№ 8
гр. гр. Е., 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на девети март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20214130200127 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. Г. П. с ЕГН **********, от *******, подадена
чрез адв. С.Н. от ВТАК, против наказателно постановление № 21-0260-
000296 от 16.09.2021 год., издадено от Началника на РУ – Е. при ОД на МВР -
В. Търново, с което за извършени от П. административни нарушения по чл. 5,
ал. 3, т. 2 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му
наложени съответно две административни наказания, а именно на основание
чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП - "Глоба" в размер на 200.00 (двеста) лева и
на основание чл. 185 от ЗДвП - "Глоба" в размер на 20.00 (двадесет) лева. В
жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването на НП, както и доводи относно липсата на субективна страна
относно извършеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП , като се моли
отмяната на НП в тази му част.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. С.Н. от ВТАК – редовно упълномощен. Адв. Н.
поддържа изцяло жалбата. В предишно съдебно заседание прави
доказателствено искане за изискване на справка от Сектор "ПП" при ОД на
1
МВР - В. Търново, като съдът уважи това искане. По същество процесуалния
представител на жалбоподателя моли процесното НП да бъде отменено като
незаконосъобразно в частта му относно наложеното наказание за извършено
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и излага доводи в тази
насока, а именно, че жалбоподателя не е знаел за обстоятелството, че
управлявания от него автомобил е бил служебно спрян от движение.
Въззиваемата страна Началника на РУ – Е., редовно призован, не се
явява, не се представлява и не заема становище. В придружителното писмо е
направено възражение за прекомерност на разноските направени от
жалбоподателя, като се моли размера им да бъде намален.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 07.08.2021 год. екип от служители на РУ на МВР – гр. Е. в състав
полицай Пл. Ив. М. и полицай СТ. Д. Н., са изпълнявали служебните си
задължения, като са извършвали патрулно-постова дейност на територията на
гр. Е.. Около 22 часа същите са се намирали на установъчен пункт до
бензиностанция "Петрол", на ул. "Трети март" до № 20. В този час спрели за
рутинна проверка л.а. "Тойота Рунер" с рег. № ****. При проверката
полицейските служители установили, че автомобила е собственост на С.Н.Г. с
ЕГН ********** и се управлява от Д. Г. П. с ЕГН **********, от гр. Е.. След
извършена проверка на документите на водача и на автомобила, контролните
органи установили, че автомобила не е преминал годишен технически
преглед. След извършена проверка с РСОД, се установило, че автомобила е
спрян от движение от дата 11.12.2019 година. Била извършена и справка с
оперативния дежурен при РУ - Е., като информацията била потвърдена. При
разговор с водача П., същия заявил, че при първоначалната регистрация на
автомобила е имало някаква неяснота, при което било отказано на същия
(като син на собственичката на автомобила) да му бъдат предоставени
документите за регистрация на автомобила, но след това всичко се изяснило и
му били предадени тези документи, при което той останал с впечатление, че
всичко е наред с автомобила. Заявил, че нито той, нито майка му
(собственичката на автомобила) са уведомявани, че същия е спрян от
движение.
При така установеното полицай П.М. в присъствието на полицай С.Н. и
в присъствието на самия П., съставил на последния АУАН № 336966 от
2
07.08.2021 год., затова, че на 07.08.2021 г. в 21:59 часа в гр. Е., ул. "Трети
март" до № 20, управлява л.а. "Тойота Рунер" с рег. № с рег. № ****,
собственост на С.Н.Г. с ЕГН **********, като извършва следните нарушения:
1. При извършена проверка в масивите на МВР е установено, че лекият
автомобил е спрян от движение към 11.12.2019 год.; 2. МПС не е представено
на годишен технически преглед.
Като нарушени в АУАН са посочени съответно разпоредбите на чл. 5,
ал. 3, т. 2 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е бил връчен по съответния ред на
П., който го е подписал доброволно, като в АУАН е вписано, че същия има
възражения.
В законоустановения тридневен срок, пред наказващия орган не са били
депозирани допълнителни писмени възражения от страна на П..
