№ 139
гр. Пловдив, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000967 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260390 от 11.10.2021 г.,постановено по т.д.№510/2020 г. по описа на
Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав,е осъден ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“, с ЕИК ....,със
седалище и адрес на управление гр.С., пл.“П.“ № 5 да заплати на осн. чл.432 от КЗ на
ГЮЛФ. Р. В. с ЕГН ********** от гр.А., ул.“Е.П.“ № 2 следните суми:
-75 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, преживени болки и
страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 25.11.2019 г. около 17:15 ч. в гр.А., когато на
пешеходната пътека на ул.“К.Б.“ до № 24 водачът на лек автомобил, марка „М.“, модел „...“
с рег.№ ...-Н.М. блъска пресичащата в това време ищца, като й причинява следните телесни
увреждания, а именно: контузия на гръдния кош и корема със счупване на кръстцовата кост
вдясно и страничния десен израстък на пети поясен прешлен, излив на кръв
ретроперитонеално – около счупените кости, без засягане на органите в коремната кухина,
кръвонасядания по гърба, деколман (отлепване на кожата) на дясното бедро;
- 600 лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди –
заплатени потребителски такси за болничен престой; заплатени медицински услуги –
преглед, смяна на превръзка; закупуване на предписани лекарства; закупуване на
медицински изделия и консумативи, санитарни материали, памперси, бельо и дрехи за
еднократна употреба, чаршафи за еднократна употреба, нощни пелени, стерилни
превързочни материали и ръкавици, храна в болничното заведение, съгласно представени
1
касови бонове, ведно със законната лихва върху двете обезщетения, начиная от 16.03.2020 г.
до окончателното изплащане, като са отхвърлени предявените искове до пълните им
претендирани размери, като неоснователни.
Със същото решение е осъдено ответното дружество „ ЗАД „Б.В.И.Г.“, с ЕИК .... да
заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 3024 лева съразмерно на уважената част от
исковете, както и сумата от 621.93 лева заплатени от бюджета на съда възнаграждения на
назначените по делото експертизи,а на адвокат М.И. Д. с ЕГН **********, член на от САК
С., с адрес на кантората гр. С. бул. Д-р Г.М. Д. № 57, офис 215,ответното дружество е
осъдено да заплати сумата от 2798 лева на осн. чл.38, ал.2 от ЗА,представляваща
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете, ведно с дължимото
ДДС върху сумата.
И на следващо място,с решението от 11.10.2021 г. ищцата ГЮЛФ. Р. В. с ЕГН
********** е осъдена да заплати на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“, с ЕИК .... сумата от 279.65
лева направени деловодни разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на ищцата в
първоинстанционното производство-ГЮЛФ. Р. В. с ЕГН **********,подадена чрез
пълномощника й адв. М.Д.,против частта на решение №260390 от 11.10.2021 г.,постановено
по т.д.№510/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав,с която
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,е отхвърлен за
разликата над уважения размер от 75 000 лв. до пълния предявен размер от 180 000 лв.,ведно
със законната лихва от датата на уведомлението до ответника-16.03.2020 г.,както и против
частта,с която предявеният иск за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 600
лв.,ведно със законната лихва от датата на уведомлението до ответника-16.03.2020 г.,до
пълния предявен размер от 1122,27 лв.
Жалбоподателката счита първоинстанционното решение в обжалваните му части за
неправилно,незаконосъобразно и необосновано,излагайки доводи за това във въззивната си
жалба.Поддържа довода,че първоинстанционният съд неправилно и в разрез с принципа за
справедливост,произтичащ от разпоредбата на чл.52от ЗЗД,е определил в своето решение
размера на обезщетението за неимуществени вреди.Намира този размер за
несправедлив,занижен и неспособен да репарира търпените от нея вреди в относително
пълен обем,каквото според нея е изискването на закона.Развива още и аргументи за
несъобразеност на определения размер на същото обезщетение с обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите и в тази връзка-
за несъблюдаването като ориентир на съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент.Жалбоподателката счита,че в
обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил и взел предвид само една част от
установените по делото обективни обстоятелства,имащи отношение към определяне размера
на обезщетението,като друга част неправилно е приел,че не съществуват или изобщо не е
обсъдил и не е кредитирал при постановяване на решението си.Посочва кои са
обстоятелствата,които според нея са от значение за определяне размера на обезщетението,но
2
не са били обсъдени и взети предвид от съда.В контекста на изложеното,жалбоподателката
твърди още,че съдът не е обсъдил и анализирал в цялост тежестта на причинените й от
процесното ПТП травми,вида и характера на уврежданията,физическите и психологически
последици от тях.Твърди,че в обжалваното решение съдът неправилно не е анализирал в
цялост и съответно не е кредитирал /без да сочи причина/ изслушаните свидетелски
показания,от които се виждало какви са болките и страданията,претърпени от ищцата при
дългия й лечебен и оздравителен период,неудобствата и промените в психиката й,както и
терзанията и душевните й страдания,търпени от нея и до настоящия момент,вследствие на
причинените й увреждания.Счита още,че обезщетението за неимуществени вреди е
определено и в разрез с практиката на съдилищата,в това число и на ВКС,при сходни казуси
и травми.Обобщено,предвид изложените в жалбата аргументи,жалбоподателката счита,че
първоинстанционният съд неправилно и необосновано е отхвърлил иска й за
неимуществени вреди за сумата над 75 000 лв. до предявения размер от 180 000 лв.
Освен това,жалбоподателката поддържа,че от обжалваното решение не става ясно
как съда е достигнал до извода за частична основателност на иска за имуществени
вреди,като го е уважил само до размера от 600 лв.,а за разликата до пълния предявен размер
от 1122,27 лв. го е отхвърлил.
И въз основа на всички изложени в жалбата аргументи,жалбоподателката Г.В.,чрез
пълномощника си адв. М.Д.,моли да бъде отменено решение №260390 от 11.10.2021
г.,постановено по т.д.№510/2020 г. по описа на ОС-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав,в частта,с
която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 75 000
лв.,ведно със законната лихва от датата на уведомлението до ответника-16.03.2020 г.,до
пълния предявен размер от 180 000 лв. и в частта,с която предявеният иск за имуществени
вреди е отхвърлен за разликата над 600 лв.,ведно със законната лихва от датата на
уведомлението до ответника-16.03.2020 г.,до пълния предявен размер от 1122,27 лв. и да
бъде постановено друго решение,с което да се уважи иска за неимуществени вреди за сумата
от 180 000 лв.,ведно със законната лихва от датата на уведомлението-16.03.2020 г.,както и да
се уважи иска за имуществени вреди за сумата от 1122,27 лв.,ведно със законната лихва от
датата на уведомлението-16.03.2020 г.,до окончателното изплащане на сумите.Претендира и
разноски,ключително и адвокатско възнаграждение,определено на основание чл.38,ал.2 във
вр. с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът по жалбата /ответник и по процесните искове/-“З.Е.А.Д.
„Б.В.И.Г.““ЕАД-гр.С. с ЕИК .... е подало в законния срок писмен отговор на въззивната
жалба,с който е оспорил същата като неоснователна.Изразил е становище,че счита
първоинстанционното решение за правилно,законосъобразно и постановено при
съобразяване на събрания по делото доказателствен материал.Конкретни доводи в тази
насока въззиваемото дружество развива в отговора си.Моли въз основа на тях да бъде
постановено решение от въззивната инстанция,с което да се потвърди решението на
първоинстанционния съд в обжалваните части и да бъдат присъдено на дружеството
юрисконсултско възнаграждение в минималния определен от закона размер от 100 лв.
3
От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция,не са
представени и писмени доказателства с жалбата и съответно-с отговора на същата.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателката оплаквания,а също и със събраните по делото
доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо
правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в съответно обжалваните му
части,а и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 ГПК.Ето
защо процесната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално
допустимо в обжалваните му части.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията във въззивната жалба,както и събраните
по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№510/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав ищцата-
настояща жалбоподателка ГЮЛФ. Р. В. е предявила срещу „ ЗЕАД „Б.В.И.Г.““ЕАД с ЕИК
.... обективно съединени осъдителни искове по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на следните
суми:
-сумата от 180 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,търпени
болки и страдания,причинени на ищцата вследствие на ПТП, настъпило на 25.11.2019 г.
около 17:15 ч. в гр.А. и причинено виновно от лицето Н.М. като водач на лек автомобил,
марка „М.“, модел „...“ с рег.№ ...;
-сумата от 1122,27 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от ищцата вследствие на същото ПТП, както следва:
127,60 лв.-съгласно представени фактури и касови бонове – заплатени потребителски
такси за болничен престой;
56 лв. – съгласно представен касов бон – заплатени медицински услуги- преглед,
смяна на превръзка;
453,72 лв. за закупуване на предписани лекарства;
484,95 лв. за закупуване на медицински изделия и консумативи, санитарни материали,
памперси, бельо и дрехи за еднократна употреба, чаршафи за еднократна употреба,
4
нощни пелени, стерилни превързочни материали и ръкавици, храна в болничното
заведение, съгласно представени касови бонове,
ведно със законната лихва върху двете обезщетения, начиная от 16.03.2020 г.-
датата,на която ответното дружество е уведомено от увреденото лице за настъпване на ПТП
и е поискано заплащане на обезщетение от застрахователя,до окончателното изплащане на
обезщетенията.
Исковете са основани на следните твърдения:
Ищцата твърди,че на 25.11.2019 г.,около 17.15 часа в гр.А.,на пешеходна пътека на
ул.“К.Б.“ до 24,водачът на лек автомобил марка „М.“,модел „...“ с рег.№....-Н.М.,не
пропуснал пресичащата по пешеходната пътека пешеходка Г.В.-ищцата по делото,и я
блъснал,вследствие на което й е причинил описаните в шест пункта на исковата молба
телесни увреждания.Твърди още,че по случая е бил съставен констативен протокол за ПТП
с пострадали лица №20 от 25.11.2019 г. и е било образувано ДП №916/2019 г. по описа на
РУ-А.,което към момента на подаване на ИМ не е било приключило.Изложила е и
твърдения за проведено лечение на получените вследствие на процесното ПТП травми,като
в тази връзка е заявила,че при проведеното болнично лечение за периода 25.11.2019 г.-
06.12.2019 г. й е била извършена тежка коремна операция по спешност още с приемането й
на 26.11.2019 г.,след което е била приведена в КАИЛ към УМБАЛ „С.Г.“-гр.П.,било е
необходимо преливането на кръв поради голямото количество кръвозагуба,а на 28.11.2019 г.
е била подложена на нова операция,при която е извършена ексцизия,дренаж и капитонаж на
деколман на дясно бедро.След това,както ищцата твърди,била приета отново по спешност в
посочената болница за периода 06.01.2020 г.-24.01.2020 г.,тъй като травматичната рана на
десния й крак прогресивно нараснала,с наличие на гноевидна секрецияи подутина,ищцата
била с повишена температура и нетърпими болки в крака.Имала и некротична тъкан на
крака и отново била оперирана по спешност,като се ревизирала раната на дясното бедро и
били извършени описаните в ИМ действия,поставена била и превръзка,сменяща се
ежедневно.През посочения период,според твърденията на ищцата,й била извършена и нова
коремна операция,както и нова поредна операция на раната на десния крак-на датата
22.01.2020 г.,при която отново се извършила некректомия на ръбцовите некрози,щателна
хемостаза и антисептична обработка на раната и била поставена стерилна
превръзка,сменяща се ежедневно.
Ищцата твърди също,че лечението й е продължило в домашни условия,назначен й
бил строг постелен режим,продължил през първите шест месеца,а към момента на подаване
на ИМ тя се опитвала да се придвижва на кратки разстояния само вкъщи с
проходилка.Твърди,че към посочения момент все още е обслужвана от близките си за своите
ежедневни и битови нужди,през първите 6 месеца е била изцяло на грижата на своите деца
при домашното си лечение,не можела да се самообслужва,необходима й била чужда помощ
за всички битови нужди,а и продължава да изпитва силни болки в областта на корема и
гръдния кош,таза и дясното бедро,както и затруднения с придвижването.Заявява,че основно
е на постелен режим,тъй като болките са силни и движенията допълнително създават нови
болки и затрудняват зарастването на травмите и раните,както и че страда,притеснена
е,трудно заспива,сънува кошмари,страхува се да се вози на автомобил,изпитва страх и при
пресичане и преминаването на превозни средства.Произшествието се отразявало негативно
на психическото й състояние,спомена за катастрофата бил свързан с тежки негативни
преживявания,същата променила ежедневието й и възпрепятствала всичките й ежедневни
5
работи,спирала я от работа.От енергична и работеща възрастна жена,ищцата се затворила в
себе си,често плачела,дори без причина,била изнервена,страхувала се и за своето бъдеще
дали ще се възстанови напълно,кога ще може отново да ходи,да бъде самостоятелна,нямала
желание и не общувала почти с никого,освен с децата си,които я обслужвали във всички
битови нужди.Обобщено,ищцата твърди,че в резултат на претърпяното ПТП са й причинени
неимуществени вреди,изразяващи се в търпени болки и страдания.
Твърди освен това,че вследствие на процесното ПТП е претърпяла и имуществени
вреди в общ размер от 1122,27 лв.,конкретизирани като отделен размер и вид в уточняваща
молба с вх.№261626 от 10.09.2020 г. и описани по-горе в настоящото решение.
Друго релевантно за спора твърдение,изложено в ИМ,е че към момента на
настъпване на процесното ПТП,за водача на горния лек автомобил е налице валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно
дружество,обективирана в застрахователна полица №......,валидна до 17.11.2020 г.,която
застраховка покрива вредите,за които виновния водач отговаря съгласно българското
законодателство.Сочи още,че на 16.03.2020 г.,с молба вх.№1176,ищцата е подала пред
ответника-застроховател претенция за изплащане на обезщетение за търпените от нея
имуществени и неимуществени вреди,както и че по тази претенция била образувана
преписка,но до момента на подаване на процесната ИМ ответникът не й е заплатил
обезщетение за същите вреди и дори с писмо изх.№П 00650 от 07.07.2020 г. я уведомил,че
отказва плащането на обезщетение поради липса на влязъл в законна сила акт за вина.При
тези твърдения ищцата е посочила,че има правен интерес от завеждане на процесното дело
срещу ответника-застраховател.
Ответникът е подал в законния срок писмен отговор на ИМ,с който е оспорил
исковете изцяло.От обстоятелствата е заявил,че не оспорва само заявяването на искане пред
него от ищцата за изплащане на застрахователно обезщетение,както и наличието на валидна
и действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по отношение на
горния лек автомобил.Оспорил е наличието на предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност на застрахования,а оттам и на функционално обусловената от нея отговорност
на застрахователя..В частност ответникът е оспорил наличието на вина или виновно
поведение от страна на сочения от ищцата делинквент,както и нарушаването от него на
правилата за движение по пътищата,а също и наличието на причинно-следствена връзка
между действията на лицето Н.М. и настъпването на събитието и телесните увреждания на
ищцата.Оспорил е и иска за имуществени вреди с аргументи,изложени в отговора на ИМ и в
частност е оспорил извършването на описаните от ищцата разходи.Заявил е и възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата по съображения,изложени в същия
отговор.Оспорил е и твърдението на ищцата,че в резултат на пътния инцидент същата е
загубила съзнание и че в резултат на получени травми в областта на главата при ищцата се
наблюдава главоболие,световъртеж,гадене и често повръщане.Оспорил е и твърдението,че в
периода 15.01.2020 г. до 19.01.2020 г. ищцата е хоспитализирана поради последствия и
вреди,причинени й от процесното ПТП,както и че в периода от 06.01.2020 г. до 24.01.2020 г.
й е била извършена повторна коремна операция.Заявил е и възражение,че иска за
неимуществени вреди е недоказан и по размер,а от друга страна-че претендирания размер е
силно завишен.В отговора си ответникът е изложил и аргументи и срещу акцесорната
претенция на ищцата за заплащане на лихви върху претендираните обезщетения.
В допълнителната ИМ ищцата е изложила контра аргументи срещу заявените в
6
отговора на ответника оспорвания и възражения.Изложила е и ново твърдение за това,че
срещу водача Н.В.М.,причинил процесното ПТП,е било образувано по повод на същото
произшествие НОХД №722/2020 г. по описа на РС-А.,което е приключило със споразумение
и от същото споразумение било видно,че водачът се е признал за виновен за извършеното от
него престъпление и нанесените на ищцата телесни увреждания.В тази връзка ищцата е
изложила аргумента,че сключеното по наказателното дело споразумение,одобрено от
съда,има последиците на влязла в сила присъда,която съгласно чл.300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд,разглеждащ гражданско-правните последици от
деянието,относно това извършено ли е то,неговата противоправност и виновността на
дееца.В допълнителната си ИМ ищцата е изложила твърдение и за това,че и към момента
на подаването на същата молба продължават болките и страданията от травматичните
увреждания,причинени й при процесното ПТП,както и че травмите ще останал за цял живот
и при повечето от тях пърно възстановяване не може да настъпи.В тази връзка ищцата се е
позовала на издадено й експертно решение №4415 от 06.10.2020 г. на ТЕЛК към УМБАЛ
„П.“,от което било видно,че вследствие на причинените й от процесното ПТП травматични
увреди,на ищцата е определена 30 % намалена работоспособност-пожизнено.В
допълнителната ИМ ищцата е оспорила изцяло като неоснователни и твърденията на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от нея.Като цяло,ищцата е оспорила
като неоснователни всички възражения на ответника срещу исковете,изложени в отговора
на ИМ.
В отговора на допълнителната ИМ ответникът е заявил,че с оглед представения със
същата молба протокол от 23.09.2020 г.,с който е постигнато споразумение относно вината
на застрахования водач,ответникът оттегля възражението си,че транспортното
произшествие,при което е пострадала ищцата,не се дължи на виновното и противоправно
поведение на застрахования водач-Н.М..Заявил е,че оттегля и възраженията си по
отношение на доказателствената стойност на изготвения констативен протокол за
ПТП,огледен протокол и фотоалбум.Заявил е,че поддържа твърдението си,че част от
уврежданията,предмет на исковата молба,не са търпени от ищцата,както и че поддържа
заявеното възражение за принос на ищцата за настъпване на вредоносния резултат,както и
възраженията си по отношение на размера на предявените искове.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за доказан фактическия
състав на предявените искове по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по чл.432,ал.1 от КЗ,счел е за
неоснователно заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от ищцата,но като краен резултат е приел исковете за частично основателни по
размер,като е уважил иска за неимуществени вреди до размера от 75 000 лв.,а иска за
имуществени вреди-до размера от 600 лв.,ведно със законната лихва върху тези
суми,считано от датата 16.03.2020 г. до окончателното им изплащане.За разликата над
посочените размери до пълните предявени размери исковете са приети за неоснователни и са
отхвърлени като такива с първоинстанционното решение и процесната въззивна жалба на
ищцата Г.В. касае именно тази отхвърлителна част на решението.
Като се има предвид,че до уважените размери на исковете първоинстанционното
решение не е обжалвано,а и като се отчетат изложените във въззивната жалба
оплаквания,настоящият съд счита за безспорна във въззивното производство установената
от първоинстанционния съд фактическа обстановка и приетите правни изводи относно
наличието на елементите от фактическия състав на предявените искове за ангажиране
7
отговорността на ответника по тези искове спрямо предявилата ги ищца.В този контекст
въззивният съд приема,че с първоинстанционното решение правилно е установено
настъпването на процесното ПТП от 25.11.2019 г.,както и виновното му и противоправно
причиняване от лицето Н.М. като водач на лек автомобил „....“ с рег. №.... и причиняване
вследствие на това на телесни увреждания на ищцата,в което отношение е налице и влязло в
законна сила споразумение на наказателния съд,признаващо вината на същото лице и
имащо характера на влязла в сила присъда,задължителна съгласно чл.300 от ГПК за
гражданския съд,разглеждащ гражданските последици от деянието,относно това дали е
извършено деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.Правилно е прието,а
и е изначално безспорно между страните и това,че за увреждащия лек автомобил,към
момента на настъпване на процесното ПТП,е имало действаща и валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите,сключена в ответното застрахователно
дружество и обективирана в застрахователна полица №......,валидна до 17.11.2020
г.Правилно още е прието,че вследствие на причинените й при процесното ПТП телесни
увреждания,ищцата е претърпяла имуществени и неимуществени вреди и като краен
резултат-че са налице всички елементи от фактическия състав на предявените искове по
чл.432,ал.1 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника по тези искове спрямо
ищцата,като тази отговорност-до уважените размери на исковете,е безспорна пред въззивния
съд,както по-горе се отбеляза,имайки предвид,че първоинстанционното решение до същите
размери не е обжалвано.А в частност,липсата на жалба от страна на ответника,налага извода
за неоспорване изводите на първоинстанционния съд за недоказаност и неоснователност на
заявеното от същия ответник възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата,така че в настоящата инстанция същото възражение няма да бъде подлагано на
повторна преценка и анализ.
Отчитайки оплакванията,поддържани във въззивната жалба,спорни пред настоящата
инстанция остават въпросите за размера на дължимите на ищцата обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди и във връзка с първопосочените вреди-спорни остават
въпросите за степента и тежестта на вредите,както и за тяхната продължителност и като
цяло,спорно е доколко първоинстанционният съд правилно е определил размера на
обезщетението за неимуществени вреди от гледна точка на принципа за справедливост по
чл.52 от ЗЗД,вида и характера на уврежданията,физическите и психологически последици от
тях за ищцата.Това са основните въпроси,по които въззивният съд дължи преценка с
настоящото решение и в тази връзка приема следното:
Назначените по първоинстанционното дело единична и повторна тройна съдебно-
медицински експертизи,изготвени на база представена по делото медицинска
документация,установяват,че вследствие на процесното ПТП са били причинени на ищцата
следните телесни увреждания:контузия на гръдния кош и на коремната стена,счупване на
кръстцовата кост в дясно и на страничния десен израстък на 5-ти поясен прешлен,излив на
кръв ретроперитонеално-около счупените кости,без засягане на органите в коремната
кухина,кръвонасядания по гърба,деколман /отлепване на кожата/ на дясното
бедро.Допълнително,само от тройната СМЕ-за,при съобразяване на представена след
изготвянето на единичната експертиза медицинска документация,приета като доказателство
по делото,е установено още,че на ищцата е била причинена и повърхностна травма на
главата,както и че вследствие на процесното ПТП е възникнал хемоперитонеум-наличието
на кръв в перитонеалната кухина,който обикновено се класифицира като спешна
хирургична диагноза и в повечето случаи е необходима спешна лапаротомия за
8
установяване и контролиране на източника на кървенето.Както е видно от последната
експертиза,по време на първата хоспитализация на ищцата,отношение на травмите на
коремната стена,долната част на гърба и таза,доВ. до хемоперитонеум и
ретроперитонеалния /задперитонеален/ хематом, е проведено оперативно и консервативно
медикаментозно лечение,включително и кръвопреливане,а по отношение на счупването на
сакрума /клиновидна кост в долната част на гръбначния стълб или т.нар. кръстцова кост/ и
на десния страничен израстък на пети поясен прешлен е проведено консервативно лечение-
покой и симптоматично медикаментозно лечение.По отношение на травматичния деколман
на дясно бедро първоначално е започнато консервативно медикаментозно лечение,а след
около 50-55 часа от началото на хоспитализацията е било взето решение и е проведено
оператовно лечение.Както се сочи взаключението на тройната СМЕ-за,ищцата е била
изписана от болницата след 11 дневен престой с подобрение и трайно афебрилна,като са й
били назначени контролни прегледи и наблюдение от ортопед.След първата
хоспитализация,ищцата трикратно е била хоспитализирана в периода 06.01-24.01.2020 г. в
Първа клиника по хирургия,като по повод на усложнение с вторична инфекция /флегмон/ на
травматичния деколман на дясното бедро й е било проведено оперативно и консервативно
медикаментозно лечение.Вещите лица от същата експертиза сочат,че наличието на хематом
в задперитонеалното пространство,излив на кръв в перитонеалната кухина,заедно с
травматичният деколман на дясно бедро,по съвкупност са доВ. до спад в хематологичните
показатели са доВ. до разстройство на здравето,временно опасно за живота на ищцата и са
наложили компенсиране на кръвозагубата с обменозаместващи и кръвни продукти 2445
мл.Сочат още,че за срока на възстановяване и зарастване на раните и счупванията в рамките
на 102 месеца,ищцата е изпитвала физическа болка,като в първите 7-14 дни болката е била с
по-голям интензитет,за което е получавала обезболяващи медикаменти.След зарастване
получените травматични увреждания,според вещите лица,не предполагат наличие на болка
за в бъдеще.Счупването на непречния израстък на поясен прешлен причинява трайно
затрудняване на движението на снагата,което се възстановява за около 1,5-2 месеца,а
счупването на кръстцовата кост причинява трайно затрудняване на движението на снагата и
на долните крайници,което се възстановява за около 2-8 месеца,съгласно данните от
заключението на тройната СМЕ-за.От същата се установява и това,че големите мекотъканни
увреждания,каквото е травматичният джоб от размачкани тъкани и кръв на дясното
бедро,усложнен на по-късен етап от гнойна инфекция,също причиняват трайно
затрудняване на движението на съответния крайник.При извършения преглед на ищцата при
изготвяне на едноличната СМЕ,осъществен на 16.04.2021 г.,т.е. около пет месеца след
процесното ПТП,е констатирано добро общо състояние на същата и наличието на
възстановяване от травмите.Наред с това,при извършен на ищцата преглед за опраделяне на
процент нетрудоспособност от ТЕЛК,е прието,че за понесената от ищцата политравма,без
данни за остатъчен функционален дефицит,не се следва процент.При последващ,осъществен
на датата 07.09.2021 г.,преглед на ищцата,вещите лица са установили белези от
оперативната интервенция на същата в областта на дясното й бедро,като ищцата се
придвижва сама,но е налице леко накуцване при движение.В тройната експертиза обаче е
отразена констатацията,че ищцата има придружаващи увреждания на междупрешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия двустранно
потвърдено от консултация с невролог и направена електроневрография.И както сочат
вещите лица от същата експертиза,това придружаващо заболяване на ищцата,което няма
връзка с процесното ПТП,дава оплакванията,съобщени от пострадалата при прегледа,т.е.
