Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 10.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Лора Димова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 16120 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 25.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 31712/ 2009 г. на
Софийски районен съд, ІІ ГО, 67 състав, на основание чл.348 ГПК е
изнесен на публична продан допуснатият
до делба недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в гр. София, кв.„Стрелбище“, ул.„*****“ /бул.„П.
Ю. Т.“/, бл.*****, с площ от 76.21 кв.м, състоящ се от една стая, дневна,
столова, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение № 32 и 1.871 %
идеални части от общите части на сградата и мястото, върху което същата е построена,
като получената при публичната продан цена се
разпредели от съдебния изпълнител между съсобствениците при квоти: 8247/10179
части- за Х.Р.Б. /ЕГН **********/, 483/10179 части- за Е.Н.Т. /ЕГН **********/,
483/10179 части- за Х.Н.Х. /ЕГН **********/, 483/10179 части- за И.С.С. /ЕГН **********/, 241.5/10179 части- за А.В.Т. /ЕГН **********/,
и 241.5/10179 части- за И.В.Т. /ЕГН **********/. На основание чл.355 ГПК съделителите са осъдени да заплатят по сметка на СРС
следните държавни такси: Х.Б.- сумата 4 517.27 лева; Е.Т.,
Х.Х. и И.С.- по 264.56 лева всеки;
и А.Т. и И.Т.- по 132.28 лева всяка.
Постъпила
е въззивна жалба от Е.Н.Т. и Х.Н.Х. /починал в
хода на въззивното производство/, в която са изложени
оплаквания за неправилност на постановеното от СРС решение, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение по извършване делбата на процесния имот при съобразяване на обстоятелството, че съделителката А.В.Т. е направила отказ от наследство.
Жалбата се поддържа от съделителката А.В.Т.- като
законен наследник на починалия въззивник Х.Н.Х..
Въззиваемата страна Х.Р.Б. оспорва жалбата на съделителите Е.Т. и Х.Х. и моли
да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като
претендира присъждането на разноски за въззивното
производство.
Въззиваемите страни И.С.С. и И.В.Т.
не изразяват становище по повод подадената по делото въззивна
жалба.
Производството е делбено във фаза по извършване на съдебната делба.
С
Решение от 21.02.2013 г., постановено по гр.д.№ 31712/ 2009 г. на
Софийски районен съд, ІІ ГО, 67 състав, влязло в сила на
6.01.2017 г., е допуснато извършването на съдебна делба на АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се в гр. София, кв. „Стрелбище“, ул.„*****“
/бул.„П. Ю. Т.“/, бл.*****, с площ от 76.21 кв.м, състоящ се от една стая,
дневна, столова, кухня и сервизни помещения, ведно с избено помещение № 32 и 1.871
% идеални части от общите части на сградата и мястото, върху което същата е построена,
при квоти: 8 247/10 179 идеални
части- за Х.Р.Б., по 483/10 179 идеални части- за Е.Н.Т., Х.Н.Х. и И.С.С., и по 241.50/10 179 идеални части- за А.В.Т. и И.В.Т., включващи
определените с решението на СРС квоти от по 161/10179 идеални части за всяка от
последните две съделителки и определените с въззивно решение на СГС квоти от по 80.5/10179 идеални
части за всяка, получени по наследяване от починалата в хода на въззивното производство съделителка
Ц.В.Д.- с делбена квота от 161/10179 идеални части от
имота. При постановяване на въззивното решение по
гр.д.№ 5523/ 2014 г. на СГС, ГК, ІV- Д състав е зачетено настъпилото в хода на това
въззивно производство наследствено правоприемство от съделителката Ц.В.Д.,
починала на 24.07.2012 г.
В
първото съдебно заседание от втора фаза на съдебната делба, проведено на
30.11.2017 г., както и до провеждането на това съдебно заседание, не са
предявени от съделителите както възлагателни
претенции, така и претенции по сметките.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо.
По същество обжалваното второфазно
делбено решение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 16120/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
Съгласно разпоредбата на чл.348, изр.1 ГПК
“когато някой имот е неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична
продан”. В случая възлагателни претенции от съделителите не са заявени, поради което и делбата на процесния апартамент следва да бъде реално извършена чрез
изнасянето му на публична продан. Цитираната законова норма установява правило,
а не изключение, поради което и липсва основание за възприемането на друг
способ за извършване делбата на процесния апартамент,
като конкретни доводи за неправилност на обжалваното решение в жалбата на съделителите Т. и Х. в тази насока не са изложени.