Въз основа на така съставения АУАН, на 16.09.2021 год. Началника на
РУ - Е. е издал процесното НП № 21-0260-000296, с което на Д. Г. П. с ЕГН
**********, от *******, за извършени от него административни нарушения
по чл. 5, ал. 3, т. 2 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му
наложени съответно две административни наказания, а именно на основание
чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП - "Глоба" в размер на 200.00 (двеста) лева и
на основание чл. 185 от ЗДвП - "Глоба" в размер на 20.00 (двадесет) лева. НП
е било връчено лично на Д.П. на 28.09.2021 год., който го е обжалвал по реда
на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели е разпитан
актосъставителя П.М.. Същия поддържа описаната в АУАН фактическа
обстановка, като потвърждава, че действително с колегата си С.Н. са
установили, че автомобила не е преминал годишен технически преглед, както
и, че лед извършена проверка с РСОД и допълнителна справка чрез ОДЧ при
РУ - Е. се е установило, че в системата на МВР процесния автомобил се води
спрян от движение от 11.12.2019 година. Свидетеля потвърждава, че водача
на автомобила е заявил пред контролните органи, че е имало първоначално
някакви проблеми с регистрацията на автомобила, но след това всичко се е
изяснило и автомобила е бил редовно регистриран, поради което П. останал с
впечатление, че автомобила е редовен и не е спрян от движение.
По искане на процесуалния представител на жалбоподателя от Сектор
"ПП" при ОД на МВ Р - В. Търново бе изискана справка относно това, дали
3
процесния автомобил към 07.08.2021 год. е бил спрян от движение и на какво
основание, както и ако след това е пуснат в движение - от коя дата и на какво
основание. Видно от писмо с рег. № 3077 от 21.02.2022 год. на Началника на
Сектор "ПП" при ОД на МВ Р - В. Търново, процесния автомобил е
регистриран на дата 11.12.2019 год. когато е била първоначалната му
регистрация като внос от Италия и от тази дата е бил спрян от движение
поради техническа неизправност. Същия е пуснат в движение на 10.08.2021
год. след подадено заявление от упълномощено от собственика лице.
При така установеното и след анализ на материалите по делото и
събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно
в частта му, за която Д.П. е санкциониран за извършено нарушение по чл. чл.
5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
От формална страна наказателното постановление е законосъобразно –
притежава необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е издадено от
компетентен орган. По същество обаче е налице неправилно приложение на
материалния закон по отношение на посоченото нарушение, поради което се
явява незаконосъобразно и следва да се отмени в тази му част.
От доказателствата по делото се установява по категоричен и безспорен
начин обстоятелството, че на посочения в наказателното постановление ден
жалбоподателят Д.П. е управлявал процесния автомобил като в гр. Е. и е
спрян за проверка. Полицейският служител установява със своите показания,
че при извършената проверка в масивите на МВР е установено, че автомобила
се води спрян от движение, като по документи се е водил собственост на
друго лице. Категорично се установява от показанията на актосъставителя, че
водачът П. не е знаел и на него не му е било известно обстоятелството, че
автомобила се води спрян от движение към момента, в който го е управлявал.
От доказателствата по делото се установява, че П. по никакъв начин не е бил
уведомен нито от собственика на автомобила, нито от административните
органи, че автомобила е спрян от движение.
Процесуалните действия по налагане на административно наказание
имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия
извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление,
следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за
4
реализиране на административно-наказателна отговорност. В тази връзка
приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН: „Когато се
установи, че нарушителят е извършил деянието виновно…., наказващия орган
издава наказателно постановление, с което налага съответното
административно наказание”. Следователно за налагане на административно
наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение,
кой е нарушителят и извършил ли е той деянието виновно.
Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде
НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за
установяване на административно нарушение (или в случая на данните и
доказателствата от извършената проверка и издаденото постановление за
отказ за образуване на ДП). В съдебното производство тези констатации
нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е
застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл
съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустимите от закона доказателства дали е извършено административното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
За да е съставомерно едно деяние като административно нарушение е
необходимо най-малко от субективна страна да е осъществено по
непредпазливост – чл. 7 от ЗАНН.
В случая, обаче, от установените факти освен, че не може да се направи
извод за умишлено осъществяване на деянието, осъществяващо признаците
на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, то не може да се формира такъв и
за действие по непредпазливост. Съгласно нормата на чл. 14 от НК, която
намира субсидиарно приложение и в административното наказване,
незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава
на престъплението, изключва както умисъла така и непредпазливостта, когато
самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължи на
непредпазливост (чл. 14, ал. 2 от НК) – т.е. деецът да е бил длъжен и да е
могъл да узнае тези обстоятелства, но въпреки това не го е направил.
В настоящата хипотеза не са налице доказателства за това, че
жалбоподателя Д.П. е бил информиран по какъвто и да е начин, че
автомобила е служебно спрян от движение. Следва да се отчете и факта, че
автомобилът е бил с регистрационни номера, т.е. не са били налице външни
5
белези, от които жалбоподателя П. да установи това обстоятелство. От
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, се
установява, че причината за спиране на превозното средство от движение не
кореспондира с едно на друго. Няма как както собственика на автомобила,
така и жалбоподателят да са били запознати с обстоятелството, че колата е
спряна от движение, поради техническа неизправност, както и е записано в
справката, с оглед обстоятелството, че в деня на спиране от движение
всъщност колата е преминала успешно технически преглед и то именно в
сектор Пътна полиция. Доказателства в тази насока са приложените към
жалбата копия от Знак за първоначален технически преглед. От изложеното е
видно, че няма как жалбоподателя да е знаел, че автомобила е спрян от
движение, а и от Пътна полиция по никакъв начин не са уведомили, както
собственика, така и упълномощения от собственика водач на автомобила за
обстоятелството, че колата е спряна от движение, което изключва виновното
поведение от страна на водача, тъй като не е бил наясно с тези обстоятелства.
Ето защо, макар и да се приеме, че в качеството си на ползвател и в
конкретния казус, като водач, е бил длъжен да управлява МПС, регистрирано
по съответния ред, то с оглед обстоятелствата в настоящия случай е действал
в грешка, която изключва и непредпазливостта, тъй- като не е могъл да узнае
релевантните за деянието факти.
Предвид гореизложеното съдът прие, че неправилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и атакуваното НП следва
да бъде отменено в тази му част като незаконосъобразно.
В останалата му част, с която на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП, съдът намира, че
процесното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
НП не е обжалвано в тази му част, като от доказателствата по делото се
установява, че жалбоподателя е извършил това нарушение и правилно е
санкциониран за същото.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
6
ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на
чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия
случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева. В придружителното писмо на
въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност и се моли съдът
да присъди по-нисък размер на разноските. Направените разноски обаче са в
размер към минималния предвиден за подобен казус в Наредбата за
адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на делото, а именно отмяна на
процесното НП в частта му, с която е наложено наказание в размер на 200
лева и потвърждаване в останалата му част, съдът намира, че следва да се
присъдят на жалбоподателят направените от него разноски в размер на 250.00
(двеста и петдесет) лева, съобразно отменителната част.
С оглед на това и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0260-000296 от 16.09.2021
год., издадено от Началника на РУ – Е. при ОД на МВР - В. Търново, в частта
му, с която за извършено от Д. Г. П. с ЕГН **********, от *******,
административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание – „Глоба” в размер на 200.00 (двеста) лева – като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0260-000296 от
16.09.2021 год., издадено от Началника на РУ – Е. при ОД на МВР - В.
Търново, в останалата му част, с която за извършено от Д. Г. П. с ЕГН
**********, от *******, административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 от ЗДвП, му е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 20.00 (двадесет) лева –
7
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН вр. с чл. 78 и чл.
80 от ГПК, ОД на МВР - В. Търново ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. П. с ЕГН
**********, от *******, направени разноски по делото в размер на 250,00
(двеста и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Великотърновския административен съд в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Е.: _______________________
8