Р Е Ш
Е Н И Е
№ 472
11.07.2019 година,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на двадесет и пети юни през две
хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Галя Ангелова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №1578 по описа за 2018г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от С.М.А.
с ЕГН:********** и З.Л.А. с ЕГН:**********,***, против С.М.А. с ЕГН:**********
и Н.М.А. с ЕГН:**********,***, иск с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС.
Ищците твърдят, че
са съпрузи и заедно с ответниците /също съпрузи/ били съсобственици на следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 77195.745.14 по кадастрална карта
и кадастрални регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в гр.Хасково,
*********, с площ 579кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
с номер по предходен план: 8368, квартал 630, парцел 25, със съседи:
77195.745.15, 77195.745.16, 77195.745.17, 77195.745.11, 77195.745.13 и
77195.738.56, придобит от страните по време на браковете им в режим на СИО чрез
давностно владение. Имотът бил застроен с две жилищни сгради, като в сградата
откъм улицата живеело семейството на ответниците, а в сграда, построена във
вътрешната страна на дворното място, живеели ищците. Освен това ищците
построили в дъното на дворното място от югоизток гараж, а ответниците също
имали гараж в двора на изток от жилищната им сграда. Наред с това последните
ползвали незастроеното дворно място от североизток, като гарирали две коли в
него, така че ищците не можели да влезнат в мястото с тяхната лека кола и да
ползват техния гараж. Тъй като страните не постигнали съгласие помежду си за
ползване на дворното място съобразно правата им, възниквал правен интерес да
предявят иск по чл.32 ал.2 от ЗС. Предвид гореизложеното се иска постановяване
на решение, с което да се разпредели между страните по делото правото на
ползване върху незастроената част от гореописания им съсобствен недвижим имот,
съобразно с правото им на собственост върху него. Претендират се и разноските
по делото.
Ответниците
оспорват иска като недопустим и неоснователен. Твърдят, че имало разминаване в
описанието на процесния имот в приложените като доказателства скица и титул за
собственност, както и че липсвала промяна на обстоятелствата, при
които било разпределено ползването му. Наред с гореизложеното се твърди, че не
е налице съсобственост между страните. Имота предмет на настоящото дело бил от
два парцела, собственост на страните, но не и в съсобственост. Това се доказвало
от нотариалния акт, както и от липсата на производство по отношение на
кадастралната карта и кадастралния регистър. Имало планове, които са
неприложими, имало хаос по отношение на тези имоти в тези квартали. Това
създавало въпросителни по отношение на собствеността, от тук нататък
собственост или съсобственост, както и евентуално защита на правата по
отношение на разпределението. На следващо място кадастралната карта я нямало
като производство за създаване на всички тези елементи, които били съвкупност
от данни за местонахождение, граници, размери, а кадастралния регистър или
имотния се състоял от партиди, в него се вписвали актовете, с които се
придобиват имотите, с които се прехвърля правото на собственост или други вещни
права. Следователно тези елементи на кадастралния план, на регулационния план
към момента ги нямало. Ето защо, не можело въобще да търсим пътища за
разпределение на ползването. В ТР от 10.04.2013г. по т.д.№13/2012г. на ВКС
подробно се разсъждавало върху проблемите и въпросите допустимо ли е в
производството за разпределение на ползването съдът да се произнася по
възраженията относно правата или преюдициалните спорове следвало да бъдат
решени само със силата на пресъдено нещо. В производството по разпределяне на
ползването съдът действал като администрация и по него не се формирало сила на
пресъдено нещо. Ето защо, тук се изследвали елементите от полза за вещта или
когато страните не могат да намерят общ език по разпределяне на това ползване.
В случая не можели да го намерят. Не били налице условията съдът да се
произнася по това разпределение, защото тези парцели не били по безспорен начин
установени като такива, върху които действително се разпростира собствеността
на страните. Тълкувателното решение давало отговори на всички въпроси и
ответната страна не намира основание за уважаване на претенцията по отношение
на разпределението.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по давност, №36 от 10.11.1995г. по нот.дело №3755/95г.
на нотариус при ХРС, С.М.А. и С.М.А. са признати за собственици по давностно
владение върху дворно място, представляващо имот пл.№8368 в квартал 630 по план
ана гр.Хасково, одобрен със заповед №1401/95г. с площ от 550кв.м., за които се
отреждат парцел ** с пространство от 263кв.м. и парцел *** с пространство от 253кв.м., ведно
с построените в имота две жилищни сгради. Представено е удостоверение за
идентичност на имота, описан в горецитирания нотариален акти този с
идентификатор 77195.745.14 по КК на града, издадено от общината на 21.09.2012г.
Видно от приложеното удостоверение на сключен граждански брак, издадено на
17.01.2007г. от Община Хасково, ищците са сключили гражданския си брак на 05.07.1978г.
За изясняване на
делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-техническа
експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. В
своето заключение вещото лице подробно е описало два варианта за разпределение
правото на ползване в процесния недвижим имот. В заключението си вещото лице
сочи, че с така предложените варианти за разпределение на ползването и на двете
страни по делото е осигурен достъп до съответните жилищни сгради и необходимите
подход и място за паркиране на автомобили. По допълнително поставените задачи
назначената съдебно-техническа експертиза дава заключение, че описаните в
констативния нотариален акт парцели ****** в квартал 630 са отредени, но не са
идентични с нанесения в скицата към делото поземлен имот с идентификатор
77195.745.14. Експертизата сочи, че регулационния план за квартала е одобрен
със заповед №1401/07.09.1995г., влязъл в сила, но към момента неприложен на
място. Съгласно приложения нотариален акт от 10.11.1995г. страните по делото са
съсобственици по ½ ид.ч. на застроената и незастроена площ на дворното
място. При извършената проверка в общината вещото лице е констатирало, че няма
каквато и да е документация за изграждане, узаконяване, въвеждане в
експлоатация на гаражите, няма разрешения за поставяне, респ. липсва информация
за точната година на построяването им. Вещото лице сочи, че административна
процедура по реда на чл.44 ал.2 от ЗМСМА и чл.16 ал.6 от ЗУТ не е изпълнявана,
тъй като същата е несъотносима към конкретния казус. Изработването на ПУП –
планове за регулация по чл.16 от ЗУТ е приложимо за територии, които не са застроени
и в които не са изградени мрежи и съоръжения на транспортната и инженерна
инфраструктура. По същество то е урегулиране чрез комасиране и разместване на
границите и местоположението на имотите /“градска комасация“/.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи относно допустимостта и
основателността на предявените искове:
Съдът намира предявения иск за разпределяне правото на
ползване на процесното дворно място, съсобствено между страните по делото за
допустим, доколкото в настоящото производство участват всички съсобственици на
поземлен имот с идентификатор 77195.745.14. В тази връзка намира за
неоснователни възраженията на ответниците за недопустимост на така предявения
иск, поради липса на съсобственост между тях. От представения по делото
нотариален акт по категоричен начин се установява, че двамата братя /ищеца и
ответника/ са признати за собственици по давностно владение на дворно място, в
което има две построени жилищни сгради. Установи се, че за това дворно място са
отредени два парцела, както и че всяко от двете семейства, едното на ищците и
другото на ответниците, има построена собствена жилищна сграда. Действително от
данните по делото става ясно, че дворното място, за което са отредени два
парцела е с неприложена регулация, тъй като действащия регулационен план за квартала
е неприложим. В същото време по несъмнен начин се установява, че страните
ползват дворното си място, на което са съсобственици въпреки липсата на
приложена регулация, както и че между тях съществува спор относно ползването на
незастроената част на същото. Установи се, че тези спорове между страните водят
до липсата на достъп на ищците до гаража, който са построили в имота. Ето защо,
при тези данни по делото съдът намира за допустим предявения иск за
разпределяне правото на ползване, в каквато насока е и даденото разрешение в
цитираното от ответниците тълкувателно решение №13/10.04.2013г. на ВКС по
тълк.д.№13/2012г. на ОСГК. Съгласно цитираното тълкувателно решение, именно в
това производство по реда на чл.32 ал.2 от ЗС съдът следва да разгледа
направените възражения относно наличието или липсата на съсобственост, респ.