Обстоятелството, че страните не са успели да постигнат съдебна спогодба е ирелевантно за приключване на делбения
процес, като ирелевантно в случая е и извършването на
откази от наследствата на В.Н.Т. /поч. 2007 г./ и Ц.В.Д.
/поч. 2012 г./ от страна на съделителката
В.А.Т..
Първият отказ- от наследството на Ц.В.Д. /поч. 24.07.2012 г./, е извършен от А.В.Т.- нейна сестра, на
7.05.2015 г. и вписан под № 385/ 7.05.2015 г. в специалния регистър на СРС, а
вторият отказ- от наследството на В.Н.Т. /поч.
8.08.2007 г./, е извършен от А.В.Т.- негова дъщеря, на 8.06.2015 г. и вписан
под № 502/ 8.06.2015 г. в специалния регистър на СРС, като удостоверенията за
това са представени в първоинстанционното
производство преди приключване на второфазното делбено производство /о.с.з. 30.11.2017 г./ и постановяване
на обжалваното решение от 25.01.2018 г.
Първофазното делбено
производство е приключило с въззивно решение от 26.01.2016
г., постановено по гр.д.№ 5523/ 2014 г. на Софийски градски съд, ГК, ІV- Д въззивен състав, влязло в сила на 6.01.2017 г. /според
направеното върху съдебния акт отбелязване/, като към датата на приключване на
устните състезания пред въззивния съд /о.с.з. 28.10.2015
г./ са настъпили всички посочени юридически факти и събития- както откриване
наследствата на наследодателите В.Н.Т.- починал на 8.08.2007 г., и Ц.В.Д.-
починала на 24.07.2012 г., така и извършените от съделителката
А.В.Т. /дъщеря на първия и сестра на втората/ на 7.05.2015 г. и 8.06.2015 г.
откази от техните наследства. При това положение, тъй като се касае за факти и
обстоятелства, влияещи на преценката за принадлежността на спорното право,
които не са своевременно релевирани пред делбения съд, същите не могат да бъдат зачетени в
производството във втора фаза на съдебната делба, развиващо се както пред първоинстанционния, така и пред въззивния
съд. При извършване делбата на процесния имот първоинстанционният съд е обвързан от влязлото в сила първофазно делбено решение и
следва да извърши същата при установените с това решение обективни и субективни
предели на силата на присъдено нещо. Между решението по допускане на делбата и
решението по извършване на делбата съществува функционална зависимост, която в
конкретния случай не може да бъде преодоляна, тъй като се касае за факти с
правно значение, настъпили /осъществили се/ в хода на първофазното
делбено производство, които обаче- поради недобросъвестно
упражняване на процесуални права от съделителката А.Т.,
са релевирани едва във второфазното
делбено производство. В този смисъл следва да бъдат
съобразени дадените в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/ 2013 г. на ВКС- ОСГК, тълкувателни разяснения,
като бъде отчетено обстоятелството, че горепосочените факти и обстоятелства не
са от категорията на визираните в чл.235, ал.2 ГПК, тъй като с оглед
особеностите на делбения процес, който е особен исков
процес, развиващ се в две последователни съдебни фази- фаза по допускане /първа
фаза/ и фаза по извършване на съдебната делба /втора фаза/, при положение, че
са настъпили през времетраенето на първата фаза от делбата, не могат да бъдат релевирани и зачетени при постановяване на решението от
втората й фаза.
При
тези съображения, по преценка на настоящата въззивна
инстанция атакуваното първоинстанционно делбено решение не страда от порок, обосноваващ извод за
неговата отмяна. Решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед възприетият способ за извършване на делбата- чрез изнасяне на делбения имот на публична продан, съделителите
следва да получат равностойността на дяловете си съобразно определените с
влязлото в сила първофазно делбено
решение квоти от съсобствеността. Наличието на откази от горепосочените
наследства, извършени от съделителката А.Т., ще има
значение за вътрешните отношения между законните наследници на наследодателите В.Т.
и Ц.Д., споровете по които могат да бъдат уредени както извънсъдебно, така и по
съдебен ред, но в друг съдебен процес.
