Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 13.10.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на седми октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Диана Неева, като разгледа
докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 337 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе против решение № 571/22.07.2020 г.,
постановено по АНД № 576/2020 г. (погрешно посочена
като 2018 г.) по описа
на РРС, с което е отменено наказателно постановление № 38-0000924/19.07.2019 г.
на началника на ОО „Автомобилна администрация“ – Русе. С наказателното постановление,
на основание чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвПр, за нарушение по чл.12, § 7, б.“б“,
т.(ii) и изр.посл.
от същата буква от Приложение „Контролен уред“ на Европейската спогодба за
работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни
автомобилни превози (AETR), на ответника по касация – турския гражданин С.К. (S. K.), роден на *** г., е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева. Като касационно
основание се сочи допуснато от въззивната инстанция нарушение на материалния
закон. Касаторът подчертава, че от доказателствата по делото по безспорен начин
е установено, че за периода от 11:10 часа на 27.06.2019 г. до 17:48 часа на
28.06.2019 г. в картата на водача липсват записани каквито и да било данни,
което означавало, че за посочения период същият не е използвал картата си,
поради което е следвало да представи ръчни записи и разпечатки. Иска се отмяната
на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба С.К.
не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание не се явява и не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По делото е установено, че при извършената на 18.07.2019 г. проверка в гр.Русе, на ГКПП „Дунав
мост“, посока Република България – Република Румъния, ответникът по касация К.
управлявал оборудван с дигитален тахограф товарен автомобил, с който извършвал
попадащ под обхвата на Европейската спогодба (AETR) международен обществен
превоз на товари от Република Турция до Република Полша. Било установено, че в
картата на водача липсват записани данни за периода от 11:10 часа на 27.06.2019
г. до 17:48 часа на 28.06.2019 г. От показанията при новото разглеждане на
делото във въззивната инстанция на актосъставителя – св.Мария Колева се
установява, че това се дължи на обстоятелството, че в периода, за който на картата
няма запис, водачът К. я бил извадил от дигиталния тахограф.
При това положение районният съд правилно е приел,
че извършеното нарушение не се субсумира под посочената като нарушена норма на
чл.12, § 7, б.“б“, т.(ii) и изр.посл. от същата буква от Приложение „Контролен
уред“ на Европейската спогодба. Същата изисква, когато водачът управлява
превозно средство, оборудвано с контролен уред в съответствие с допълнение 1Б,
т.е. с дигитален тахограф, както е в случая, при всяко поискване от инспектор
да е в състояние да представи всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и
предходните 28 календарни дни. От своя страна приложената санкционна норма на
чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвПр гласи следното: „Наказва се с глоба 1500 лв. водач,
който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление,
прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28
календарни дни: ръчни записи и разпечатки“. Следователно, за да е съставомерно
нарушението по чл.93в, ал.17 от ЗАвПр, законът изисква да са налице документи,
„които са регистрирали времето на
управление, прекъсванията и почивките“ на водача, но, в нарушение на
изискването на чл.12, § 7, б.“б“, т.(ii) и изр.посл. от същата буква от
Приложение „Контролен уред“ на Европейската спогодба (AETR), те да не са били
представени от водача при поискването им от контролните органи. Създаването на
такива документи налага контролният уред (тахографа) да е бил приведен в
действие и да записва правилно релевантната информация. Липсата на подобен
запис било на дигиталната карта, било на разпечатките от нея, които са
производен източник на информация, лишава водача от възможността да представи
тези документи при извършената проверка.
Както беше посочено, от
показанията на св.Колева се установява, че липсата на записана на картата на
водача информация се дължи на обстоятелството, че последният я бил извадил от
дигиталния тахограф. Така самият актосъставител признава, че осъщественото от
ответника по касация поведение от правна страна осъществява различен състав на
нарушение – на това по чл.93в, ал.9 от ЗАвПр. Според тази разпоредба се наказва
с глоба водач, който без разрешение изважда от тахографа тахографски лист или картата на водача, като размерът на
глобата е диференциран в зависимост от това дали това действие оказва влияние
на съответните данни, в който случай предвидения размер на глобата е 500 лева
(санкцията е намалена по-размер, считано от 07.07.2020 г.) или не оказва такова
влияние, в който случай глобата е в размер на 200 лева. Позитивната разпоредба,
която създава задължение за водачите, извършващи превоз на товари под обхвата на
Европейската спогодба (AETR), да не изваждат тахографския лист или картата на
водача преди края на работното време, освен при наличието на специално
разрешение, е тази на чл.12, § 2, б.“а“, изр.второ от Приложение „Контролен
уред“ на Европейската спогодба (AETR).
Тези норми обаче не са издирени от актосъставителя
и административнонаказващия орган, които са приложили неправилно материалния
закон като са квалифицирали иначе едно безспорно установено административно
нарушение по различен законов текст. Както е отбелязал и районният съд,
описаното несъответствие между установените в хода на
административнонаказателното производство факти и приложените правни норми
влече след себе си незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление,
което поради това правилно е било отменено.
По изложените съображения следва да се приеме, че
районният съд не е допуснал нарушения на материалния закон и е постановил едно
правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 571/22.07.2020 г., постановено по АНД № 576
по описа за 2020 г. (погрешно
посочена като 2018 г.) на Районен съд
- Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: