди – болки и страдания и обезщетение в размер на
687.40 лева за претърпените от него имуществени вреди: МРК изследване на
главен мозък – 550 лв., за болничен престой – 17.40 лв. и преглед от невролог
– 120 лв., настъпили в резултат на ПТП от **** г. по вина на Н. Б. Ш. (в
исковата молба технически погрешно посочен Ш.), като водач на л. а. **, рег.
№ ***, ведно със законната лихва върху главниците от 21.04.2021 г. до
окончателното плащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
Твърди се, че на ****г., около***ч., в гр. П., Н. Б. Ш. с ЕГН
**********, при управление на л. а. **, рег. № ***, на кръстовището на ул.
„К. Ч.“ и „Х. Г.“, нарушавайки знак Б1, не пропуска движещия се по път с
предимство т. а. М. С., рег. № ***, управляван от ищеца В. В., в резултат на
което го блъска и реализира ПТП. От инцидента пострадал ищецът. Съставен
1
е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица **** (представеният е с
**), рег. № *** от *** г. Ищецът е откаран по спешност в УМБАЛ У. Х. ООД
– гр. П. със силни болки в главата, шийните прешлени и две прорезни рани на
дясната вежда. Същия ден пострадалият е освободен за домашно лечение с
назначена медикаментозна терапия и диагноза *****. По-късно
здравословното състояние на ищеца се влошава, започва да изпитва ****. На
*** г. посетил Клиника по нервни болести за невродегенеративни и
периферно нервни заболявания, където било установена **********.
Впоследствие бил изписан за домашно лечение. На **** г. и на **** г. отново
потърсил лекарска помощ поради същите симптоми. Предписана отново
медикаментозна терапия. Негативните преживявания през този период от
един месец е променило живота му. Претърпял е и имуществени вреди в
размер на 687.40 лева, от които: МРК изследване на главен мозък – 550 лв., за
болничен престой – 17.40 лв. и преглед от невролог – 120 лв. Отправил е
претенция към ответника - застраховател на гражданската отговорност на
делинквента - водач на л. а. ** на **** г. за обезщетяване на претърпените
имуществени и неимуществени вреди, като до момента няма произнасяне.
Моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „Застрахователна
компания Бул инс“ АД, чрез адв. И., е подал отговор на исковата молба.
Оспорва се, че е налице деликт. ПТП не е в резултат от противоправното
поведение на водача Ш., а представлява случайно деяние по смисъла на чл. 15
от НК. Оспорва се механизма. Заявява се, че претенцията е прекалено висока.
Няма медицински документи за перида на възстановяване. Прави се
възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия поради непоставен
предпазен колан. Не се спори, че е налице сключена с ответното дружество
застраховка относно гражданската отговорност на водача на л. а. **. Моли за
отхвърляне на исковете с присъждане на разноски.
В допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372, ал. 1 от
ГПК, се поддържа изложеното в исковата, както и се оспорват възраженията
на ответника.
Не е постъпвал допълнителен отговор от ответника.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за
2
претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на
делинквента при ответника-застрахователно дружество.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Съдът приема, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на
законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване
на исковете за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл.
86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото
ищеца е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 КЗ процедура за разглеждане
на претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане
на обезщетение досежно процесния инцидент на **** г., респ. безрезултатно
е изтекъл тримесечният срок за определяне на обезщетение и произснасяне по
претенцията от негова страна – на 21.04.2021 г. Искът е предявен на
09.08.2021 г.
Съдът приема от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за безспорни
и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата: че между водача Н. Б. Ш.,
управлявал л. а. **, рег. № ***, и ответното дружество е налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГО на
автомобилистите“; че ищцът е отправил претенции пред застрахователя за
заплащане на обезщетение по повод процесното ПТП на **** г., като
застрахователят не се е произнесъл по тях в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
По делото е приложена административно-наказателна преписка по
съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица ***, рег. № ***
от *** г. на РУ – П. при ОД на МВР - гр. Пазарджик, последният съставен при
посетеното на място на **** г. ПТП от служител на РУ - П.. Видно от АУАН
№ **** г. и съставеното впоследствие на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179,
ал. 2 от ЗДвП наказателно постановление от **** г., водачът Н. Ш. е нарушил
чл. 6, т. 1, пр. 3 от ЗДвП (несъобразяване с пътни знаци), поради което му е
наложена административна санкция глоба.
От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:
Свидетелят Г. Х. С., внучка на ищеца, дава показания, че знае за
инцидента с дядо ѝ на *** при ПТП, преди около ***. При едно от
3
посещенията си видяла, че дядо ѝ е насинен по челото и едното око, и така
разбрала за случилото се. Свидетелката му е помагала в ежедневието, като е
носела храна, а нейният приятел подпомагал ищеца да *****, тъй като бил
трудно подвижен и по цял ден не ставал от леглото, не пускал осветлението,
стоял на тъмно денонощно. Преди излизал, виждал се с приятели, сега вече не
било така. Поддържа, че след инцидента се преместил от П. в К. при другите
си деца. Наложило му се да влезе в болница понеже му прилошало. Преди
работел като *******и. Сега не работи, дори не шофира. Подпомага се от
бившата си съпруга и децата си.
От изслушаните заключения по допуснатата по делото Комплексна
САвТМЕ, изготвена от вещи лица автоексперт инж. Ф. и неврохирург д-р И.,
вкл. и с това по допълнителната СМЕ, неоспорени от страните, приети от
съда като компетентно изготвени, пълни и обосновани, се установява
следното:
Автотехническа част:
Пътното произшествие е настъпило в гр. П., на *** г., в светлата част
на деня, около *** часа, при благоприятни пътно-климатични условия - сухо
и ясно време, на кръстовище, образувано от път с предимство по ул. „К. Ч.“ и
ул. „Х. Г.“ с наличен пътен знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с
предимство“. Широчината на пътното платно на ул. „К. Ч.“ е 7.00 метра, а на
ул. „Х. Г.“ 6.00 метра. Водачът Ш., при управление на л. а. **, рег. № ***,
нарушил правилата за движение и не пропуснал движещия се от дясно на
него по пътя с предимство т. а. М. С., рег. № ***, управляван от ищеца В. В.,
в резултат на което реализира ПТП. Платното за движение е с асфалтово
покритие в добро състояние, което по време на произшествието било сухо и
чисто. Няма данни за техническа неизправност на двата участвали при ПТП
автомобили. След първия удар, настъпил между л. а. А. и т. а. М. в лентата за
движение на товарния автомобил, последният се отклонява надясно, където
след около 5 метра се удря втори път с предната си дясна част в наличен на
южния тротоар на ул. „Х. Г.“ железобетонен стълб от
електроразпределителната мрежа. Скоростта на л. а. А. преди първия удар е
била 48 - 49 км/ч., а на т. а. М. 36 - 37 км/ч.
Установено е, че пълният спирачен път /т. нар. опасна зона за спиране
при своевременна реакция на водача на автомобила за установяването му
4
преди мястото на удара и избягване на сблъсъка/ на л. а. А. е 28.6 метра, а на
т. а. М. е 19.35 метра.
Същевременно разстоянието от л. а. А. до мястото на удара в момента,
когато водачът на л. а. А. е имал техническата възможност да забележи
товарния автомобил е 12.74 метра, респ. разстоянието от т. а. М. до мястото
на удара в момента, когато водачът на т. а. М. е имал техническата
възможност да забележи лекия автомобил е 11.00 метра.
Следователно, водачът на т. а. М. не е имал техническата възможност
да установи автомобила и да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране
(19.35 м > 11.00 м), съответно водачът на л. а. А. не е имал техническата
възможност да установи автомобила и да избегне удара чрез безопасно
екстрено спиране (28.6 м > 12.74 м).
Автоекспертът приема за най-вероятен следния механизъм на ПТП:
Ищецът В. В., като водач на т. а. М. С. се движел по път с предимство
по ул. „К. Ч.“ в посока отдясно наляво за л. а. **, управляван от Н. Ш. (на *.).
***По това време л. а. ** се движел в посока отляво надясно за товарното
МПС. Когато л. а. А. бил на около 6 - 7 метра преди кръстовището или на
около 12 - 13 метра преди мястото на удара, водачът му не реагирал на
наличния знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ с
намаляване на скоростта или евентуално спиране. По този начин автомобилът
навлязъл в кръстовището и върху пътното платно на ул. „К. Ч.“ и ударил
напречно движещия се по пътя с предимство т. а. М.. Първият удар
настъпил в предната лява и странична част на товарния автомобил (калник и
гума) и в предната дясна част на л. а. А., като ударът е бил кос страничен и за
двата автомобила. При този удар тялото на ищеца се удря вляво с изравнената
скорост на двете МПС за времето на удара и назад в седалката на водача.
След удара М.а продължил да се движи в първоначалната си посока,
отклонен надясно, при което последвал втори удар в железобетонния стълб,
намиращ се на десния тротоар. Този удар бил челен ексцентричен и настъпил
в дясната част на товарния автомобил - дясната броня и предния десен калник
и гума. Автоекспертът аргументира, че при нефиксираното с предпазен колан
тяло на ищеца, същото се плъзга напред, краката му се удрят в подволанната
част на арматурното табло, коремът или долната част на гърдите контактуват
с долния край на волана. След това тялото се сгъва върху волана и започва да
5
се повдига. Главата предвид тежестта си отива напред, което води до сгъване
на шийната и гръдната част на гръбначния стълб. Движението напред и
нагоре кара главата да се удари в предното стъкло, горната част на рамката
или предната ъглова колонка.
Медицинска част:
Вследствие на процесния пътен инцидент ищецът В. В. e получил
мекотъканни наранявания - 2 разкъсно-контузни рани в областта на дясната
вежда, навяхване на шията и черепно-мозъчна травма (ЧМТ), която има
характер на ***, предвид следното: На проведената в деня на инцидента (на
**** г.) компютърна томография (КТ) на главен мозък в МБАЛ „У. Х.“ - П.
липсват данни за травматологично обусловени морфологични промени в
мозъчния паренхим и черепните кости, т. е. няма данни за мозъчна травма,
водеща до последващ ****. Възможността за това принципно съществува, а
именно въпреки негативната КТ, при контролно образно изследване да се
визуализира контузионно хеморагично огнище, но тази хипотеза е много
малко вероятна по литературни данни. За първи път е установен
интрапаренхимен **** при ищеца В. на проведената магнитно-резонансна
томография (МРТ) в МБАЛ „****“ едва 24 дни след процесното ПТП (т. е. на
*** г.), но според характеристиките на кръвоизлива се касае по-скоро за
спонтанен **** в късен подостър стадий, т. е. за хеморагичен мозъчен
инсулт, настъпил след травмата. Вероятността кръвоизлива да е с
травматична генеза е значително по-малка. Или, получената лека по своя
характер ЧМТ представлява само ***, като възстановяването от същото
зависи от тежестта на неврологичната симптоматика. От друга страна,
болките от мекотъканните травми отшумяват за период от около 7 - 14 дни.
Общомозъчната симптоматика (главоболие, гадене, световъртеж) отзвучава в
рамките на 14 - 20 седмици след претърпяната ЧМТ. Оплакванията от
главоболие, гадене, световъртеж и трудна концентрация биха могли да
продължат и по-дълго време предвид т. нар. посттравматична церебрастения
(слабост на нервната система). Същата се изразява в трудна концентрация,
паметови нарушения, световъртеж и главоболие особено при интелектуално
натоварване като би могла да продължи до 1 година и повече. Към настоящия
момент ищецът В. В. е с ясно съзнание, контактен и адекватен, без двигателен
дефицит. Съобщените при прегледа зрителни смущения, пристъпи с
„причерняване“ и липса на спомен се дължат на установения
6
интрапаренхимен **** и малко вероятно на полученото ***.
Относно бил ли е ищецът с поставен обезопасителен колан вещите
лица единодушно приемат следното:
Няма данни по делото за наличие или липса на наранявания, които
могат да бъдат интерпретирани като следи от предпазен колан, но
категорично описаните увреждания на дясната вежда предполагат удар при
отделяне на тялото от седалката или деформация на купето на автомобила
(каквато няма в случая), по начин че да е възможен удар в областта на дясната
половина на главата, което сочи, че ищецът е бил без поставен такъв.
Приети са по делото доказателства за направени от ищеца разходи за
МРК изследване на главен мозък – фактура от **** г. на стойност 550 лв., за
болничен престой в МБАЛ по неврология и психиатрия „С. Н.“ - гр. С. от
21.07.2020 г. до **** г. – потребителска такса от 17.40 лв. и преглед от
невролог – две касови бележки от 20.07.2020 г. за медицинска услуга за 120
лв. (два пъти по 60 лева).
Правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно цитираната норма увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно
поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между
деяния и вреда; 4/ вина (която се презумира); 5/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/
настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
7
обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият
причинител на вредите.
По делото безспорно се установи наличието към датата на процесното
ПТП на валидно застрахователно правоотношение между причинителя на
вредата Н. Ш. и ответника по застраховка ГО на автомобилистите.
Съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват
своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със
светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Съгласно чл.
50, ал. 1 от ЗДвП, на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство.
От приетите по делото доказателства безспорно се установи, че
причина за пътното произшествие има изцяло водачът на л. а. ** Н. Б. Ш.,
който несъобразявайки поведението си с поставения пътен знак Б1 на ул. „Х.
Г.“ с наименование, съгласно чл. 45, ал. 2 от ППЗДвП „Пропусни движещите
се по пътя с предимство“, не пропуска движещия се по път с предимство по
ул. „К. Ч.“ ищец, като водач на т. а. М. С., и по този начин нарушава
разпоредбите на чл. 6, т. 1 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, което поведение безспорно
следва да се квалифицира като противоправно.
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната
цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Промяната
може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на
посочените човешки блага. Те могат да бъдат както имуществени
(претърпяни загуби и пропуснати ползи), така и неимуществени (болки и
страдания, изобщо негативните психически преживявания, които търпи или
ще търпи увредения), стига да са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
Изложеното обуславя извод за наличие на следните предпоставки от
фактическия състав на деликта, а именно: установено авторство /Н. Ш./,
противоправност на деянието, вина, като относно претърпените
неимуществени вреди от получените травми, съдът приема същите за
8
доказани, включително причинната връзка между тях и деянието.
Установеното валидно застрахователно правоотношение между
причинителя и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, респ. настъпване на застрахователното събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, води до извод
за доказан иск за обезщетяване на неимуществените вреди по основание.
Досежно имуществените вреди обаче, съдът счита, че направените
разходи нямат връзка с инцидента от **** г., като заплатените такси на
20.07.2020 г. за преглед при невролог са с оглед установените здравословни
неразположения на ищеца (така и показанията на внучката на ищеца),
породени от получения от него ****, установен за първи път от проведения
МРК на главен мозък на **** г. в МБАЛ „С. И. Р.“. Същото се отнася и за
разходите, направени при престоя на ищеца преди това в МБАЛ по
неврология и психиатрия „С. Н.“ в периода 21-**** г., откъдето е насочен за
МРК. Както се установи от заключението по СМЕ, характеристиките на
кръвоизлива сочат на спонтанен такъв, настъпил скоро след травмата, но
нямащ нищо общо с травматичен произход.
Искът за обезщетение на имуществени вреди следва да се отхвърли.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на
увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Следователно граматическото и логическо тълкуване
на цитираната норма дават основание да се приеме, че релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно
поведение вредоносен резултат.
Възражението за съпричиняване в случая се основава на това, че
пострадалият е бил с непоставен обезопасителен колан.
В случая не е спорно, че процесният т. а. М. С. е оборудван с
предпазни колани. Установената травма на дясната вежда предполага удар от
дясната страна на главата, който е възможен само при втория удар между
товарния автомобил и железобетонния стълб на електроразпределителната
9
мрежа. При първия удар между двете МПС, тялото на водача се изнася
вляво, като поставянето на предпазен колан е ирелевантно и не би го
опазило, тъй като обезопасителните колани сработват при челен, а не
страничен удар. При втория удар обаче, който е ексцентричен и челен, няма
съмнение, че евентуално поставен предпазен колан би предотвратил отделяне
на тялото от седалката и изнасяне на главата напред дотолкова, че да се удари
в предностоящите твърди части на автомобила. Възражението за
съпричиняване се явява основателно, като съдът определя съпричиняване в
размер на 1/3.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди с оглед приложението на чл.
52 от ЗЗД и критериите, за определянето му по справедливост, следва да
отчита както общо-икономическата и социална рамка на равнището на живот
към датата на ПТП – 2020 г., така и че тя е фон на проявление на конкретна
неимуществена вреда за конкретния ищец. Моралните вреди са индивидуално
определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на
необходимото за преодоляването им. Не е пряка проява на справедливост, а е
в дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение по-
голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че към датата на
процесния инцидент от **** г. пострадалият В. В. е бил на *** Основната
контузия е на главата - *** без данни за последващо усложнение на травмата,
като установеният впоследствие **** не следва да се обсъжда и взема
предвид при определяне на обезщетението, тъй като няма връзка с деликта.
Другите травми са раната на дясната вежда и навяхването на шията. Според
заключението на лекаря, към настоящия момент ищецът е в добро
здравословно състояние, а в периода на възстановяване се включва и
открития впоследствие ****, който е затруднил по-бързото възстановяване,
но последният не може да е критерий за определяне на по-високо
обезщетяване.
Релевантна за определяне размера на справедливото обезщетение е
обществената оценка за баланс и еквивалентност. Преценката за справедливо
определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт,
следва да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност,
10
защото справедливостта е елемент от правната реалност. В тази връзка от
значение за определяне размера на обезщетението е създаденият от съдебната
практика ориентир (вж. Решение **1 от 07.03.2022 г. по т. д. № 89/2020 г. на 2
ТО - *** със загуба на съзнание; две разкъсно-контузни рани в лицевата
област, деликт 2018 г., 68 г. - 12 хил. лв.; Решение № 108 от 29.05.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 3557/2016 г., IV ГО - *** и избиване на зъби; деликт 2014 г. -
12 хил. лв.;). Всичко това обосновава извод, че претърпените от ищеца В.
неимуществени вреди подлежат на справедливо обезщетяване в размер на 15
000 лева, което в достатъчна степен отговаря на обществено-икономическите
условия към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2020 г. и
особеностите на случая, което намалено при условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
съобразно приноса на пострадалия за увреждането с 1/3, води до извод за
дължимост на сумата от 10 000 лева. За разликата до предявения иск от
26 000 лева, същият следва да се отхвърли.
По отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг.
от чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата
на непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия
кодекс) се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице
законова възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за
времето от увреждането до уведомяването му за това. Този извод не може да
11
бъде оборен от правилото на чл. 497 от КЗ във вр. с чл. 496 от КЗ. Тези норми
установяват отговорността на самия застраховател за плащане на законни
лихви върху дължимо обезщетение, която отговорност е резултат от неговата
собствена забава.
По делото безспорно се прие, че ищеца е отправил претенция пред
застрахователя на **** г. за заплащане на обезщетение по повод процесното
ПТП, респ. не се установи друга по-ранна дата, на която самият застрахован е
уведомил застрахователя – ответник. Ето защо, единственият доказан
момент, в който на застрахователя му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие е **** г., която дата следва да се приеме и за
датата, от която тече и законната лихва за забава върху присъденото
обезщетение.
Доколкото обаче ищецът претендира законна лихва от друга дата -
21.04.2021 г., то съдът следва да я присъди така, както е поискана с оглед
диспозитивното правило на чл. 6 от ГПК.
Присъдените суми следва да се изплатят по посочената в исковата
молба на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК банкова сметка, тъй като адвокатът е
упълномощен от ищеца да посочи банкова сметка, по която да бъде изплатено
определеното обезщетение.
По разноските:
Ищецът В. В. е ползвал безплатна адвокатска помощ на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв – материално затруднено лице.
Съдът съобразява, че Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения е изменена и допълнена с изменение,
обнародвано в ДВ, бр. 88/04.11.2022 г., с влизането в сила на което е
установен друг минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредбата. Разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. имат
материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на
наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на
подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие - в
този смисъл Определение № 534 от 08.12.2016 г. по ч. т. д. № 1135/2016 г. на І
т. о.
12
В случая представеният договор за правна защита и съдействие между
ищеца и адв. М. Т. е сключен на 19.05.2022 г., т. е. преди изменението на
наредбата, поради което следва да се съобрази чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата в
редакцията от преди изменението с ДВ, бр. 88/2022 г., т. е. съгласно
разпоредбите, публикувани с изменението и допълнението с ДВ, бр. 68/31
Юли 2020 г. На това основание, ответникът следва да се осъди да заплати
съразмерно на уважената част от иска минимално адвокатско възнаграждение
в полза на адвокат Т., в размер на 598.31 лева с ДДС и разноски за депозит в
размер на 196.72 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Ищецът е освободен от задължението за внасяне на държавна такса по
делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК,
когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на
съда. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК
осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но
съразмерно с уважената част от исковете (Решение № 311/08.01.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Съразмерно на уважената част от иска
ответникът следва да заплати такса в полза на съда за сумата от 400 лева.
Ответникът от своя страна също претендира разноски за депозити за
вещи лица - 325 лева и 2 040 лева платено в брой адвокатско възнаграждение
по два договора. Прави се възражение от ищеца за прекомерност на
възнаграждението за адвоката на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Възражението е основателно, тъй като минималното адвокатско
възнаграждение, дължимо по сключените на 29.11.2021 г. договори за правна
защита и съдействие, определено към редакцията на Наредба № 1/2004 г.
преди изменението с ДВ, бр. 88/2022 г., възлиза на сумата от 1 596.74 лева с
ДДС, поради което претендираното от 2 040 лева се явява прекомерно и
съдът го намалява до минималния размер от 1 596.74 лева с ДДС. Няма
основание да се присъди по-високо адвокатско възнаграждение на адв. М. Г.,
предвид факта, че упълномощеният адвокат Г. изобщо не е участвал
(присъствал) в откритите съдебни заседания, като единствената му активност
по делото е да представи списък на разноските и договорите за адвокатското
13
възнаграждение (отговорът на исковата молба е подаден от адв. И., а
процесуални представители на ответника в откритите съдебни заседания са
били адв. И. и адв. Ш.). Съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение в
размер на 998.73 лева с ДДС и 203.22 лева - депозит за вещи лица, или общо
1 201.95 лева, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на В. Г. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Р.“ **, обезщетение в размер на 10
000 (десет хиляди) лева за претърпените от него неимуществени вреди –
болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП от *** г. по вина на Н. Б. Ш.,
като водач на л. а. „**“, рег. № ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.04.2021 г. до окончателното плащане, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, по банкова сметка в *******, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 10 000 лева до
претендираните 26 000 (двайсет и шест хиляди) лева, както и иска за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП
от ****г. в размер на 687.40 лева (шестстоти осемдесет и седем лева и 40
стотинки), от които: МРК изследване на главен мозък – 550 лв., за болничен
престой – 17.40 лв. и преглед от невролог – 120 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адвокат М.
Б. Н. - Т. от **, с адв. № **********, и служебен адрес: гр. С., ул. „С.“ **, **,
сумата от 598.31 лева с ДДС (петстотин деветдесет и осем лева и 31
стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ в полза на ищеца В. В., съразмерно на уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на В. Г. В., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. К., ул. „Р.“ **, сумата от 196.72 лева (сто
14
деветдесет и шест лева и 72 стотинки), представляващи съдебно-деловодни
разноски за първа инстанция - депозити за вещи лица, съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. В., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., ул.
„Р.“ **, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 1 201.95
лева (хиляда двеста и един лева и 95 стотинки), от които адвокатско
възнаграждение в размер на 998.73 лева с ДДС и 203.22 лева - депозит за
вещи лица, представляващи разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати по сметка на
Окръжен съд – Пазарджик сумата от 400 (четиристотин) лева,
представляващи държавна такса, съразмерно на уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лева – за служебно издаване на
изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно
изпълнение.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
15