следва да се приеме,че и лекото накуцване на ищцата се дължи именно на придружаващото
9
заболяване,а не на получените от процесното ПТП травми.Наличните белези на ищцата в
областта на дясното й бедро не са телесна повреда,както се сочи в тройната СМЕ,защото са
извършени от лекари във връзка с методиките на оперативното лечение.Посочено е още,че
не са налице остатъчни последици-функционални и/или белези при ищцата от претърпените
травми,вследствие на процесното ПТП.А хоспитализацията на пострадалата ищца в лечебно
заведение за болнична помощ е било необходимо предвид наличието на травматични
увреждания,доВ. до разстройство на здравето й,временно опасно за живота.
Наред с горното,за установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди
вследствие на процесното ПТП,е разпитана като свидетел по първоинстанционното дело
В.Ш. В.-дъщеря на ищцата.В тази връзка настоящият съд намира за правилна и споделя
преценката на първоинстанционния съд,че показанията на дъщерята на ищцата не следва да
се възприемат безкритично,а в контекста на останалите доказателства по делото и
съдържанието на приетите по делото СМЕ-зи.В този контекст настоящият съд кредитира
показанията на същата свидетелка,че ищцата за период от шест-осем месеца е изпитвала
ежедневни затруднения и физически болки вследствие на получените от процесното ПТП
травми,като първите три месеца положението е било доста тежко и тогава ищцата е
изпитвала силни болки,не е могла да спи,психически се е чувствала много зле,имала е нужда
от чужда помощ за ежедневните си битови нужди.Съдът обаче не кредитира показанията на
св. В. В. в частта,в която същата твърди,че при първоначалното й постъпване в болницата
след пътния инцидент,ищцата е имала загуба на съзнание и памет,а след това вътре в
болницата отново е имала такова състояние,като не си е спомняла къде е.Загубата на
съзнание и памет от ищцата, в който и да е период след процесното ПТП,не се потвърждава
от изготвените СМЕ-зи,нито от наличната по делото медицинска документация.Единствено
се установява от тройната СМЕ-за,че ищцата е получила повърхностна травма на главата,но
не и загуба на съзнание и на памет.Поради това и предвид липсата на медицински познания
у разпитаната свидетелка,съдът не кредитира показанията й в тази посока.По същата
причина-липса на медицински познания,съдът не кредитира показанията й и за това,че
ищцата е депресирана вследствие на травмите от процесното ПТП,още повече,че липсват
медицински данни да й е поставяна диагноза „депресия“.Не кредитира показанията на св.В.
В. и за това,че ищцата и към момента /т.е. към датата на проведения разпит на свидетелката-
27.04.2021 г./,не може да стои на крака и че продължава да накуцва вследствие на
увреждания от станалото произшествие,тъй като тези твърдения противоречат на
професионалното заключение на вещите лица,че за период,продължил около осем
месеца,ищцата се е възстановила от получените от произшествието травми и след това няма
остатъчни последици от тях,включително и функционални такива.
На база гореизложените обстоятелства,като отчита характера и вида на причинените
на ищцата телесни увреждания вследствие на процесния пътен инцидент,степента и
продължителността на търпените от нея физически болки и затруднения,които е изпитвала
вследствие на уврежданията,претърпените от нея психически страдания в резултат на тези
увреждания,времето на възстановителния период,проведеното лечение на
уврежданията,възрастта на ищцата към момента на настъпване на произшествието и
10
социално-икономическите условия в страната към релевантния момент на увреждането,т.е.
към момента на пътното произшествие,а от друга страна-като отчита неустановеността на
твърдението на ищцата за наличието на част от сочените от нея травми,а именно-на мозъчно
сътресение с краткотрайна загуба на съзнание,без спомен за случилото си и до момента на
подаване на ИМ,както и недоказаното й твърдение за извършена втора коремна операция и
за продължаваща физическа невъзстановеност от получените травми,а също и установения
от вещите лица факт,че наличното леко накуцване на ищцата се дължи не на получени от
произшествието травми,а на нейно придружаващо заболяване,нямащо връзка с това
произшествие,въззивният съд намира,че определеният от първоинстанционния съд размер
на обезщетението за неимуществени вреди е справедлив съобразно разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД и го възприема изцяло,т.е. счита,че дължимото на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди е именно в размера,възприет от първоинстанционния съд и възлизащ
на сумата от 75 000 лв.С оглед на това счита първоинстанционното решение за правилно в
обжалваната от ищцата част,с която иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над уважения размер от 75 000 лв. до претендирания такъв
от 180 000 лв.Жалбата срещу тази част на решението е неоснователна,а самото решение като
правилно в тази му част ще следва да се потвърди.
