№ _________
гр. Варна _____________2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на тринадесети септември
две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия:
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа
докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 1531 на Административен съд - Варна
по описа за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид
Производството е по реда на чл.118, ал.1 и ал.3 от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр.чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на А.А.К.,
ЕГН: **********,***, чрез адв.Н.Х.,***, против Решение № 2153-03-85/15.06.2022г.
на директора на ТП на НОИ – Варна, с което е отхвърлена жалбата му с
вх.№ 1012-03-316/26.05.2022г. срещу Разпореждане № **********/15.04.2022г. на
ръководител „ПО“ при ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл.68, ал.1-3 му е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на оспореното решение по съображения за неправилно
приложение на материалния закон. Позовава се на разпоредбите на чл.68, ал.1 и
ал.2 от КСО, § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, чл.9, ал.7 от КСО и чл.44 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, както и на § 9, ал.1 от ПЗР на КСО,
като твърди, че след като стажът зачетен за „военна служба“, положен от него за процесния период,
се зачита за трудов такъв и е положен до 31.12.1999г. при действието на чл.81
от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал.1 от ПЗР на КСО, същият
следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО. Твърди, че като е отказал да зачете този стаж за
действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал
и приложил закона, респ. неправилно е изчислил и размера на общия осигурителен
стаж, което е довело до постановяването на порочно решение. Сочи, че след
признаване за действителен осигурителен стаж на периода на „военна служба“, то
осигурителният му стаж безспорно надвишава 15г. и с оглед навършената възраст
към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, несъмнено е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68 от КСО. По изложените
съображения твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на
материалния закон и следва на основание чл.172, ал.2 от АПК да бъде отменено, а
на основание чл.173, ал.2 от АПК – преписката да бъде върната на
административния орган за ново произнасяне по същество. Претендира и присъждане
на разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна – директора на ТП на НОИ –
Варна, чрез процесуалния си представител ст.юрк.М К , оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните доказателства
съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
На 31.05.2021г. А.А.К. подал до директора
на ТП на НОИ-Варна заявление вх.№ ****-03-1315 за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Съгласно опис на осигурителния стаж на
заявителя, към датата на подаване на заявлението – 31.05.2021г., същият има
навършена възраст 66г. 8м. 23д и положен в България осигурителен стаж от трета
категория 16г. 00м. 09д, в това число 02г. 01м. 21д. наборна военна служба.
Във връзка с така подаденото заявление
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ-Варна издал Разпореждане № **********/15.04.2022г.,
с което отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл.68, ал.1, 2 и 3 от КСО. Видно от мотивите на разпореждането, прието
е, че заявителят няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл.68, ал.3 от КСО, т.к. няма изискуемият действителен стаж от
15г., а има действителен стаж от 13г. 10м. 13д.
Разпореждането е обжалвано пред директора
на ТП на НОИ – Варна, който с Решение № 2153-03-85/15.06.2022г., връчено на 17.06.2022г.,
го е потвърдил. Прието е, че при определянето на действителния осигурителен
стаж, положен от жалбоподателя, пенсионният орган, спазвайки правилата на §1,
ал.1, т.12 от ДР на КСО, правилно не е включил времето на наборна военна
служба. Независимо че този период е зачетен като осигурителен стаж към общия
такъв съгласно чл.9, ал.7 от КСО, той не представлява действителен осигурителен
стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, т.к. жалбоподателят не е
полагал действително труд по трудово, служебно или друго правоотношение, за
което да е бил задължително осигурен за инвалидност, старост и смърт, както и
не е подлежал на задължително осигуряване за своя сметка, съответно не е внасял
дължими осигурителни вноски.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в
срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр.чл.118, ал.3 от КСО, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на проверката по чл.168 от АПК, вр.чл.118, ал.3 от КСО, съдът приема, че обжалваното Решение № 2153-03-85/15.06.2022г.
е издадено от компетентен орган – директора на ТП на НОИ, в чиито правомощия
съгласно чл.117, ал.1, т.2, буква „а“ от КСО е произнасянето по жалби срещу
разпореждания за отказ [за отпускане на пенсии]. Потвърденото с обжалваното
решение разпореждане за отказ също е постановено от материално и териториално
компетентен орган по чл.98, ал.1, т.1 от
КСО – ръководителят на „ПО“ при ТП на
НОИ – Варна. Обжалваното решение е постановено при липса на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същото е
мотивирано и съдържа ясно и точно изложение на фактическите и правни основания,
въз основа на които е прието, че заявителят не отговаря на изискванията за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.
Обжалваното решение обаче е постановено при
неправилно тълкуване и приложение на материалния закон, като съображенията на
настоящия състав са следните:
Съгласно чл.68, ал.3 от КСО лицата, които
не са придобили право на пенсия по предходните алинеи придобиват това право при
навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15
години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Между страните не се спори, че към датата
на подаване на заявлението – 31.05.2022г., жалбоподателят има навършени 66г. 8м.
23д и положен в България осигурителен стаж от трета категория 16г. 00м. 09д, в
това число 02г. 01м. 21д. наборна военна служба.
Спорът между страните е правен и е формиран
по въпроса дали времето на наборната военна служба представлява „действителен
стаж“ и следва ли да бъде съобразено при преценката за правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО?
Съгласно §1, т.12 от ДР на КСО (нова - ДВ,
бр.107 от 2014г., в сила от 01.01.2015г.), „действителен стаж“ е
действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето,
през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително
осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е
подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски.
Неправилно както ръководителят „ПО“ при ТП
на НОИ-Варна, така и директорът на ТП на НОИ – Варна са приели, че по отношение
на наборната военна служба положена от жалбоподателя в периода 14.09.1973г. –
04.11.1975г., разпоредбата на § 1, т.12 от ДР на КСО е приложима. Разпоредбата
е в сила от 01.01.2015г. и е материалноправна, поради което и доколкото не
ѝ е придадена изрично обратна сила, съгласно чл.14 от ЗНА, има действие
само за напред, но не и за процесния период, и с нея не може един вече признат
за пенсиониране действителен осигурителен стаж да не бъде зачетен - вж.
Решение на ВАС № 15736/17.12.2018г. по адм.д. № 2410/2018г.
Съгласно чл.9, ал.7 КСО за осигурителен
стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна
алтернативна служба, който стаж по нормата на чл.44 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/ се определя от трета категория досежно времето на
наборната военна служба и времето за обучение на курсанти и школници след
навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния
род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени.
Видно от Удостоверение обр.1 № ***/10.02.2021г.
на Държавна агенция „Архиви“, Дирекция „Държавен военноисторически архив“ –
Велико Търново, през периода 14.09.1973г. – 04.11.1975г., жалбоподателят е бил
на наборна военна служба в частите на Българската армия.
Съгласно материалноправната норма, която е
действала по време и е регулирала отношенията свързани с наборната военна
служба – чл.81 от Правилника за прилагане на Закона на пенсиите /отм., бр.21 от
17.03.2000г., в сила от 01.01.2000г./, зачита се за трудов стаж от трета категория
изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и
школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за
съответния род войски съгласно действащото законодателство. В този смисъл е и
чл.9, ал.7 от КСО и чл.44, ал.1 от НПОС.
Съгласно §9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето,
което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за
осигурителен стаж по този кодекс.
След като стажът е положен при действието
на чл.81 от ППЗП /отм./, предвид § 9, ал.1 от ПЗР на КСО времето на наборната
военна служба на жалбоподателя – 14.09.1973г. - 04.11.1975г., следва да се
признае за целите на чл.68, ал.3 от КСО, т.к. се касае за трудов стаж, положен
до 31.12.1999г. съгласно действащите тогава разпоредби – така в Решение на ВАС №
1733/23.02.2022г. по адм.д. № 9956/2021г.; Решение на ВАС
№ 2401/15.03.2022г. по адм.д. № 10914/2021г.; Решение на ВАС № 6611/02.06.2021г.
по адм.д. № 4442/2021г.; Решение на ВАС № 14517/24.11.2020г. по адм.д. №
6444/2020г.; Решение на ВАС № 12404/07.10.2020г. по адм.д. № 6255/2020г.; Решение
на ВАС
№ 6234/24.04.2019г. по адм.д.№ 1300/2019г.; Решение на ВАС № 15446/11.12.2018г.
по адм.д. № 6749/2018г.; Решение на ВАС № 9471/17.07.2017г. по адм.д. №
7470/2016г.
Отделно, както е приел ВАС в Решение №
11681/03.10.2018г. по адм.д.
№ 10591/2017г., към военната служба е неприложимо разграничението за
действителен и недействителен осигурителен стаж, а същата следва да бъде зачетена
само като действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, т.12 от ДР на КСО,
вр.чл.68, ал.3 от КСО.
С оглед изложеното, неправилно с
Разпореждане № **********/15.04.2022г. и потвърждаващото го Решение № 2153-03-85/15.06.2022г.
на директора на ТП на НОИ е прието, че прослуженото от жалбоподателя време на
наборна военна служба не следва да се зачита за действителен осигурителен стаж.
Тъй като към датата на подаване на заявлението жалбоподателят има навършени
66г. 8м. 23д и общо положен в България осигурителен стаж от трета категория - 16г.
00м. 09д, неправилно е прието, че спрямо него не са изпълнени условията по
чл.68, ал.3 от КСО.
По така изложените съображения обжалваното
решение следва да се отмени, а преписката да бъде върната на административния
орган за ново произнасяне, при съобразяване с указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Предвид изхода на спора на основание
чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в
производството разноски, които съгласно представен списък по чл.80 от ГПК са в
размер на 350,00лв. за адвокатски хонорар, изплатени в брой съгласно представения
договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, Варненският
административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-03-85/15.06.2022г. на директора на
ТП на НОИ-Варна, с което е отхвърлена жалбата с вх.№ 1012-03-316/26.05.2022г. на
А.А.К., ЕГН: **********,***,
срещу Разпореждане № **********/15.04.2022г. на ръководител „ПО“ при ТП - Варна
на НОИ, с което на основание чл.68, ал.1-3 му е отказано отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ВРЪЩА преписката на длъжностното лице по чл.98, ал.1,
т.1 от КСО при ТП на НОИ-Варна, за ново произнасяне по заявление за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж вх.№ ****-03-1315/31.05.2022г., подадено
от А.А.К.,
ЕГН: **********, при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен
институт - гр.Варна да заплати на А.А.К., ЕГН: **********,***, разноски за производството в размер на 350 (триста и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Административен съдия: