Р Е
Ш Е Н
И Е
№.
гр. Габрово 14.10.2020
год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Габровският окръжен съд в публично заседание на втори
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА
ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
БЛАГОВЕСТА
КОСТОВА
при секретар Б. Михова и прокурора Жени Шикова, като разгледа
докладваното от съдията Костова ВНОХД № 51 по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е
образувано по жалба на адв. Г.М. от ГАК в качеството му на
служебен защитник на подсъдимия Б.Б. срещу Присъда № 231 от 17.06.2020 г., постановена по НОХД № 443 по
описа за 2020 г. на РС - Габрово.
С горната присъда, Габровски
районен съд е признал подсъдимия Б.Б. за виновен в това, че за времето от
02.01.2020 г. до 03.01.2020 г. в гр. Габрово, от магазин
„Нивен”, находящ се на улица „Орловска” № **, при условията на опасен рецидив,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот /счупване на
стъкло на врата и врата на метална каса/, чрез използване на технически
средства /чук, отвертка и клещи/, отнел чужди движими вещи – паричната сума от
8083,69 лева и ваучери за храна на стойност 46 лева, всичко на обща стойност
8129,69 лева от владението на „НИК-92-НК-2010” ЕООД гр. Габрово, без съгласието
на управителя и собственик на капитала на дружеството Н.И.К. от гр. Габрово, с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196
ал.1 т.2 във вр. с чл. 195 ал.1 т. 3 и 4 във вр. с чл. 194 ал.1 във вр. с чл.
29 ал.1 б. А и Б от НК и на основание
чл.58а ал.1 от НК, Б. е осъден на четири години лишаване от свобода,
като съдът е постановил наложеното наказание да се изтърпи при първоначален
строг режим.
На осн. чл. 59 ал.1 т.1 от НК
съдът е приспаднал при изпълнение на наказанието лишаване от свобода, времето,
през което подсъдимия Б.А.Б. е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, считано от 26.02.2020 г. до
привеждане в изпълнение на настоящата присъда.
На подсъдимия са възложени
направените по делото разноски.
В законният срок присъдата е
обжалвана от адв.
М. в качеството му
на служебен защитник на подсъдими Б., досежно размера на наложеното наказание.
Според клиента му, наложеното наказание е прекомерно голямо и прави искане
обжалваната присъда да бъде изменена и на подсъдимия да му се намали наложеното
наказание.
Подсъдимият Б. се явява лично
пред настоящата инстанция и моли да му бъде намален размера на наложеното
наказание. Б. изразява съжаление за стореното и обяснява деянието си с нуждата
от пари, за да отиде да работи в Атина.
Адв. М. поддържа подадената жалба,
като излага доводи в подкрепа на становището му, че наложеното наказание е
прекомерно високо с оглед конкретното деяние и личността на подсъдимия. Като
смекчаващи вината обстоятелства сочи младата възраст на Б., неговото слабоумие
и това, че същият е израснал в детски дом и, че има мечта да работи в цирк,
което го е мотивирало да извърши кражба и да замине в Атина, за да работи в
цирк.
Представителят на Габровска
окръжна прокуратура оспорва жалбата. Счита, че присъдата на РС - Габрово по отношение размера на
наложеното наказание е мотивирана и същата, като правилна и законосъобразна
следва да бъде потвърдена.
Въззивният съдебен състав, след
като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна
проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за
установено следното:
Атакуваната присъда на РС - Габрово е постановена по реда на глава 27 от НПК, въз
основа на искане, направено от подсъдимия и неговия защитник адв. М.. При
провеждане на предварителното изслушване на
подсъдимия, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, той признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Първоинстанционния съд е
констатирал, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, след което е обявил, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от подсъдимия
самопризнания по чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползуват при постановяване на
присъдата, без да се събират доказателства за същите факти.
Районният съд, като е съобразил
разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК, е приел за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното
самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани на предварителното
производство, които ги потвърждават и сочат на категоричния извод, че
подсъдимия е извършил престъплението за
което е предаден на съд. Налице е съответствие между признатите факти и
фактическите положения, изложени в мотивите с оглед изискванията на чл. 305,
ал.3 НПК.
Първоинстонционният съд е
извършил необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като
правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция
възприема.
На основание приетата за установена фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че подсъдимия Б., както от обективна, така и от
субективна страна при форма на вина пряк умисъл е осъществил състава на
престъплението по чл. 196 ал.1 т.2 във вр. с чл. 195 ал.1 т. 3 и 4 във вр. с
чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б. А и Б от НК, за което го е признал за виновен.
Първоинстанционният
съд е определил на подсъдимия Б. наказание от шест години лишаване от свобода и
съобразявайки разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК е намалил с една трета така
определеното наказание лишаване от свобода, като е наложил на Б.Б. наказание от четири година
лишаване от свобода. При преценка на вида и размера на наложеното наказание
законосъобразно РС -
Габрово е
отчел, като отегчаващи вината обстоятелства високата степен на обществена опасност
на подсъдимия, който многократно е осъждан за тежки умишлени престъпления и
само няколко дена след последното му излизане от затвора е извършил
престъплението предмет на настоящото дело. Като отегчаващо вината обстоятелство
съдът е отчел и високата степен на обществена опасност на конкретното
престъпление, определяща се от високата стойност на предмета на престъплението.
Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчете и тежкото материално и
социално положение на Б., който е сравнително млад човек, след излизането му от
затвора няма социална подкрепа и следва сам да се грижи за прехраната си. Като
смекчаващо вината обстоятелство следва да се приеме и установеното от
заключението на вещото лице Г. по изготвената съдебно-психиатрична експертиза –
страдания на личността на Б. представляващо лека степен на умствена
изостаналост /средна дебилност/, което безспорно влияе върху възможността му да
контролира желанието си за противоправно поведение.
Въззивният съд,
преценявайки сравнително младата възраст на подсъдимия, фактът, че същия е с
лека умствена изостаналост и възможността за в бъдеще да се поправи и
превъзпита, счита, че въпреки наличния баланс между смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, наложеното му наказание от четири години лишаване от
свобода, определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства ще постигне
целите на личната и генерална превенция. Първоинстанционния съд е съобразил разпоредбата
на чл.57 ал.1, т.2, б.”в” от ЗИНЗС, като е определил първоначален строг
режим за изтърпяване на наказанието и правилно е приложил на чл.59 ал.1 т.1 от НК, като е зачел при изпълнението времето през което Б. е бил задържан под стража.
При извършената служебна проверка
на присъдата, на основание чл.314 от НПК, въззивният съд не установи при
постановяването й да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до нейното отменяване и същата следва да бъде потвърдена,
като правилна и законосъобразна.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 231 от 17.06.2020
г. постановена по НОХД № 443 по описа за 2020 г. на Габровски районен съд, на
осн. чл.338 от НПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
За
изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.