Въззивната жалба е неоснователна и касателно частта от първоинстанционното
решение,с която е отхвърлен иска за имуществени вреди над уважения размер от 600 лв. до
претендирания общ размер от 1122,27 лв.,обединяващ разходи за заплатени потребителски
такси за болничен престой,за заплатени медицински услуги-преглед и смяна на
превръзка,както и за закупуване на предписани лекарства и закупуване на медицински
изделия и консумативи,санитарни материали,памперси,бельо и дрехи за еднократна
употреба,чаршафи за еднократна употреба,нощни пелени,стерилни превързочни материали
и ръкавици,храна в болничното заведение и др.,съгласно уточнението,направено в молбата
на ищеца с вх.№261626 от 10.09.2020 г.Понеже до уважения размер от 600 лв. на иска за
имуществени вреди,първоинстанционното решение не е обжалвано,то то този размер
настоящият съд не може да извършва преценка доколко иска е бил основателен,но
намира,че липсват доказателства,от които да се извлече извод,че същия иск е основателен и
за разликата над уважения до претендирания пълен размер.Единичната СМЕ-за е дала
заключение за извършени разходи по лечението на ищцата в размер на 550-600 лв. на база
тези от представените по делото фактури и касови бонове,които са в четлив вариант и
липсват други данни,от които да се извлече извод за извършени такива разходи в по-голям
от посочения размер.В това отношение съдът не може да извлича изводи от по-голямата част
от приложените към ИМ касови бонове,които действително са представени в нечетливи
ксерокопия.Ето защо въззивният съд приема,че за разликата над уважения до претендирания
размер иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е недоказан,а оттам и
неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд за тази разлика.Затова
първоинстанционното решение ще се потвърди като правилно и в останалата обжалвана от
ищцата част,с която същият иск е отхвърлен като неоснователен за разликата над уважения
размер от 600 лв. до претендирания такъв от 1122,27 лв.
11
Предвид неоснователността на въззивната жалба,на ищцата не следва да бъдат
присъждани разноски за въззивната инстанция,както и не следва да се определя на
пълномощника й адв. М.Д. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на
основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата.
С оглед неоснователността на въззивната жалба и обстоятелството,че подадения от
въззиваемото дружество отговор на същата жалба е изготвен от юрисконсулт,следва да бъде
осъдена жалбоподателката Г.В. да заплати на същото дружество юрисконсултско
възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК в размер на 100 лв.,който размер настоящият съд
определи на основание чл.25а,ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ,отчитайки
обстоятелството,че има изготвен от юрисконсулт писмен отговор на жалбата,без такъв да се
е явил в съдебно заседание.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция,първоинстанционното решение
не подлежи на ревизия и в частта за разноските.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260390 от 11.10.2021 г.,постановено по т.д.№510/2020 г.
по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XVIII-ти състав,в обжалваната част,с която
предявения иск по чл.432,ал.1 от КЗ на ищцата ГЮЛФ. Р. В. с ЕГН ********** против
„З.Е.А.Д. „Б.В.И.Г.““ЕАД-гр.С. с ЕИК .... за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие настъпилото на 25.11.2019 г. ПТП е
отхвърлен като неоснователен за разликата над уважения размер от 75 000 лв. до пълния
претендиран размер от 180 000 лв.,както и в обжалваната част,с която иска по чл.432,ал.1 от
КЗ на същата ищца срещу същия ответник за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени имуществени вреди /описани като размер и вид в уточняваща молба с вх.
№261626 от 10.09.2020 г./ в резултат на посоченото ПТП,е отхвърлен като неоснователен за
разликата над уважения размер от 600 лв. до претендирания пълен размер от 1122,27 лв.
ОСЪЖДА ГЮЛФ. Р. В. с ЕГН ********** от гр.А.,ул.“Е.П.“№2 да заплати на
„З.Е.А.Д. „Б.В.И.Г.““ЕАД,с ЕИК ....,със седалище и адрес на управление гр.С.,пл.“П.“№5
сумата от 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за
производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13