РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Силистра, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря Г. Д. Й. Н.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20213420100713 по описа за 2021 година
Ищецът „А. Б.“ ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр.
С., район М., бизнес парк С., сграда , партер, представлявано от управителите
В. И. Б. и Д. Н. И., моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника, да му заплати сумата от 5 846,40 лв. (пет хиляди осемстотин
четиридесет и шест лева и четиридесет стотинки), представляваща втора
вноска — финална такса в размер на 70% от общото договорено
възнаграждение за услуги по търсене и подбор съгласно сключен между
страните Договор за подбор на персонал № 878 от 20.03.2017 год. и Поръчка
от 20.03.2017 год. към него, за която сума е издадена Фактура №
**********/16.05.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата 31.
05. 2021 год. до изплащане на вземането, сумата от 2 290.02 / две хиляди
двеста и деветдесет лв. и 02 ст. / лева – обезщетение за забава за периода
22.05.2017 год. до 31.03.2021 год. и разноски за производството.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника договор Договор
за подбор на персонал № 878 от 20.03.2017 и Поръчка от 20.03.2017 към него,
сключен между страните, той е приел да извърши срещу възнаграждение
изпълнението на поръчка с предмет - извършване подбор и оценка на
персонал чрез методите на директно търсене, търсене в база данни и търсене
по обява, предварителна селекция на кандидати и консултиране на Клиента, с
цел да го подпомогне при избора на най-подходящ кандидат със срок от 12
месеца, считано от датата на сключване на договора. Договорено било
възнаграждение, което следвало да бъде дефинирано във всяка конкретна
поръчка, платимо на две вноски по банков път, първата – при подписване на
1
договора и втората – от датата на започване на работа на кандидата и в срок
до пет дни от издаване на фактурата. Ищецът твърди, че е изпълнил
задълженията си по договора като представил предложения на възложителя,
който от своя страна сключил трудови договори с предложените му
кандидати, но не заплатил втората вноска, дължима по договора, общо в
размер на 5 846.40 лева, формирана в размер на договореното между
работника и служителя брутно трудово възнаграждение, с коефициент 1.68.
Според изложеното в исковата молба, ответникът е потвърдил сключването
на трудовите договори, поради което била издадена фактура за дължимата
втора вноска, но същата не била заплатена от ответника. Изпратена му била
нотариална покана, получена от управителя на ответното дружество, но
изпълнение не последвало.
Ответникът „Е. БГ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Х.О.” №, ет., ап., представлявано от управителя Г. Д. Г. е подал
писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че
договорите между страните са прекратени посредством получена от ищеца
нотариална покана, поради което, счита че не дължи исканото
възнаграждение. В условията на евентуалност възразява, че не дължи и
никога не е дължал на ищеца претендираната финална такса, вземането е
погасено по давност с оглед уговорената периодичност на вноските. Отново в
условията на евентуалност прави възражение за погасяване по давност на част
от претендираното обезщетение за забава. Счита, че не дължи
възнаграждение на ищеца, тъй като ищецът реално не е изпълнил
задълженията си по договора като не е предложил различни кандидатури,
предложените кандидати не отговаряли на предварително зададените от
възложителя критерии, като освен това се оказали неподходящи за работата, а
самото предложение не било изготвено в договорения срок.
Съдът, след преценка на доводите и становищата на страните и
проверка на представените по делото доказателства, намира за установено
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка
с чл. 286 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД.
Не е спорно между страните и от представените по делото
доказателства се установява, че помежду им са съществували облигационни
правоотношения, основани на Договор за подбор на персонал № 878 от
20.03.2017 год. и Поръчка от 20.03.2017 год. към него, сключен между
страните, по силата на който ищецът е приел да извърши срещу
възнаграждение изпълнението на поръчка с предмет извършване подбор и
оценка на персонал чрез методите на директно търсене, търсене в база данни
и търсене по обява, предварителна селекция на кандидати и консултиране на
Клиента, с цел да го подпомогне при избора на най-подходящ кандидат със
срок от 12 месеца. Не е спорен и размерът на договореното общо
възнаграждение в размер на 10 080.00 лева с ДДС, както и че същото е
2
платимо на две вноски – първата, при подписване на съответната поръчка, в
рамките на пет дни от издаване на фактурата и втората – от датата на
започване на работа на кандидата и се заплаща в срок до 5 дни от датата на
издаване на фактурата. С подписаната поръчка № 1 / 20. 03. 2017 год.
страните са договорили конкретните размери на двете вноски – 30 % за
първата вноска и 70 % за втората вноска. Не е спорно и обстоятелството, че
издадената за първата вноска фактура №********** / 27. 03. 2017 год. е
заплатена от ответника, а издадената за втората вноска фактура №
********** / 16. 05. 2017 год. е отразена в счетоводството на ответното
дружество, включена в дневника за покупките и по същата е ползван данъчен
кредит.
Спорен между страните е въпросът за изпълнението на задълженията
на ищеца по договора, който твърди, че е изпълнил всички, поети от него
задължения, при това в съответствие с договореното, а становището на
ответника е, че договорът между страните е развален и за ищеца не е налице
основание да претендира вземане на договорно основание.
По делото са представени множество писмени доказателства, от които
се установява следното:
По силата на чл.1.1 от договора ищецът се е задължил, срещу
възнаграждение да извърши подбор и оценка на персонал чрез методите на
директното търсене, търсене в база от данни и търсене по обява,
предварителна селекция на кандидати и консултиране на ответника, с цел да
го подпомогне при избора на най-подходящ кандидат. Конкретните уговорки,
съгласно чл. 6.1 от договора се дефинират в поръчката към договора, като
видно от същата се касае за две позиции: инженер – търговец с 1-3 години
опит за гр. С. с брутно трудово възнаграждение 2 500.00 лева и инженер –
търговец с 1 -3 години опит за гр. В. с брутно трудово възнаграждение 2
500.00 лева. Със същата поръчка № 1 / 20.03. 2017 год. са уговорени и
сроковете за представяне на шорт лист / 20 работни дни /, времето за обратна
връзка от клиента / 7 работни дни /, както и гаранционният срок, съобразно
чл. 4 от договора / 2 месеца/.
В изпълнение на задълженията си по договора ищецът е предложил на
ответника поне двама кандидати / доказателства в тази връзка не са
представени както от ищеца, така и от ответника, като изводите съдът вади от
представените трудови договори /, като именно с тези кандидати са сключени
трудови договори с ответното дружество на 10. 05. 2017 год. с Т. Д. Т. и на 11.
05 2017 год. с П. С. Г.. Именно в 5 – дневен срок от сключване на договорите
е възникнало и задължението на ответника да заплати на ищеца втората
вноска по договора, което / безспорно между страните / не е сторено.
С нотариална покана от 27. 01. 2021 год. ищецът е поканил ответника
да му заплати дължимото възнаграждение в 7 – дневен срок. Поканата е
получена на 03. 02. 2021 год. Заплащане не е последвало, а с нотариална
покана от 02. 03. 2021 год. ответникът е уведомил ищеца, че разваля
3
договорите, сключени помежду им, включително и тези, обективирани в
издадените фактури поради неизпълнение на задълженията на ищеца по чл. 1,
във вр. с чл. 6 и чл. 4.1. от Договор за подбор на персонал № 878 от
20.03.2017 год. и Поръчка от 20.03.2017 год. към него.
Според настоящия съдебен състав, ответникът не разполага с
потестативното право да развали договора, предвид собствената си
неизправност – налице е неизпълнено задължение за плащане на
договореното възнаграждение, при това при ясно определен срок и при
приемане на поръчката посредством сключване на трудови договори с
предложени от ищеца кандидати. Не може да се приеме, че е налице
неизправност на ищеца, тъй като от една страна договорът с единия служител
е прекратен след изтичане на гаранционния срок, а последиците на самия
гаранционен срок не могат да се приложат предвид договореното между
страните в чл. 4.2 от договора и липсата на изпълнение от страна на
ответника. Именно предвид липсата на изпълнение на задължението за
заплащане на втората вноска по договора, за ищеца не е възникнало
задължение да представя нов шорт лист, респективно не е налице
неизпълнение на договорно задължение от негова страна.
По изложените съображения съдът счита, че договорът между
страните не е прекратен и ответникът дължи изпълнение на задължението за
заплащане на сумата от 5 846. 40 лева. Не може да бъде възприето и
възражението за погасяване по давност на задължението, тъй като в случая не
се касае за периодични плащания, а за едно задължение, за което са
уговорени различни падежи в зависимост от сбъдването на конкретни
условия.
Задължението за плащане на втората вноска по договора е изискуемо
от 21. 05. 2017 год., като след тази дата ответникът е изпаднал в забава и
дължи обезщетение на ищеца, но предвид направеното възражение за
погасяване по давност на част от задължението, претенцията е основателна
само за периода 01. 06. 2018 год. – 31. 05. 2021 год. в размер на 1779.91 лева,
изчислена служебно от съда със счетоводна програма.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят разноските за настоящото производство, които
съобразно представените по делото доказателства и уважената част от
исковите претенции са в размер на 1435.45 лева.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника следва да се присъдят разноските за настоящото производство,
които съобразно представените по делото доказателства и отхвърлената част
от исковите претенции са в размер на 76.74 лева.
Мотивиран от гореизложеното, СРС
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „Е. БГ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Х.О.” №, ет., ап., представлявано от управителя Г. Д. Г. да
заплати на „А. Б.“ ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район М., бизнес парк С., сграда , партер, представлявано от управителите В.
И. Б. и Д. Н. И. сумата от 5 846.40 / пет хиляди осемстотин четиридесет и
шест лв. и 40 ст. / лева, представляваща втора вноска — финална такса в
размер на 70% от общото договорено възнаграждение за услуги по търсене и
подбор съгласно сключен между страните Договор за подбор на персонал №
878 от 20.03.2017 год. и Поръчка от 20.03.2017 год. към него, за която сума е
издадена Фактура № **********/16.05.2017 год., ведно със законната лихва
върху главницата 31. 05. 2021 год. до изплащане на вземането, сумата от
1779.91 / хиляда седемстотин седемдесет и девет лв. и 91 ст. / лева –
обезщетение за забава за периода 01. 06. 2018 год. – 31. 05. 2021 год., както и
сумата от 1 435.45 / хиляда четиристотин тридесет и пет лв. и 45 ст. / лева -
разноски за производството.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, погасен по давност иска с правно
основание чл. 86 от ЗЗД за периода 22.05.2017 год. – 31. 05. 2018 год. и за
сумата над 1779.91 лева.
ОСЪЖДА „А. Б.“ ЕООД, ЕИК: , със седалище и адрес на
управление: гр. С., район М., бизнес парк С., сграда , партер, представлявано
от управителите В. И. Б. и Д. Н. И. да заплати на „Е. БГ ЕООД, ЕИК., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. О.” №, ет., ап., представлявано
от управителя Г. Д. Г. сумата от 76.74 / седемдесет и шест лв. и 74 ст. / лева –
разноски по гр.д.№ 713 / 2021 год. по описа на СРС, ведно със законната
лихва върху тях, считано от датата на влизане на настоящото решение в сила
до окончателното им изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5