РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. Бургас , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20212100500549 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.
№264026/29.01.2021г., подадена от Д. К. М., ЕГН **********, чрез адв. Иво Иванов, със
съдебен адрес:гр.Бургас, к/с,,Славейков“ бл.126 вх.А, ет.3, офиси 6 и 7, срещу Решение
№260085/15.01.2021г., постановено по гр.д.№1131/2020г. по описа на Районен съд- Бургас
С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил Д.К. М., да заплати на
,,ИНВЕСТБАНК“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.,,България“№85, представлявано от Здравка Руменова Русева и Весела И. Колева-
Джиджева- Изпълнителни директори, на основание чл.210,ал.1 вр.чл.206,ал.1 от КТ, сумата
от 1746.03 лева, представляваща ограничена имуществена отговорност, в размер не повече
от трикратния размер на уговореното месечно трудово възнаграждение на ответника,
представляваща причинените на ищеца вреди вследствие на проявено бездействие от Д. К.
М., при и по повод изпълнението на трудовите му задължения, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ,,ИНВЕСТБАНК“АД, ЕИК
*********, сумата от 789.84 лева- сторени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
1
С жалбата се изразява недоволство от обжалваното решение. Жалбоподателят намира
първоинстанционният съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен.
На първо място излага аргументи във връзка с изводите на районния съд, че
ответникът(въззивник) извършил нарушения на трудовата дисциплина и допуснал
неизпълнение на задълженията си като финансов консултант, както и че дружеството–
работодател търпяло вреди при администриране и обслужване на портфейл от кредити
(включително и за експозицията на ЕТ,,И.Н.“ и И.Н.- земеделски производител). Навежда
доводи, че на въззивника (ответник) се вменявало неизпълнение на трудови задължения за
период, в който същият бил в отпуск по болест (25.04.2018г.-12.11.2018г.), с оглед
извършване на сърдечна операция. Подчертава, че съобразно трудовата характеристика,
ответникът, в качеството си на финансов консултант нямал задължение за вземане решения
относно вида и размера на обезпеченията.
Развива подробни съображения относно предпоставките за привличане към
ограничена имуществена отговорност на основание чл.203,ал.1 във вр.чл206,ал1 от КТ.
Твърди, че работодателят не доказал наличие на твърдяната от него вреда (причинена
парична загуба) в размер на 519 278 лева. Такава не била налице и към момента на издаване
на оспорваната заповед №3-5152-4609/17.12.2019г.
Посочва, че в издадената заповед за ограничена имуществена отговорност било
отразено, че М. дължи обезщетение за липса. В тази връзка жалбоподателят подчертава, че
нямал качеството отчетник по смисъла на чл.207, ал.1 от КТ. Излага аргументи в тази
насока.
Направен е анализ на събраните по делото доказателствата като се описват подробно
обезпеченията на кредитите. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на
свидетели. Излага съображения, че в едномесечен срок от извършване на нарушението,
работодателят бил длъжен да издаде заповед за реализиране на ограничена имуществена
отговорност. Пояснява, че положението на обезпеченията по договорите за кредит на
Ненчев било известно на банката от протоколите, издадени на 16.09.2019г. и 09.10.2019г.,
приложени по кредитното досие на кредитополучателя. Работодателят бил информиран, но
в срока па чл.210, ал.1 от КТ не издал заповед за осъществяване на ограничена имуществена
отговорност.
Навежда доводи, че с изтичането на едномесечния преклузивен срок, се погасявало
правото на работодателя за претендиране на ограничена имуществена отговорност.
Жалбоподателят посочва, че в установения законов срок оспорил издадената на 17.12.2019г.
заповед (възражение №9120-119/15.01.2020г.), поради което същата не била влязла в сила и
не следвало да се извършват удръжки от трудовото възнаграждение. Позовава се на
разпоредбата на чл.272, ал.1 от КТ. Излага становище, че съгласно чл.210, ал.4 от КТ и
чл.211 от КТ, удръжки от трудово възнаграждение на работника се извършвали само въз
2
основа на връчена на същия мотивирана писмена заповед, която не е оспорена, респективно,
на влязло в сила съдебно решение.
Иска се атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови ново, с което
бъдат отхвърлени исковите претенции на въззиваемото дружество(ищец). Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от
ищцовата страна, чрез адв.Джамбазова - САК, с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за правилен и законосъобразен, постановен в
съответствие със събраните по делото доказателства.
Излагат се подробни съображения във връзка с твърденията на жалбоподателя, че по
делото не се установили допуснати нарушения на трудовата дисциплина и че същият имал
задължения единствено относно преглеждането на документацията.
Подчертава се, че ответникът имал отговорности, свързани с управлението на
операционния риск, като следвало да съобразява посочените в нормативната база на
,,ИНВЕСТБАНК“АД, изисквания. Излагат се аргументи, че причинените вреди били в
резултат на неупражнен дължим контрол и мониторинг от страна на М., в качеството му на
финансов консултант (в чийто портфейл от кредити била включена експозицията на И.Н.),
както и неизпълнение на задълженията съгласно подписаната длъжностна характеристика,
неразделна част от трудовия договор(№345/1706.2014г.).
Посочва се, че от представените по делото констативни протоколи за извършени
проверки ,,на място“ за периода от 04.06.2019г.-09.10.2019г., безспорно се установило, че
част от обезпеченията липсвали (35 броя говеда-119280 лева; 71 броя говеда- 70811лева и
помпа хомогенизатор-10570 лева). Навеждат се доводи, че М. причинил имуществена вреда
на работодателя, за която освен дисциплинарна отговорност, следвало да заплати и
предвиденото в КТ обезщетение (Определение№355 от 08.04.2016г. по гр.д.№610/2016г. на
ВКС,ІV-то г.о.). Оспорват се наведените от въззивника твърдения, че задължението на
кредитополучателя било достатъчно обезпечено с наличните, предоставени от него
обезпечения. Направено е обобщение на събраните по делото доказателства.
Твърди се, че работодателят издал оспорената заповед в рамките на предвидения
законов срок, поради което наведените в жалбата доводи за настъпила преклузия за
ангажиране на ограничена имуществена отговорност, се явявали несъстоятелни.
Иска се от съда, атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
Въззивникът М. чрез процесуалния си представител в съдебно заседание поддържа
въззивната жалба.
3
Въззиваемото дружество не се явява в съдебно заседание, процесуалният представител
е депозирал писмено становище за неоснователност на жалбата.
Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от страна,
която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и следователно
същата е допустима за разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на
обжалваното решение, на осн. чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като
взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона намира следното:
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника са се намирали в трудово
правоотношение, считано от 17.06.2014г., като от 02.11.2016г. до 22.10.2019г ответникът е
изпълнявал длъжност „Финансов консултант“, с код по НКПД 33125001, при категория
персонал „Приложни специалисти“ във Финансов център Бургас-Стамболов към
„Инвестбанк“ АД, и в това си качество не е изпълнил задължението си за провеждане на
ефективен първоначален и след това - текущ мониторинг, проверки и посещения на обекти
на кредитополучателя И. Н., по Договор за стандартен кредит „Инвест Растеж“ №194-
С/30.11.2017 г., Договор за инвестиционен банков кредит № 277-С/05.02.2019г. и Договор за
банков кредит /кредитна линия за ДДС/ № 279-С/05.02.2019 г. в качеството му на ЕТ „И.Н.“,
с ЕИК *********, и Договор за стандартен кредит „ИНВЕСТАГРО” № 221-С/21.05.2018 г.,
сключен с И.Н., в качеството му на Земеделски производител. Обезпеченията, дължими по
договорите за кредит са учреден залог върху 35 броя говеда на стойност 119 280 лева; 71
броя говеда на стойност 70 811 лева; и помпа хомогенизатор - 10 570 лева.
През месец юни 2019г. кредитополучателят И.Н. е преустановил обслужването на
кредитната експозиция, размерът на получаваните по сметка в банката субсидии е започнал
да намалява, което е следвало да бъде забелязано от финансовия консултант и да бъде
отчетено като ранен предупредителен сигнал.
Констатираните нарушения са отразени във форма за известяване на операционни
събития и загуби на 22.10.2019г.
Ищецът сочи още, че от бездействието на М. са произтекли вреди за банката
/претърпяна парична загуба/, в размер над- 519 278 лева. Твърди се, че вредите са в резултат
на неупражнен дължим контрол, съставляващо нарушение на трудовата дисциплина от
страна на ответника М., в качеството му на „финансов консултант”, и неизпълнение на
задълженията му като „финансов консултант”.
След установената липса на част от обезпеченията по горепосочената кредитна
експозиция, на 17.12.2019г. била издадена Заповед № 3-5152-4609/17.12.2019г. за налагане
на ограничена имуществена отговорност на Д.М. – „Финансов консултант“ във Финансов
4
център Бургас-Стамболов, поради факта, че ответникът не е упражнявал дължимия
превантивен, текущ и последващ контрол върху обезпеченията, дължими по договор за
кредит, по кредитната експозиция на Иван Йорданов Ненчев, в качеството му на едноличен
търговец и Земеделски производител. Със Заповед за прекратяване на трудово
правоотношение № 230/17.12.2019г., работодателят наложил дисциплинарно наказание
„уволнение“ на ответника.
Предявените искове са с правно основание чл. 203, ал. 1 КТ вр. чл. 210, ал. 3 КТ и
чл.86 ЗЗД.
Ответникът с отговора на исковата молба е изразил становище за неоснователност на
исковата претенция. Твърди, че поради отпуск по болест в периода 25.04.2018 г. до
12.11.2018 г, той реално не е имал възможност да упражни пряк контрол по задълженията
си във връзка с кредитите на И.Н.. Твърди, че не са налице предпоставките по закон за
налагане на ограничена имуществена отговорност.
Страните ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.
По оплакванията във въззивна жалба, настоящата инстанция намира следното:
По делото безспорно е установено съществуването на трудово правоотношение
между страните, видно от трудов договор № 345/17.06.2014г. като съгласно допълнително
споразумение от 02.11.2016г., ответникът е заемал длъжността „финансов консултант“,
категория „приложни специалисти“ във ФЦ Бургас –Стамболов, с трудово възнаграждение в
размер на 1746,03 лв. Не е спорно, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед
№230 от 17.12.2019г., като на ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Не е спорно, че по силата на Договор за стандартен кредит „Инвест Растеж“ №194-
С/30.11.2017 г., Договор за инвестиционен банков кредит № 277-С/05.02.2019г. и Договор за
банков кредит /кредитна линия за ДДС/ № 279-С/05.02.2019 г., Договор за стандартен
кредит „ИНВЕСТАГРО” № 221-С/21.05.2018 г., на кредитополучателя И.Н., в качеството му
на ЕТ и на земеделски стопанин, ищцовата банка е отпуснала кредити. В полза на банката е
учреден залог върху движими вещи – 71 броя животни /говеда/ на стойност 119 280 лв., 35
броя животни /говеда/ на стойност 70 811 лв , както и върху помпа хомогенизатор за течна
тор на стойност 10570 лв.
От доказателствата се установява, че през месец юни 2019г. кредитополучателят И.Н.
е преустановил обслужването на кредитната експозиция, формирана от описаните по-горе
кредити, както и не е подновил застраховките, свързани с предоставените в полза на Банката
обезпечения. Кредитополучателят не е изпълнявал и всички останали задължения по
различните договори, съпътстващи основното му задължение да погасява кредитите си,
съответно банката се е снабдила със заповеди за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК.
5
Със заповед № 3-5152-4609 от 17.12.2019г., работодателят е наложил на ответника
ограничена имуществена отговорност в размер на едно месечно трудово възнаграждение на
служителя -1746,03 лв. Същата е мотивирана с нарушение на трудовата дисциплина от
страна на М., изразяващо се в неизпълнение на задълженията му, уредени в задължителните
вътрешни правила, издадени от работодателя и в длъжностната характеристика за заеманата
от него длъжност.
Заповедта е връчена на М. на 17.12.2019 г., който с писмено възражение, подадено в
срока по чл. 210, ал. 3 КТ е възразил против заповедта, с която е ангажирана ограничената
му имуществена отговорност. Изложил е твърдения, че не е нарушил трудовите си
задължения, вменени му с длъжностната характеристика, както и че липсват данни за
действително претърпяна загуба от банката.
Съгласно чл. 203, ал. 1 от КТ работникът или служителят отговаря имуществено за
вредата, която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението
на трудовите си задължения. Според чл. 206 от КТ за вреда, причинена на работодателя по
небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения, работникът или
служителят отговаря в размер на вредата, но не повече от уговореното месечно трудово
възнаграждение, като отговорността е в същия размер и когато работодателят е обезщетил
трети лица за вреди, причинени от работника или служителя при същите условия. Съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 КТ в случаите на ограничена имуществена отговорност
работодателят издава заповед, с която определя основанието и размера на отговорността на
работника или служителя. Според ал. 2 на чл. 210 КТ заповедта по ал. 1 се издава в 1-
месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото лице, но не
по-късно от 1 година от причиняването й.
Настоящият състав намира, че доводите във въззивната жалба относно неспазването
на срока за осъществяване на процедурата по налагане на ограничена имуществена
отговорност са заявени за първи път със въззивната жалба, поради и което същите са
преклудирани.
По отношение твърдението на въззивника, че същият не е могъл да осъществява
контрол и мониторинг на кредитите на И.Н. в периода от 25.04.2018г. до 12.11.2018г.,
заявено и с отговора на исковата молба, същият не е ангажирал никакви доказателства в
подкрепа на горното.
По делото са представени три констативни протокола от извършена проверка на
обезпечението „на място“ – от 19.06.2019г., от 16.09.2019г. и от 09.10.2019г., с проверяващ
Д.М., като първите два не са подписани от кредитополучателя И.Н.. В протокола от
19.06.2019г. е описана липсата на 70 броя говеда, както и липсата на 35 бр. говеда, за които
е вписан особен залог по реда на Закона за особените залози, както и липсата на помпа
хомогенизатор, за която е посочено, че се очаква доставката й. В протокола от 16.09.2019г. е
описано, че говедата са по-малко от 50, 35 говеда – на паша, както и липсата на помпа
6
хомогенизатор. В протокола от 09.10.2019г. е описана липсата на 35 говеда, за стадото от 71
животни е посочено, че 11 бр. са налични, 1 бр. в обор и 10 бр. на паша, както и липсата на
помпа хомогенизатор.
Установено е, след запитване от страна на банката до Директора на Областна
дирекция по безопасност на храните, че към 28.02.2019г. 71 броя говеда , които са били
собственост на И.Н. са липсвали при извършена физическа проверка на обекта, същото се
отнася и за 35 броя говеда.
Представена е форма за известяване на операционни събития и загуби от
22.10.2019г., от която е водно, че е установена липса на обезпечение, изразяваща се в липса
на 35 броя говеда, 71 броя говеда и помпа хомогенизатор.
От свидетелските показания също се установява, че ответникът М. е осъществявал
проверки, при които е докладвал за налични на място животни, но впоследствие се
установява, че обезпеченията по кредита никога не са били налични.
Съдът приема, че в случая видно от представените по делото констативни проверки,
извършени на място, отговорното лице, в случая ответникът не е идентифицирал липсата на
част от обезпечението по кредитите, а именно част от заложените в полза на банката говеда,
както и на помпата – хомогенизатор, каквато никога не е била доставяна на
кредитополучателя и съответно не е изготвен и подаден извънреден отчет за мониторинг.
Установява, че не е извършена ефективна проверка за физическата наличност на заложените
животни, както и при наличието на данни от страна на кредитополучателя, че животните са
на паша, не е извършена проверка в различен час. Установява, че от месец юни 2019г.
кредитополучателят е преустановил обслужването на кредитната експозиция, като не е
осъществена проверка в ДФЗ за размера на декларираните площи и очаквана кампания,
които факти следва да бъдат проследявани, тъй като същите представляват ранен
предупредителен сигнал.
Видно от представената по делото длъжностна характеристика, сред основните
служебни задължения на М., в качеството му на финансов консултант, е да извършва
регулярен мониторинг на всички кредити и банкови гаранции от тяхното разрешаване до
пълното им издължаване – т.17 от същата, упражнява текущ контрол върху изпълнението на
условията по кредитните сделки и банковите гаранции – т.25, извършва периодична
проверка на място на обезпеченията, ипотекирани или заложени в полза на „Инвестбанк“
АД – т.40. посочено е още, че финансовият конслутант носи отговорност за провеждане на
системен мониторинг на кредитните експозиции и кредитните обезпечения.
Видно от правила за организация на работните процеси по кредитни сделки с
корпоративни клиенти, относими за кредитни сделки, сключени с местни физически и
юридически лица и ЕТ, както и лица по чл.2 от ТЗ, е въведено задължение за финансовия
консултант за извършване на редовен мониторинг, чрез който служителят да идентифицира
7
наличието на ранни предупредителни сигнали във връзка с изпълнението на финансовите и
други значими условия на договора, както и да извършва извънреден мониторинг, при
повишение на риска.
Заповедта е мотивирана – подробно е описано извършеното от ответника вредоносно
нарушение на трудовата дисциплина, условията, при които е извършено, подробно е
описана и причинената в резултат на това нарушение вреда на работодателя, вкл. и нейния
размер.
По тези съображения съдът приема, че оспорената, с която е ангажирана
ограничената имуществена отговорност на ответника до размера на основното му месечно
трудово възнаграждение е законосъобразна, както и че доводите на ответника в обратен
смисъл са неоснователни.
Съдът намира, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като по
делото безспорно бе установено, че ответникът Д.М. е извършил нарушения на трудовата
дисциплина и е допуснал неизпълнение на задълженията си като „финансов консултант“ и
банката е лишена от възможността да си събере вземанията по принудителен ред от
липсващите обезпечения, от което „Инвестбанк“ АД търпи вреда.
Предвид изхода на спора в настоящото производство, на въззивника разноски не
следва да му бъдат присъждани.
Видно от представения списък по чл.80 ГПК, и доказателствата за сторени такива, на
въззиваемата страна следва да бъде присъдена сумата от 720 лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260085 от 15.01.2021г. по гр.д.№1131/2020 по описа
на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Д. К. М., ЕГН **********, с адрес:гр.Бургас, к/с,,Славейков“ 1В, вх.1,
ет.1, да заплати на ,,ИНВЕСТБАНК“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.,,България“№85, сумата от 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9