собственост на някоя от страните, както и възраженията относно обема на
притежаваните права в тази съсобственост. Но несъмнено от така направените
възражения съдът следва да се произнесе и по направеното искане за разпределяне
на правото на ползване на дворното място, тъй като в противен случай няма да се
стигне до разрешаване на съществуващия спор между страните. Доколкото между
съсобствениците съществува спор за ползването на общото им дворно място, в
което всеки от тях има построени собствени жилищна сграда и гараж, съдът следва
в производството по реда на чл.32 ал.2 от ЗС да разреши този спор, съобразно
заключението на назначената съдебно-техническа експертиза.
Разгледан по същество предявения иск с правно основание
чл.32 ал.2 от ЗС се явява основателен. Несъмнено между страните съществува спор
относно ползването на общото им дворно място, като в тази връзка следва да се
разпредели същото така че всяка от страните да има безпрепятстван достъп до
своята жилищна сграда и до съответния гараж. Ето защо, доколкото в своето
първоначално заключение вещото лице е предложило два варианта, а ищцовата
страна е изразила предпочитанията си относно първия от тях и липсва воля от
ответниците по кой от тях да се извърши това разпределение, съдът счита, че
следва да се предпочете именно първия вариант. Вещото лице подробно е обяснило,
че и двата предложени от него варианта защитават в максимална степен интересите
на страните, като им осигуряват достъп до съответните жилищни сгради и
необходимите подходи и място за паркиране на автомобили. Предвид гореизложените
съображения съдът счита, че следва да се разпредели правото на ползване между
страните съобразно първия вариант на вещото лице, като не се налагат
допълнителни преустройства и се спазват в максимална степен равните квоти на
съсобствениците.
С оглед изхода на делото съдът счита, че на основание чл.78
ал.1 от ГПК следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищците
направените в настоящото производство разноски в размер общо на 280лв., от
които 30лв. – държавна такса и 250лв. – възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ
правото на ползване на поземлен имот с идентификатор 77195.745.14 по КК и КР, одобрени със Заповед
№РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, находящ се в ********, с площ 579кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, с номер по предходен план:
8368, квартал 630, парцел **, със съседи: 77195.745.15, 77195.745.16,
77195.745.17, 77195.745.11, 77195.745.13 и 77195.738.56, между ищците С.М.А. с
ЕГН:********** и З.Л.А. с ЕГН:**********, и ответниците С.М.А. с ЕГН:**********
и Н.М.А. с ЕГН:**********, по вариант първи
от депозираното на 04.12.2018г. експертно заключение, отразен в скицата на приложение №1 на вещото
лице, находяща се на л.44 от делото,
която да се счита неразделна част от настоящото решение, както следва:
Ищците С.М.А. с ЕГН:********** и З.Л.А. с ЕГН:**********
следва да ползват източната част от ПИ 77195.745.14 с площ от 297кв.м. /205+92/ и право на достъп с
лице от 2,48м. от ********* от т.1 до т.2, под прав ъгъл на запад към т.3 по средата
между двете сгради и отново под прав ъгъл на юг към т.4, или частта за ползване
на ищците се ограничава на изток от червената линия с точки от т.1 до т.4;
Ответниците С.М.А. с
ЕГН:********** и Н.М.А. с ЕГН:********** следва да ползват частта, която се
ограничава на запад от същата червена линия с точки от т.1 до т.4 с площ от 282кв.м. /205+77/.
ОСЪЖДА С.М.А. с ЕГН:********** и Н.М.А. с
ЕГН:********** да заплатят на С.М.А. с ЕГН:********** и З.Л.А. с ЕГН:**********
направените в настоящото производство деловодни разноски в размер общо на 280лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:
В.К.