Предвид съвпадането на приетите от двете
инстанции изводи по съществото на делбения спор, първоинстанционното решение като правилно следва да бъде
потвърдено. Във въззивното решение при посочване
квотата на съделителя Х.Н.Х., починал в хода на настоящото
въззивно производство /28.04.2019 г./, следва да
бъдат посочени имената на законните му наследници с придобитите по наследяване
от същия делбени квоти, а именно: Е.Т.- с квота 1/3
от делбената квота на посочения наследодател /или
161/10179 ид.ч. от процесния
имот/, И.С.- с квота 1/3 от делбената квота на Х.Х. /или 161/10179 ид.ч. от процесния имот/, А.Т. и И.Т.- с квоти от по 1/6 от делбената квота на Х.Х. /или с по
80.5/10179 ид.ч. от процесния
имот за всяка от тях/. При това положение квотите на съделителите, определени след прибавяне наследствените
квоти от наследството на Х.Х., които ще имат значение
за получаване равностойността на дяловете при извършване публичната продан на делбения имот, които
следва да бъде посочени в
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 16120/ 2018 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
диспозитива на въззивното второфазно делбено решение, са както следва: 8247/10 179 части- за Х.Р.Б.
/ЕГН **********/, 644/10 179 части- за Е.Н.Т. /ЕГН **********/, 644/10 179
идеални части- за И.С.С. /ЕГН **********/, 322/10 179
части- за А.В.Т. /ЕГН **********/, и 322/10 179 части- за И.В.Т. /ЕГН **********/.
Същите права следва да бъдат зачетени и при заплащане на дължимите по
извършване на делбата държавни такси, като законните наследници на Х.Х. следва да заплатят по сметка на СРС дължимата от него
държавна такса от 264.56 лева, от които по 1/3 или по
88.19 лв. следва да заплатят Е.Т. и И.С. и по 1/6 или по 44.09 лв. следва да
заплатят А.Т. и И.Т..
При
този изход на въззивното производство на основание
чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът
Е.Т. и законните наследници на починалия въззивник Х.Х.: И.С., А.Т. и И.Т., следва да бъдат осъдени да заплатят
на въззиваемия Х.Б. общо сумата 600 лв.- разноски за
платено за въззивното производство адвокатско възнаграждение,
чийто размер е редуциран до минималния дължим по Наредба № 1/ 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения- чл.7, ал.4, размер на адвокатското
възнаграждение. Въззивникът Е.Т. следва да заплати
1/2 от тези разноски или сумата 300 лв. на самостоятелно основание, а
останалата част от тези разноски или общо сумата 300 лв. следва да бъде
заплатена на въззиваемия Б. общо от законните
наследници на починалия въззивник Х.Х..
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
от 25.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 31712/ 2009 г. на
Софийски районен съд, ІІ ГО, 67 състав, с което на основание чл.348 ГПК е изнесен на публична продан
допуснатият до делба недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 3, находящ
се в гр. София, кв.„Стрелбище“, ул. „*****“ /бул.„П. Ю. Т.“/, бл.*****, с площ
от 76.21 кв.м, състоящ се от една стая, дневна, столова, кухня и сервизни
помещения, ведно с избено помещение № 32 и 1.871 % идеални части от общите
части на сградата и мястото, върху което същата е построена, като получената при публичната продан цена се
разпредели от съдебния изпълнител между съсобствениците при квоти: 8 247/10 179 части- за Х.Р.Б. /ЕГН **********/,
644/10 179 части- за Е.Н.Т. /ЕГН **********/, 644/10 179 идеални части- за И.С.С. /ЕГН **********/, 322/10 179 части- за А.В.Т. /ЕГН **********/,
и 322/10 179 части- за И.В.Т. /ЕГН **********/, и на основание чл.355 ГПК съделителите са осъдени да заплатят по сметка на СРС
следните държавни такси: Х.Р.Б.- сумата 4 517.27 лева; Е.Н.Т. и И.С.С.- по 264.56 лева всеки; А.В.Т.
и И.В.Т.- по 132.28 лева всяка; и
законните наследници на Х.Н.Х. /поч. 28.04.2019 г./, както следва: Е.Н.Т.
и И.С.С.- по 88.19 лева всеки;
и А.В.Т. и И.В.Т.- по 44.09 лв. всяка.
ОСЪЖДА Е.Н.Т. /ЕГН **********/
да заплати на Х.Р.Б. /ЕГН **********/ сумата
300 лв. /триста лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Н.Т. /ЕГН **********/, И.С.С. /ЕГН **********/,
А.В.Т. /ЕГН **********/ и И.В.Т. /ЕГН **********/- като законни наследници на Х.Н.Х.
/ЕГН **********, починал на 28.04.2019 г./, да заплатят на Х.Р.Б.
/ЕГН **********/ общо сумата 300 лв. /триста лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от съобщаването му на
страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.